Задължение на купувача за внасяне на ДДС преди издаване на постановление за възлагане

Текстът на акта

Ключови фрази

Р Е Ш Е Н И Е

№ 69

гр. София, 12.05.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Върховният касационен съд на Република България, гражданска колегия, четвърто гражданско отделение, в публично съдебно заседание на петнадесети март през две хиляди двадесет и първата година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: МИМИ ФУРНАДЖИЕВА

ЧЛЕНОВЕ: ВАСИЛКА ИЛИЕВА

ДЕСИСЛАВА ПОПКОЛЕВА

при участието на секретаря Ани Давидова, като разгледа гр.д. № 3983 по описа за 2020 г., докладвано от съдия Фурнаджиева, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 73 ЗЧСИ.

Образувано е по жалбата на министъра на правосъдието, чрез главен юрисконсулт В. Д., против решение от 22 юни 2020 г., постановено по дисциплинарно дело № 28/2019 г. по описа на дисциплинарната комисия на Камарата на частните съдебни изпълнители, в частта, с която е оставено без уважение искането на министъра на правосъдието по т. 1 за ангажиране на дисциплинарна отговорност на частния съдебен изпълнител Е. Г. Д., рег. № *** при КЧСИ, с район на действие района на окръжния съд в гр. Перник, за нарушение на разпоредбата на чл. 297 ГПК, съставляващо неизпълнение на решение № 92 от 2 април 2018 г., постановено по ч.гр.д. № 130/2018 г. по описа на окръжния съд в гр. Перник, влязло в сила на 14.05.2018 г., както и в частта, с която по т. 2 от искането, на основание чл. 68, ал. 1, т. 2 ЗЧСИ, на Д. е наложено дисциплинарно наказание глоба в размер на 1000 лева за това, че е нарушила разпоредбата на чл. 496 ГПК, като не е издала постановление за възлагане на недвижим имот на „Банка Пиреос България“ АД. Иска се цялостна отмяна на решението и постановяване на друго, с което за посочените нарушения да бъде наложено наказание „глоба“ към средния размер, предвиден в разпоредбата на чл. 68, ал. 1, т. 2 ЗЧСИ за всяко едно от двете нарушения.

В жалбата се поддържа, че обжалваното решение в частта му по т. 1 от искането на министъра на правосъдието е постановено в нарушение на закона, а в частта му по т. 2 - при явна несправедливост на наложеното наказание. Поддържа се, че по делото е безспорно установено нарушението на чл. 297 ГПК, тъй като, изпращайки съобщение за внасяне на ДДС върху цената по публичната продан, съдебният изпълнител не е съобразил задължителните указания на окръжния съд в гр. Перник, дадени с решение № 92 от 2 април 2018 г., постановено по ч.гр.д. № 130/2018 г. Поради това се счита, че решаващите изводи на дисциплинарната комисия не съответстват на установената фактическа обстановка. Поддържа се още, че не е съобразена тежестта на извършените дисциплинарни нарушения; че не е отчетено обстоятелството, че нарушението по т. 2 от искането на министъра на правосъдието е извършено умишлено; че не е съобразено дисциплинарното минало на частния съдебен изпълнител Д..

Ответницата частен съдебен изпълнител Е. Г. Д., рег.№ *** при КЧСИ, в отговор на жалбата оспорва оплакванията и сочи доводите си за правилността на решението в обжалваната от министъра на правосъдието част.

Срещу решението на дисциплинарната комисия е подадена жалба и от частния съдебен изпълнител Е. Д., рег.№ *** при КЧСИ, с район на действие района на окръжния съд в гр. Перник, в частта, с която на основание чл. 68, ал. 1, т. 2 ЗЧСИ ѝ е наложено дисциплинарното наказание „глоба“ в размер на 1000 лева за това, че е нарушила разпоредбата на чл. 496 ГПК, като не е издала постановление за възлагане на недвижим имот на „Банка Пиреос България“ АД.

В жалбата не се оспорва констатацията на дисциплинарната комисия на Камарата, че съдебният изпълнител не е издал постановление за възлагане, но това бездействие е обосновано с вмененото в тежест на съдебния изпълнител задължение съгласно чл. 131 ЗДДС да събере, администрира и внесе дължимия данък, доколкото публичната продан представлява специфичен случай на доставка на стока. Поради това, макар да е вменено като задължение на съдебния изпълнител, внасянето на данък върху добавената стойност (ДДС) от публичната продан се извършва от името и за сметка на собственика на вещта, а съдебният изпълнител е лице, задължено да удържа и внася данък по смисъла на чл. 15 ДОПК, като съгласно чл. 18 ДОПК той отговаря солидарно с данъчно задълженото лице за неудържания и невнесен данък. Съобразно чл. 131 ЗДДС и чл. 83 ППЗДДДС, превеждането на дължимия ДДС от публичната продажба на имота по сметка на Националната агенция за приходите е задължение на съдебния изпълнител, което следва да бъде изпълнено в петдневен срок от получаване на пълната цена от продажбата, а разпределението на продажната цена се извършва в по-късен момент, поради което сумата за ДДС не е следвало да бъде предмет на разпределението, щом като към момента на извършването му същата вече е следвало да бъде преведена на НАП. Посочено е, че в случая не е налице необходимост купувачът взискател да изплати съразмерно припадащите се части от вземанията на други взискатели, защото той е привилегирован взискател и продажната цена не надхвърля вземането му. За него обаче е възникнало задължение за внасяне на дължимия ДДС от момента на обявяването му за купувач с протокола от 30.06.2017 г. Поради това, отказвайки да заплати дължимата сума за покривне на ДДС в срок, взискателят демонстрирал отказ от финализиране на проданта и така сам е осуетил издаването на постановление за възлагане. Посочено е също, че съгласно чл. 45, ал. 7 ЗДДС правото на избор дали доставката да е облагаема или освободена принадлежи единствено на длъжника (собственика на вещта, залогодателя или собственика на ипотекирания имот), като в случая изборът е бил направен от Ж. К. (регистриран по ЗДДС длъжник по делото); че от свободната воля на регистрираното лице зависи дали ще се възползва от предвиденото в закона изключение; че това право може да бъде упражнено еднократно, но упражнено веднъж, става неоттегляемо.

В срока за отговор министърът на правосъдието не взема становище по жалбата.

Жалбите са подадени в срока по чл. 73, ал. 2 ЗЧСИ и са процесуално допустими.

По делото е установено следното:

Производството пред дисциплинарната комисия е образувано по искане на министъра на правосъдието за започване на дисциплинарно производство срещу частния съдебен изпълнител Е. Г. Д., рег.№ *** при КЧСИ, с район на действие района на окръжния съд в гр. Перник, за извършени по изп.д. № 6/2010 г. по описа на съдебния изпълнител нарушения, изразяващи се в: 1) неизпълнение на съдебен акт - решение № 92 от 2 април 2018 г., постановено по ч.гр.д. № 130/2018 г. по описа на окръжния съд в гр. Перник, влязло в сила на 14.05.2018 г., с което е отменено разпределение на ЧСИ от 27.10.2017 г. и делото е върнато със задължителни указания при извършване на ново разпределение при съобразяване на указанията в мотивната част на решението, което неизпълнение съставляващо нарушение на чл. 297 ГПК; 2) неиздаване на постановление за възлагане на недвижим имот на „Банка Пиреос България“ АД, обявено за купувач на недвижим имот в протокол за обявяване на наддавателни предложения от 30.06.2017 г., въпреки че с платежно нареждане от 10.07.2017 г. купувачът е заплатил изискуемите такси по ТТРЗЧСИ, съставляващо нарушение на чл. 496 ГПК.

В хода на дисциплинарното производството е установено, че изпълнително дело № 6/2010 г. по описа на ЧСИ Д. е образувано по молба от „Банка Пиреос България“ АД въз основа на изпълнителен лист от 09.10.2009 г., издаден по ч.гр.дело № 2890/2009 г. по описа на районния съд в гр. Перник, срещу солидарните длъжници „Контакт" ЕООД и Ж. Й. К.; че вземането на взискателя било обезпечено с договорна ипотека, учредена с нотариален акт № 188, том 3, дв.вх.рег. 3010/14.08.2008 г. върху недвижими имоти, вписан в Службата по вписванията в [населено място], един от които апартамент № 33, находящ се в [населено място], [улица], [жилищен адрес] вх. „А“, етаж 6, собственост на длъжника Ж. Й. К. и ипотекарния длъжник П. О. К.; че в периода 29.05.-29.06.2017 г. е проведена публичната продан на посочения имот, като с протокол от 30.06.2017 г. за обявяване на постъпили наддавателни предложения на основание чл. 492, ал. 1 ГПК като за купувач на имота е обявен взискателят „Банка Пиреос България“ АД. След проведена публична продан на 30.06.2017 г., на която за купувач е обявен първоначалният взискател, частният съдебен изпълнител Д. не е насрочила разпределение за определяне на сумите, необходими за изплащане на съразмерните части на другите взискатели. „Банка Пиреос България“ АД заплатило дължими такси и разноски, с изключение на таксата по т. 22 ТТРЗЧСИ. По изпълнителното дело е изготвено разпределение по чл. 495 ГПК, отменено с решение № 92 от 2 април 2018 г., постановено по ч.гр.д. № 130/2018 г. по описа на окръжния съд в гр. Перник, с указания при извършването на новото разпределение да се съобразят указанията в мотивната част на решението. Във връзка с постановеното решение е изпратено уведомително писмо до териториалната дирекция на НАП - гр. Перник, че няма да се начислява ДДС върху цената на процесния имот и е изготвено ново разпределение от 06.07.2018 г., предявено на страните на 17.09.2018 г., след което до взискателя е изпратено писмо с указания за внасяне на сумата от 4782,60 лева - ДДС за процесния имот, и сумата от 234,34 лева, която да бъде преведена по сметка на [община] за местни данъци и такси. С молба от 25.09.2018 г. взискателят е поискал съдебният изпълнител да издаде постановление за възлагане, която е оставена без уважение с разпореждане от 26.09.2018 г. поради липса на доказателства за заплатен ДДС от купувача по публичната продан. Това разпореждане е обжалвано пред окръжния съд в гр. Перник, но жалбата е оставена без разглеждане като процесуално недопустима с определение № 41 от 17 януари 2019 г. по гр.д. 684/2018 г.

При тези факти, съставът на дисциплинарната комисия на Камарата на частните съдебни изпълнители приема за неоснователни твърденията на министъра на правосъдието, че частният съдебен изпълнител Д. не е съобразила указанията на окръжния съд в гр. Перник, тъй като на 06.07.2018 г. е изготвила ново разпределение, в което изрично е посочено, че не се определя дължим ДДС върху продажната цена. Въз основа на писмените изявления на страните и липсата на данни за неговото обжалване е прието, че същото е влязло в сила, въпреки липсата на изрично отбелязване от ЧСИ. Приема се, че последващите писма до взискателя, съдържащи указания за внасяне на сумата от 4782,60 лева, съставляваща ДДС за процесния имот, и сумата от 234,34 лева, която да бъде преведена по сметката на Община Перник за местни данъци и такси, сочат вземания на кредитори, които не са включени в разпределението, респективно - стабилизирани по основание и размер. За основателно е прието обаче искането на Министъра на правосъдието по т. 2, тъй като разпределението от 06.07.2018 г. е влязло в сила и на основание чл. 496 ГПК за частния съдебен изпълнител Д. е възникнало задължение да издаде постановление за възлагане. Доколкото изисканите с писма от 06.07.2018 г. и 17.09.2018 г. от взискателя суми не са в изготвеното разпределение, същите не били дължими от купувача и не били предпоставка за отказ от страна на съдебния изпълнител за издаване на постановление за възлагане, поради което с бездействието си частният съдебен изпълнител Д. била нарушила разпоредбата на чл. 496 ГПК. Приема се, че това деяние е извършено умишлено, предвид наличието на изрична законова норма за дължимо поведение на съдебния изпълнител, с оглед на задължението на съдебният изпълнител да знае закона по силата на професионалната си квалификация и служебния си статус.

Касационният съд, след проверка на материалите по дисциплинарно дело, както и представените в производството пред съда доказателства и становищата на страните, като съобрази приложимия закон, намира, че жалбата на Министъра на правосъдието е неоснователна.

С решение № 92 от 2 април 2018 г., постановено по ч.гр.д. № 130/2018 г. по описа на окръжния съд в гр. Перник, е прието, че с първоначално изготвеното разпределение не е следвало да се начислява сума в размер на дължимия ДДС, респективно неправилно е прието за погасяване публично държавно вземане в размер на дължимия ДДС върху цената, за която е обявен за купувач взискателят при проведената публична продан на имота, която да се задължи обявеният за купувач взискател да внесе, поради което е уважена жалбата на „Банка Пиреос България“ АД срещу разпределението от 27.10.2017 г. Следователно правилно решаващата комисия е приела, че съдебният изпълнител, е изготвил ново разпределение, съобразно дадените от окръжния съд в гр. Перник указания, в което не е начислена сума в размер на дължимия ДДС.

Неправилно е решението на дисциплинарната комисия по т. 2, предвид следното:

По смисъла на ЗДДС публичната продан представлява доставка на стока, регламентирана в чл. 131, като специфичен случай на доставка. Когато собственикът на вещта (длъжникът) е регистрирано по ЗДДС лице, съдебният изпълнител е длъжен в срок пет дни от получаване на пълната цена по продажбата да преведе дължимия данък по продажбата по банкова сметка на териториалната дирекция на НАП, която се явява компетентна за съдебния изпълнител, и да уведоми компетентната териториалната дирекция на НАП, в която собственикът на вещта е регистриран по ЗДДС, за издадения документ за продажбата, определен в ППЗДДС. Според решение № 372 по гр. д. № 127/2012 г., III г.о., ВКС, частният съдебен изпълнител не е натоварен да следи дали публичната продажба е облагаема като доставка по смисъла на ЗДДС. Когато е възложил имот на публична продан и предвид нормата на чл. 131, ал. 1 ЗДДС, подлежащият на констатиране в горния смисъл факт от страна на съдебния изпълнител е единствено данъчната регистрация на длъжника по съответния закон. Само ако регистрация на длъжника е била налице към момента на възлагането, за съдебния изпълнител ще възникне и задължението да състави съответните документи по чл. 131, ал. 1, т. 2 ЗДДС, да начисли и преведе част от цената като данък. Само тогава, с оглед неговите задължения, тази част може да се яви данък добавена стойност в отношенията му с купувач, тъй като в особения случай по чл. 131, ал. 1 ЗДДС данъкът се събира от цената по вече реализираната продан, а не наред, заедно или отделно от цената, не преди или по време на процеса, при който публичната продажба се реализира. Съдебният изпълнител следва да осигури на длъжника възможност да упражни право на избор дали доставката да е облагаема по смисъла на ЗДДС, съответно да обяви свързаното с цената обстоятелство при публичната продан, когато това право на избор съществува за длъжника и е упражнено след покана. Съгласно чл. 83, ал. 5 ЗДДС, при публична продан правото на избор се упражнява от собственика на вещта след покана от съдебния изпълнител. Когато е упражнено правото на избор относно характера на доставката и същата се третира като облагаема, то съгласно чл. 131, ал. 2 ЗДДС се приема, че в продажната цена е включен данъкът, като той, заедно с продажната цена, се превежда от купувача на съдебния изпълнител.

Видно от данните по делото, длъжникът Ж. Й. К., включително и в качеството ѝ на ЕТ „Жанет Кръстева – Йоина Комерс“, е регистрирана по ЗДДС към момента на извършване на публичната продан.

Необсъдено от дисциплинарния състав е останало приложеното на л. 26 от дисциплинарното дело копие от молба на К., в която е посочено, че тя е регистрирана по ЗДДС и е направено искане всички имоти, които да продават, да са с начислено ДДС, тоест в случая длъжникът по изпълнителното дело е упражнил правото си на избор. Следователно, като не е обсъдил всички доказателства по делото в пълнота, дисциплинарният състав е достигнал до неверни фактически изводи, обусловили и неправилност на извода за допуснато дисциплинарно нарушение по т. 2 от искането на министъра на правосъдието. Предвид упражненото от длъжника право на избор, за купувача е възникнало задължение за внасяне на дължимия ДДС, изпълнението на което е било предпоставка за издаване на постановление за възлагане на недвижимия имот.

Предвид изложеното, жалбата на частния съдебен изпълнител Е. Д. е основателна и решението на дисциплинарната комисия следва да бъде отменено в частта, с която е наложено наказание глоба в размер на 1000 лева за извършено нарушение по т. 2 от искането, а именно на разпоредбата на чл. 496 ГПК, като вместо него следва да се постанови друго, с което искането да се остави без уважение. В останалата си част, като правилно, решението следва да се остави в сила.

При този изход на спора на частния съдебен изпълнител Д. следва да бъдат присъдени разноски в общ размер на 1200,00 лева – 600,00 лева на основание чл. 78, ал. 1 ГПК и 600,00 лева на основание чл. 78, ал. 3 ГПК.

Мотивиран от изложеното, Върховният касационен съд, състав на ІV г.о.,

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ решение от 22 юни 2020 г., постановено по дисциплинарно дело № 28/2019 г. по описа на дисциплинарната комисия на Камарата на частните съдебни изпълнители, в частта, с която на ЧСИ Е. Г. Д., рег.№ *** при КЧСИ, с район на действие района на окръжния съд в [населено място], е наложено наказание глоба в размер на 1000 лева за нарушение на чл. 496 ГПК, като вместо него постановява:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на Министъра на правосъдието за налагане на наказание на ЧСИ Е. Г. Д., рег.№ *** при КЧСИ, с район на действие района на окръжния съд в [населено място], за нарушение на чл. 496 ГПК.

ОСТАВЯ В СИЛА решение от 22 юни 2020 г., постановено по дисциплинарно дело № 28/2019 г. по описа на дисциплинарната комисия на Камарата на частните съдебни изпълнители, в останалата му част .

ОСЪЖДА Министерство на правосъдието да заплати на ЧСИ Е. Г. Д., рег.№ *** при КЧСИ, сумата в общ размер на 1200 (хиляда и двеста) лева – разноски за производството пред ВКС.

Решението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: