Отмяна на оправдателна присъда за средна телесна повреда поради процесуални нарушения

Текстът на акта

                             РЕШЕНИЕ
                                   № 21
                           гр. София, 14.01.2026 г.


                    В ИМЕТО НА НАРОДА
   ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 3-ТО НАКАЗАТЕЛНО
ОТДЕЛЕНИЕ, в публично заседание на дванадесети декември през две
хиляди двадесет и пета година в следния състав:


                             Председател: Мая Цонева
                             Членове:     Даниел Луков
                                          Владимир Астарджиев

при участието на секретаря Илияна Т. Петкова
в присъствието на прокурора Божидар Джамбазов
като разгледа докладваното от Мая Цонева Касационно наказателно дело от
общ характер № 20258002200966 по описа за 2025 година
Производството е по чл. 346, т. 2 от НПК.
                Образувано е по касационен протест на прокурор от Окръжна
прокуратура – Велико Търново и по касационна жалба на адв. Р. И., повереник
на частния обвинител и граждански ищец Р. Е. А. против въззивна присъда №
20/22. 05. 2025 год., постановена по в. н. о. х. д. № 40/2025 год. по описа на
Окръжен съд – Велико Търново (ВТОС).
            В протеста са релевирани касационните основания по чл. 348, ал. 1,
т. 1 и 2 от НПК. Изразено е несъгласие с изводите за недоказаност на
обвинението, като се поддържа, че съдът е интерпретирал превратно
доказателствата по делото, игнорирал е показанията на свидетелите,
установяващи авторството на деянието, не е проявил дължимата активност и
необходимостта от следствен експеримент за проверка показанията на
пострадалия е заменил с житейски разсъждения и предположения, което е
довело до неправилната им оценка като недостоверни. Сочи се, че вследствие
на тези нарушения на правилата за анализ и оценка на доказателствата е
приложен неправилно материалният закон. Направено е искане за отмяна на
съдебния акт и за връщане на делото за ново разглеждане.
            С жалбата на повереника също са заявени касационните основания
по чл. 348, ал. 1, т. 1 и 2 от НПК. Съдържащите се в нея доводи са аналогични
на изтъкнатите в касационния протест. Настоява се присъдата да бъде

                                      1
отменена и делото да бъде върнато за ново разглеждане от друг състав.
                В съдебно заседание представителят на Върховна касационна
прокуратура поддържа протеста по изложените в него съображения и настоява
за отмяна на съдебния акт и за връщане на делото за ново разглеждане от друг
състав на въззивния съд.
           Частният обвинител и граждански ищец Р. А., редовно призован, не
участва лично или чрез повереник в касационното производство.
                  Защитникът на подсъдимия намира протеста и жалбата на
повереника за неоснователни и пледира присъдата да бъде оставена в сила.
             Подс. М. Х. се солидаризира със становището на защитника си и
моли да бъде оправдан.
                   Върховният касационен съд, в пределите на касационната
проверка по чл. 347, ал. 1 от НПК, съобрази следното:
               С присъда № 27/14. 11. 2024 год., постановена по н. о. х. д. №
144/2024 год., Районният съд – Горна Оряховица е признал подс. М. С. Х. за
виновен в това, че на 12. 06. 2020 год. в /населено място/ причинил на Р. Е. А.
средна телесна повреда, изразяваща се в проникване в черепната кухина;
линейно счупване на дясната теменна кост на черепния покрив; кръвоизлив
(епидурален) над твърдата мозъчна обвивка вляво-челно; кръвоизлив под
меките мозъчни обвивки вдясно челно-теменно с контузионна зона в същата
област, които увреждания са довели до разстройство на здравето, временно
опасно за живота, поради което и на основание чл. 129, ал. 1 вр. ал. 2 вр. чл. 54
от НК го осъдил на осем месеца лишаване от свобода при първоначален общ
режим на изтърпяване.
           На основание чл. 45 от ЗЗД подсъдимият е осъден да заплати на Р.
А. сумата от 15 000 лв., представляваща обезщетение за претърпени
неимуществени вреди, ведно със законната лихва, считано от датата на
увреждането – 12. 06. 2020 год. до окончателното изплащане на сумата, като е
отхвърлен искът в останалата част до пълния предявен размер от 40 000 лв.
           Съдът се е разпоредил с веществените доказателства и е възложил
в тежест на подсъдимия направените по делото разноски.
            Така постановеният съдебен акт е проверен по въззивна жалба на
защитника и с присъда № 20/22. 05. 2025 год., постановена по в. н. о. х. д. №
40/2025 год. по описа на ВТОС е отменен, подсъдимият е оправдан по
повдигнатото му обвинение, а гражданският иск на Р. А. е отхвърлен в цялост
като неоснователен и недоказан.
                               Касационният протест и касационната жалба са
допустими, тъй като са подадени от легитимирани страни в срока по чл. 350,
ал. 2 от НПК и са насочени срещу подлежащ на касационна проверка въззивен
съдебен акт. Разгледани по същество, същите са основателни.
                    Напълно споделими са възраженията на касаторите , че
аналитичната дейност на окръжния съд не съответства на изискването за

                                       2
обективно, всестранно и пълно изследване на обстоятелствата по делото, а
събраните доказателства и доказателствени средства не са подложени на
внимателна проверка за тяхната достоверност и достатъчност. В тази връзка
следва да се отбележи, че настоящият съдебен състав не поставя под съмнение
суверенното право на въззивната инстанция предвид правомощията на съд
по фактите да кредитира едни доказателствени източници и да направи извод
за недостоверност на други; не се оспорва и принципното положение, че
касационната инстанция не може да подменя вътрешното убеждение на
долустоящите съдилища, като пререшава въпроса за достоверност и
убедителност на един или друг доказателствен източник. В същото време в
правомощията на ВКС като съд по правото неизменно се включва проверката
дали са спазени процесуалните правила за формиране на вътрешното
убеждение, а внимателният прочит на материалите по делото води до
категоричен извод, че контролираният съд е допуснал нарушения в тази
насока.
                   На първо място, долустоящата инстанция се е позовала на
доказателствени източници, които не са събрани и проверени по надлежния
ред. За да приеме, че обвинението не е доказано по несъмнен начин, на стр. 8 и
9 от мотивите към въззивната присъда съдът е коментирал основното и
допълнителното заключение на единичната съдебномедицинската експертиза
на д-р Н. Г., които се намират съответно на л. 42 – 44 и л. 48 – 49, т. 1 от ДП.
Същите обаче не са били надлежно защитени от изготвилия ги експерт по реда
на чл. 282, ал. 1 от НПК. В съдебно заседание на 09. 07. 2024 год. районният
съд е приел единствено основното и допълнителното заключение на
съдебномедицинската експертиза в състав д-р Я. К. и д-р Г., намиращи се в т. 2
от досъдебното производство. Прегледът на протоколите от останалите
съдебни заседания не показва заключенията, изготвени самостоятелно от д-р
Г., да са били приети на основание чл. 282, ал. 3 от НПК без изслушването му
със съгласие на страните. С оглед ясно изразеното желание на подсъдимия
делото да бъде разгледано по общия ред, приобщаването им към ценимата
доказателствена съвкупност не е станало и при условията на чл. 371, т. 1 от
НПК. От своя страна окръжният съд не е намерил за необходимо да проведе
въззивно съдебно следствие и е разгледал делото в едно-единствено съдебно
заседание на 28. 05. 2025 год., в което е постановил присъдата си.
            Наред с това ВТОС е концентрирал процесуалните си усилия върху
открояване на противоречията в показанията на пострадалия Р. А., дадени в
различните фази на наказателния процес и отнасящи се до броя на ударите и
разположението му спрямо нападателя. Макар този подход по принцип да е
законосъобразен, в конкретния казус той не е способствал за разкриване на
истината, защото в усилията си да изтъкне несъответствията, съдът е
пропуснал да провери дали разказаното от гражданския ищец и частен
обвинител досежно лицето, което му е причинило увреждането, е претърпяло
промяна с течение на времето или напротив – характеризира се с
последователност и устойчивост. Не са обсъдени с дължимото внимание

                                       3
твърденията му, че именно подсъдимият с носената от него метална тръба е
нанесъл удара, след който А. е почувствал силна болка в главата. Не са
положени усилия да се провери истинността им като бъде разпитан свид. С. Г.
относно това дали докато са пътували заедно към болницата в /населено
място/ пострадалият е споделил с него кой от нападателите го е ударил. Това е
било наложително предвид приобщените по надлежния ред показания на
свидетеля пред друг състав на първостепенния съд, съгласно които по време
на пътуването Р. А. е разговарял с него, но не е уточнил какво е съобщил
пострадалият за случилото се.
           За да отхвърли като недостоверни показанията на свид. А., съдът е
приел, че освен че са противоречиви, те описват неправдоподобен механизъм
на причиняване на уврежданията – било защото, ако нападателят е бил с гръб
към пострадалия, последният няма как да види кой го е ударил, било защото
ако са лице в лице и подсъдимият е държал тръбата с дясната си ръка,
увреждането би трябвало да е локализирано отляво. Първият от тези изводи е
направен след като заявеното от свид. А. е извадено от контекста и са
игнорирани други негови твърдения от същия разпит, а именно тези, че
двамата са били един срещу друг и пострадалият е бил обърнат леко
странично към него. Впрочем в същата насока са били и приобщените към
доказателствената съвкупност показания, депозирани пред друг състав на
първоинстанционния съд. След като е пренебрегнал обстоятелството, че
пострадалият не е бил неподвижен и е променял позицията си спрямо
подсъдимия, ВТОС си е послужил с предположение, че е невъзможно
увреждането да е причинено по начина, съобщен от А.. Не е съобразено, че
въпросът за взаимното разположение на двамата мъже като част от този за
механизма на деянието не е бил обект на експертно изследване от двете
заключения, приети по време на съдебното следствие. При защитата на
експертизите този проблем също не е бил разискван от д-р К. и д-р Г., а това е
било абсолютно необходимо за проверка на показанията на свид. А..
                   Констатираните нарушения на процесуалните правила са
съществени и тъй като не могат да бъдат отстранени от касационната
инстанция, въззивната присъда следва да бъде отменена, а делото да бъде
върнато за ново разглеждане на окръжния съд от стадия на допускане на
доказателства.
            Така мотивиран и на основание чл. 354, ал. 1, т. 5 вр. ал. 3, т. 2 от
НПК Върховният касационен съд, трето наказателно отделение



                                   РЕШИ:
           ОТМЕНЯ присъда № 20/22. 05. 2025 год., постановена по в. н. о. х.
д. № 40/2025 год. по описа на Окръжен съд – Велико Търново .
           ВРЪЩА делото на същия съд за ново разглеждане от друг съдебен

                                       4
състав от стадия на допускане на доказателства.
           Решението е окончателно и не подлежи на обжалване и протест.




                                        Председател: _______________________

                                            Членове:

                                                  1. _______________________

                                                  2. _______________________




                                    5