Нищожност на съдебно решение поради пълна неяснота на волята на съда

Текстът на акта

                                   РЕШЕНИЕ
                                        № 124
                                гр. София, 25.02.2026 г.


                        В ИМЕТО НА НАРОДА
   ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 2-РО ГРАЖДАНСКО
ОТДЕЛЕНИЕ 2-РИ СЪСТАВ, в публично заседание на единадесети
февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:


                                  Председател: Пламен Стоев
                                  Членове:     Здравка Първанова
                                               Розинела Янчева

при участието на секретаря Славия Г. Тодорова
като разгледа докладваното от Розинела Янчева Касационно гражданско дело
№ 20248002104330 по описа за 2024 година

Производството е по чл. 290 - чл. 293 ГПК.
Делото е образувано по касационна жалба на Л. С. П., чрез адвокат Д. Д., срещу решение №
3650 от 07.12.2022 г. по гр. д. № 20221100508525/2022 г. на Софийски градски съд, с което е
отменено решение от 09.07.2008 г. по гр. д. № 9188/2005 г. на Софийски районен съд, като
вместо него въззивният съд е обезсилил решение № 8254 от 04.12.2019 г. по гр. д. №
10696/2012 г. на Софийски градски съд, както и е осъдил Л. С. П. да заплати в полза на Г. Н.
А. и Г. А. А. сумата от 9783.50 лв. - разноски за всички съдебни инстанции.
Въззивният съд е приел, че производството пред него е по реда на чл. 258 - 273 ГПК, във вр.
с чл. 294 ГПК. Съобразил е, че с решение от 09.07.2008 г., постановено по гр. д. № 9188/2005
г. по описа на Софийски районен съд, е признато за установено по иск с правна
квалификация чл. 97, ал. 1 ГПК (отм.), предявен от Л. С. П. срещу В. С. К., че ищцата е
собственик на 1/2 ид.ч. от недвижим имот, представляващ апартамент № *, находящ се на ет.
*, вх. * в сградата на ЖСК „З.“, бл. * (подробно описан), заедно с принадлежащите мазе №
25 с обща площ от 3.77 кв.м и таван № 25 с обща площ от 5.62 кв.м, както и с 2.522 % ид.ч.
от общите части на сградата и от отстъпеното право на строеж върху държавно място,
съставляващо имоти с пл. №№ *, *, *, * и *, парцел * от кв. 86 по плана на „О. ”, [населено
място]. Съдът е установил изкупуване на основание чл. 33, ал. 2 ЗС по иска, предявен от Л.
Б. С. срещу В. С. К., Г. Н. А. и Г. А. А., по договор за покупко-продажба, сключен с нот. акт

                                             1
№ 59, том I, peг. № 3166, дело № 59/07.06.2000 г. на нотариус Б. Т., на 1/2 ид.ч. от същия
недвижим имот, за сумата от 28 239 лв., която сума ищцата следва да заплати на купувачите
по договора в месечен срок от влизане на решението в сила; осъдил е на основание чл. 108
ЗС ответниците Г. Н. А. и Г. А. А. да предадат на ищцата Л. С. П. владението на
гореописания имот; отменил е на основание чл. 431, ал. 2 ГПК (отм.) нот. акт №
59/07.06.2000 г. След подадена въззивна жалба от ответниците, е било образувано в. гр. д. №
3286/2008 г. по описа на Софийски градски съд, като с решение от 28.05.2019 г. съдът е
отменил обжалваното решение в частта по чл. 431, ал. 2 ГПК (отм.) и е оставил без уважение
искането на Л. С. П. за отмяна на нотариалния акт за покупко-продажба. Оставил е в сила
решението от 09.07.2008 г. по гр. д. № 9188/2005 г. по описа на CPC в частта му по
предявения иск с правно основание чл. 108 ЗС. След подадена касационна жалба въззивното
решение, в допуснатата до касационно обжалване част, с която е уважен искът на Л. С. П.
срещу Г. Н. А. и Г. А. А. по чл. 108 ЗС за собствеността и предаване на владението от
последните на 1/2 ид.ч. от процесния апартамент, е оставено в сила с решение №
120/28.01.2021 г. по гр. д. № 511/2020 г. на ВКС, ІІ г. о. С молба с вх. № 17017/10.02.2020 г. Г.
Н. А. и Г. А. А. са поискали отмяна, на основание чл. 303, ал. 1, т. 3 ГПК, на влязлото в сила
решение № 120/28.01.2021 г. по гр. д. № 511/2020 г. на ВКС, ІІ г. о. и на решение №
3805/28.05.2019 г. по гр. д. № 3286/2008 г. на СГС в частта относно уважения иск по чл. 108
ЗС за ревандикация на апартамент № *, находящ се в [населено място], в сградата на ЖСК
„З.“, [жилищен адрес]. По повод подадената молба, на основание чл. 303, ал. 1, т. 3 ГПК е
отменено решение № 120/28.01.2021 г. по гр. д. № 511/2020 г. на ВКС, ІІ г. о. и оставеното с
него в сила решение № 3805/28.05.2019 г. по гр. д. № 3286/2008 г. на СГС в частта, с която е
оставено в сила решението от 09.07.2008 г. по гр. д. № 9188/2005 г. на СРС в частта, с която е
уважен предявеният от Л. С. П. срещу Г. Н. А. и Г. А. А. иск за ревандикация на 1/2 ид.ч. от
недвижим имот, представляващ процесният апартамент № 25, собствеността върху която
идеална част произтича от допуснатото изкупуване на основание чл. 33, ал. 2 ЗС. ВКС е
върнал делото на СГС за ново разглеждане от друг състав, с указания въззивният съд да
започне от фазата по събиране на доказателствата, като производството по гр. д. №
8525/2022 г. на СГС е образувано по повод на това решение на ВКС, като с протоколно
определение, при новото разглеждане на спора, е прието решение от 04.12.2019 г.,
постановено по гр. д. № 10696/2012 г. на СГС.
Въззивният съд е приел за установено следното от фактическа страна:
Л. С. П. и В. С. К. са били собственици на основание наследствено правоприемство на
спорния имот. С нот. акт № 59/07.06.2000 г. В. К., действайки лично и като пълномощник на
сестра си Л. П., е продал имота на Г. А. и Г. А.. Прието е, че при изповядване на сделката В.
К. не е бил надлежно упълномощен да се разпореди с притежаваната от Л. П. 1/2 ид.ч., а
позоваването от ответниците на придобиване по давност на собствената на ищцата идеална
част е прието за неоснователно поради липса на изтекъл давностен срок по чл. 79, ал. 1 ЗС.
В частта, с която В. К. е прехвърлил собствената си 1/2 ид.ч., сделката е приета за валидна и
произвела вещнотранслативен ефект, но тъй като с влязло в сила решение № 2212/24.11.2016
г. по гр. д. № 1619/2016 г. на Софийски апелативен съд е допуснато изкупуване от Л. П. на

                                               2
основание чл. 33, ал. 2 ЗС, съдът е приел, че ищцата е станала собственик и на продадената
от съсобственика идеална част, като е встъпила в правата и задълженията на купувачите на
същата, при условие да им заплати сумата от 80 000 щ. д. в едномесечен срок от влизане на
решението в сила. С оглед наличието и на другите предпоставки - имотът е във
фактическата власт на ответниците, без същите да имат правно основание за това,
ревандикационният иск е уважен за целия имот. С определение № 394/05.08.2020 г. по гр. д.
№ 511/2020 г. на ВКС, ІІ г. о., постановено в производство по чл. 288 ГПК, не е допуснато
касационно обжалване на въззивното решение № 3805/28.05.2019 г. по гр. д. № 3286/2008 г.
на Софийски градски съд в потвърдителната му част, с която искът по чл. 108 ЗС е уважен за
1/2 ид.ч., която е била продадена без наличие на представителна власт. Със същото
определение е допуснато касационно обжалване на същото решение в частта, с която искът е
уважен за останалата 1/2 ид.ч., като в тази част въззивното решение е оставено в сила с
решение № 120/28.01.2021 г. по гр. д. № 511/2020 г. на ВКС, ІІ г. о. С решение №
8254/04.12.2019 г. по гр. д. № 10696/2012 г. на СГС, влязло в сила на 21.01.2020 г., е
констатирано на основание чл. 33, ал. 3 ЗС, че решение № 2212/24.11.2016 г. по гр. д. №
1619/2016 г. на Софийски апелативен съд за допускане на изкупуването и обявяване на Л. П.
за купувач на 1/2 ид.ч. е обезсилено по право поради неизпълнение на задължението за
заплащане на купувачите на сумата от 80 000 щ. д. в едномесечен срок от влизането на
решението в сила.
Въз основа на така изложеното, въззивният съд е приел, че първоинстанционното решение е
валидно и допустимо. В частта, с която ревандикационният иск е уважен, е намерил същото
за неправилно като краен резултат. Изложил е, че след като решението за изкупуване, на
което е основано влязлото в сила решение по иска за ревандикация, е обезсилено по право,
то последиците на решението по иска с правно основание чл. 33, ал. 2 ЗС са отпаднали с
обратна сила и молителите са останали собственици на 1/2 ид.ч. Решението, постановено по
реда на чл. 33, ал. 3 ЗС, има обратно действие. Обезсилването по право запазва договора за
продажба - същият остава в сила, като купувачът по този договор става от деня на неговото
сключване притежател на собствеността и страна по продажбеното правоотношение, т.е.
положението на съсобственост се връща поради това, че изкупуването не е произвело
действие. А щом това е така, следва да се приеме, че е налице хипотезата на чл. 303, ал. 1, т.
3 ГПК - постановление на съд, което впоследствие е било отменено. В случая влязлото в
сила решение по чл. 33, ал. 2 ЗС е имало не субсидиарно, а основно значение за
постановяване на решението по ревандикационния иск досежно 1/2 ид.ч. от имота,
разпоредена от съсобственика В. К. и изкупена от Л. П., поради което, щом като е
констатирано обезсилването му по право, с обратна сила е съборена основата, на която е
изградено решението за ревандикацията на спорната 1/2 ид. ч. Съдът е посочил, че с оглед
разпоредбата на чл. 127, ал. 1 ГПК доказателствената тежест за установяване на
обстоятелството, че е извършено плащане на дължимите суми, е възложена на ищцата Л. С.
П.. Тъй като не са ангажирани доказателства в тази насока, е намерил, че Л. С. П. не е
платила сумата, представляваща цена на недвижимия имот, за която е била обявена за
купувач на основание чл. 33, ал. 2 ЗС, в определения едномесечен срок, който е изтекъл на

                                              3
28.02.2018 г. Ето защо е заключил, че решението на СРС е неправилно и следва да бъде
отменено.
След постановяване на въззивното решение по гр. д. № 8525/2022 г. на СГС, от Л. П. са
подадени молби за поправка на очевидна фактическа грешка в него, за допълването му,
както и за изменението му в частта за разноските. Всички те са оставени без уважение с
определение № 6134 от 17.05.2023 г., постановено в закрито съдебно заседание по същото
въззивно дело, срещу което е подадена частна жалба от П. и е образувано ч. гр. д. №
4329/2024 г. по описа на ВКС, ІІ г. о.
В определението е прието, че производството е образувано въз основа на три молби на Л. С.
П.: по реда на чл. 247, ал. 1 ГПК за поправка на очевидна фактическа грешка, чл. 248, ал. 1
ГПК за изменение на решението в частта за разноските и чл. 250, ал. 1 ГПК за допълване на
решението. На първо място, молителката твърди, че формулираният от съда диспозитив е в
противоречие с изложените в съдебното решение мотиви. Моли да бъде поправена очевидна
фактическа грешка в диспозитива, като изрично да бъде отразено, че отмяната на
първоинстанционния съдебен акт от 09.07.2008 г. се отнася до частта, в която е уважен искът
по чл. 108 ЗС, с който ответниците са били осъдени да предадат владението върху идеална
част от процесния недвижим имот на насрещната страна, която произтича от допуснатото
изкупуване на основание чл. 33, ал. 2 ЗС. На следващо място, П. твърди, че с постановеното
решение съдът неправилно е определил размера на разноските в полза на ответниците,
поради което е поискано изменението на съдебния акт в тази му част. За да обоснове това си
разбиране, молителката сочи, че производството по делото засяга един от предявените
първоначални искове и то само за 1/2 част от спорното право върху процесния имот, което
обуславя намаляване на присъдените разноски. На последно място, П. счита, че в
диспозитива на постановеното съдебно решение липсва произнасяне по същество на
предявения иск.
По искането по чл. 247, ал. 1 ГПК въззивният съд е посочил, че предмет на въззивното
производство пред него е бил спорът относно правото на собственост именно върху тази 1/2
ид.ч. По отношение на другата 1/2 ид.ч. от имота производството е било приключило, като
насрещната страна е образувала изпълнително дело, вследствие на което е бил извършен и
въвод в процесния апартамент, считано от 18.10.2019 г. Ето защо е намерил, че не е налице
твърдяното разминаване между мотивите и диспозитива на постановеното от него решение,
което да може да обоснове извод за допусната очевидна фактическа грешка. По искането по
чл. 248, ал. 1 ГПК е счел, че правилно е преценил, че с оглед крайния резултат на делото и
отхвърляне на предявения ревандикационен иск по отношение на спорната 1/2 ид.ч., следва
да се уважи искането на ответниците да им бъдат признати извършените във всяко едно от
производствата разноски. Относно искането по чл. 250, ал. 1 ГПК съдът е визирал, че
решението е непълно и следва да се допълни, само в случай че съдът не се е произнесъл по
един от съединените искове или когато диспозитивът на решението не е достатъчно
конкретен. По реда на производството по допълване на съдебното решение не може да се
иска пререшаване на спора по същество, в каквото на практика се състои искането на
молителката; наред с това с молбата за постановяване на допълнително решение не могат да


                                            4
се предявяват нови претенции, непредявени в процеса.
Жалбоподателката атакува решението на въззивния съд в частта, с която е отменено
решение от 09.07.2008 г. по гр. д. № 9188/2005 г. на Софийски районен съд, като го счита в
тази част за нищожно, недопустимо и неправилно. За недопустимо, евентуално неправилно,
счита и определението № 6134 от 17.05.2023 г.
Насрещните страни, с подадените от тях писмени отговори, оспорват двете жалби. В
проведеното открито съдебно заседание процесуалният им представител, като счита, че
въззивното решение не е нищожно, заявява, че в него е допусната очевидна фактическа
грешка и пледира за отмяна единствено на допълнително постановеното определение.
С определение № 4511 от 08.10.2025 г., постановено по настоящото дело, е допуснато
касационно обжалване обжалване на решение № 3650 от 07.12.2022 г. по гр. д. №
20221100508525/2022 г. на Софийски градски съд на основание чл. 280, ал. 2, предл. първо
ГПК – за проверка за вероятна нищожност на въззивното решение, поради невъзможност да
бъде изведена волята на съда, материализирана в мотивите и диспозитива на решението, в
тяхното единство и взаимовръзка. Със същото определение е съединено ч. гр. д. №
4329/2024 г. на ВКС, ІІ г. о. за съвместно разглеждане с гр. д. № 4330/2024 г. на ВКС, ІІ г. о.
Върховният касационен съд, състав на второ гражданско отделение на ВКС, като обсъди
доводите на страните във връзка с изложените касационни основания и като извърши
проверка на обжалваното решение по реда на чл. 290, ал. 1 и чл. 293 ГПК, приема следното:
По основанието, на което е допуснато касационното обжалване:
Съгласно установената трайна съдебна практика, нищожно е съдебното решение, когато
волята на съда е изразена в него по начин, който не позволява да се изведе, макар и чрез
тълкуване, нейното съдържание.
Видно от атакуваното пред ВКС решение и определението № 6134 от 17.05.2023 г.,
съществува неяснота относно предмета на делото, разгледан от въззивния съд, като с
диспозитива на решението първоинстанционният акт е отменен изцяло, т.е. включително в
частите, в които е влязъл в сила с оглед решението на ВКС, І г. о. по гр. д. № 4901/2021 г.
Същевременно, въпреки че е приел като доказателство влязлото в сила решение №
8254/04.12.2019 г. по гр. д. № 10696/2012 г. на СГС, с което е уважено искане на Г. и Г. А. по
чл. 33, ал. 3 ЗС за обезсилване по право на решението за допуснато в полза на Л. П.
изкупуване на 1/2 ид.ч. от спорния апартамент, въззивният съд в мотивите си наново е
разгледал същото искане и с оглед доказателствената тежест е заключил, че П. не е
ангажирала доказателства да е платила сумата, представляваща цена на имота, на който е
била обявена за купувач; без да изложи каквито и да е съображения, съдебният състав на
Софийски градски съд е обезсилил решение № 8254/04.12.2019 г. по гр. д. № 10696/2012 г.
на СГС. Като е отменил изцяло първоинстанционното решение, съдът не е постановил
друго, с което да разрешава спора между страните във връзка със заявената ревандикационна
претенция.
В случая не може да се направи извод, че във въззивното решение е налице очевидна
фактическа грешка (грешки), тъй като Софийски градски съд, с визираното по-горе
определение, вече се е произнесъл по искане по чл. 247 ГПК и изрично е посочил, че в


                                              5
постановения от него акт няма допусната такава.
Изложеното обуславя извод за нищожност на атакуваното пред ВКС решение, както и на
свързаното с него определение № 6134 от 17.05.2023 г. От същите не може да се установи по
какъв предмет на делото се е произнесъл Софийски градски съд и каква е решаващата му
воля по спора между страните.
Делото следва да бъде върнато за ново разглеждане от друг състав на Софийски градски съд,
който, с оглед изхода на спора пред него, следва да се произнесе и по разноските, направени
от страните в настоящото производство. Същият следва да вземе предвид и че
производството пред него се развива по ГПК от 1952 г. (отм.).
Воден от изложеното, Върховният касационен съд, състав на второ гражданско отделение,
                                   Р Е Ш И:
ПРОГЛАСЯВА ЗА НИЩОЖНИ решение № 3650 от 07.12.2022 г. и определение № 6134 от
17.05.2023 г. по гр. д. № 20221100508525/2022 г. на Софийски градски съд.
ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на Софийски градски съд.
Решението е окончателно.




                                                  Председател: _______________________

                                                      Членове:

                                                              1. _______________________

                                                              2. _______________________




                                            6