Справедливост на наказанието при причинена смърт по непредпазливост

Текстът на акта

                                    РЕШЕНИЕ
                                        № 107
                                гр. София, 25.02.2026 г.


                        В ИМЕТО НА НАРОДА
   ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 2-РО НАКАЗАТЕЛНО
ОТДЕЛЕНИЕ, в публично заседание на двадесет и първи януари през две
хиляди двадесет и шеста година в следния състав:


                                   Председател: Биляна Чочева
                                   Членове:     Пламен Дацов
                                                Иван Стойчев

при участието на секретаря Галина В. Иванова
в присъствието на прокурора Евгения Хр. Стоянова
като разгледа докладваното от Иван Стойчев Касационно наказателно дело от
общ характер № 20258002201132 по описа за 2025 година
         Образувано е по повод на касационна жалба от защитника на подсъдимия Ж. В. Б.
адвокат И. Х. срещу решение № 170 от 20.10.2025 г., постановено по ВНОХД № 444/25 г.
по описа на АС - Пловдив, с което съдът потвърдил присъда на ОС – Пловдив по НОХД№
1164/2025 г., с която на подсъдимия Ж. В. Б. за престъпление по чл. 124 ал.1, вр. с чл.128 ал.
2 вр. с ал.1 от НК и на основание чл.58 а, вр, чл. 54 от НК е наложено наказание лишаване
от свобода за срок от 3 години и 8 месеца, при първоначален общ режим на изтърпяване.
Приспаднато е от подлежащото на изтърпяване на наказание, изтърпяното от подсъдимия
предварително задържане. Извършено е разпореждане с веществените доказателства. На
основание чл. 189 ал.3 от НПК на осъдения подсъдим са възложени направените по делото
разноски.
         С касационната жалбата се иска постановяване на решение, с което размерът на
наказанието на подсъдимия да бъде намален под три години, а изтърпяването му отложено
при условията на чл. 66 ал.1 от НК.
       В съдебно заседание защитникът поддържа жалбата на основанието посочено в нея -
 явна несправедливост на наказанието /чл.348 ал.1 т. 3 от НПК/.
           Представителят на прокуратурата счита, че жалбата е изцяло неоснователна, а
 определеното наказание е справедливо.
                Подсъдимият, редовно уведомен, не се явява и не взема становище пред
касационната инстанция .
        Върховният касационен съд, след като се запозна с доводите на страните, и извърши
проверка в пределите по чл. 347, ал. 1 от НПК, намери жалбата за неоснователна..
         В подкрепа на соченото касационно основание защитата развива два конкретни

                                              1
довода. На първо място неправилно АС – Пловдив въобще не е взел предвид настъпилото
след постановяването на първоинстанционната присъда влошаване на здравословното
състояние на подсъдимия, при преценката за справедливост на наказанието. Отделно от това
въззивният съд макар да е установил частична неправилност на мотивите на
първоинстанционния, в частта относно индивидуализацията на наказанието и то във вреда
на подсъдимия, по никакъв начин не е предприел съответно на тази констатация смекчаване
на санкцията. Става дума за констатацията на ОС – Пловдив, че подсъдимият сам си е
причинил алкохолна болест с погрешния си избор на морално – етични ценности и начин на
живот, поради което наличието й не следва да се взема в предвид като смекчаващо вината
обстоятелство.
    Всъщност видно от мотивите на въззивния съд/ стр.9 и 10 от въззивното решение/, които
защитата иначе коректно цитира и двете обстоятелства са констатирани от АС – Пловдив и
правилно са оценени от него като смекчаващи.
        От това обаче не следва автоматично смекчаване на санкцията. Преценката за
справедливост на наказанието не е аритметична операция. Не случайно извън подбудите на
дееца чл.54 от НК не съдържа дори примерно изброяване на останалите релевантни за
индивидуализацията на наказанието обстоятелства. Решаващият съд е свободен по
вътрешно убеждение да установи, както техния вид и брой, така и относителната им тежест,
след което да извърши собствена преценка за справедливото във всеки конкретен случай
наказание, като се ръководи от целите на специалната и генералната превенция по чл. 36
ал.1 от НК.
       В конкретния случай следва да бъде споделен крайният извод на АС – Пловдив, че
въпреки неправилната интерпретация на първата инстанция на двете конкретни
обстоятелства, посочени по -. горе, определената санкция е справедлива по вид и размер.
         Макар да не го формулира изрично, въззивният съд очевидно възприема наличен
баланс на отегчаващи и смекчаващи вината обстоятелства.
         Отегчаващите са свързани със самото деяние/ извършено на публично място, по
незначителен повод, при механизъм и със средство, разкриващи относително по висока
степен на обществена опасност от обичайните за деянията с правна квалификация по чл. 124
от НК. Нанесен е удар с нож за хранене в гърба на пострадалия и в близост до бъбреците./.
        Смекчаващите касаят обремененото здраве и психика на подсъдимия. При тази
преценка правилно като справедливо е оценено определеното от ОС – Пловдив наказание от
5 г. и 6 месеца, което е под средния предвиден в закона размер, а след задължителната
редукция по чл.58 а от НК се доближава до предвидения в закон специален минимум от 3
години лишаване от свобода.
        В заключение, не е налице релевираното с жалбата касационно основание, поради
което атакуваното решение следва да бъде оставена в сила.

                                      РЕШИ:
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 170 от 20.10.2025 г., постановено по ВНОХД № 444/25 г. по
описа на АС – Пловдив .
     Решението е окончателно.


                                                 Председател: _______________________

                                                     Членове:

                                                             1. _______________________



                                           2
    2. _______________________




3