Отмяна на влязло в сила решение поради нарушено право на защита и неучастие на съпруг

Текстът на акта

                                  РЕШЕНИЕ
                                       № 381
                               гр. София, 17.06.2026 г.


                       В ИМЕТО НА НАРОДА
   ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 2-РО ГРАЖДАНСКО
ОТДЕЛЕНИЕ 3-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание на дванадесети май
през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:


                                 Председател: Камелия Маринова
                                 Членове:     Веселка Марева
                                              Емилия Донкова

при участието на секретаря Даниела Ив. Танева
като разгледа докладваното от Камелия Маринова Касационно гражданско
дело № 20268002100024 по описа за 2026 година



Производството е по чл.303 и сл. ГПК.
Образувано е по молба вх. № 25007857/06.06.2025 г. на П. П. В., подадена чрез
процесуалния представител адвокат В. А. и молба вх. № 25007855/06.06.2025 г. на Б. Г. В.,
подадена чрез процесуалния представител адвокат В. А., двете за отмяна на влязло в сила
решение № 20126683 от 23.07.2024 г., постановено по гр. д. № 72424 по описа за 2018 г. на
Софийски районен съд, изменено в частта за разноските с определение № 20135802 от
28.01.2025 г., в частта, с която е уважен предявеният от Р. Д. Е. срещу П. П. В. иск за
признаване на установено, че ищцата е собственик на част от поземлен имот с
идентификатор ***, с адрес на поземления имот: [населено място], [улица], с площ от 60.33
кв.м., представляващ площта между изградена ограда с имот УПИ * от кв. 82, собственост
на П. В. и кадастралната и регулационна граница на имота, посочена по точки: А, Б, В, А,
фонирана в зелен цвят, съгласно комбинираната скица - Приложение 1 към допълнително
заключение на изготвена по делото съдебно-техническа експертиза, и П. П. В. е осъдена да
предаде на Р. Д. Е. владението върху същия имот, на основание чл. 108 ЗС.
Ответникът по молбите за отмяна Р. Д. Е., в писмени отговори подадени чрез адвокат И. Х.,
заявява, че молбите за отмяна са неоснователни.

                                           1
С определение № 1202 от 12.03.2022 г., постановено по настоящото дело, молбите за отмяна
на влязлото в сила решение са приети за процесуално допустима и е допуснато
разглеждането им по същество.
Молителката П. П. В. се позовава на основанията за отмяна по чл. 303, ал. 1, т. 5, евентуално
т. 1 ГПК, а молителят Б. Г. В. – на основанието за отмяна по чл. 304 ГПК.
Данните по делото са следните:
С влязлото в сила решение е прието, че представените писмени доказателства (нотариален
акт № 69, том ІІ, рег. № 3814, дело № 116/2011 г., решение от 16.11.1981 г. по гр. д. №
15782/1980 г. на Софийски районен съд, нотариален акт за придобито по регулация право на
собственост № 67, том VІІІ, дело № 1501/1968 г., нотариален акт за покупко-продажба №
429, том ХІХ, рег. 3423, удостоверение за наследници на Д. Г. С. и на Г. Г. С.) легитимират
ищцата като собственик на поземлен имот с идентификатор *** с площ 577 кв. м. по скица,
а по документи за собственост 580 кв. м. Въз основа на експертно заключение е установено,
че границите на имота по кадастрална карта и действащия подробен устройствен план
съвпадат, но геодезическото заснемане показва, че 60.33 кв. м. от имота на ищцата са
оградени към имота на ответницата П. П. В., съставляващ УПИ * от кв. 82.
П. П. В. е била представлявана в съдебното производство от особен представител по чл. 47,
ал. 6 ГПК. В исковата молба като неин адрес е посочен: [населено място], [улица], от който
адрес съобщението е върнато в цялост с отбелязване, че имота се ползва като вила и лицето
не живее постоянно във В.. След извършена служебна справка в НБД „Население“ е
установено, че П. П. В. е с регистриран постоянен и настоящ адрес в [населено място], ж. к.
С., [жилищен адрес]. От този адрес съобщението е върнато в цялост на 14.12.2019 г. с
отбелязване, че в ж. к. С. има няколко блока с № 26 и следва да се посочи на коя [улица] с
оглед връчване или залепване на уведомление. След издадено удостоверение от 13.08.2020 г.
от МВР, че адреса в ж. к. С. е регистрирания постоянен адрес на П. П. В. при последно
издадена лична карта, съдът е назначил адвокат А. Г. като неин особен представител на
основание чл. 47, ал. 6 ГПК.
При горните констатации основателна се явява молбата на П. П. В. за отмяна на влязлото в
сила решение на посоченото главно основание по чл. 303, ал. 1, т. 5 ГПК. Съдът е приложил
чл. 47, ал. 6 ГПК в нарушение на процесуалния закон, като не е предприел действия за
връчване на съобщението на установения по делото постоянен и настоящ адрес на
ответницата, нито е извършил проверка за месторабота съобразно задълженията му по чл.
47, ал. 3 ГПК, с което я е лишил от възможността да участва в процеса.
Към молбата за отмяна на Б. Г. В. са представени нотариален акт за покупко-продажба от
30.09.1994 г. и скицата описана в него; удостоверение за граждански брак от 21.01.1968 г.;
удостоверение за семейно положение на Б. Г. В.; нотариален акт от 27.05.2005 г. и скица;
удостоверение за идентичност от 21.01.1999 г.; удостоверение от ГИС от 17.05.2015 г.
Посочените документи удостоверяват, че П. П. В. е придобила чрез покупко-продажба
правата на съсобственика си по време на брака с Б. Г. В., като двамата са се снабдили с
констативен нотариален акт по документи за УПИ * по плана на кв. 82 и построената в него
масивна жилищна сграда.


                                             2
От посочените документи се установява, че идеална част от УПИ * по плана на кв. 82 се
притежава от Б. Г. В. и П. П. В. в режим на СИО. Молителят е обвързан от влязлото в сила
решение, с което е уважен ревандикационния иск на Р. Д. Е. по отношение на 60.33 кв.м.,
представляващ площта между изградена ограда с имот УПИ * от кв. 82 и кадастралната и
регулационна граница на имота, посочена по точки: А, Б, В, А, фонирана в зелен цвят,
съгласно комбинираната скица - Приложение 1 към допълнително заключение на изготвена
по делото съдебно-техническа експертиза, поради което е налице основанието за отмяна по
чл. 304 ГПК.
При новото разглеждане на делото съдът следва да се произнесе и по исканията на страните
за възстановяване на направените в настоящото производство разноски.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, Второ гражданско отделение
                               Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ на основание чл. 303, ал. 1, т. 5 ГПК по молба вх. № 25007857 от 06.06.2025 г. на
П. П. В. и на основание чл. 304 ГПК по молба вх. № 25007855 от 06.06.2025 г. на Б. Г. В.
влязлото в сила решение № 20126683 от 23.07.2024 г., постановено по гр. д. № 72424 по
описа за 2018 г. на Софийски районен съд, изменено в частта за разноските с определение №
20135802 от 28.01.2025 г., постановено по същото делото, в частта, с която е уважен
предявеният от Р. Д. Е. срещу П. П. В. иск за признаване на установено, че ищцата е
собственик на част от поземлен имот с идентификатор *** по КККР, одобрени със заповед
№ РД-18-1/03.01.2011 г. на Изпълнителния директор на АГКК, с адрес на поземления имот:
[населено място], [улица], с площ от 60.33 кв.м., представляващ площта между изградена
ограда е имот УПИ * от кв. 82, собственост на П. В. и кадастралната и регулационна граница
на имота, посочена по точки: А, Б, В, А, фонирана в зелен цвят, съгласно комбинираната
скица - Приложение 1 към допълнително заключение на изготвена по делото съдебно-
техническа експертиза, и П. П. В. е осъдена да предаде на Р. Д. Е. владението върху същия
имот, на основание чл. 108 ЗС, както и в частта, с която П. П. В. е осъдена да заплати на Р.
Д. Е. сумата 965.50 лева – разноски по делото.
ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на Софийски районен съд.
Решението е окончателно.
                                                   Председател: _______________________

                                                       Членове:

                                                               1. _______________________

                                                               2. _______________________




                                             3