Задължително лично изслушване на родителите при определяне режим на лични контакти

Текстът на акта

                                  РЕШЕНИЕ
                                       № 111
                               гр. София, 19.02.2026 г.


                       В ИМЕТО НА НАРОДА
   ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 3-ТО ГРАЖДАНСКО
ОТДЕЛЕНИЕ 1-ВИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и осми
януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:


                                 Председател: Мария Иванова
                                 Членове:     Даниела Стоянова
                                              Иво Дачев

при участието на секретаря Цветанка Ист. Найденова
като разгледа докладваното от Иво Дачев Касационно гражданско дело №
20258002102057 по описа за 2025 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 290 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на С. Д. Т., чрез адв. П., срещу решение № 51 от
30.01.2025 г. по в. гр. дело № 498/2024 г. на Софийски окръжен съд, с което е потвърдено
решение № 173 от 14.11.2023 г., постановено по гр. д. № 78/2023 г. на Районен съд – Самоков
в частта относно определения режим на лични контакти с децата З. и Т. от брака с
ответницата по касация Т. Т.. Въззивното решение се обжалва и в частта за разноските.
В касационната жалбата са изложени и в съдебно заседание се поддържат оплаквания за
неправилност на въззивното решение поради допуснати нарушения на материалния закон,
на съществени процесуални правила и необоснованост – касационни основания по чл. 281,
т.3 ГПК. Претендира се отмяната на решението в атакуваната част и връщането му на
въззивната инстанция за ново разглеждане, евентуално - постановяване на друго, с което да
бъде определен различен, подходящ режим на лични отношения между бащата и
малолетните му деца.
Ответната страна по касация Т. Р. Т. в представения писмен отговор чрез процесуалния си
представител адв. И. и в писмено становище оспорва касационната жалба като
неоснователна.
С определение № 4672 от 02.10.2025 г. касационното обжалване е допуснато на основание
чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК по обуславящия изхода на делото процесуалноправен въпрос,

                                            1
задължително ли е личното изслушване на родителите по дела, по които се решават спорове
относно упражняване на родителски права и режима на лични отношения, съобразно
разпоредбата на чл. 59, ал. 6 СК.
По правния въпрос, обусловил допускане на въззивното решение до касационно обжалване,
е установена богата съдебна практика, израз на която са не само посочените и приложени по
делото решение № 173 от 13.07.2015 г. по гр. д. № 6333/2014 г. на ВКС, ІІІ г.о. и решение №
22 от 11.02.2016 г. по гр. д. № 2909/2015 г. на ВКС, ІІІ г.о., но също и решение № 21 от
30.01.2014 г. по гр. д. № 5451/2013 г. на ВКС, ІV г.о., решение № 130 от 09.07.2019 г. по гр. д.
№ 856/2018 г. на ВКС, ІІІ г.о., решение № 50288 от 12.01.2023 г. по гр. д. № 1753/2022 г. на
ВКС, ІV г.о., решение № 294 от 04.06.2025 г. по гр. д. № 3523/2024 г. на ВКС, ІІІ г.о. и мн. др.
Даденото в тях последователно и безпротиворечиво правно разрешение е, че при делата
относно местоживеенето на ненавършилите пълнолетие деца, упражняването на родителски
права и режима на лични отношения изслушването на родителите по реда на чл. 59, ал. 6 СК
е задължително. Нормата е императивна, поради което съдът не може да преценява дали и
доколко това изслушване е необходимо. Както това е посочено още в Постановлението на
Пленума на ВС № 1/1974 г., по същността си изслушването на родителите представлява
средство за осигуряване на възможно най-правилната и пълна защита на интересите на
децата. То е необходимо, за да може съдът да добие лични впечатления и да се увери в
мотивацията и способността на всеки от тях по отглеждането и възпитанието на децата, като
формира обосновано становище за родителския им капацитет. Императивният характер на
това съществено процесуално правило обуславя задължението на въззивния съд, дори и без
оплакване в тази насока, да призове родителите и да ги изслуша лично, когато
първоинстанционният съд е пропуснал да стори това.
С оглед отговора на поставения въпрос касационната жалба се явява основателна, тъй като
въззивният съд е пропуснал да констатира, че първоинстанционният съд не е изпълнил
задължението си да изслуша родителите, както изисква разпоредбата на чл. 59, ал. 6 от СК, и
не е отстранил това процесуално нарушение.
По делото е установено, че бракът между страните е сключен на 17.05.2014 г. и е прекратен с
решение № 173 от 14.11.2023 г. на Районен съд – Самоков. Родителските права по
отношение на родените през време на брака деца З. и Т., които понастоящем са съответно на
10 и 4 години, са предоставени на майката, като съдът е определил издръжка и режим на
лични отношения с бащата. От 11.04.2022 г. страните са във фактическа раздяла, след която
майката заедно с двете деца се върнала да живее при родителите си в [населено място], а
бащата останал да живее в [населено място], където работи като експерт към държавно
ведомство. Не се спори и че детето З. страда от атипичен аутизъм с 85 % увреждане, което
изисква специални грижи и специално учебно заведение. При тези данни въззивният съд е
приел, че режимът на лични контакти между бащата и децата от два дни месечно (всяка
втора и четвърта събота) от 10 ч. до 17 ч. и един месец през лятото, който да не съвпада с
платения годишен отпуск на майката, е съобразен както с нуждите на децата, така и с
възможността на този родител да пътува в извънработно време. Пред въззивния съд не са
изготвяни нови социални доклади, въпреки констатацията в депозираните пред

                                               2
първоинстанционния съд, че след раздялата с майката, бащата Т. не е осъществявал контакти
с двете си деца. Пред инстанциите по същество не е допускана съдебно-психологична
експертиза, като лисват експертни данни и за здравословното състояние на момичето, в т. ч.
позволява ли то безопасно пътуване до столицата, както и нормален престой в жилището на
бащата.
Като не е отстранил допуснатия от първоинстанционния съд пропуск да изслуша
родителите, както изисква разпоредбата на чл. 59, ал. 6 от СК при липсата на данни това да
е било невъзможно, въззивният съд е допуснал съществено процесуално нарушение, което е
довело до неизясняване на действителните причини, поради които е нарушено нормалното
общуване на децата с техния баща и мотивацията на тяхната майка да осигури или да
препятства това общуване. В интерес на децата е да осъществяват нормални контакти и с
двамата си родители, а процесуалният пропуск на съда не е позволил да се изясни как
препятствията пред общуването с бащата могат да бъдат преодолени. Допуснатото
процесуално нарушение не е позволило да се съобразят всички обстоятелства, обуславящи
интересите на децата. Това налага въззивното решение да бъде отменено и поради
необходимостта от лично изслушване на родителите, делото да бъде върнато за ново
разглеждане от друг състав на въззивния съд.
При наличните данни за родителско отчуждение, което според изнесеното в отговора от
ответницата по касация Т. се задълбочава, съдът при новото разглеждане следва да определи
такъв режим на лични контакти, който да осигурява възможността на бащата да взима
децата с преспиване, вкл. на официални и лични празници, ако здравословното им състояние
позволява това. Въззивният съд следва с помощта на съдебно-психологична експертиза да
установи степента на родителско отчуждение и може ли понастоящем децата да осъществят
по-продължителен контакт с бащата, с откъсване от майката и преспиване в дома му, без
това да застрашава здравословното им състояние. След като назначи и изслуша такава
експертиза, въззивният съд следва да реши въпроса за режима на лични отношения, като
изследва интереса на децата при особеностите на случая и евентуално използва защитните
мерки по чл. 59, ал. 8 СК, след преценка за необходимостта от тях, както е указано в
цитираната по горе практика на ВКС. Съдът следва да съобрази, че мерките на лични
отношения на децата с родителя, който не упражнява родителските права, следва да се
определят така, че да се създава нормална обстановка за комуникиране между тях. Децата
следва да общуват и с двамата си родители, за да се формират като пълноценни личности.
Както това е указано в цитираното по-горе ППВС № 1/1974 г., начинът и формата на
поддържане на лични отношения могат да бъдат най-разнообразни. Във всички случаи при
произнасянето си съдът следва да изхожда от задължението си служебно да следи за
защитата на интересите на децата, както това е изрично предписано в т. 1 на Тълкувателно
решение 1/2013 г. на ВКС,ОСГТК, като държи сметка и за това, че при определяне на
мерките на лични отношения с родителя, с когото децата не живеят, съдът не е обвързан от
желанията на родителите.
Въззивното решение е постановено при недоизяснена фактическа обстановка. Това налага
отмяната му като неправилно и връщане на делото на Софийския окръжен съд за ново

                                            3
разглеждане със събиране на посочените в мотивите на това решение доказателства.
По разноските за касационната инстанция ще се произнесе въззивният съд в съответствие с
чл. 294, ал. 2 ГПК.
Водим от горното и на основание чл. 293 ГПК Върховният касационен съд, Трето
гражданско отделение


Р   Е   Ш   И:


ОТМЕНЯ въззивно решение № 51 от 30.01.2025 г., постановено по гр. дело № 498/2024 г. на
Софийски окръжен съд В ЧАСТА, с която е потвърдено решение № 173 от 14.11.2023 г. по
гр. д. № 78/2023 г. на Районен съд – Самоков относно определения режим на лични контакти
на С. Д. Т. с децата З. и Т. от брака му с Т. Р. Т., както и В ЧАСТТА за разноските.
ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на същия съд.
В останалата част решението е влязло в сила.
Решението не подлежи на обжалване.


                                                Председател: _______________________

                                                     Членове:

                                                            1. _______________________

                                                            2. _______________________




                                           4