Определяне на адвокатско възнаграждение от съда при липса на договор

Текстът на акта

                             РЕШЕНИЕ
                                  № 490
                          гр. София, 16.07.2026 г.


                   В ИМЕТО НА НАРОДА
   ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 4-ТО ГО 1-ВИ СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и седми април през две хиляди двадесет и
шеста година в следния състав:


                            Председател: Мими Фурнаджиева
                            Членове:     Велислав Павков
                                         Борис Д. Илиев

при участието на секретаря Райна Г. Стоименова
като разгледа докладваното от Борис Д. Илиев Касационно гражданско дело
№ 20258002102522 по описа за 2025 година
     Производството е по реда на чл. 290 от ГПК.
      Образувано е по касационна жалба на Община Велинград, чрез
пълномощника й по делото адв. Д. С., против Решение №87 от
07.03.2025г. по в. гр. д. №73/2025г. по описа на Окръжен съд- Пазарджик, с
което е било потвърдено Решение №373 от 21.10.2024г., постановено по
гр.д.№ 20245210100015 по описа на Районен съд- Велинград, с което е
признато за установено на основание чл. 422, ал. 1 ГПК, във вр. чл. 79, ал. 1
ЗЗД, във вр. чл. 36, ал. 3 ЗА, че Община Велинград дължи на адв. Г. Х. Б. от
АК- Пловдив, ЕГН **********, сумата в размер на 11006,11 лв.- дължимо
адвокатско възнаграждение за извършване на правни действия в полза на
Община Велинград по ч. гр. д. №523/2014г. по описа на Районен съд
Велинград, определено с Решение № 270/28.06.2023г. на Адвокатски съвет-
гр. Пловдив по Протокол № 15/28.06.2023г., ведно със законната лихва за
периода от 23.11.2023г. до изплащане на вземането, за което е издадена
Заповед № 587/27.11.2023г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410
ГПК по ч. гр. д. 1160/2023г. по описа на Районен съд- Велинград. В

                                     1
касационната жалба срещу така постановеното решение се излагат
обобщено следните доводи за неправилността му: при постановяването му
въззивният съд не е съобразил Решение на СЕС от 25.01.2024г.по дело С-
438/22, съгласно което при определянето и присъждането на адвокатското
възнаграждение съдът не е обвързан от размерите в Наредба №1 от
09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения; съдът
е бил длъжен и е трябвало да извърши съдебен контрол и проверка за
законосъобразността на Решение № 270/28.06.2023 год. на Адвокатски съвет
гр. Пловдив, взето с Протокол № 15/28.06.2023 год., предвид факта, че
органът се е произнесъл, без да се съобрази с чл. 101, §2 от ДФЕС, според
който всички споразумения или решения, които са забранени в съответствие с
чл.101 от ДФЕС, са нищожни; съдът неправилно приел, че в резултат на
извършените от адв. Б. процесуални действия по делото /две молби и три
частни жалби/, които са идентични по общо 33 частни граждански дела,
бил постигнат благоприятен за общината резултат; че Община Велинград
не е оспорила с отговора на исковата молба определения от Адвокатския
съвет размер на адвокатското възнаграждение; че възражението й за
нищожност на решението на           Адвокатския съвет е преклудирано;
размерът на определеното на ищеца възнаграждение не бил съобразен с
извършените от него правни действия. Иска се отмяна на обжалваното
решение     и    присъждане на    по- нисък     размер    на   адвокатско
възнаграждение в полза на ищеца.
     Срещу подадената касационна жалба е постъпил отговор от ответната
страна по нея адв. Г. Х. Б. от АК- Пловдив, ЕГН **********, чрез
пълномощника му по делото адв. С. С., с който се изразява становище за
неоснователност на жалбата.
     Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 от ГПК и е срещу
подлежащо на касационно обжалване въззивно решение.
     С определение №449 от 30.01.2026г. по настоящото гр. д.
№2522/2025г. на ВКС, четвърто гражданско отделение, е допуснато
касационно обжалване на въззивното решение на основание чл.280, ал.1,
т.1 от ГПК за извършване на проверка за съответствието с формираната
съдебна практика на разрешението, което е дал въззивният съд на въпроса
длъжен ли е да даде отговор на оплакванията, направени във въззивната


                                    2
жалба, както и да обсъди всички доводи и възражения на страните и да основе
изводите си на събраните по делото доказателства.
     Върховният касационен съд, състав на четвърто гражданско отделение,
като взе предвид оплакванията в жалбата, с оглед правомощията си по
чл.293 от ГПК, приема следното:
      По правния въпрос, по който е допуснато касационно обжалване, е
налице задължителна и трайно установена казуална практика на ВКС, според
която предметът на въззивната дейност при ограниченото въззивно обжалване
се състои в разрешаването на материалноправния спор, а проверката на
първоинстанционното решение е страничен, а не пряк резултат от решаващата
дейност на въззивния съд- мотиви по т.19 от ТР № 1 от 4.01.2001 г. по
тълк.дело № 1/2000 г. на ОСГК на ВКС. Преценката на въззивния съд относно
правилността на акта на първата инстанция е само косвен резултат от тази
дейност- мотиви по т.2 на ТР № 1 от 9.12.2013 г. по тълк.дело № 1/2013 г. на
ОСГТК на ВКС. В рамките на предмета на проверката по чл.269, предл.2 ГПК,
въззивният съд е длъжен да разгледа възраженията на страните, направени във
връзка с правни доводи, от които черпят своите права, както и събраните по
делото доказателства във връзка с тези доводи, а преценката на всички правно
релевантни факти, от които произтича спорното право, както и обсъждането
на събраните доказателства във връзка с тези факти, следва да бъдат отразени
в мотивите на съда, като при формиране на вътрешното си убеждение по
правно релевантните факти въз основа на събраните допустими доказателства,
той е длъжен да ги обсъди поотделно и в тяхната съвкупност. Тези задължения
на съда произтичат от изискванията на чл.12, чл.235, ал.2 и чл.236, ал.2 ГПК.
Необсъждането и непроизнасянето от въззивния съд по всички наведени
доводи и възражения при разглеждането на спора по същество представлява
съществено процесуално нарушение.
     С обжалваното решение въззивният съд е приел следното:
      На 04.02.2019г. между кмета на Община Велинград К. Т. К. от една
страна, и адвокат Г. Х. Б. от АК-Пловдив, от друга, е сключен писмен договор
за представителство по пълномощие по чл.33 във връзка с чл.32, т.1 от ГПК
във връзка с чл.286 от ЗЗД /с наименование пълномощно/ с изх.№92-00/398 от
04.02.2019г., по силата на което кметът на Община Велинград упълномощава
адв.Г. Х. Б. от АК-Пловдив с права: да осъществява процесуално


                                     3
представителство в производството по ч.гр.д.№523/2014г. по описа на Районен
съд- Велинград, като извършва всякакви съдопроизводствени действия до
приключването му във всички съдебни инстанции, включително и с права по
чл.34, ал.1, ал.3 и ал.4 от ГПК. Между страните не е било уговорено при
условията на чл.36, ал.1 и ал.2 от Закона за адвокатурата възнаграждение в
полза на адвокат Г. Б. във връзка с упълномощаването му по делото. Към
датата на упълномощаването по ч.гр.д.№ 523/2014г. по описа на РС-Велинград
е била издадена по реда на заповедното производство Заповед за изпълнение
на парично задължение въз основа на документ по чл.417 от ГПК №290 от
10.06.2014г., с която заповедният съд е разпоредил длъжникът Община
Велинград да заплати на кредитора “Еко-Титан“ ЕООД- клон София, ЕИК
1055475260020, сумата от 743191,86 лв.- главница, законна лихва от
09.06.2014г. до окончателното изплащане на вземането, и разноски от
14983,84лв за внесена държавна такса, представляваща неплатена дължима
сума по общо 27 фактури по списък и по нотариално заверен договор между
страните за обществена поръчка от 16.02.2009г. Три дни след
упълномощаването от адв.Г. Б., като пълномощник на длъжника Община
Велинград, била депозирана по делото писмена молба с вх. №662 от
07.02.2019г., с искане до заповедния съд да обезсили издадените в полза на
заявителя заповед за изпълнение и изпълнителен лист, като в молбата са
изложени правоизключващи отговорността на длъжника и правопогасяващи
вземането на кредитора възражения поради липса на правосубектност на
заявителя в заповедното производство, имащ качеството на клон на търговско
дружество. Заповедният съд е оставил молбата без движение с разпореждане
№353 от 20.02.2019г., като в изпълнение на указанията на съда длъжникът
Община Велинград, чрез адв.Б., е повторил доводите и искането си, изложени
в молбата, с допълнителна молба вх.№1413 от 21.03.2019г. С разпореждане
№753 от 23.04.2019г. заповедният съд оставил без разглеждане молбата на
Община Велинград, подадена чрез пълномощника й адв.Б., с вх.№662 от
07.02.2019г.. Съдебното разпореждане е било обжалвано в законния срок от
пълномощника адв.Б. от името на Община Велинград с частна жалба вх.
№2461 от 22.05.2019г. По така подадената частна жалба с определение №378
от 10.07.2019г. по в.ч.гр.д.№451/2019г. по описа на Окръжен съд Пазарджик
съдът отменил разпореждане №753 от 23.04.2019г по ч.гр.д. №523/2014г. на
РС- Велинград и върнал делото на същия съд за произнасяне по молбата с вх.

                                    4
№662 от 07.02.2019г. С определение №612 от 15.07.2019г. на РС-Велинград по
ч.гр.д.№ 523/2014г. молбата на длъжника Община Велинград подадена чрез
пълномощника адв.Б., за обезсилване на заповедта за изпълнение и
изпълнителния лист, издадени по ч.гр.д.№ 523/2014г. по описа на РС-
Велинград, била отхвърлена. Въпреки, че заповедният съд е постановил, че
актът му /определението/ не подлежи на обжалване, на 12.09.2019г. от
длъжника Община Велинград чрез пълномощника адв.Б., е била депозирана
частна жалба срещу определението, Така депозираната частна жалба била
върната от заповедния съд с разпореждане №1760 от 25.09.2019г., като срещу
разпореждането за връщане в законния срок била подадена частна жалба от
Община Велинград, чрез адв. Б., с вх.№5022 от 10.10.2019г. С писмена молба
с вх. №6254 от 02.12.2019г. подадена лично от законния представител на
длъжника Община Велинград- кметът К. К., частната жалба е била
оттеглена. Съгласно писмено споразумение №1378 от 10.12.2019г., сключено
между „Еко Титан“ ЕООД, ЕИК 105547526, представлявано от управителя К.
Г. Д., и Община Велинград, представлявана от кмета К. К., е било постигнато
съгласие за уреждане на паричните вземания на дружеството срещу общината.
Според споразумението общият размер на задълженията, които има общината
към дружеството по инициираните заповедни производства пред РС-
Велинград, и образувани изпълнителни дела за събирането им, е 9 354 470.00
лв., включващи главница, лихви и съдебно-деловодни разноски, като на
основание чл.108 от ЗЗД дружеството се отказва от сумата от 500 000.00 лв. с
включен ДДС, и същата ще бъде приспадната пропорционално от главницата
на вземането на дружеството, натрупаните лихви и разноски и други, при
което и поради направения отказ размерът на дълга се намалява на 8 854 470
лв., представляваща сбор на вземанията по всички образувани изпълнителни
дела, като същата ще бъде погасявана доброволно, на 72 месечни вноски с
начало 01.01.2020г. Община Велинград се          е задължила     да оттегли
подадените от нея въззивни жалби и въззивни частни жалби, между които и
въззивната частна жалба по ч.гр.д.№523/2014г. по описа на РС- Велинград,
срещу задължение на дружеството да не претендира от общината никакви
съдебно-деловодни разноски и адвокатски възнаграждения по тези дела. Въз
основа на отправено от адвокат Г. Б. до Адвокатски съвет- Пловдив искане
за определяне на възнаграждение по реда на чл.36, ал.3 от Закона за
адвокатурата по ч.гр.д.№ 523/2014г. по описа на РС- Велинград поради липса

                                     5
на уговорено такова между страните, Адвокатският съвет- Пловдив е
постановил Решение №270 по протокол №15 от заседание от 28.06.2023г., с
което е определил на основание чл.36, ал.3 от Закона за адвокатурата
адвокатско възнаграждение на адвокат Г. Х. Б. в размер на 11006.11лв с
включен ДДС за осъщественото от него процесуално представителство и
защита на Община Велинград по ч.гр.д.№ 523/2014г. на РС-Велинград, при
материален интерес за определянето му от 382087,85лв, представляващ
половината от заявения материален интерес по делото от 764175,70лв., като
сумата е формирана от 9171,76лв /чл.7, ал.7 във връзка с чл.7, ал.2, т.5 от
НМРАВ-3530лв +5641.76лв/ плюс 20% ДДС или общо 11006.11лв с ДДС.
Решението на Адвокатския съвет-Пловдив не е обжалвано от
заинтересованите страни в законния срок по предвидения в закона
процесуален ред- пред Висшия адвокатски съвет, съгласно чл.88, ал.4 и ал.5 от
ЗА във връзка с чл.122, ал.1, т.4 от ЗА или по административен ред, и е влязло
в сила.
      Въз основа на така установените факти от правна страна въззивният
съд е приел, че ищецът адв. Г. Б. предвид етапа от развитие на
производството към момента на упълномощаването му от страна на длъжника
Община Велинград е предприел незабавно всички възможни и необходими
фактически и правни действия с цел да постигне изгоден и благоприятен за
представлявания правен резултат, доколкото при уважаване на молбата му за
обезсилване на ЗНИ и ИЛ отговорността на общината- длъжник към
кредитора /дружеството- заявител/ би отпаднала, като пълномощникът е
използвал всички възможни правни способи и механизми, за да постигне
изгоден резултат за последната. Всички искания от пълномощника адв. Г. Б. са
били направени в съответните процесуални срокове и със съответната
задълбочена правна и фактическа аргументация и обосновка, при
добросъвестно упражняване от адвоката на учредените му от страната
Община Велинград процесуални права. Производството, по което ищецът
адв.Б. е представлявал Община Велинград, е завършило по начин, независещ
от пълномощника, поради оттегляне от кмета на подадената от пълномощника
адв. Г. Б. въззивна частна жалба. Независимо от това, като краен резултат от
осъщественото процесуално представителство и предприетите процесуални
действия от пълномощника адв. Г. Б. е постигнат благоприятен и в полза на
общината изход, доколкото в резултат на инициирането от пълномощника

                                      6
адв.Б. на производства и произнасянията на заповедния съд и на Окръжен съд-
Пазарджик, е станало известно на кредитора „Еко-Титан“ ЕООД, че
съществува реална процесуална възможност и вероятност за евентуално
обезсилване на издадените в полза на дружеството заповеди за незабавно
изпълнение и изпълнителни листове за паричните вземания срещу Община
Велинград поради допуснат съществен процесуален порок в производството
по издаването им по общо 33 частни граждански дела, описани в
споразумението от 10.12.2019г. Според съда именно това обстоятелство е
било основен мотив на дружеството- кредитор да ограничи евентуалните
щети от обезсилването им, съгласявайки се да опрости част от дълга на
длъжника Община Велинград с 500000 лв. срещу задължението на абщината
да оттегли всички предприети от нея оспорвания и частни жалби. Съдът е
приел, че вземането на адвоката не е погасено по давност, защото за
адвокатско възнаграждение, определено по реда на чл.36, ал.3 от ЗА, е
приложима общата 5-годишна погасителна давност/чл.110 от ЗЗД/, считано от
момента на приключване изпълнението на поръчката по учреденото
процесуално представителство, доколкото не представлява възнаграждение за
труд, за да се прилага кратката тригодишна погасителна давност по чл.111,
буква „а“ от ЗЗД.
      Изложил е съображения, че нито в отговора на исковата молба нито в
първото по делото заседание пред първата инстанция, от страна на
ответника Община Велинград не са били направени възражения за
прекомерност или необоснованост на определеното с решение на
Адвокатския съвет по чл.36, ал.3 от ЗА адвокатско възнаграждение, нито е
оспорено приложението на НМРАВ в отношенията между страните, а се
излагат доводи дали предприетите от пълномощника процесуални действия
са били в интерес на общината, дали са извършени реално и доколко същите
отговарят на изискванията на закона и в крайна сметка каква е ползата от тях
за представлявания. Ето защо съдът е приел, че направеното едва в
писмената защита пред първата инстанция и доразвито във въззивната
жалба възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение е
преклудирано съгласно чл.133 от ГПК и не може да бъде обсъждано, тъй като
не е своевременно заявено. Изложил е и съображения, че няма основание
да бъде редуциран размера на определеното на ищеца адвокатско
възнаграждение, защото извършените правни и фактически действия са

                                     7
реални, своевременно извършени и са постигнали положителен за
представлявания ефект, възнаграждението е съобразено с фактическата и
правна сложност на спора и е съответно на защитавания от длъжника чрез
пълномощника му материален интерес в заповедното производство
/764175,70лв./.
     По касационната жалба:
      Доводите в касационната жалба за неправилност на посочените изводи
на съда са основателни и въззивното решение се явява частично неправилно.
      Предмет на делото е предявен по реда на чл.422, ал.1 ГПК иск с правно
основание чл.79, ал.1 от ЗЗД във връзка с чл. 36 от ЗА за сумата от 11006,11
лв.- дължимо адвокатско възнаграждение за извършване на правни действия в
полза на Община Велинград по ч. гр. д. №523/2014г. по описа на Районен съд
Велинград, определено с Решение № 270/28.06.2023г. на Адвокатски съвет-
гр. Пловдив по Протокол № 15/28.06.2023г., ведно със законната лихва за
периода от 23.11.2023г. до изплащане на вземането, за което е издадена
Заповед № 587/27.11.2023г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410
ГПК по ч. гр. д. 1160/2023г. по описа на Районен съд- Велинград. В
конкретния случай, в срока по чл.414, ал.1 ГПК, длъжникът - община
Велинград е подал възражение срещу издадената срещу него заповед за
изпълнение, в което е заявил, че не дължи изпълнение на вземането, а в
производството по чл.422 ГПК е депозирал отговор на исковата молба, с който
е оспорил иска, като е изложил доводи, че дължи възнаграждение само за
реално извършените от адвоката действия, ако отговарят на изискванията на
закона и са в интерес на общината. В проведеното по делото открито съдебно
заседание, процесуалният представител на Община Велинград е оспорил
иска като неоснователен, като в представената в определения му от съда срок
писмена защита е направил възражение, че съгласно решението по дело С-
438/22 на СЕС при определяне на адвокатското възнаграждение съдът не е
длъжен да се съобразява с размерите, посочени в Наредба №1 от 09.07.2024г.
на Висшия адвокатски съвет за минималните размери на адвокатските
възнаграждения, а следва да се прецени какъв размер на адвокатско
възнаграждение в случая е справедлив и обоснован. Същите доводи са
развити и във въззивната жалба срещу първоинстанционното решение, а в
писмено становище пред въззивния съд е посочил и че претендираното


                                     8
адвокатско възнаграждение е прекомерно високо и следва да бъде
редуцирано от съда. Тези възражения са приети от въззивния съд за
преклудирани, но в същото време съдът е изложил и съображения за
неоснователността им.
      Съгласно чл.37 ЗА, за вземанията си, произтичащи от неизплатени
възнаграждения и разноски, адвокатът или адвокатът от ЕС, може да поиска
издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК независимо от техния
размер. В тези случаи длъжникът разполага с възможността да подаде
възражение по чл.414, ал.1 ГПК срещу издадената заповед за изпълнение и в
последващото производство по реда на чл.422, ал.1 ГПК да изложи доводи и
да направи възражения срещу претендираното от адвоката вземане, в т.ч., че
не е налице задължение. Възможността за снабдяване със заповед за
изпълнение не изключва правото на адвоката да предяви вземанията си за
неизплатени възнаграждения и разноски по общия исков ред, при което
ответникът също може да наведе доводи и да предяви възражения срещу тези
вземания. Това важи и в случаите, когато се претендира неизплатено
възнаграждение, определено по реда на чл.36, ал.3 ЗА, като при
разглеждането на спора съдът не е обвързан от решението на адвокатския
съвет за определяне на възнаграждението, а извършва самостоятелна
преценка за това дължи ли се такова и какъв е неговият размер. В този смисъл
е и трайната практика на ВКС, обективирана в решения по гр.д. № 1107/2024 г.
на IV г.о., гр.д. № 1722/2024 г. на III г.о. и гр.д. № 3153/2019 г. на IV г.о. и др. –
доколкото определеното по този ред възнаграждение създава облигационно
задължение, каквото възниква и от договора за адвокатска услуга, същото
следва да отговаря на правилата, установени при неговото определяне.
     Съгласно задължителното за всички национални съдилища решение на
СЕС по дело С-438/22, наредбата, която определя минималните размери на
адвокатските възнаграждения и на която е придаден задължителен характер с
национална правна уредба, противоречи на чл.101, §1 ДФЕС, поради което
националният съд е длъжен да остави неприложена тази уредба по отношение
на страната, осъдена да заплати съдебните разноски за адвокатско
възнаграждение, вкл. когато тази страна не е подписала никакъв договор за
адвокатски услуги и адвокатско възнаграждение. Процесуалните действия, с
които ответникът упражнява защитата си по същество, са оспорването на
фактите, върху които ищецът изгражда основанието на иска си; правните

                                          9
доводи, чрез които ответникът оспорва правните последици на твърдените от
ищеца факти с оглед на приложимата правна норма, и възраженията срещу
иска, с които в процеса се въвеждат правоизключващи, правоунищожаващи,
правопогасяващи или правоотлагащи факти и самостоятелни права на
ответника срещу ищеца. Последиците за ответника при неупражняване на
правото да се оспори твърдян от ищеца факт, да се направи правен довод или
да релевира възражение са различни. Правото на ответника да даде становище
по основателността на иска и по фактите, на които той се основава, или да
заяви правен довод не се преклудира. Съгласно разясненията по т.4 от ТР №
1/09.12.2013 г. по тълк.дело №1/2013 г. на ОСГТК на ВКС, с изтичането на
срока за отговор на исковата молба по чл.131, ал.1 ГПК се преклудира
единствено възможността на ответника да противопостави възражения, които
се основават на факти, осъществени и узнати към този момент. В случая
заявеното от ответника, че претендираното възнаграждение е необосновано и
несправедливо не представлява възражение по смисъла на чл.133 ГПК, а е
правен довод, за който не настъпва процесуална преклузия. В случая,
въпреки че го е приел за преклудиран, въззивният съд се е произнесъл по
него, но в нарушение на съдопроизводствените правила не е обсъдил и
взел предвид всички относими обстоятелства, което е довело до частична
неправилност на решението. Доколкото не се налага извършване на други
съдопроизводствени действия, на основание чл.293, ал.2 ГПК спорът следва
да се разгледа по същество от касационната инстанция.
      По делото е установено, че представителната власт на ищеца е учредена
на 04.02.2019 г., т.е. след като на ответника е била връчена покана за
доброволно изпълнение от частен съдебен изпълнител и след като
заповедното производство по ч.гр.д. №523/2014г. по описа на Районен съд-
Велинград е приключило с влязла в сила заповед за изпълнение по чл.417 от
ГПК, тъй като длъжникът не е подал възражение срещу същата. С оглед
извършените от ищеца действия по посоченото дело, с Решение №
270/28.06.2023г. на Адвокатски съвет- гр. Пловдив по Протокол №
15/28.06.2023г., му е определено на основание чл.36, ал.3 ЗА адвокатско
възнаграждение в размер на 11006,11 лв., като съветът е съобразил, че
материалният интерес по ч.гр.д. №523/2014г. по описа на Районен съд
Велинград е при материален интерес за определянето му от 382087,85лв,
представляващ половината от заявения материален интерес по делото от

                                    10
764175,70лв., поради което е приложима нормата на чл.7, ал.7 вр. ал.2, т.5 от
Наредба №1 /в действащата й редакция към 2019 г./. С подадената от ищеца
молба за обезсилване на влязлата в сила заповед за незабавно изпълнение не
се търси защита на длъжника срещу материалното право на кредитора по
същество, доколкото с актовете на съда в заповедното производство /при
произнасянето по жалба срещу незабавното изпълнение по чл.419 ГПК или по
молба за спиране на незабавното изпълнение, както и при своевременно
подадено възражение по чл.414 ГПК или такова по чл.423 ГПК/, длъжникът не
би могъл да преклудира окончателно претендирането на това право, нито да
установи материалната му незаконосъобразност. От горното следва извод, че в
случая не се касае за „дело с определен материален интерес“ по смисъла на
чл.7, ал.2 от наредбата. При определяне на възнаграждението в конкретния
случай за ориентир следва да се използва разпоредбата на чл.11 от Наредбата,
която следва да бъде приложена по аналогия на основание §1 от
допълнителните й разпоредби. При съобразяване на решението на СЕС от
25.01.2024 г. по дело С-438/22 и обема на извършената от ищеца работа, при
отчитане на факта, че от ищеца са били извършени аналогични и еднотипни
действия по общо 33 частни граждански дела, по всяко от които му е било
определено отделно адвокатско възнаграждение, настоящият съдебен състав
на ВКС намира, че дължимото възнаграждение възлиза на 360 лв. с ДДС или
184,07 евро. Гореизложеното налага отмяна на обжалваното решение като
неправилно в частта, с която е уважен предявения иск за разликата над 360,00
лв. /чиято равностойност възлиза на 184,07 евро/ до размера от 11006,11 лв.,
като вместо него следва да бъде постановено друго, с което искът да бъде
отхвърлен в тази му част, ведно със законната лихва от 23.11.2023 г.
Решението следва да бъде отменено и в частта, с която ответникът е осъден за
заплати на ищеца разноски за първоинстанционното и заповедното
производство за държавна такса за разликата над 14,40 лв. /7,36 евро/, както и
в частта, с която ответникът е осъден да заплати на адв. С. адвокатско
възнаграждение по чл.38, ал.2 ЗА за разликата над 106,91 лева /54,66 евро/ за
заповедното, първоинстанционното и въззивното производство. В останалата
обжалвана част, с която искът е уважен за сумата от 360 лв. или 184,07 евро,
ведно със законната лихва от 23.11.2023г. до окончателното изплащане,
решението следва да бъде оставено в сила.
     С оглед изхода на спора и на основание чл.78, ал.3 ГПК на касатора-

                                     11
ответник се дължат сторените от него разноски за държавна такса за
въззивното производство и за касационното производство, съразмерно с
отхвърлената част от иска в общ размер на 232,56 евро. Дължат му се и
сторените разноски за адвокатско възнаграждение за първата, въззивната и
касационната инстанция в общ размер на 1816,78 евро съобразно
отхвърлената част на иска.
     Касаторът дължи на процесуалния представител на насрещната страна
възнаграждение за безплатно процесуално представителство за касационното
производство по чл.38, ал.2 ЗА, в размер на 27,90 евро.
     Мотивиран от горното, настоящият състав на ВКС

                                 РЕШИ:

      ОТМЕНЯ Решение №87 от 07.03.2025г. по в. гр. д. №73/2025г. по описа
на Окръжен съд- Пазарджик в частта, с която предявеният по реда на чл.422
ГПК от Г. Х. Б. против община Велинград иск с правно основание чл.79, ал.1
ЗЗД вр. чл.36, ал.3 ЗА е уважен за разликата над 360,00 лв. /184,07 евро/ до
пълния предявен размер от 11006,11 лв.- дължимо адвокатско възнаграждение
за извършване на правни действия в полза на Община Велинград по ч. гр. д.
№523/2014г. по описа на Районен съд Велинград, определено с Решение №
270/28.06.2023г. на Адвокатски съвет- гр. Пловдив по Протокол №
15/28.06.2023г., ведно със законната лихва за периода от 23.11.2023г. до
изплащане на вземането, за което е издадена Заповед № 587/27.11.2023г. за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч. гр. д. 1160/2023г. по
описа на Районен съд- Велинград, както и в частта, с която община Велинград
е осъдена за заплати на Г. Х. Б. разноски за първоинстанционното и
заповедното производство за държавна такса за разликата над 14,40 лв. /7,36
евро/, както и в частта, с която община Велинград е осъдена да заплати на адв.
С. И. С. адвокатско възнаграждение по чл.38, ал.2 ЗА за заповедното,
първоинстанционното и въззивното производство, за разликата над 106,91
лева /54,66 евро/ като вместо това ПОСТАНОВЯВА:
     ОТХВЪРЛЯ предявеният по реда на чл.422 ГПК от Г. Х. Б., ЕГН
**********, против община Велинград, Булстат 000351580, иск с правно
основание чл.79, ал.1 ЗЗД вр. чл.36, ал.3 ЗА за признаване за установено, че
ответникът дължи на ищеца разликата над 360,00 лв. /184,07 евро/ до пълния

                                     12
предявен размер от 11006,11 лв.- дължимо адвокатско възнаграждение за
извършване на правни действия в полза на Община Велинград по ч. гр. д.
№523/2014г. по описа на Районен съд Велинград, определено с Решение №
270/28.06.2023г. на Адвокатски съвет- гр. Пловдив по Протокол №
15/28.06.2023г., ведно със законната лихва за периода от 23.11.2023г. до
изплащане на вземането, за което е издадена Заповед № 587/27.11.2023г. за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч. гр. д. 1160/2023г. по
описа на Районен съд- Велинград.
     ОСТАВЯ В СИЛА Решение №87 от 07.03.2025г. по в. гр. д. №73/2025г.
по описа на Окръжен съд- Пазарджик, в останалата му обжалвана част.
     ОСЪЖДА Г. Х. Б., ЕГН **********, с адрес гр.П., бул.“*“ № *, ет.* да
заплати на Община Велинград, Булстат 000351580, на основание чл.78, ал.3
ГПК сумата от 232,56 евро -разноски за държавна такса, както и сумата от
1816,78 евро - разноски за адвокатско възнаграждение.
     ОСЪЖДА Община Велинград, Булстат 000351580 да заплати на адв. С.
И. С., АК-Пловдив, с адрес бул.“*“ № *, ет.* сумата от 27,90 евро,
представляваща възнаграждение за осъществено безплатно процесуално
представителство за касационното производство по чл.38, ал.2 ЗА.
     Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.


                                         Председател: _______________________

                                             Членове:

                                                   1. _______________________

                                                   2. _______________________




                                    13