Оценка на експертизи при спор за начислена електроенергия в скрита тарифа

Текстът на акта

Ключови фрази

5
Р Е Ш Е Н И Е

№ 50081

София, 28.06.2023 г.

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в съдебно заседание на седми юни, две хиляди двадесет и трета година в състав:

Председател: МАРИО ПЪРВАНОВ
Членове: МАРГАРИТА ГЕОРГИЕВА
НИКОЛАЙ ИВАНОВ

при секретаря Анжела Богданова

изслуша докладваното от съдията Марио Първанов гр.д.№2119 по описа за 2022 г.
Производството е по чл. 290 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на „Енерго – Про Продажби“ АД, [населено място], подадена чрез процесуалния му представител адвокат А. М., срещу решение №93 от 10.03.2022 г. по в.гр.д. №590/2021 г. на Великотърновския окръжен съд, с което е потвърдено решение № 238 от 19.02.2020 г. по гр. дело № 3115/2019 г. на Районен съд – Велико Търново. С първоинстанционното решение е признато за установено, че П. И. П., със съдебен адрес – [населено място], не дължи на касатора сума в размер на 20752,06 лв., представляваща начислена по партидата му като абонат за недоставена и непотребена енергия за периода от 07.02.2018 г. до 06.02.2019 г. на адрес в [населено място], [улица] „Енерго – Про Продажби“ АД, [населено място], е осъдено да му заплати деловодни разноски за касационното и въззивното производство.
Във въззивното производство и съобразно указанията на Върховния касационен съд, дадени с решение №108 от 28.07.2021 г. по гр. дело № 3091/2020 г. на ВКС, ІV г.о., е допусната техническа експертиза по делото, изготвена от инженер и софтуерен специалист. Въззивният съд е приел, че според заключението на тези вещи лица при софтуерния прочит на процесното СТИ не може да се установи причината за регистрация на цифрови показания в невизуализирания и фабрично ненастроения регистър Т4. Също така не е възможно да се извлече информация, посредством която да се установят данни за първоначалния момент, както и за причината, поради която са регистрирани показанията в регистър Т4 . В паметта на СТИ липсват данни за часа и деня на извършените от СТИ самоотчети. Цифровите показания на всички 15 самоотчета по тарифи са еднакви. Според заключението софтуерното четене на СТИ не дава информация за настройването и текущото състояние на тарифната схема на СТИ. В паметта на електромера няма регистрирани събития за въздействие върху софтуера или хардуера и насочване към разпределяне на действително потребена енергия върху невизуализирана тарифа. Също така няма записани събития за въздействие върху софтуера или хардуера на електромера, а всяко препараметризиране се отразява в паметта на електромера. Заключението сочи, че определената в становището количество електроенергия в размер на 107477,2 киловатчаса за периода за който е начислена може да бъде доставена, да премине и да бъде отчетена от СТИ без това да навреди на техническите възможности на същото, но такова потребление на електрическа енергия е нереално за битов потребител. Ответникът е следвало да докаже, не само факта на показания в тарифа Т4 на процесното СТИ, а и че количеството ел. енергия, отразено в тези показания, реално е доставено, реално е потребено и е отчетено от процесното СТИ за периода, посочен в издадената от него фактура. Събраните по делото доказателства не установяват тези факти. От заключението на комплексната съдебно-техническа и софтуерна експертиза по категоричен начин следва, че не е възможно да се установи времевия период, през който в тарифа Т4 на процесното СТИ е натрупано процесното количество ел. енергия. Не е възможно да се установи с категоричност и дали това количество действително отразява реално потребление, или натрупването му се дължи на друга причина. Въобще е невъзможно да се установи причината за натрупването му. По тези причини предявеният отрицателен установителен иск за недължимост на начислената на ищеца сума е основателен.
В касационната жалба са изложени твърдения за допуснати нарушения на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост. Твърди се, че въззивният съд не е изпълнил задължението си да обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, поради което е достигнал до неправилни правни изводи.
Ответникът П. И. П., със съдебен адрес – [населено място], оспорва касационната жалба.
С определение №50153 от 21.03.2023 г. по настоящето дело е допуснато касационно обжалване на въззивното решение на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК по въпросите: когато съдът е приел, че за изясняване на някои въпроси от предмета на делото са необходими специални знания, за които се налага назначаване на вещо лице, длъжен ли е и сам да следи дали представеното заключение е пълно, ясно и обосновано и дали отговаря на поставената задача; може ли въззивният съд да основе решението си на заключение на вещо лице, своевременно оспорено по делото, без експертното заключение да е било преценено от съда във връзка с другите доказателства по делото, както изисква разпоредбата на чл. 202 ГПК.

По въпросите, обусловили допускане на касационното обжалване, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, намира следното:

Според задължителната практика на ВКС, включително и тази, посочена от касатора, съдът е длъжен да обсъди всички събрани по делото доказателства, относими към релевантните за спора факти. Съдът не може да основе изводите си по съществото на спора въз основа на произволно избрани доказателства, поради което следва да обсъди всички доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и да изложи мотиви защо приема едни от тях за достоверни и отхвърля други, както и въз основа на кои от тях намира определени факти за установени, а други за неосъществили се. Това задължение има и въззивният съд като инстанция по същество на спора. В рамките на заявените във въззивната жалба оплаквания, той следва да се произнесе по основателността на иска и правилността на първоинстанционното решение като формира вътрешното си убеждение по правнорелевантните факти въз основа на всички събрани по предвидения от ГПК ред доказателства в първата и втората съдебни инстанции. Съдебното решение следва да бъде постановено въз основа на всички събрани по делото доказателства и след тяхната съвкупна преценка, а когато някое доказателство се приема за недостоверно, съдът следва да изложи мотиви за това. За да основе решението са на приетото по делото заключение, съдът следва да го прецени съвкупно с останалите доказателства за обстоятелствата от значение за спора, които се установяват или проверяват със заключението. Съдебната експертиза като доказателствено средство не се ползва с приоритет пред останалите доказателства, а заключението следва да бъде ценено във връзка с тях. З аключението на експертизата се преценява съобразно всички доказателства по делото, неговата пълнота, яснота и обоснованост. Оценката на заключението на вещото лице във всички случаи следва да се мотивира от съда. Доколкото съдът не е длъжен да възприеме заключението на вещото лице, когато на база изходни данни от него сам формира други крайни изводи, той трябва да обоснове подробно начина, по който е достигнал до съответните резултати, като получаването им трябва да е обяснено ясно и разбираемо, за да може съответният извод да бъде разбран и оспорен от страните, респективно проверен при обжалване. Съобразно разпоредбата на чл. 202 ГПК съдът не е длъжен да възприеме заключенията на вещите лица. Той може да приеме, че установени в заключението факти и причинни връзки не са доказани или че неустановени в него факти и причинни връзки са доказани, но само след обсъждането по отделно и в съвкупност на всички обстоятелства по делото.
Въззивното решение е постановено в противоречие с възприетите разрешения. Между страните по делото е налице договор за покупко-продажба на електрическа енергия, сключен при публично известни общи условия /съгласно чл.97 и сл.ЗЕ/, който попада в приложното поле на чл.183 ЗЗД /респективно чл.318 и сл.ТЗ/. По силата на този договор купувачът дължи, съгласно чл.200, ал.2 ЗЗД, да заплати цената на доставената енергия. Измерването на количеството и, съгласно чл.120, ал.1 ЗЕ, става със средства за търговско измерване /СТИ/, които са собственост на оператора на електропреносната мрежа или на оператора на съответната електроразпределителна мрежа, разположени до или на границата на имота на клиента, като съгласно ал.3 - операторът определя вида, броя и мястото на монтиране на измервателните уреди и съоръжения и на управляващите и комуникационните устройства към тях. Възможността за извършване на корекции е предвидена в чл.98, ал.2, т.6 ЗЕ, като възможните хипотези са две:съгласно б.“а“- корекция в полза на крайния снабдител при неизмерена, неправилно и/или неточно измерена електрическа енергия поради неправомерно присъединяване, промяна в схемата на свързване или неправомерно въздействие върху уреди, съоръжения или устройства и съгласно б.“б“- корекция в полза на клиента за потребена електрическа енергия в случаите на неправилно и/или неточно измерена електрическа енергия поради повреда на уреди, съоръжения или устройства. Действително по делото няма преки доказателства при монтажа на електромера нарочно да са проверени и изрично отразени в документ показанията на отчетен регистър Т4, но от това не следва, че тези показания не са били нулеви. Монтираният електромер е бил нов и неизползван. Според натрупания човешки опит, производителят на измерителни уреди в серийно производство ги пуска на пазара неизползвани, т.е. на практика с нулеви показатели. Такова предположение би било неприложимо, ако например по делото имаше данни уредът да е използван за друг потребител, на когото да се е отчитала електроенергия по този регистър или при когото електромерът да е бил манипулиран; и преди последващия монтаж регистърът да не е бил проверен и изчистен. По делото е останал неизяснен основният въпрос - по какъв начин без да е осъществено софтуерно въздействие са се появили показанията на отчетен регистър Т4. Възможно ли е то да се дължи на техническа грешка, без намеса на човешко поведение, или е резултат на целенасочено поведение. Какви са възможните причини за наличие на показания в този регистър и как се е стигнало до констатираната в протокола на БИМ „външна намеса в тарифната схема“ на СТИ.

О бжалваното решение следва да бъде отменено като неправилно, като на делото трябва да бъде даден ход по същество пред касационната инстанция по реда на чл. 295, ал. 2 ГПК.

По изложените съображения и на основание чл.293, ал.3 ГПК, Върховният касационен съд, състав на III г.о.

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ решение №93 от 10.03.2022 г. по в.гр.д. №590/2021 г. на Великотърновския окръжен съд.

ДАВА ХОД по съществото на делото.

ДОПУСКА техническа експертиза със следните задачи: при какви условия е възможно /включително при какви технически повреди/ да се получат цифрови показания в тарифи, неизведени на дисплея на средството за търговско измерване; кога и по какъв начин са възникнали показанията в регистър Т4 на процесното средство за търговско измерване; установената в констативен протокол № 424/28.08.2019 г. на Българския институт по метрология намеса в тарифната схема на електромера означава ли софтуерна намеса, насочена към разпределяне на действително потребена енергия и върху невизуализирана тарифа; осъществено ли е неправомерно софтуерно въздействие върху паметта на процесното средство за търговско измерване, и ако такова е налице – по какъв начин, кога е извършено и с каква цел; при съобразяване на техническите параметри и характеристики на монтираното през 2015 г. на обекта средство за търговско измерване, възможно ли през него да е преминало отчетеното в скрития регистър количество електроенергия за периода, за който допълнително е начислена стойността й, т. е. за период от една година.

НАЗНАЧАВА вещо лице Н. Н. Х., [населено място],[жк], [жилищен адрес] тел. [ЕГН] и вещо лице П. В. С., [населено място], пл. ...“, тел.[ЕГН].

ОПРЕДЕЛЯ депозит в размер на 1200 лв., вносим от „Енерго – Про Продажби“ АД, [населено място], в едноседмичен срок от съобщението.

Насрочва делото в открито заседание на 25.10.2023 г. в 10,00 часа, за когато да се призоват страните и вещите лица.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

1.

2.