Придобиване на имот по давност при фактическа раздяла на съпрузите

Текстът на акта

                                      РЕШЕНИЕ
                                           № 12
                                   гр. София, 13.01.2026 г.


                          В ИМЕТО НА НАРОДА
   ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 1-ВО ГРАЖДАНСКО
ОТДЕЛЕНИЕ 3-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание на осемнадесети
ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:


                                     Председател: Бонка Дечева
                                     Членове:     Ваня Атанасова
                                                  Атанас Кеманов

при участието на секретаря Даниела Ив. Петрова Никова
като разгледа докладваното от Ваня Атанасова Касационно гражданско дело
№ 20248002103212 по описа за 2024 година



Производството е по чл. 290-293 ГПК.
Образувано е по подадена от Н. Д. Т., чрез адв. Г. К., касационна жалба против решение №
386 от 20. 03. 2024 г. по в. гр. д. № 3256/2023 г. на Пловдивския окръжен съд, с което е
отменено решение № 260129 от 04. 08. 2023 г. по гр. д. № 20091/2019 г. на РС – Пловдив и е
постановено решение, с което е отхвърлен предявеният от Н. Д. Т. против Н. О. Щ., В. Т. Г.,
А. Т. Г. иск по чл. 34 ЗС, за допускане на съдебна делба на недвижим имот –апартамент с
идентификатор ***по КККР на [населено място], находящ се на първия етаж от двуетажна
жилищна сграда с идентификатор ***по КККР на [населено място], с адрес [населено място]
 [улица], ет. ***, ап. ***, и делбата е допусната само между Й. Т. Г., Н. Т. Г., В. Т. Г., А. Т. Г. и
Н. О. Щ., при дялове по 1/5 идеална част за всеки от тях. Иска се отмяната му и допускане
съдебна делба на имота и с участието на Н. Д. Т..
Подаден е отговор на касационната жалба от съделителите Н. О. Щ., В. Т. Г. и А. Т. Г., чрез
адв. М. Ш., с който се изразява становище за неоснователност на същата и правилност на
въззивното решение.
С определение № 3644 от 11. 07. 2025 г. по гр. д. № 3212/2024 г. на ВКС, 1 г.о., е допуснато
касационно обжалване на въззивното решение на основание чл. 280, ал. 2, пр. 2 ГПК – за

                                                 1
проверка на допустимостта му.
При извършване на преценка за допустимост на въззивното решение, настоящият състав
съобрази следното:
Всички съсобственици на общата вещ са задължителни необходими другари в
производството по съдебна делба и участието им в исковото производство е абсолютна
процесуална предпоставка за допустимост на същото. Когато правото на участие в процеса
на задължителен необходим другар е нарушено и първоинстанционното решение е
постановено без негово участие, въззивният съд е длъжен да обезсили обжалваното решение
и да върне делото на първоинстанционния съд за ново разглеждане, с участието на
задължителния необходим другар, като производството по отношение на него следва да
започне с връчване на препис от исковата молба и даване на срок за отговор по чл. 131 ГПК
(ТР № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС, т. 6).
В настоящия случай е спазено изискването в производството по съдебна делба да участват
задължително всички лица, притежаващи дял в съсобствеността към предявяване на иска,
включително и съсобствениците, за чиито дялове в съсобствеността е направено възражение
за придобивна давност от друг съсобственик. Това е така, защото в производството по
делото е участвал и съсобственикът С. Н. Г. и съпругата му Б. К. Г., чиято 1/2 идеална част
от процесния имот ищците и ответниците твърдят, че е придобита по давност от Т. Н. Г.
(ищцата Н. Т. твърди, че давностният срок е изтекъл през време на брака й с Т. Г., а
ответницата Н. Щ. твърди, че давностния срок е изтекъл след фактическата раздяла между
Н. Т. и Т. Г., като последният не е допускал бившата си съпруга в имота и последната не е
владяла същия). Съсобственикът С. Н. Г. и съпругата му Б. К. Г. са били конституирани като
съделители след предявяване на иска, в хода на първоинстанционното производство, и искът
за делба по отношение на тях е отхвърлен с първоинстанционното решение, влязло в сила в
тази част като необжалвано. Това е причината, поради която С. Н. Г. и Б. К. Г. не са
участвали като страни във въззивното производство.
По изложените съображения настоящият състав намира, че въззивното решение е
допустимо.


По основателността на касационната жалба:
Исковото производство е образувано по предявен от Й. Т. Г., Н. Т. Г. и Н. Д. Т. срещу Н. О.
Щ., В. Т. Г. и А. Т. Г. иск за делба на описания по-горе недвижим имот – самостоятелен
жилищен обект – апартамент с идентификатор ***. по КККР на [населено място], находящ
се на първия етаж от двуетажна жилищна сграда с идентификатор ***по КККР на [населено
място].
Ищците твърдят, че Н. Т. и наследодателят на страните Т. Г. са били съпрузи, като бракът им
е прекратен с развод, а останалите двама ищци са деца на Т. Г. от брака му с Н. Т.. Твърдят,
че ответниците са преживяла съпруга и деца на наследодателя от втория му брак.
Процесната жилищна сграда била построена през време на брака на Т. Г. с Н. Т., върху имот,
съсобствен между Т. Г. и брат му С. Г., като съпрузите са придобили в режим на СИО
процесния жилищен обект – 1/2 на основание построяването му в имот, от който съпругът е

                                             2
притежавал в лична собственост 1/2 идеална част, и 1/2 идеална част (на другия
съсобственик) по давност, а след развода всеки от тях е придобил по 1/2 идеална част от
жилището. Затова делбата следва да се допусна между децата на починалия, преживялата
съпруга и бившата съпруга Н. Т..
Съделителите Н. О. Щ., В. Т. Г. и А. Т. Г. са възразили срещу участието на Н. Т. в делбата.
Поддържат, че сградата е лична собственост на Т. Г., който е придобил 1/2 идеална част по
приращение, а другата 1/2 идеална част на С. Г. – по давност. Твърдят, че делбата следва да
се допусне само между децата и преживялата съпруга на починалия.
Въззивният съд е приел за установено, че Т. Г. и Н. Т. са сключили граждански брак на 1. 11.
1981 г., прекратен с развод със съдебно решение, влязло в сила на 26. 02. 2003 г., като от
1990-1991 г. до 26. 02. 2003 г. съпрузите са били във фактическа раздяла. Й. и Н. Т. Г. са деца
на Т. Г. и Н. Т.. Т. Г. и Н. Щ. са сключили граждански брак на 10. 06. 2003 т., от който са
родени съделителите В. и А. Т. Г.. Т. Г. е починал на 18. 09. 2019 г. и е оставил за наследници
четирите си деца и съпругата си Н. Щ..
Преди първия брак, с н.а. № 123/14. 02. 1978 г., Т. Н. Г. и брат му С. Н. Г. купили процесния
поземлен имот с идентификатор ***по КККР на [населено място] – тогава парцел ***– за
им. ***, с площ от 455 кв.м. по регулационния план на [населено място]. Върху
съсобствения имот двамата братя построили процесната двуетажна жилищна сграда.
Строителните книжа – виза за проектиране, строителна линия и ниво, строително
разрешение са издадени на името на двамата съсобственици. Въззивният съд е приел, че в
груб строеж сградата е била построена преди 1. 11. 1981 г. (сключването на първия
граждански брак). Семейството на Т. Г. ремонтирало една стая на първия етаж и се
преместило да живее в стаята през 1986-1987 г., след раждането на второто дете, откогато
започнало да упражнява фактическа власт и върху притежаваната от С. Г. 1/2 идеална част
от жилището на първия етаж. Двамата братя постигнали устно съгласие Т. да е на първия, а
С. – на втория етаж. Т. Г. е владял идеалната част на брат си от жилището на първия етаж,
като придобивният давностен срок е изтекъл по време на фактическата раздяла с Н. Т..
Последната била гонена от имота и не е била допускана в жилището от Т. Г. след
фактическата раздяла, настъпила 1990-1991 г., поради което не е упражнявала нито държане,
нито владение по отношение на жилището.
От правна страна въззивният съд е приел, че бившата съпруга Н. Т. не притежава идеална
част от процесното жилище, тъй като същото е представлявало лична собственост на Т. Г. –
1/2 идеална част е придобита от същия преди брака с Н. Т., на основание чл. 92 ЗС, чрез
построяването му преди брака в груб строеж върху съсобствен имот, а другата 1/2 идеална
част е придобита от същия по давност, като давностният срок е изтекъл през време на
фактическата раздяла на Н. Т. и Т. Г.. Н. Т. не е упражнявала фактическа власт върху
жилището след фактическата раздяла, настъпила 1990 - 1991 г., не е допускана в същото от
Т. Г.. Поради това, независимо че давностният срок е изтекъл през време на брака,
придобитата от Т. Г. по давност 1/2 идеална част няма статут на съпружеска имуществена
общност. Прието е също, че Н. Т. не е направила в срок възражение за придобивна давност
по отношение на жилището или идеална част от него.

                                               3
По тези съображения съдът е приел, че процесното жилище е било лична собственост на
наследодателя Т. Г., искът за делба, предявен от Н. Т., следва да бъде отхвърлен и делбата
следва да бъде допусната между четирите деца и преживялата съпруга на Т. Г., при равни
дялове – по 1/5 идеална част за всеки от тях.
Решението е правилно.
Неоснователно е оплакването за неправилност на същото поради допуснато от съда
процесуално нарушение, изразяващо се в необсъждане на всички събрани по делото
доказателства и непълнота на фактическите изводи в мотивите към решението. При
постановяване на решението съдът е обсъдил всички събрани по делото доказателства,
поотделно и в тяхната съвкупност, анализирал е установените с тях факти и е обективирал в
мотивите към решението фактическите си изводи, в които е изложил кои правно релевантни
факти приема за установени и въз основа на кои доказателства.
Неоснователно е оплакването за неправилност на въззивното решение поради
необоснованост на извода на въззивния съд, че процесната жилищна сграда не е построена
през време на брака на Н. Т. и Т. Г., както и на извода, че Н. Т. не е упражнявала фактическа
власт върху процесното жилище – нито като държател, нито като владелец, от 1990-1991 г.
(фактическата раздяла на съпрузите) до 26. 02. 2003 г. (влизане в сила на бракоразводното
решение). Тези изводи съответстват на фактите, установени от събраните по делото писмени
и гласни доказателства, преценени в тяхната съвкупност. Съответства на събраните по
делото доказателства и извода на съда, че Н. Т. и Т. Г. са ремонтирали и започнали да
обитават част от помещенията от жилището на първия етаж едва през 1986г. – 1987 г., след
раждането на второто им дете, откогато е и завладяването на притежаваната от С. Г. 1/2
идеална част от процесния имот.
Неоснователно е и оплакването за неправилност на въззивното решение поради
постановяването му в нарушение на материалния закон. Правните изводи на въззивния съд
съответстват на разпоредбите на чл. 79, ал. 1, чл. 68 и чл. 92 от Закона за собствеността. Към
смъртта си Т. Г. е бил единствен собственик на процесното жилище, като 1/2 идеална част е
придобил преди брака, по приращение - чл. 92 ЗС, чрез построяването му в груб строеж
преди сключването на граждански брак с Н. Т. и върху имот от който е притежавал 1/2 ид.ч.
в лична собственост (придобита преди брака му с Н. Т.), а другата 1/2 ид.ч., собственост на
брат му С. Г., е придобил по давност и не в режим на СИО, макар давностният срок да е
изтекъл преди влизане в сила на бракоразводното решение, тъй като в периода от 1990 г. -
1991 г. (настъпване на фактическата раздяла между Н. Т. и С. Г.) до 2003 г. (влизане в сила
на бракоразводното решение) Н. Т. не е упражнявала в нито един момент фактическа власт
върху жилището – нито като държател, нито като владелец, тъй като не е била допускана в
същото и гонена от имота от Т. Г..
Като правилно, въззивното решение ще следва да бъде потвърдено.
С оглед изхода на делото Н. Д. Т. следва да бъде осъдена да заплати на Н. О. Щ., В. Т. Г. и А.
Т. Г. сумата 613, 50 евро (1200 лв.) разноски за адвокатско възнаграждение за изготвяне на
отговор на касационната жалба и процесуално представителство пред настоящата
инстанция.


                                              4
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско
отделение,
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 386 от 20. 03. 2024 г. по в. гр. д. № 3256/2023 г. на
Пловдивския окръжен съд.
ОСЪЖДА Н. Д. Т. да заплати на Н. О. Щ., В. Т. Г. и А. Т. Г. сумата 613, 50 евро (равняваща
се на 1200 лв.) разноски, направени при разглеждане на делото пред настоящата инстанция.
                                                  Председател: _______________________

                                                       Членове:

                                                              1. _______________________

                                                              2. _______________________




                                             5