Практика · Върховен касационен съд · 03 Април 2026

Отмяна на влязло в сила съдебно решение при отпаднала регресна отговорност

Решение №223/2026 · Върховен касационен съд · 03 Април 2026

Резюме, съставено автоматично от текста на акта. Меродавен е самият акт по-долу.

Молителят иска отмяна на влязло в сила съдебно решение, с което е осъден по регресен иск да плати обезщетение на наемодатели, тъй като монтирал бойлер, довел до смъртен случай. По-късно с други съдебни актове изпълнителят е признат за невинен, искът срещу наемодателите като възложители е отхвърлен, а те са осъдени за тяхно лично виновно бездействие. Върховният касационен съд отменя влязлото в сила решение поради нововъзникнали съществени писмени доказателства.

Какво приема съдът

Когато с влязъл в сила акт се установи, че изпълнителят не е извършил противоправно действие и искът срещу възложителя е отхвърлен, отпада основанието за предявяване на регресен иск срещу изпълнителя.

Приложени разпоредби

Всяка посочена разпоредба е проверена да се среща в текста на акта.

отмяна на решениерегресен исквъзложителотговорност за врединови писмени доказателства

Текстът на акта

РЕШЕНИЕ
№ 223
гр. София, 03.04.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 3-ТО ГРАЖДАНСКО
ОТДЕЛЕНИЕ 5-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и четвърти
март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Илияна Папазова
Членове: Бисера Максимова
Джулиана Петкова

при участието на секретаря Кристина Н. Григорова
като разгледа докладваното от Илияна Папазова Касационно гражданско дело
№ 20268002100336 по описа за 2026 година

Производството е с правно основание чл.303, ал.1, т.1 ГПК.
Образувано е въз основа на подадената от И. Ж. В. от [населено място], чрез процесуалния
представител адвокат Б. молба с вх.№ 11714 от 23.06.2025г., уточнена с молба с вх.№ 18608
от 13.10.2025г., с искане за отмяна на влязлото в сила решение по гр.д. № 2294/2018г. на
Окръжен съд Варна /потвърдено с решение по в.гр.д.№389/2021г. на АС Варна, влязло в сила
на 20.12.2022г./ Със същото И. Ж. В. е осъден на основание чл.54 ЗЗД да заплати на Г. Н. Б.
и М. Х. Б. сумата от 158 267.35лв., представляваща заплатеното от тях към 4.10.2018г.на Д.
Х. М. и А. М. М., взискатели по изп.д.№ 522 по описа на ЧСИ С., обезщетение, присъдено
им с влязло в сила решение № 1561/25.10.2017г. по гр.д.№ 993/2015г.на ВОС, след
извършена публична продан на собствените им имоти – апартамент № 27 с идентификатор
№... по КК на [населено място], находящ се в [населено място], [улица], вх..., ет... за сумата
128 167.20лв. и гараж № 8, находящ се в [населено място], зад блоковете, в ляво на [улица],
между [улица]и [улица], с площ от 17.28кв.м. за сумата 28 537лв. и погасяване в резултат на
три запора на банкови сметки на сумите 416.50лв.в ОББ АД и 178.85лв ОББ, ведно със
законната лихва, считано от 4.10.2018г., на основание чл.54 ЗЗД и чл.86 ЗЗД и са присъдени
разноски.
Молбата за отмяна е обоснована с наличие на две нови писмени доказателства – решение №

1
560 от 2.10.2024г., поправено с решение № 5278/19.11.2024г. по гр.д.№ 2340/24г.на ВКС, с
което е отменено на основание чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК решение № 1561 от 25.10.2017 г. по гр.
д. № 993/2015 г. на Окръжен съд Варна в осъдителните му части и е върнато делото за ново
разглеждане от друг състав на първоинстанционния съд, както и постановеното решение по
гр.д.№2417/2024г.на ОС Варна, влязло в сила на 11.06.2025г., с което е отхвърлен предявения
иск с правно основание чл.49 ЗЗД, а е уважен до размер на 80 000лв. предявеният иск с
правно основание чл.45 ЗЗД, като са осъдени Г. Н. Б. и правоприемниците на починалия М.
Х. Б.- Н. М. Б., Х. М. Б. да заплатят солидарно на всеки един от Д. Х. М. и А. М. М. сумата
от по 80 000лв., обезщетение за причинени неимуществени вреди в резултат на смъртта на
сина им – М. А. М., починал на 19.10.2012г., вследствие на допуснато от тях бездействие,
изразяващо се в липса на предприети действия по въвеждане в изправност на
електрическата инсталация, захранваща бойлера в обекта, отдаван от тях под наем, находящ
се в [населено място], [улица] обезопасяване на този бойлер, ведно със законната лихва,
считано от 19.10.2012г., като е отхвърлена претенцията в останалата й част до 100 000лв. и
са присъдени разноски.
В проведеното открито съдебно заседание страните не се явяват и не се представляват.
Върховен касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, след преценка на
изразените становища, ангажираните по делото доказателства и съобразно закона, намира
подадената молба за основателна поради следното:
Не се спори, че решение по гр.д.№ 993/2015г.на ОС Варна Г. Н. Б. и М. Х. Б. солидарно са
осъдени да заплатят на Д. Х. М. и А. М. М. сумата от по 80 000лв., обезщетение за
причинени неимуществени вреди в резултат на смъртта на сина им – М. А. М., починал на
19.10.2012г. на основание чл.49 ЗЗД, като възложители на работа, която настоящият молител
И. Ж. В. е извършил /монтаж на бойлер, находящ се в имот, който те са отдали под наем/.
С влязлото в сила решение по гр.д. № 2294/2018г. на Окръжен съд Варна,чиято отмяна сега
се иска е осъден И. Ж. В., на основание чл.54 ЗЗД, да заплати на Г. Н. Б. и М. Х. Б. сумата от
158 267.35лв., представляваща заплатеното от тях към 4.10.2018г.на Д. Х. М. и А. М. М.,
взискатели по изп.д.№ 522 по описа на ЧСИ С., обезщетение, присъдено им с влязло в сила
решение № 1561/25.10.2017г. по гр.д.№ 993/2015г.на ВОС.
Междувременно, с влязла в сила присъда № 22 от 22.05.2020г.по н.ох.д.№ 1203/2019г., ОС
Варна е признал И. Ж. В. за невинен по обвинението за това, че на 18/19.10.2010г., в
[населено място], е причинил на М. А. М. смърт поради изпълнение на действия, които
спадат към дейност, източник на повишена опасност, а именно електротехническа дейност,
при свързване на битов електрически бойлер /БЕБ № 72242.03/, като нарушил разпоредбите
на Закона за техническите изисквания към продуктите.
Понастоящем страните не спорят, че с решение № 560 от 2.10.2024г., поправено с решение
№ 5278/19.11.2024г., по гр.д.№ 2340/24г., ВКС е отменил, на основание чл. 303, ал. 1, т. 1
ГПК, влязлото в сила решение № 1561 от 25.10.2017 г. по гр. д. № 993/2015 г. на Окръжен
съд Варна в осъдителните му части и след като е върнал делото за ново разглеждане от друг
състав на първоинстанционния съд, е постановено решение по гр.д.№2417/2024г.на ОС
Варна, влязло в сила на 11.06.2025г., с което е отхвърлен предявения иск с правно основание

2
чл.49 ЗЗД.
Отговорността по чл.49 ЗЗД е на възложителя за вредите, причинени от изпълнителя - при и
по повод изпълнението на възложена му работа. Тя е отговорност за чужди виновни
противоправни действия или бездействия. Когато – заради това, че е установено, че лицето
на което е възложена работата - не е извършило противоправно действие или бездействие, е
прието че възложителят не следва да отговаря, следва да отпадне и отговорността по чл.54
ЗЗД, по който ред се урежда регресният иск, който възложителят има срещу изпълнителя.
След като е прието с влязъл в сила съдебен акт, че изпълнителят на работата не е извършил
противоправно действие или бездействие, заради което не следва да носи отговорност,
отпада основанието, на което възложителят на работата може да търси вреди. /С иск по чл.54
ЗЗД разполага само възложителят по чл.49 ЗЗД, но не и лично отговорният по чл.45 ЗЗД/.
С оглед изложеното, настоящият съдебен състав счита че са налице предпоставките по
чл.303, ал.1,т.1 ГПК: наличие на нови писмени доказателства, които са от съществено
значение за делото и не са могли да бъдат известни при решаването му и подадената молба
за отмяна е основателна.
Мотивиран от горното, Върховен касационен съд, състав на Трето гражданско отделение

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ влязлото в сила на 20.12.2022г. решение № 260041 от 15.04.2021г. по гр.д. №
2294/2018г. на Окръжен съд Варна, потвърдено с решение № 102 от 9.11.2021г. по в.гр.д.
№389/2021г. на АС Варна.
РЕШЕНИЕТО е окончателно.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

Съдебните актове са публични; имената на физическите лица в тях са заличени от съда. Резюмето не е правен съвет. Имате подобен случай? Попитайте законите.