Намаляване на обезщетение за смърт при катастрофа заради непоставен предпазен колан

Текстът на акта

                             РЕШЕНИЕ
                                  № 52
                          гр. София, 11.02.2026 г.


                   В ИМЕТО НА НАРОДА
    ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 1-ВО ТО 4-ТИ СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и девети септември през две хиляди двадесет
и пета година в следния състав:


                            Председател: Ирина П.
                            Членове:     Десислава Добрева
                                         М. Бойчева

при участието на секретаря Ина Г. Андонова
като разгледа докладваното от Десислава Добрева Касационно търговско дело
№ 20248002902399 по описа за 2024 година,за да се произнесе взе предвид
следното:
       Производство по чл. 290 ГПК.
        Образувано е по касационна жалба на „Дженерали застраховане“ АД
срещу решение № 209/23.05.2024 г. по в. т. д. № 80/2024 г. на Апелативен съд
Пловдив в частта, с която е потвърдено решение № 417/2023 г. по т. д. №
450/2022 г. на Окръжен съд Пловдив за осъждане на касатора да заплати на В.
Г. К. обезщетение за неимуществени вреди, причинени от смъртта на дъщеря й
вследствие ПТП, реализирано на 24.01.2022 г., в размер над 70 000 лв. до
98 000 лв., както и в частта, с която първоинстанционното решение за
отхвърляне на иска над 98 000 лв. е отменено и е доприсъдено обезщетение в
размер на още 42 000 лв.
       Жалбоподателят заявява оплаквания за допуснати от въззивната
инстанция нарушения на материалния закон, тъй като е определен
изключително завишен размер на обезщетението /175 000 лв./, който не
отговаря на реално претърпените вреди и утвърдената практика. Отделно в
решението не са оценени в нужната пълнота следните обстоятелства: към
датата на ПТП В. Н. е била на 80 г., а пострадалата й дъщеря на 57 г.,
отгледала вече своите деца; от 1984 г. двете са започнали да живеят в отделни
домакинства в различни населени места; ищцата има и други деца;
разпитаните по делото свидетели са близки на ищцата, което индикира тяхната
заинтересованост. Наред с това, касаторът навежда възражения срещу приетия

                                     1
от въззивния съд обем съпричиняване с твърдения, че пострадалата доказано е
била без поставен предпазен колан, който е най-ефективен при челни
сблъсъци, какъвто е реализиран. Поради тези съображения съпричиняване от
20% е необосновано, а то следва да бъде определено на 50%.
       Касаторът моли да бъде допусната проверка по същество на въззивното
решение и то да бъде отменено, като вместо него да бъде постановено друго
такова, с което искът да бъде уважен в размер на 70 000 лв., а за горницата до
присъдения размер от 140 000 лв. - да бъде отхвърлен.
        Ответникът по касация В. Г. К., чрез своя процесуален представител,
оспорва подадената касационна жалба и претендира да бъде потвърдено
въззивното решение в обжалваната част с присъждане на разноски.
      В проведеното открито съдебно заседание касаторът, чрез своя
процесуален представител, поддържа касационната жалба. Ответникът по
касация поддържа отговора.
       Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на първо
търговско отделение, като взе в предвид изложените доводи и провери
данните по делото съобразно правомощията си по чл. 290, ал. 2 ГПК, намира
следното :
       Исковото производство е образувано по претенции на В. Г. К. и Н. П. Н.
с правно основание чл. 432, ал. 1 КЗ за заплащане на обезщетения за
претърпени неимуществени вреди в частични размери – 140 000 лв. от
общодължими 200 000 лв. и 10 000 лв. от общодължими 30 000 лв., при
твърдения, че вследствие ПТП, реализирано на 24.01.2022 г. по вина на В М.
И., е изгубила живота си тяхната дъщеря и сестра М. К. - пътник в автомобил
„БМВ 320 И“ с рег. № РВ ..... КХ, за което МПС е сключена застраховка
„Гражданска      отговорност“     с    „Дженерали      застраховане“      АД.
Първоинстанционният съд е отхвърлил иска на Н. Н. и в тази част решението
му е влязло в сила.
        При подадени от „Дженерали застраховане“ АД и В. Г. К. жалби
въззивният съд е констатирал, че решението на първостепенния съд е влязло в
сила по предявения иск до размер от 70 000 лв. Възприел установените от
Окръжен съд Пловдив факти, че за управляваното от В И. МПС е имало
сключена задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на
автомобилистите при ответника; че е налице противоправно поведение от
страна на водача И.; смъртта на М. К. е в пряка причинна връзка с
настъпилото ПТП; В. К. е майка на пострадалата. Кредитирал е приетото в
първоинстанционното       производство     заключение     на     комплексната
автотехническата и медицинска експертиза, според което поради управление
на застрахованото МПС с несъобразена на пътната обстановка скорост е бил
реализиран челен сблъсък с насрещно движещ се автомобил. Очертал е като
спорни въпросите за размера на дължимото на В. К. обезщетение и обема
съпричиняване на вредите от страна на пострадалата.
         Съставът на Апелативен съд Пловдив е обсъдил събраните гласни
доказателства и е счел за установени обстоятелствата, че пострадалата към


                                      2
датата на ПТП била на 56 г., а ищцата – на 79 г. М. напуснала домакинството
на В. през 1984 г., но между майка и дъщеря съществувала много силна
близост и те често се виждали, още повече, че живеели в едно населено място.
От смъртта на дъщеря си ищцата претърпяла силна мъка, болка и страдание -
след сполетялата я загуба ищцата коренно променила житейската си
мотивация. Животът й изгубил смисъл и значение, каквото загубата на дете
винаги причинява. Съдът е съобразил и внезапността на събитието,
причинило смъртта, както и икономическата конюнктура в страната и
общественото възприемане на критерия справедливост, което намира израз в
нормативно определените лимити по застраховка „Гражданска отговорност“
на автомобилистите, и е формирал извод, че обезщетение от 175 000 лв.
отговаря на изискванията за справедливост.
      По повод противопоставеното възражение за съпричиняване съдът е
извършил преценката дали и доколко с поведението си починалата е
допринесла за настъпването на ПТП. Кредитирайки заключението на
 изготвената експертиза, съставът на Апелативен съд Пловдив е приел, че към
момента на инцидента пострадалата е била без поставен предпазен колан като
пътник на задната седалка. Получените в резултат на ПТП травми, най-вече в
областта на главата, са резултат и на противоправното й поведение, тъй като в
случай на ползван предпазен колан, тя би била в състояние да се задържи на
задната седалка на автомобила и уврежданията биха били много по-слабо
изразени. М. К. не би получила тежката черепно-мозъчна травма, явила се
основна причина за смъртта й. Като е съобразил обстоятелството, че за
причиненото ПТП водачът МПС, в което е пътувала пострадалата, е бил
признат за виновен с влязла в сила присъда №31/27.ІІІ.2023год. по НОХД№
281/2023 год. на Окръжен съд Пловдив, въззивният състав е преценил приноса
на делинквента в размер на 80%, респективно е редуцирал обема
съпричиняване от 30% на 20%.
      С определение № 1241/23.04.2025 г. е допуснато касационно обжалване
относно съблюдаването на съдопроизводствените правила, гарантиращи
обсъждането на доказателствата и твърденията на страните и относно
приложението на чл. 51, ал. 2 ЗЗД. Процесуалноправният въпрос
 кореспондира с оплакванията в касационната жалба за игнориране от страна
на въззивния съд на факти от значение за формиране на извод относно
конкретния размер на обезщетението за причинени неимуществени вреди в
резултат от деликта. Преценена е необходимостта от проверка дали е налице
отклонение от цитираната в изложението на касатора казуална практика,
както и служебно известната на съда задължителна практика – ТР №
1/04.01.2001 г., ТР № 1/2013 г. на ОСГТК, ВКС. Наред с това, е допусната
проверка и относно предпоставките за приложение на чл. 51, ал. 2 ЗЗД и
редукция на определеното обезщетение поради наличие на съпричиняване
като съотношение между тежестта на нарушението на делинквента и това на
увредения, съответно проверка дали даденото от Апелативен съд Пловдив
разрешение е в съответствие със задължителната практика на ВС, на която се
позова касаторът /ППВС № 17/63 г./, както и със служебно известната на съда
казуална, обективирана в решение № 463/09.07.2024 г. по гр. д. № 3868/2023 г.

                                     3
на IV г. о., ВКС.
       Правомощията на въззивната инстанция при разглеждане и решаване на
делото са подробно разяснени в т.1, т.2 и т.3 от ТР № 1/09.12.2013г. по т.д. №
1/2013г. на ОСГТК, ВКС, съгласно което непосредствена цел на въззивното
производство е повторното разрешаване на материалноправния спор, при
което дейността на първата и на въззивната инстанция е свързана с
установяване истинността на фактическите твърдения на страните чрез
събиране и преценка на доказателствата и субсумиране на установените факти
под приложимата материалноправна норма. По същия въпрос е формирана и
постоянна съдебна практика на ВКС, обективирана в цитираните от касатора
решения /напр. по гр. д. № 1649/2010 г., ГК, IV отделение, по гр. д. №
2366/2013 г., ТК, II т.о./, така и в редица други решения на ВКС, постановени
по реда на чл.290 от ГПК /решение № 76/12.06.2012г. по т.д. №377/2011г. на
ВКС, ТК, II отделение, решение №581/30.09.2010г. по гр.д. №1019/2009г. на
ВКС, ГК, III отделение и др./, с които е прието, че задължение на въззивния
съд е да се произнесе по спорния предмет на делото, след като прецени всички
относими доказателства и обсъди въведените от страните доводи и
възражения, което произтича от характера на въззивното производство, а
фактическите и правни изводи на въззивния съд трябва да намерят отражение
в мотивите към решението, като изпълнението на посочените задължения - за
обсъждане на доказателствата и защитните позиции на страните и за излагане
на мотиви, е гаранция за правилността на въззивния съдебен акт и за правото
на защита на страните в процеса.
       Съгласно постановките на ППВС № 4/1968 г. при определяне размера на
неимуществените вреди следва да се вземат предвид всички релевантни
обстоятелства, които са от значение за това, но не само чрез посочването им, а
при отчитане на тяхното значение. При определяне на справедливо
обезщетение за неимуществени вреди е необходимо да се вземе в предвид
действителния размер на моралните вреди, с оглед характера и тежестта на
уврежданията, степента, интензитета и продължителността на болките и
страданията, както и общественото възприемане на критерия за
„справедливост“, съотнесено към икономическата конюнктура в страната, за
която ориентир са и нивата на застрахователно покритие към момента на
увреждането, макар те да нямат самостоятелно значение. Посочената
задължителна за съдилищата практика е доразвита в постановените по реда на
чл. 290 ГПК решения на ВКС, на които се позовава касаторът /по т. д. №
795/2008 г. на II т.о., по т. д. № 916/2011 г. на I т.о., по т. д. № 807/2011 г. на II
т.о. и др./, и съвместно съставляват съдебна практика по смисъла на чл. 280,
ал. 1, т. 1 ГПК, разяснен с т. 2 от ТР № 1/2010 г. по т. д. № 1/ 2009 на ОСГТК,
ВКС.
       Безпротиворечиво се приема в задължителната /ППВС № 17/1963 г./ и
казуална практика на ВКС /решение № 463/2024 г. по гр. д. № 3868/2023 г. на
IV г.о./, че при приложение на чл. 51, ал. 2 ЗЗД следва се да отчита общия
съвкупен вредоносен резултат, поведението на делинквента и пострадалия,
причинната връзка между това поведение и резултата и по – специално
поведението на пострадалия, което обективно е създало предпоставки за

                                          4
настъпване на увреждането. Приносът трябва да е конкретен - да се изразява в
извършването на определени действия или въздържане от такива от страна на
пострадалото лице, както и да е доказан, а не предполагаем.
      Решението на Апелативен съд Пловдив в обжалваната част е валидно и
допустимо, но частично неправилно. Пред настоящата инстанция са
пренесени въпросите за определяне размера на дължимото обезщетение и
обема съпричиняване на пострадалата.
      При определяне размера на дължимото обезщетение за неимуществени
вреди въззивният съд е неглижирал част от установените по делото факти чрез
показанията на свидетели Д. Е. и Н. Ч., а именно, че ищцата има и син, който
живее с нея в едно домакинство за разлика от починалата му сестра, която е
напуснала дома на майка си през 1984 г. и е създала свое семейство.
Пострадалата има един син, който към датата на инцидента е бил на 37
години. Към релевантния момент ищцата е била на 79 г., синът й Н. на 60 г., а
пострадалата им родственица – на 56 г. Според показанията на свидетелката Е.
през деня ищцата е пребивавала в дом за стари хора, но се е прибирала да
преспива в своята къща. Сочените факти мотивират настоящия състав да
направи извод, че в случая не става дума за загуба на дете на млада възраст, а
за отношения между възрастни хора, които живеят в различни домакинства и в
различен семеен кръг. Пострадалата е имала свое семейство, а ищцата е
получавала ежедневна подкрепа не толкова от нея, колкото от сина си, с
когото живее заедно. Освен това, В. К. е водила самостоятелен начин на
живот, не е разчитала единствено на децата си, в частност на М., за да
получава социални контакти, а е споделяла ежедневието си с други възрастни
хора, с които е поддържала регулярни контакти чрез социална институция.
      Без да се омаловажава преживяната от ищцата загуба, настоящият
състав на съда счита, че обезщетението за причинените й неимуществени
вреди следва да е съответстващо на установените факти, а не произволно
определено. Основателни са оплакванията на касатора, че въззивният съд не е
анализирал задълбочено фактическата обстановка по делото, с което е
допуснал нарушение на съдопроизводствените правила – касационно
основание по смисъла на чл. 281, т. 3, предл. 2 ГПК. Това нарушение е довело
до неточно приложение на въведения с разпоредбата на чл. 52 ЗЗД критерий
за справедливост и формиране на неправилния извод, че обезщетение в размер
на 175 000 лв. следва да репарира понесените от В. К. неимуществени вреди,
причинени в резултат на процесното ПТП. Разрешението на въззивния съд се
явява в отклонение от цитираната по-горе задължителна и казуална практика,
както и от приетото с решение № 50/2025 г. по т. д. № 1281/2024 г. на II т.о.,
решение № 50070/2023 г. по т. д. № 932/2022 г., I т.о., ВКС. Според настоящия
състав обезщетението следва да бъде определено в размер на 120 000 лв.
      Основателно се явява и оплакването за неправилно определен обем на
съпричиняване. От експертното заключение се установява, че главната
причина за смъртта на пострадалата е претърпяната черепно-мозъчна травма,
която би била избегната, ако тя беше ползвала предпазен колан. Доказано е с
категоричност по делото, че автомобилът е бил снабден с колан, но К. не го е
ползвала. В този смисъл напълно произволни са възраженията на адвокат К.,

                                      5
заявени в проведеното открито съдебно заседание пред настоящата
инстанция. Вредите на пострадалата са в пъти по-големи от леките
охлузвания, които са получили останалите пътуващи в колата, които са
ползвали предпазните колани. Експертите са потвърдили, че предпазните
колани са най-ефективни при челен удар, какъвто е бил причина за
процесното ПТП, респективно за получените увреждания, водещо от които е
черепно-мозъчната травма, коствали живота на пострадалата. При това
положение необоснован и хипотетичен е изводът на въззивната инстанция, че
пострадалата била допринесла с 20% за собствените си вреди, само защото
спрямо делинквента била постановена присъда. Последната не освобождава
гражданския съд от преценка на конкретните обстоятелства и приноса, който
реално всеки един от двамата /делинквент и пострадал/ има за реализиране на
общия вредоносен резултат. Настоящият състав на съда, като има предвид
създадената по приложението на чл. 51, ал. 2 ЗЗД практика /решение №
463/2024 г. по гр. д .№ 3868/2023 г., IV г.о., ВКС/, счита, че приносът на
пострадалата е в обем 40%.
      Допуснатото несъответствие на изградените фактически изводи с
доказателствения материал по делото и отчитане в недостатъчна степен на
значението на всяко от установените по делото релевантни обстоятелства са
довели до присъждане в полза на ищцата на обезщетение в за вишен размер в
нарушение на чл. 52 ЗЗД, което обуславя и основателността на исканата от
ответника отмяна на въззивното решение за разликата над определеното
обезщетение в размер 175 000 лева до 120 000 лева при отчитане на
съпричиняване от 40% за настъпване на вредите, с което се редуцира
дължимото обезщетение, или то следва да е размер на 72 000 лв.
       Тъй като в случая не се налага извършване на нови съдопроизводствени
действия или повтаряне на извършените такива от въззивния съд, следва
 спорът да бъде решен по същество от касационната инстанция в приложение
на чл. 293, ал. 2, във вр. с ал. 1 ГПК.
      Поради изложеното, решението на Апелативен съд Пловдив следва да
бъде частично отменено с преразпределяне на отговорността за разноски.
      При изхода на спора на основание чл. 78, ал. 1 ГПК и чл. 38, ал. 2 от
Закона за адвокатурата в полза на адвокат К. следва да бъде присъдено
възнаграждение в размер на 2 655, 16 лв. с ДДС за първа инстанция и 200 лв. с
ДДС за защита срещу въззивната жалба на застрахователното дружество
съобразно отхвърлената й част и толкова за настоящата инстанция или общо
възнаграждение в размер на 3 055, 16 лв.
       На основание чл. 78, ал. 3 ГПК на „Дженерали застраховане“ АД се
дължат разноски съразмерно с отхвърлената част от иска. За първа инстанция
това са 272, 57 лв., за въззивното производство това са 705, 71 лв. и за
касационното производство 1 583, 43 лв. или общо в размер на 2 561, 71 лв.
      На основание чл. 78, ал. 6 ГПК е необходимо ответното застрахователно
дружество да бъде осъдено да заплати по сметка на Окръжен съд Пловдив
държавна такса в размер на 2 880 лв. и 62, 14 лв. платени от бюджета на съда
разноски за експертиза, допусната по искане на ищцата В. К..

                                     6
      По делото е депозирана и частна касационна жалба от адвокат К., с
която се оспорва въззивното решение в частта, потвърждаваща определение
№ 1457/14.12.2023 г. по т. д. № 450/2022 г. на Окръжен съд Пловдив,
постановено в производство по чл. 248 ГПК. Претенцията на
жалбоподателката е да бъде присъдено адвокатско възнаграждение в размер,
съответстващ на определения минимален такъв в Наредба № 1/09.07.2004 г. в
редакцията, обн. ДВ, бр. 88/04.11.2022 г. Жалбата не може да бъде допусната
до касационно обжалване, доколкото предходната инстанция е процедирала в
съответствие с практиката на СЕС и тази на касационната инстанция,
обективирана в определение № 563/11.03.2024 г. по ч. т. д. № 188/2024 г., II т.
о., ТК. Задължителният характер на решението, постановено от СЕС, обвързва
националния съд да откаже приложението на Наредба № 1/2004 г., вкл. когато
страната не е подписала договор за адвокатски услуги, каквато е хипотезата на
чл. 38, ал. 2 ЗАдв., както и при заварени от решението правоотношения между
клиент и адвокат. Преценката на състава на апелативния съд относно
критериите, които оказват влияние върху размера на адвокатското
възнаграждение, са изцяло съобразени и с последваща практика на
касационната инстанция - определение № 1806/28.06.2024 г. по ч.т.д. №
586/2024 г. на ВКС, II т.о., определение № 4888/29.10.2024 г. по ч.гр.д. №
3551/2024 г. на ВКС, I г.о.
      При тези мотиви и на основание чл. 293, ал. 2, във вр. с ал. 1 ГПК
настоящият състав на първо търговско отделение на ВКС


                                  РЕШИ:
       ОТМЕНЯ решение № 209/23.05.2024 г. по в. т. д. № 80/2024 г. на
Апелативен съд Пловдив в частта, с която е потвърдено решение № 417/2023
г. по т. д. № 450/2022 г. на Окръжен съд Пловдив за осъждане на „Дженерали
застраховане“ АД да заплати на В. Г. К. обезщетение за неимуществени вреди,
причинени от смъртта на дъщеря й вследствие ПТП, реализирано на
24.01.2022 г., в размер над 72 000 лв. до 98 000 лв., както и в частта, с която
първоинстанционното решение за отхвърляне на иска над 98 000 лв. е
отменено и е доприсъдено обезщетение в размер на още 42 000 лв., както и
изцяло в частта за разноските, вместо което постановява
         ОТХВЪРЛЯ предявения от В. Г. К. срещу „Дженерали застраховане“
АД иск с правно основание чл. 432, ал. 1 КЗ за горницата над 72 000 лв. до
140 000 лв. - обезщетение за претърпени неимуществени вреди, причинени от
смъртта на дъщеря й М. П. К. вследствие ПТП, реализирано на 24.01.2022 г. ,
ведно със законната лихва върху главницата от 29.03.2022 г.
        ОСТАВЯ В СИЛА решение № 209/23.05.2024 г. по в. т. д. № 80/2024 г.
на Апелативен съд Пловдив в частта, с която е потвърдено решение №
417/2023 г. по т. д. № 450/2022 г. на Окръжен съд Пловдив за осъждане на
„Дженерали застраховане“ АД да заплати на В. Г. К. обезщетение за
неимуществени вреди, причинени от смъртта на дъщеря й вследствие ПТП,

                                      7
реализирано на 24.01.2022 г., в размер на 2 000 лв., представляваща разлика
между 70 000 лв. и 72 000 лв. /36 813, 02 евро/, ведно със законната лихва
върху главницата от 29.03.2022 г.
       ОСЪЖДА на основание чл. 38, ал. 2 от Закона за адвокатурата
„Дженерали застраховане“ АД да заплати на адвокат К., с адрес гр. Казанлък,
ул. „...“ № 6, офис 10, адвокатско възнаграждение в размер на 3 055, 16 лв. /1
562, 08 евро/.
       ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 3 ГПК В. Г. К. да заплати на
„Дженерали застраховане“ АД сума в размер на 2 561, 71 лв. /1 309, 78 евро/.

      ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 6 ГПК „Дженерали застраховане“
АД да заплати по сметка на Окръжен съд Пловдив държавна такса в размер на
2 880 лв. и разноски в размер на 62, 14 лв. /1 504, 29 евро общо/.
      НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 209/23.05.2024 г.
по в. т. д. № 80/2024 г. на Апелативен съд Пловдив в частта, с която е
потвърдено определение № 1457/14.12.2023 г. по т. д. № 450/2022 г. на
Окръжен съд Пловдив.
      Решението е окончателно.

                                           Председател: _______________________

                                               Членове:

                                                     1. _______________________

                                                     2. _______________________




                                      8