Обезщетение за адвокатски хонорар при оправдателна присъда и прекомерност

Текстът на акта

                                   РЕШЕНИЕ
                                        № 228
                                гр. София, 07.04.2026 г.


                       В ИМЕТО НА НАРОДА
   ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 3-ТО ГРАЖДАНСКО
ОТДЕЛЕНИЕ 3-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и шести
февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:


                                  Председател: Емил Томов
                                  Членове:     Драгомир Драгнев
                                               Геновева Николаева

при участието на секретаря Росица Ал. Иванова
като разгледа докладваното от Геновева Николаева Касационно гражданско
дело № 20258002102263 по описа за 2025 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 290 ГПК.
      Образувано е по касационни жалби на двете насрещни страни в процеса – ищецът И. Г.
П. и ответникът Прокуратурата на Република България срещу решение № 206 от 27.02.2025
г. по в. гр. д. № 1866/2024 г. на Софийски апелативен съд (САС), в частта му по иска с
правно основание чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ за заплащане на обезщетение за имуществени
вреди. С въззивното решение Прокуратурата на Република България е осъдена да заплати на
И. Г. П., на основание чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ, сумата 30 000 лв., съставляваща обезщетение
за имуществени вреди от незаконно обвинение в престъпление от общ характер по чл. 283а,
т. 1, вр. чл. 282, ал. 2 и вр. чл. 20, ал. 4 НК, по което е постановена влязла в сила
оправдателна присъда от 28.06.2020 г. по н. о. х. д. № 3076/2018 г. на Специализирания
наказателен съд, изразяващи се в направени разноски за възнаграждение на процесуален
представител (защитник) по н. о. х. д. № 3076/2018 г. на Специализирания наказателен съд и
по в. н. о. х. д. № 495/2020 г. на Апелативен специализиран наказателен съд, ведно със
законната лихва от влизане в сила на оправдателната присъда - 03.06.2021 г. до
окончателното изплащане, а за разликата до целия предявен размер от 66 000 лв. искът за
имуществени вреди е отхвърлен като неоснователен.
           Касаторът – ищец И. Г. П. обжалва въззивното решение в частта му, с която е


                                             1
отхвърлен предявеният иск за имуществени вреди, поддържайки, че решението е неправилно
поради нарушение на материалния закон, поради съществено нарушение на
съдопроизводствените правила и поради необоснованост. Твърди, че при определяне на
обезщетението за имуществени вреди от процесния деликт, решаващият съд не е съобразил
конкретните тежест на обвинението в престъпление, интензитета на процесуалната принуда
и усилията и труда на защитника в досъдебната и в двете съдебни фази на наказателния
процес, вкл. обстоятелството, че в последния е бил приет за разглеждане и граждански иск
срещу ищеца с голям материален интерес, поради което неправилно е намалил реално
платения адвокатски хонорар от 66 000 лв. на 30 000 лв.. Счита, че този извод на САС
противоречи на ТР № 1/11.12.2018 г. по тълк. д. № 1/2017 г. на ОСГК на ВКС, тъй като
платеният от увредения размер на адвокатското възнаграждение в наказателното
производство е разумен и съответен на конкретните особености на наказателното дело и на
положения от адвоката труд. Моли въззивното решение в горепосочената отхвърлителна
част да бъде отменено като неправилно и вместо него да бъде постановено ново решение, с
което предявеният иск с правно основание чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ за заплащане на
обезщетение за имуществени вреди от горепосочения деликт да бъде уважен изцяло.
Претендира сторените в касационното производство съдебно – деловодни разноски.
         Касаторът – ответник Прокуратурата на Република България обжалва въззивното
решение в частта му, в която предявеният иск за обезщетение за имуществени вреди е
уважен, поддържайки, че в тази част решението е неправилно поради нарушение на
материалния и процесуалния закон и поради необоснованост. Твърди, че присъденият
размер на обезщетението за имуществени вреди от процесния деликт многократно
надхвърля минималния размер, предвиден в чл. 13, ал. 1, т. 3 Наредбата за минималните
размери на адвокатските възнаграждения, досежно процесното незаконно обвинение в
престъпление, и не съответства на фактическата и правна сложност на наказателното дело.
Поради това счита, че е прекомерен спрямо дължимата грижа за ангажиране на правна
помощ в наказателното преследване. Моли въззивното решение в горепосочената обжалвана
част да бъде отменено частично като неправилно, като бъде намален присъденият в полза на
ищеца размер на обезщетението за имуществени вреди от процесния деликт до размера на
действително причинените такива.
       Ищецът П. депозира писмен отговор на касационната жалба на ответника, в който
поддържа становище за нейната неоснователност.
      Ответникът Прокуратурата на Република България не подава отговор на касационната
жалба на ищеца.
       С определение № 5285 от 18.11.2025 г. по настоящото дело е допуснато касационно
обжалване на въззивното решение в горепосочената му обжалваната част досежно иска с
правно основание чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ за имуществени вреди, на основание чл. 280, ал. 1,
т. 1 ГПК, по следния правен въпрос: По предявен иск по чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ за
присъждане на обезщетение за имуществени вреди, изразяващи се в заплатен адвокатски
хонорар в наказателното производство, когато насрещната страна е възразила срещу
неговата прекомерност, какви са критериите (конкретните обстоятелства), от значение за


                                             2
определяне на разумния му размер, които въззивният съд следва да преценява при
изследване на въпроса дали незаконно обвиненият е положил дължимата грижа при
уговаряне на адвокатското възнаграждение в конкретното наказателно производство, и от
значение ли е в тази връзка, че е приет за разглеждане в наказателния процес граждански иск
срещу подсъдимия и неговата цена?. Отговор на същия е даден по задължителен начин в ТР
№ 1 от 11.12.2018 г. по тълк. д. № 1/2017 г. на ОСГК на ВКС, доразвит в постановените след
него решения по чл. 290 ГПК: решение № 143 от 29.03.2021 г. по гр. д. № 3662/2019 г. на
ВКС, ІV г. о., решение № 119 от 18.04.2019 г. по гр. д. № 4522/2017 г. на ВКС, ІV г. о.,
решение № 167 от 22.07.2019 г. по гр. д. № 3502/2016 г. на ВКС, ІV г. о. и др., според които
сторените разходи за адвокатско възнаграждение в наказателно производство, приключило с
оправдателна присъда или прекратено на основанията, посочени в чл. 2, ал. 1 ЗОДОВ, са
имуществена вреда за лицето, подложено на неоснователна наказателна репресия. При
възражение на ответника по предявен иск по чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ, че изплатеното в
наказателното производство адвокатско възнаграждение е прекомерно съобразно
действителната правна и фактическа сложност на наказателното дело, съдът по иска за
обезщетение за вреди изследва дали незаконно обвиненият е положил дължимата грижа при
уговарянето на адвокатското възнаграждение с оглед вида и тежестта на обвинението,
интензитета на приложената процесуална принуда и очакваните усилия и труд, които
адвокатът предстои да положи при осъществяването на защитата. В случай, че уговореното
адвокатско възнаграждение надвишава съществено разумния и обичаен размер на
дължимото възнаграждение, изплатеното в повече няма за причина незаконното обвинение и
не е необходима последица от него, в резултат на което същото остава в тежест на
неположилия дължимата грижа пострадал. Следователно по иск с правно основание чл. 2,
ал. 1 ЗОДОВ съдът може да определи обезщетение за имуществени вреди, съставляващи
адвокатско възнаграждение в размер по-малък от заплатения в наказателния процес. За
преценката доколко уговореното адвокатско възнаграждение е разумно и съответно на
пазарните условия с оглед фактическата и правна сложност на делото (вид и тежест на
незаконното обвинение в престъпление, дали е само срещу ищеца или и срещу повече
обвиняеми, за едно или за повече деяния, съвкупността от доказателствения материал и
извършените процесуални действия, наличието или не на предявен за съвместно
разглеждане граждански иск и защитимия по него материален интерес, през колко и какви
фази е преминал наказателния процес и др.) не може да се изхожда от размерите на
възнагражденията, определени в Наредба № 1 от 9 юли 2004 г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения, понастоящем с променено наименование - Наредба за
възнаграждения за адвокатска работа. Размерът на възнаграждението за оказваната от
адвоката правна помощ се определя по свободно договаряне въз основа на писмен договор с
клиента, който се стреми да си осигури най-добрата по собствената му преценка защита в
наказателното производство – защита, при възнаграждение с оглед очаквания резултат и
действително положения от адвоката труд. Дължимата грижа е тази, осигуряваща
адвокатска защита при възнаграждение, което трябва да е разумно съобразено с
фактическата и правна сложност на делото, която несъмнено е по-голяма в хипотеза на


                                             3
приет за съвместно разглеждане в наказателния процес граждански иск със значителна по
размер цена, и с икономическата обстановка в страната към момента на договарянето му. Не
може да се изисква обвиняемият да уговори адвокатско възнаграждение, което да е точно
съразмерно. Ако адвокатското възнаграждение надвишава съществено разумния и обичаен
размер, само тогава превишението е прекомерно, извън изискуемата причинно-следствена
връзка, и тогава платеното възнаграждение подлежи на намаляване по иска с правно
основание чл. 2, ал. 1 ЗОДОВ. Горепосоченото разрешение, възприето в трайната практика
на ВКС следва да бъде съобразено и по настоящото дело.
По основателността на касационните жалби и по наведените от касаторите касационни
основания, настоящият съдебен състав намира следното:
Въззивният съд е приел за установено по иска за имуществени вреди от процесния деликт,
че с постановление от 10.01.2017 г. по пр. преписка № 8529/2013 г. на Софийски градска
прокуратура, ищецът е привлечен в качеството на обвиняем в извършването на
престъпление по чл. 283а, т. 1, вр. чл. 282, ал. 2 и вр. чл. 20, ал. 4 НК, за това, че е спомогнал
заместник- министър председателят и министър на финансите С. Д. да извърши
престъпление по служба във връзка с приватизацията на остатъчните държавни дялове от
електроразпределителните дружества в България. По отношение на обвиняемия е взета
мярка за неотклонение "подписка". Във връзка с повдигнатото обвинение е внесен
обвинителен акт и е образувано н. о. х. д. № 4092/2017 г. на СГС, НО, 27 с-в., но с
разпореждане от 27.10.2017 г. съдебното производство е прекратено и преписката е върната
на органите на прокуратурата за отстраняване на допуснати съществени процесуални
нарушения. Във връзка с повдигнатото обвинение е внесен нов обвинителен акт в
Специализирания наказателен съд, въз основа на който е образувано н. о. х. д. № 3640/2017
г. на СпНС, IV с-в, а с разпореждане от 08.03.2018 г. по същото дело съдът е допуснал и
приел за съвместно разглеждане предявения от държавата срещу ищеца и другите четирима
обвиняеми граждански иск за сумата от 20 829 200 лв., след което съдебното производство
отново е прекратено и преписката е върната на Специализираната прокуратура с указания за
отстраняване на допуснати съществени процесуални нарушения. Във връзка с процесното
обвинение за трети път е внесен обвинителен акт в Специализирания наказателен съд, с
който повдигнатото обвинение е конкретизирано като такова по престъпление по чл. 283а, т.
1, вр. чл. 282, ал. 2, вр. ал. 1 и вр. чл. 20, ал. 4, вр. ал. 1 НК, и въз основа на който е
образувано н. о. х. д. № 3076/2018 г. на СпНС, IV с-в. В производството по делото съдът е
приел за съвместно разглеждане в наказателния процес предявения от държавата срещу
ищеца и другите четирима обвиняеми лица, при условията на солидарна отговорност,
граждански иск за сумата от 7 457 553. 82 лева - нанесени от престъплението имуществени
вреди, ведно със законната лихва от датата на увреждането. С присъда от 28.06.2020 г. по н.
о. х. д. № 3076/2018 г. на Специализирания наказателен съд, ищецът е признат за невиновен
по повдигнатото срещу него обвинение, като е отхвърлен и предявеният граждански иск. По
протест на специализираната прокуратура делото е разгледано от въззивния съд, който с
решение от 19.04.2021 г. по в. н. о. х. д. № 495/2020 г. на Апелативен специализиран
наказателен съд, IV възз. с-в, е потвърдил изцяло първоинстанционната оправдателна


                                                4
присъда, влязла в сила на 03.06.2021 г..
САС е намерил за установено от приетите в процеса два договора за правна защита и
съдействие от 05.03.2019 г. и от 06.01.2021 г., че ищецът е заплатил общо 66 000 лв.
адвокатско възнаграждение за процесуално представителство в досъдебното и съдебното
производство с предмет процесното незаконно обвинение.
Въззивният съд е счел, че са налице законовите предпоставки за ангажиране на
отговорността на държавата за вреди на основание чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ в хипотезата на
незаконно обвинение, производството по което е приключило с влязла в сила оправдателна
присъда, т.е. че е установен целият фактически състав на субективното право на обезвреда
по чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ. По спорния въпрос за размера на процесните имуществени
вреди, изразяващи се в заплатени от ищеца хонорари за адвокатска защита в наказателното
производство на Адвокатско дружество „Д., А. и съдружници“, въззивният съд е приел, че
реално са били заплатени такива за процесуално представителство в досъдебната и в
съдебната фаза на наказателния процес, в общ размер на 66 000 лв.. Във връзка с
направеното от насрещната страна възражение за прекомерност на адвокатското
възнаграждение в наказателното производството, е счел, че делото е фактически и правно
сложно с оглед на големия обем на доказателствата и на многото обвиняеми. Същевременно
е посочил, че предвиденото минимално адвокатско възнаграждение в приложимата
(горепосочена) наредба за защита по наказателно дело като процесното, за което е
предвидено наказание лишаване от свобода до 10 години, е 1 500 лв.. Затова е заключил, че
макар да не е обвързан от този минимален размер, платеният размер от 66 000 лв. е
изключително висок, поради което възражението за неговата прекомерност е основателно. С
тези лаконични мотиви го е намалил до сумата 30 000 лв., за която е уважил иска, а за
разликата до пълния предявен размер го е отхвърлил като неоснователен.
        С оглед горепосочения отговор на правния въпрос, по който е допуснато настоящото
касационно обжалване, изводът на САС, че при определяне на размера на процесните
имуществени вреди решаващият съд не е обвързан от посочения размер в Наредба № 1 от 9
юли 2004 г. за възнаграждения за адвокатска работа е правилен. При изследване на
дължимата грижа, която ищецът е следвало да положи при договаряне на адвокатското
възнаграждение по процесния наказателен процес, изводима от фактическата и правна
сложност на наказателното дело и конкретните особености, проявили се при разглеждането
му, настоящият съдебен състав приема, че договореният и платен адвокатски хонорар в общ
размер от 66 000 лв. за досъдебната фаза и за двете съдебни инстанции е разумен и
съответен, поради което съставлява имуществена вреда в причинно-следствена връзка с
процесното незаконно обвинение, която подлежи на обезщетяване по предявения иск. Този
извод е направен при съобразяване с вида и характера на обвинението в тежко престъпление
по смисъла на чл. 93, т. 7 НК (престъпление по служба, с правна квалификация чл.283а, т.1
вр. с чл.282, ал.2, вр. с чл.1 и вр. с чл.20, ал.4 вр. с ал.1 НК), за което се предвижда наказание
„лишаване от свобода“; провеждането на наказателното преследване на досъдебна и съдебна
фаза, последната на две инстанции, с обща продължителност от около 4 г. и половина;
привличането на множество обвиняеми по процесното обвинение в престъпление, което


                                                5
утежнява самия наказателен процес и съответно изисква повече усилия, време и работа от
процесуалния представител на ищеца; многобройните процесуални действия, извършени по
процесното наказателно дело, с множеството разпитани свидетели, развитието му пред две
съдебни инстанции, като три пъти е било връщано в досъдебна фаза заради допуснати
процесуални нарушения; предявения за съвместно разглеждане в наказателния процес
граждански иск с цена 7 457 553. 82 лева срещу всички обвиняеми, при условията на
пасивна солидарност, който е с голям материален интерес и изисква значителна по обем и с
висока квалификация адвокатска работа; конкретната личност на ищеца, която е
общественозначима в качеството му на известен журналист, издател и предприемач,
предизвикала широко национално медийно отразяване на наказателното преследване, вкл.
на защитата на пострадалия; взетата по-лека мярка за неотклонение „подписка“ и
икономическата обстановка в страната към момента на договаряне на адвокатското
възнаграждение. Всички горепосочени конкретни особености на проведеното срещу ищеца
наказателно преследване по процесното незаконно обвинение го характеризират като такова
с голяма фактическа и правна сложност, изискващо висококвалифицирана адвокатска
помощ и голяма по обем и като вложени усилия и време работа на процесуалния
представител на увредения. От съществено значение, освен вида и тежестта на незаконното
обвинение в престъпление и усложнението на наказателния процес поради множеството
обвиняеми и многобройните извършени процесуални действия и събрани доказателства, е
предявяването от държавата на граждански иск срещу обвиняемите за 7 457 553. 82 лева,
която сума е изключително висока и изисква мобилизиране на адекватна скъпоструваща
процесуална защита, която съставлява елемент от съдържанието на дължимата грижа при
уговарянето на разумно и съответно адвокатско възнаграждение. При конкретната
фактическа и правна сложност на процесното наказателно производство, надхвърляща
значително обичайната при подобни обвинения в престъпления, поради множеството
горепосочени усложнения на наказателния процес, договореният и платен адвокатски
хонорар в общ размер от 66 000 лв. е разумен и е в рамките на дължимата от ищеца грижа да
си осигури съответна по квалификация и обем адвокатска защита. Поради това искът с
правно основание чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ за имуществени вреди от процесния деликт е
основателен за целия предявен размер от 66 000 лв.
       Съобразно гореизложеното обжалваното въззивно решение, предмет на настоящото
производство по чл. 290 ГПК, е частично неправилно като постановено в нарушение на
материалния закон в частта му, в която е отхвърлен искът за имуществени вреди от
процесния деликт за разликата над сумата 30 000 лв. до сумата 66 000 лв., и тъй като не се
налага повтаряне или извършване на нови съдопроизводствени действия, то следва да бъде
отменено на основание чл. 293, ал. 2 ГПК и вместо него постановено ново решение по
съществото на спора, с което предявеният иск с правно основание чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ за
имуществени вреди да бъде уважен за целия предявен размер. В останалата обжалвана част,
с която искът с правно основание чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ за имуществени вреди от
процесното незаконно обвинение в престъпление е уважен за сумата 30 000 лв., ведно със
законната лихва от 03.06.2021 г., въззивното решение е правилно и като такова следва да


                                            6
бъде оставено в сила.
       С оглед изхода на спора пред настоящата инстанция и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК
ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца сумата 1 982. 64 евро, равностойни
на 3 089. 55 лв. – съдебно – деловодни разноски пред въззивната и касационната инстанции,
съставляващи държавна такса по касационната жалба и адвокатско възнаграждение пред
въззивната и касационна инстанции.
На основание изложеното, Върховният касационен съд, съставът на Трето гражданско
отделение

                                            РЕШИ:

ОТМЕНЯ решение № 206 от 27.02.2025 г. по в. гр. д. № 1866/2024 г. на Софийски
апелативен съд в частта му, в която искът с правно основание чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ за
заплащане на обезщетение за имуществени вреди от незаконно обвинение в престъпление от
общ характер по чл. 283а, т. 1, вр. чл. 282, ал. 2 и вр. чл. 20, ал. 4 НК, по което е постановена
влязла в сила оправдателна присъда, изразяващи се в направени разноски за възнаграждение
за процесуален представител (защитник), е отхвърлен за разликата над сумата 30 000 лв. до
сумата 66 000 лв. като неоснователен, и вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА ПРОКУРАТУРАТА НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ да заплати на И. Г. П., ЕГН:
[ЕГН], на основание чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ, сумата 36 000 лв. - разликата над присъдената
сума от 30 000 лв. до сумата 66 000 лв., съставляваща обезщетение за имуществени вреди от
незаконно обвинение в престъпление от общ характер по чл. 283а, т. 1, вр. чл. 282, ал. 2 и вр.
чл. 20, ал. 4 НК, производството по което е приключило с влязла в сила оправдателна
присъда, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 03.06.2021 г. до
окончателното изплащане.
         ОСТАВЯ В СИЛА решение № 206 от 27.02.2025 г. по в. гр. д. № 1866/2024 г. на
Софийски апелативен съд в частта му по иска с правно основание чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ за
обезщетение за имуществени вреди от горепосочения деликт в останалата му обжалвана
част.
        ОСЪЖДА ПРОКУРАТУРАТА НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ да заплати на И. Г. П.,
ЕГН: [ЕГН], сумата 1 982. 64 евро – съдебно – деловодни разноски пред въззивната и
касационната инстанции.
Решението не подлежи на обжалване.




                                                     Председател: _______________________

                                                          Членове:



                                               7
    1. _______________________
    2. _______________________




8