Към съдържанието
Питай законите

Практика · Върховен касационен съд · 29 Април 2026

Задължително изслушване на дете над 10 години при спор за родителски права

Решение №264/2026 · Върховен касационен съд · 29 Април 2026

Резюме, съставено автоматично от текста на акта. Меродавен е самият акт по-долу.

Родителите спорят за упражняването на родителските права, местоживеенето на децата и режима на лични отношения. Върховният касационен съд отменя въззивното решение и връща делото за ново разглеждане, тъй като съдът не е изслушал дете, навършило десетгодишна възраст по време на процеса.

Какво приема съдът

Във всяко съдебно производство, засягащо негови права или интереси, детето задължително се изслушва от съда, ако е навършило 10-годишна възраст, освен ако това би навредило на неговия интерес.

Приложени разпоредби

Всяка посочена разпоредба е проверена да се среща в текста на акта.

родителски праваизслушване на детенай-добър интерес на дететорежим на лични отношенияместоживеене на децата

Текстът на акта

                                    РЕШЕНИЕ
                                        № 264
                                гр. София, 29.04.2026 г.


                        В ИМЕТО НА НАРОДА
   ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 4-ТО ГРАЖДАНСКО
ОТДЕЛЕНИЕ 4-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и седми
април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:


                                   Председател: Борис Илиев
                                   Членове:     Ерик Василев
                                                Яна Вълдобрева

при участието на секретаря Теодора Т. Ставрева
като разгледа докладваното от Ерик Василев Касационно гражданско дело №
20258002104898 по описа за 2025 година

Производство по чл.290 ГПК.
Образувано по касационна жалба на Ю. Ф. А., чрез адвокат Л. С. от АК-Хасково, срещу
решение № 728/16.06.2025 г. по в.гр.д.№ 2608/2024 г. на Окръжен съд Пловдив, с което се
отменя решение № 372 от 15.07.2024 г., допълнено на 11.08.2025 г., по гр.д.№ 1891/2023 г. на
Районен съд Асеновград в частта, в която упражняването на родителските права на децата
А. Ю. Ф., род. на *, А. Ю. Ф., род. на * и Е. Ю. Ф., род. на *, се предоставя на майката А. Х.
А., определено е местоживеене на децата при нея в [населено място] и режим на лични
отношения на бащата, както следва: всеки втори и четвърти понеделник и сряда от 16 ч. до
18 ч. в сградата на АСП, в присъствие на социален работник,както и всяка втора и четвърта
събота,и неделя от 10 часа в събота до 18 часа в неделя, с преспиване, един месец през
лятото, който не съвпада с платения годишен отпуск на майката, както и една седмица по
коледните или новогодишни празници. С решението се присъжда месечна издръжка в
размер на по 235 лева, за всяко дете, до навършване на пълнолетие или настъпване на
обстоятелства за изменение или прекратяването й.
Касационното обжалване е допуснато по въпроса за правомощията на въззивната инстанция
да изслуша навършилото 10 г. в хода на производството дете, при спор за упражняване на
родителските права.
Отговор на обусловилия допускане на касационно обжалване въпрос се съдържа в

                                              1
разпоредбите на чл.15, ал.1 и ал.2 на Закона за закрила на детето, според които, във всяко
административно или съдебно производство, по което се засягат права или интереси на дете,
то задължително се изслушва, ако е навършило 10-годишна възраст, освен ако това би
навредило на неговите интереси. Когато детето не е навършило 10-годишна възраст, то може
да бъде изслушано в зависимост от степента на неговото развитие. Решението за изслушване
се мотивира.
Предвид отговора на въпроса, настоящият състав на ВКС намира че независимо от
аргументите в отговора на касационната жалба, въззивният съд е допуснал съществено
процесуално нарушение като не е упражнил дадените му правомощия по чл.15, ал.1 и ал.2
от Закона за закрила на детето. В нарушение на процесуалните правила съдът не е изслушал
навършилото десетгодишна възраст дете, за бъдат преценени в цялост специфичните
обстоятелства, пряко свързани с неговите интереси, както и останалите деца. В случая,
въззивната инстанция правилно е установила, че двамата родители имат приблизително
еднакви възможности да се грижат за своите деца, като им осигурят подходящи условия за
отглеждане и възпитание, с оглед физическите, психически и емоционални потребности,
възраст и пол на малолетните, поради което при решаването на въпроса за родителските
права, съдът следва да се ръководи единствено от интереса на децата. В съдебната практика
на Върховния касационен съд е изяснено, че интересът на децата винаги се свързва с
физическото им развитие и възпитание по начин, който да им осигури нормални условия за
интелектуално израстване и опазване на техните лични и имуществени права. В
разпоредбата на §1, т.5 от ДР на ЗЗакрД се дефинира понятието „най-добър интерес на
детето”, което обосновава извода, че независимо от особеностите на случая и
индивидуалния подход, при решаване на въпросите на малолетните, предвид техните
физически и емоционални потребности, и степента на съзряване, съдът е длъжен да
преценява поотделно и в съвкупност всички обстоятелства от значение за определяне на
кого да бъдат предоставени родителските права, както и режима на лични отношения между
малолетните и родителя, при когото те не живеят.
Тези обстоятелства налагат касиране на въззивното решение в частта за родителските права,
местоживеенето на децата и определения режим на лични контакти с бащата, като делото се
върне на въззивния съд, който да упражни правомощията си по чл.15, ал.1 и ал.2 ЗЗакрД, да
изслуша децата, навършили десетгодишна възраст и с оглед данните на съдебно-
психологическа експертиза, твърденията в молбата за привременни мерки и изготвените
социални доклади за условията, при които живеят и учат децата, предвид тяхната възраст и
притесненията на двамата родители, да определи привременни мерки, като вземе
обосновано решение за отглеждането им в семейна среда, с оглед най-добрия интерес на
всяко от децата. Интересът на децата следва да се преценява, с оглед на конкретно
установените обстоятелства за родителските качества на всеки от родителите, полаганите
грижи и умения за възпитанието им, като се съобрази тяхната възраст и отношението на
децата към тях. След изслушване на малолетните деца пред въззивния съд, съгласно чл.15
ЗЗакрД, следва да се прецени дали е настъпила промяна в отношението на децата към всеки
от родителите, с оглед на което да бъде определено на кого да се предоставят родителските


                                            2
права, местоживеенето и режима на лични контакти с другия родител, като се съобрази, че в
интерес на децата е регулярното общуване и с двамата родители чрез разширяване на
режима на лични контакти, който няма пречка по общо съгласие да бъде осъществяван
съвместно, за да се запази усещането за близост и да не се стигне до момент на отхвърляне и
отказ от контакти с единия родител, при когото децата не живеят постоянно.
Воден от изложеното, Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско
отделение

                                         Р Е Ш И:

ОТМЕНЯ решение № 728/16.06.2025 г. по в.гр.д.№ 2608/2024 г. на Окръжен съд Пловдив в
частта за родителските права на децата А. Ю. Ф., род. на *, А. Ю. Ф., род. на * и Е. Ю. Ф.,
род. на *, за определяне на тяхното местоживеене и режима на лични отношения с другия
родител.
ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд.




                                                    Председател: _______________________

                                                       Членове:

                                                              1. _______________________

                                                              2. _______________________




                                            3


Съдебните актове са публични; имената на физическите лица в тях са заличени от съда. Резюмето не е правен съвет. Имате подобен случай? Попитайте законите.