Разваляне на договор за издръжка и гледане след смърт на единия прехвърлител

Текстът на акта

                                     РЕШЕНИЕ
                                         № 160
                                 гр. София, 10.03.2026 г.


                         В ИМЕТО НА НАРОДА
   ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 3-ТО ГРАЖДАНСКО
ОТДЕЛЕНИЕ 5-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и четвърти
февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:


                                    Председател: Илияна Папазова
                                    Членове:     Майя Русева
                                                 Джулиана Петкова

при участието на секретаря Кристина Н. Григорова
като разгледа докладваното от Джулиана Петкова Касационно гражданско
дело № 20258002102316 по описа за 2025 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
      Производството е по чл. 290 от ГПК.
С определение № 5273/18.11.2025г. по делото е допуснато касационно обжалване на
решение № 76/24.03.2025г. по гр.д.№ 33/2025г. по описа на Окръжен съд Смолян при
условията на чл. 280, ал. 2, предл. 2 ГПК за проверка на неговата допустимост.
При същата съставът на Върховния касационен съд, трето гражданско отделение, съобрази
следното:
С обжалваното решение, след отмяна на първоинстанционното решение, е развален на
основание чл. 87, ал.3 ЗЗД договор за прехвърляне на недвижим имот срещу задължение за
издръжка и гледане по нот.акт № ..., том ..., н.дело № .../...г. на РС [населено място], вписан в
СВ в том ..., стр. ..., по силата на който П. Г. С. със съгласието на своята съпруга С. Т. С. е
прехвърлил на своя син Г. П. С. 1/2 идеална част от апартамент в [населено място],
представляващ самостоятелен обект с идентификатор ... по КККР, одобрени със Заповед №
РД-18-14/10.05.2005 г. на ИД на АГКК, поради виновно неизпълнение на договорните
задължения за издръжка и гледане от страна на Г. П. С. спрямо С. Т. С..
В исковата молба ищцата С. С. е твърдяла, че тя и съпругът й П. С. са придобили по време
на брака си правото на собственост върху 1/2 идеална част от апартамента в [населено
място] и по силата на чл. 13, ал.1 СК 1968г. /отм./ притежават тази идеална част в режим на


                                               1
СИО, а другата 1/2 идеална част била собственост на сина им и ответник по иска - Г. С.. С
нотариален акт № ..., том ..., н.дело № .../...г. на РС [населено място] П. С. прехвърлил на Г.
С. съсобствената при условията на СИО 1/2 идеална част от имота срещу задължение
приобретателят да гледа и издържа П. С. и съпругата му С. С.. П. С. починал през 2012г.
След смъртта му здравословното състояние на ищцата се влошило и тя имала нужда от
издръжка и ежедневни грижи, каквито ответникът не полагал. С така обосновано твърдение
за неизпълнение на поетото с договора задължение за гледане и издръжка, ищцата е
поискала да бъде развален сключения с нот.акт № ..., том ..., н.дело № .../...г. на РС [населено
място] договор за издръжка и гледане.
За да уважи изцяло иска, въззивният съд е намерил за неоснователно възражението на
ответника за недействителност на договора по нотариален акт № .../...г. като сключен без
съгласието на С. С. и за недоказано, при тежест на ответника, че същият е полагал грижи и е
издържал прехвърлителката С. С.. Изтъкнал е, че съгласно чл. 13, ал. 3 и ал.7 СК от 1968 г.
/отм/., когато само единият от съпрузите се разпорежда със семейна вещ, съгласието на
другия следва да е декларирано писмено с нотариална заверка на подписа като формата е за
действителност. Приел е ищцата да е изявила именно по този начин съгласието си,
изхождайки от отбелязването в нотариалния акт, че при съставянето му са представени
четири броя декларации и при съобразяване обстоятелството, че в нотариалното дело се
съхранява единствено нотариалния акт, както и показанията на св. Е. С., а ответникът не е
установил, че процесната декларация не е сред описаните в нотариалния акт. За
неоснователни са счетени сочените от ответника причини за неизпълнение на задължението
му да гледа и издържа майка си.
Като съсобственик при условията на СИО на прехвърлената 1/2 идеална част от имота
ищцата е прехвърлител по процесния договор. Като кредитор на задължението за издръжка
и гледане, наред с другия прехвърлител П. С., ищцата се е позовала на неизпълнение на
договора, настъпило след смъртта на другия кредитор /т.е. след като задължението за
издръжка и гледане към П. С. е било погасено/ единствено в лично качество и единствено по
отношение на нея. При това положение, независимо дали е била уговорена неделимост на
задължението за издръжка и гледане по отношение на кредиторите, ищцата се явява
процесуално легитимирана да иска разваляне на договора само до размера на собствената й
1/2 от прехвърлената 1/2 идеална част, а не на целия договор. В тази връзка е недопустимо
да бъде развален изцяло договора по така предявения иск и въззивното решение, с което
това е сторено и за правата, за които ищцата няма процесуална легитимация - подлежи на
обезсилване.
В допустимата си част въззивното решение е правилно.
Неоснователно е оплакването на касатора за допуснато от въззивния съд съществено
процесуално нарушение, изразяващо се в разрешаване на спора по същество чрез излагане за
първи път на мотиви по иска за разваляне на договора. Въззивният съд е съд по съществото
на спора, не действа като контролно – отменителна инстанция, поради което правилно е
разгледал релевантните за иска по чл. 87, ал.3 ЗЗД факти, след като е достигнал до различен
извод от първоинстанционния съд по отношение валидността на процесния договор.


                                               2
Доводите на касатора във връзка с доказването на възражението му за нищожност на
процесния договор са ирелевантни. При действието на приложимия за случая СК от 1968 г.
разпореждането с имот съпружеска имуществена общност се извършва общо от двамата
съпрузи или от единия със съгласието на другия, дадено в писмена форма с нотариално
заверен подпис - чл. 13, ал. 3 и ал. 7. Според съдебната практика, която настоящият състав
споделя / решение № 162 от 08.07.2016 г. по гр. д. № 1299/2016 г. на І г. о., решение № 33 от
21.02.2013 г. по гр. д. № 791/2012 г. на ІІг. о. , решение № 39 от 2.07.2020 г. на ВКС по гр. д.
№ 3322/2019 г./, във втория случай законът създава презумпция за представителство на
единия съпруг от другия и дава възможност на неучаствалия в разпореждането съпруг да
оспори сделката, а неоспорването на сделката е равнозначно на потвърждаването й.
Разпореждането с вещ под режим на СИО, извършено от един от съпрузите без участието на
другия, не води до нищожност на сделката; налице е относителна и висяща
недействителност, като оспорването на сделката може да бъде извършено само от
неучаствалия съпруг. Отнесено към настоящия спор изложеното означава, че ответникът,
който е приобретател по договора, не може да оспори сделката като извършена без
съгласието на ищцата / в какъвто смисъл е възражението му/ т.е. възражението му е
недопустимо. Отделен е въпросът, че причината то да бъде направено - за да се позове
ответникът на придобивна давност за прехвърлената част от имота / така заявеното с
отговора на исковата молба/ - не държи сметка за характера на настоящия облигационен
спор, в който не се разрешава правото на собственост върху прехвърления имот.
Неоснователни са оплакванията по касационната жалба във връзка с изпълнението на
договора за издръжка и гледане. С договора не са уговорени ограничения в обема на
дължимата издръжка и грижи, поради което се дължи цялата необходима издръжка и всички
необходими грижи, като издръжката включва изцяло храна, режийни разноски, дрехи и
други, според нуждата на прехвърлителя и без оглед на възможността му да се издържа сам
от имуществото и доходите си, и полагане на грижи за здравето, хигиената и домакинството
на прехвърлителя според неговата нужда и възможностите му да се справя сам. В тази
връзка, възражението на ответника, че ищцата имала достатъчно средства да се издържа
сама, освен че е признание, че издръжка не е давана, е ирелевантно за отговорността на
ответника. От друга страна, е категорично установено, че от 2013г. здравословното
състояние на ищцата е силно влошено и тя не може да полага грижи за себе си т.е. от 2013г.
ответникът е дължал по силата на поетото с договора задължение и без покана полагане на
грижи за здравето, домакинството и хигиената на ищцата. Безспорно установено е, че не ги
е полагал, а изтъкнатите за това неизпълнение причини – че самият той е със 100%
нетрудоспособност и друго лице /дъщерята на ищцата/, но не по възложение от
приобретателя, се е грижила изцяло за нея, не освобождават ответника от отговорност да
изпълнява договора, вкл. като трансформира задължението за грижи в такова за издръжка,
което не твърди да е сторил.
В заключение, въззивното решение следва да бъде обезсилено на основание чл. 293, ал. 4
ГПК в частта му, с която е развален договора за прехвърляне на недвижим имот срещу
задължение за издръжка и гледане, обективиран в нотариален акт № ..., том ..., н.дело №


                                               3
.../...г. на РС [населено място], вписан в СВ в том ..., стр. ..., за разликата над прехвърлените с
него права на С. С. от 1/2 от 1/2 идеална част от апартамент в [населено място],
представляващ самостоятелен обект с идентификатор ... по КККР, одобрени със Заповед №
РД-18-14/10.05.2005 г. на ИД на АГКК, а в останалата част– с която договорът е развален до
размера на прехвърлените с него права на С. С. от 1/2 от 1/2 идеална част от имота,
въззивното решение следва да бъде оставено в сила.
Така мотивиран, съдът
                                                     Р Е Ш И:
ОБЕЗСИЛВА въззивно решение № 76/24.03.2025г. по гр.д.№ 33/2025г. по описа на Окръжен
съд Смолян в частта, с която по иска на С. Т. С. срещу Г. П. С. по чл. 87, ал.3 ЗЗД е развален
договор за прехвърляне на недвижим имот срещу задължение за издръжка и гледане по
нот.акт № ..., том ..., н.дело № .../...г. на РС [населено място], вписан в СВ в том ..., стр. ..., за
разликата над 1/2 от 1/2 идеална част от апартамент в [населено място], представляващ
самостоятелен обект с идентификатор ... по КККР, одобрени със Заповед № РД-18-
14/10.05.2005 г. на ИД на АГКК и ПРЕКРАТЯВА производството в обезсилената част.
ОСТАВЯ В СИЛА въззивното решение в останалата част, в която договорът за прехвърляне
на недвижим имот срещу задължение за издръжка и гледане по нот.акт № ..., том ..., н.дело
№ .../...г. на РС [населено място], вписан в СВ в том ..., стр. ... е развален до размер на 1/4
идеална част от прехвърления имот.
Решението не подлежи на обжалване.




                                                        Председател: _______________________

                                                             Членове:

                                                                      1. _______________________

                                                                      2. _______________________




                                                  4