Към съдържанието
Питай законите

Практика · Върховен касационен съд · 23 Юни 2020

Пълна имуществена отговорност на работник за неотчетен служебен аванс

Решение №63/2020 · Върховен касационен съд · 23 Юни 2020

Резюме, съставено автоматично от текста на акта. Меродавен е самият акт по-долу.

Работодател иска от бивш служител да върне неотчетен служебен аванс в размер на 6900 лева. Въззивният съд е отхвърлил иска, като е приел, че отговорността е ограничена и се изисква умисъл. Върховният касационен съд отменя това решение и връща делото, тъй като за неотчетен аванс се носи пълна отговорност за липса, но са необходими още доказателства за изясняване на спора.

Какво приема съдът

При предоставяне на служебен аванс на работника се възлагат отчетнически функции, като при неотчитането му той носи пълна имуществена отговорност за липса по чл. 207, ал. 1, т. 2 КТ, при която вината се предполага до доказване на противното.

Приложени разпоредби

Всяка посочена разпоредба е проверена да се среща в текста на акта.

служебен аванспълна имуществена отговорностлипсаразходен касов ордеротчетнически функции

Текстът на акта

Ключови фрази

РЕШЕНИЕ

№ 63
` гр. София, 23.06.2020 година

В ИМЕТО НА НАРОДА

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД - Трето гражданско отделение, в открито съдебно заседание на четвърти юни през две хиляди и двадесета година в състав:
Председател: Симеон Чаначев
Членове: Александър Цонев
Филип Владимиров
изслуша докладваното от съдията Александър Цонев гр. д. № 4091/2019 г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл. 290 ГПК.
Допуснато е касационно обжалване на въззивно решение № 831/ 26.06.2019г., постановено по в.гр.д. 606/19г. на Пловдивски окръжен съд на основание чл. 280, ал.1, т.1 ГПК, поради противоречие с решение №14/18г. на ІV ГО на ВКС по въпроса относно формата на вината при отговорността на служителя за получен и неотчетен аванс. Въззивният съд е приел, че за да носи пълна отговорност работникът, вината при неизпълнението следва да е умишлена, а в цитираното решение на ВКС е прието, че за ангажиране отговорността е достатъчно неполагане на дължима грижа (небрежност), която се предполага до доказване на противното.
По поставения въпрос, настоящият състав на ВКС ІІІ ГО счита, че при даването на служебен аванс се възлага работа по разходване и отчитане на предоставените парични средства, поради което при неотчитането им, ще е налице хипотезата на чл. 207, ал.1, т.2 КТ- работникът или служителят ще отговаря при условията на пълна имуществена отговорност за липса. А в тези случаи вината и неизпълнението се предполагат до доказване на противното. Практиката на ВКС е, че отчетнически функции по трудовото правоотношение могат да бъдат възлагани не само с длъжностната характеристика, а да произтичат от естеството на възложената трудова дейност (решение №15/20г. на ВКС ІV ГО и решение №226/13г. на ВКС ІV ГО).
В случая правният спор между страните е възникнал от твърдения на работодателя, че на 05.01.2018г. с РКО е предоставил служебен аванс от 6900лв. на ответника във връзка с изпълнение на трудово задължение. Но служителят не е отчел разходването на сумата, както и не я е върнал. В срока за отговор ответникът е възразил, че такава сума не е получил, а е бил принуден със заплашване да се подпише на празна бланка на РКО. За да отхвърли иска за връщане на служебния аванс, въззивният съд е приел, че поради неотчитането на служебния аванс, ответникът носи ограничена имуществена отговорност, а за да бъде осъден да върне цялата сума е необходимо умишлено неизпълнение на задълженията.
Неправилно е прието от въззивния съд, че ответникът носи ограничена имуществена отговорност за неотчетения служебен аванс, поради което решението следва да се отмени.
Правният спор между страните не може да се разреши към настоящия момент, поради допуснати съществени процесуални нарушения от въззивния съд, което налага връщане на делото за извършване на съдопроизводствени действия.
По делото е била приета съдебно- почеркова експертиза, която е установила, че РКО е подписан от ищеца, а текстът е изпълнен от друго лице. Приета е и съдебно- счетоводна експертиза, която е констатирала, че РКО е бил осчетоводен на 30.01.2018г.. Вещото лице обаче не е дал отговор на въпроса по какви причини РКО е бил осчетоводен със закъснение от близо месец, както и дали към датата на издаване на ордера е имало такава наличност в касата на дружеството, имало ли е осчетоводяване на други първични документи преди процесния РКО, но издадени след него. Освен това нито районният съд, нито въззивният съд са дали указания на ответника, че не сочи доказателства за твърденията, че е бил заплашен да подпише РКО. Налице е съществено процесуално нарушение, като делото не може да бъде решено в настоящия момент, поради необходимостта да се извършат нови съдопроизводствени действия, а именно назначаване на допълнителна съдебно- счетоводна експертиза по посочените задачи, както и да се дадат указания на ответника за соченето на доказателства относно факта, който твърди.
Воден от горното, състав на ВКС ІІІ ГО

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ решение № 831/ 26.06.2019г., постановено по в.гр.д. 606/19г. на Пловдивски окръжен съд и ВРЪЩА делото на друг състав на съда за ново разглеждане и извършване на съдопроизводствени действия съгласно указанията.
Решението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:

Решението прилага закона, както е изглеждал на 23 Юни 2020 - не днешния текст. Може да питаш по редакцията от тогава.

Съдебните актове са публични; имената на физическите лица в тях са заличени от съда. Резюмето не е правен съвет. Имате подобен случай? Попитайте законите.