Отхвърляне на иск срещу застраховател при недоказано ПТП в автобус

Текстът на акта

                             РЕШЕНИЕ
                                   № 154
                           гр. София, 17.06.2026 г.


                    В ИМЕТО НА НАРОДА
   ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 1-ВО ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ
3-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание на единадесети май през две хиляди
двадесет и шеста година в следния състав:


                             Председател: Боян Балевски
                             Членове:     Васил Христакиев
                                          Елена Арнаучкова

при участието на секретаря Ангел Ем. Йорданов
като разгледа докладваното от Елена Арнаучкова Касационно търговско дело
№ 20258002902436 по описа за 2025 година и, за да се произнесе, взе предвид
следното:
     Производството е по чл. 290 ГПК.
       Образувано е по касационна жалба на ответника Застрахователна
компания „Лев инс“АД, чрез юрисконсулт М. В., срещу решение № 920 от
01.07.2025г. по възз.гр.д. № 451/2025г. на Софийски апелативен съд в частта, с
която е потвърдено решение № 6415/21.11.2024г. по гр.д.№ 2953/2023г. на
Софийски градски съд в обжалваната от касатора част за осъждането му да
заплати, на осн. чл.432, ал.1 КЗ, застрахователно обезщетение за претърпени
неимуществени вреди от телесни увреждания при настъпилото на 17.08.2021г.
пътно произшествие, причинено от застрахован по задължителна застраховка
„Гражданска отговорност“ на автомобилистите водач на автобус с рег. № СВ
....РТ, в размер на 15 000лв., ведно със законната лихва, считано от подаване
на исковата молба на 10.03.2023г. до окончателното изплащане.
     В касационната жалба се поддържа, че въззивното решение е
неправилно, поради постановяването му в нарушение на материалния закон,
процесуалните      правила     и     необоснованост.     Процесуалната

                                      1
незаконосъобразност е обоснована с оплаквания, че въззивният съд не е
обсъдил самостоятелно и във връзка с останалите доказателства по делото
заключението на САТЕ относно механизма на ПТП и не е отчел, че очертаният
от вещото лице механизъм е декларативен и не се основава на обективни
факти, че някои от изводите на експерта са с белези на правни, а заключението
е оспорено. Релевирани са и оплаквания, че не са обсъдени всички
доказателства по делото, поотделно в съвкупност, и не са изложени мотиви.
Според касатора е нарушен чл.45 ЗЗД при произнасянето относно настъпване
на описаното от ищцата събитие, съответно – относно материалната
легитимация на ищцата, и е неправилно приложен и чл.52 ЗЗД. По подробно
изложените съображения искането е за касиране на решението в обжалваната
част и за отхвърляне на иска. Претендира за присъждане на направените
разноски, вкл. юрисконсултско възнаграждение.
      Не е постъпил в срок писмен отговор от насрещната страна, ищцата С.
Б..
     С постановеното по делото определение № 415/11.02.2026г. е допуснато
обжалване на основанието по т.1 на чл.280, ал.1 ГПК по уточнения и
квалифициран въпрос : Длъжен ли е въззивният съд да извърши
самостоятелна преценка на доказателствата по делото и на установените
от тях правнорелевантни факти, да обсъди и изложи мотиви по всички
доказателства и възражения на страните?
      В откритото съдебно заседание касаторът, чрез юрисконсулт М. В.,
поддържа касационната жалба и моли да бъде уважена, а конституираните по
чл.227 ГПК в касационното производство правоприемници на починалата на
02.11.2025г. ищца С. С. - М. С., Д. П. и Е. С., чрез адв. Л. Л., оспорват
касационната жалба и молят решението да бъде оставено в сила.
     Съставът на I ТО, след преценка на данните по делото и доводите на
страните, приема следното:
      Сезиран с въззивни жалби и от двете насрещни страни, въззивният съд е
приел, че механизмът на ПТП е изяснен чрез заключението на приетата пред
първата инстанция съдебно - автотехническа експертиза/САТЕ и от
съвкупността от събраните по делото доказателства. Отчел е, че протоколът е
за оглед на местопроизшествие, което не е запазено, а огледът е извършен по
данни на пострадалата, а за заключението на САТЕ е посочил, че не е

                                     2
оспорено. Без да обсъжда друго, е направил извод, че е проведено пълно и
главно доказване на механизъм на ПТП, при който на посочената от нея дата
ищцата, като е пътувала в автобус от градския транспорт по посочения от нея
маршрут, е паднала в автобуса, поради предприетото от шофьора на автобуса в
нарушение на правилата за движение по пътищата рязко спиране при
достигнатата скорост от 50 км/ч.
     По въпроса, обусловил допускането на касационно обжалване:
       По процесуалноправния въпрос, свързан с приложение на чл.269,
чл.235, ал.2 и ал.4 и чл.236, ал.2 ГПК, е относима практиката на ВКС,
обективирана в Тълкувателно решение № 1/2013г. от 09.12.2013г. по тълк.
дело № 1/2013г. на ОСГТК, решение № 55/03.04.2014г. по т.д. № 1245/2013г., І
т.о., решение № 63/17.07.2015г. по т.д. № 674/2014г., ІІ т.о., решение №
263/24.06.2015г. по т.д. № 3734/2013г., І т.о., решение № 111/03.11.2015г. по
т.д. № 1544/2014г., II т.о., и други, постановени по реда на чл. 290 от ГПК.
Даденият правораздавателен отговор е, че непосредствена цел на въззивното
производство е повторното разрешаване на материалноправния спор, при
което дейността на първата и на въззивната инстанция е свързана с
установяване истинността на фактическите твърдения на страните чрез
събиране и преценка на доказателствата и субсумиране на установените факти
под приложимата материалноправна норма. Въззивният съд следва да
постанови решението си въз основа на доказаните, съобразно правилата за
доказателствена тежест, правнорелевантни факти, като обсъди в тяхната
взаимна връзка всички допустими и относими доказателства, възражения и
доводи на страните в пределите на въззивната жалба и отговора на ответната
страна по чл. 263 от ГПК. Въззивната инстанция е длъжна, като инстанция,
разрешаваща по същество материалноправния спор, да разгледа и обсъди
изложените във въззивната жалба оплаквания за неправилност на
първоинстанционното решение, както и възраженията в отговора на
въззивната жалба. В пределите, очертани с въззивната жалба и отговора,
следва да подложи на самостоятелна преценка релевантните доказателства и
да обсъди защитните тези и доводи на страните. Тези изводи следва да
намерят писмено отражение в мотивите към въззивното решение, съгласно чл.
236, ал. 2 ГПК, което би осигурило възможност за страните да се запознаят с
изводите на съда, а за горната инстанция – да провери правилността на
решението.

                                     3
     В този смисъл следва да се даде отговор на поставения въпрос.
     По същество и на въведените касационни основания:
      С оглед на отговора на въпроса, обусловил допускането на обжалване,
даденото по него от въззивния съд разрешение е неправилно. В обжалваното
решение не е извършен цялостен и задълбочен анализ на доказателствата по
делото, поотделно и в съвкупност. Не е извършена оценка на заключението на
САТЕ във връзка с останалите доказателства по делото и не са изложени
мотиви в тази връзка. Като постановено в нарушение на процесуалния закон,
въззивното решение в обжалваната и допусната до касационно обжалване
част следва да бъде касирано.
     Тъй като не се налага извършване на нови или повтарянето на
съдопроизводствени действия, по арг. от чл.293, ал.3 ГПК, спорът следва да
бъде разрешен по същество от касационната инстанция.
      За ангажиране на отговорността на застрахователя по чл. 432, ал.1 КЗ, е
необходимо да са налице всички предпоставки на фактическия състав, част от
които са предпоставките по чл.45 ЗЗД. Необходимо е да се докажат
обективните елементи на деликтната отговорност по чл.45 ЗЗД на
застрахования водач - наличието на конкретно противоправно поведение,
вреда и причинна връзка с деянието, а вината се предполага.
     Тъй като ответникът е оспорил изрично твърденията на ищцата, че е
пътувала на посочените дата и място в посочения от нея автобус на масовия
обществен превоз, че е паднала в салона на автобуса, че това е в резултат от
рязкото спиране на автобуса от неговия водач и че в резултат на това са
настъпили описаните от ищцата телесни повреди, тези твърдения следва да
бъдат доказани пълно и главно, при доказателствена тежест за ищцата.
      В случая следва да се отчете, че не са установени свидетели-очевидци на
произшествието. Заинтересованият по см. на чл.172 ГПК да дава показания в
полза на ищцата свидетел Д. П./син на ищцата/ няма непосредствени
възприятия за инцидента, а след конституирането му като страна по делото
като един от наследниците на починалата в касационното производство ищца
депозираните от него показания и не могат да бъдат ценени. Съобразимо е
съставянето на представените по делото констативен протокол за ПТП и
протокол за оглед изцяло по данни на ищцата и на посочените от нея дата и


                                     4
място. Приложеното към исковата молба удостоверение от СДВР/л. 8/ не е
официален документ по см.179 ГПК, поради което няма обвързваща съда
материална доказателствена сила относно участието на описания от ищцата
автобус в процесното ПТП. Неотносимо е представеното по делото,
приложено към писмо от „МТК Гроуп“ ООД, адресирано до СДВР/ л.85- 89/,
сведение за извършени курсове, тъй като, освен, че касае линия № 86, която е
различна от посочената от ищцата линия № 83, не може да се направи извод за
идентичност между посочения в него автобус и описания от ищцата като
марка, модел и ДР №. При тези данни е изготвено заключението на
автотехническата експертиза по делото относно механизма на ПТП и
противоправно поведение на шофьора от автобус. Оценката на това
заключение, съгласно чл.202 ГПК, във връзка с останалите доказателства по
делото, сочи, че дадените от вещото лице отговори относно механизма на
произшествието и противоправното поведение са изцяло хипотетични.
Съвкупният анализ на събраните по делото доказателства налага извод, че не е
установен по несъмнен и категоричен начин конкретен механизъм на ПТП и
конкретно противоправно поведение на застрахован водач. Следва да се
посочи и това, че не са ангажирани никакви доказателства, напр.превозни
документи, че на посочените дата и място ищцата е пътувала в посочения
автобус на градския транспорт. Налага се извод, че не са доказани обективните
елементи на отговорността по чл.45 ЗЗД на застрахован водач, поради което
липсват основания и за ангажиране на отговорността на застрахователя на
поддържаното основание. Ето защо предявеният иск, като неустановен по
основание, следва да се отхвърли.
      С оглед на този резултат ответниците по касация следва бъдат осъдени
да заплатят направените от касатора разноски за ДТ и за юрисконсултско
възнаграждение във връзка с неговата въззивна жалба в общ размер 276.10
евро /840лв./ и за касационната инстанция в общ размер 498.51 евро или общо
разноски в размер на 774.61 евро.
     Мотивиран от горното, съставът на I т.о.,

                                 РЕШИ:

    Отменя решение № 920 от 01.07.2025г. по възз.гр.д. № 451/2025г. на
Софийски апелативен съд в частта, с която е потвърдено решение №

                                     5
6415/21.11.2024г. по гр.д.№ 2953/2023г. на Софийски градски съд за
осъждането Застрахователна компания „Лев инс“ АД, гр. София, да заплати,
на осн. чл.432, ал.1 КЗ, застрахователно обезщетение за претърпени
неимуществени вреди от телесни увреждания при настъпилото на 17.08.2021г.
пътно произшествие, причинено от застрахован по задължителна застраховка
„Гражданска отговорност“ на автомобилистите водач на автобус с рег. № СВ
....РТ, в размер на 15 000лв., ведно със законната лихва, считано от подаване
на исковата молба на 10.03.2023г. до окончателното изплащане, и вместо него
постановява:
      Отхвърля предявения от С. Д. Б., починала на 02.11.2025г., заместена от
наследниците й по закон М. С., Д. П. и Е. С., против Застрахователна
компания „Лев инс“ АД, гр. София, иск с правно основание чл.432, ал.1 КЗ, за
застрахователно обезщетение за претърпени неимуществени вреди от телесни
увреждания при ПТП, настъпило на 17.08.2021г. и причинено от застрахован
по задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите
водач на автобус с рег. № СВ ....РТ, в размер на 15 000лв., ведно със законната
лихва, считано от подаване на исковата молба на 10.03.2023г. до
окончателното изплащане.
     Осъжда М. С., Д. П. и Е. С., тримата общо, да заплатят на
Застрахователна компания „Лев инс“ АД, гр. София направените разноски във
въззивната и касационната инстанции в общ размер 774.61 евро.
     Решението е окончателно.


                                           Председател: _______________________

                                               Членове:

                                                      1. _______________________

                                                      2. _______________________




                                      6