Задължение на съда да събере доказателства за режима на лични отношения с дете

Текстът на акта

Ключови фрази

5
Р Е Ш Е Н И Е

№ 302/22.05.2026 г.

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКА КОЛЕГИЯ, ЧЕТВЪРТО ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ , в съдебно заседание на дванадесети май през две хиляди двадесет и шеста година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЕСКА РАЙЧЕВА

ЧЛЕНОВЕ: ГЕНИКА МИХАЙЛОВА

ЗЛАТИНА РУБИЕВА

при участието на секретаря Кристина Цветкова, като изслуша докладваното от съдия Рубиева гражданско дело № 187 по описа за 2026 г., и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 290 от ГПК.

Образувано е по касационна жалба, подадена от В. К. К., чрез процесуалния й представител, срещу решение № 260412 от 03.11.2025 г., постановено от Софийски градски съд, ГО, II брачен въззивен състав, по в. гр. д. № 1007/2021 г., в частта, в която след отмяна на първоинстанционното решение от 20.12.2019 г., постановено по гр. д. № 79081/2018 г. от Районен съд – София в частта му, с която е отхвърлен предявеният иск с правно основание чл. 127, ал. 2 СК /в редакцията до 30.12.2025 г./ е постановено друго, с което е определен режим на лични отношения на бащата С. И. Р. с детето П. С. Р., както следва:

Бащата има право да вижда детето в Детски контактен център в [населено място], кв. Х., [улица], ет. ..., офис ..., всяка първа и трета събота на месеца от 10.00 часа до 14.00 часа и всяка първа и трета неделя от месеца от 10.00 часа до 14.00 часа – общо дванадесет срещи; след това бащата има право да вижда и взима детето всяка първа и трета събота на месеца от 10.00 часа до 18.00 часа и всяка първа и трета неделя на месеца от 10.00 часа до 18.00 часа – общо осем срещи; след това бащата има право да вижда и взима детето всяка първа събота и неделя на месеца от 10.00 часа в събота до 18.00 часа в неделя и всяка трета събота и неделя на месеца от 10.00 часа в събота до 18.00 часа в неделя - общо четири срещи; след това бащата има право да вижда и взима детето всеки първи петък, събота и неделя на месеца от 18.00 часа в петък /или след приключване на учебните занятия на детето, ако те не са приключили до 18.00 часа/ до 18.00 часа в неделя; всяка четна година от 10.00 часа на първия ден на есенната и междусрочната училищни ваканции на детето, определени от Министерство на образованието и науката до 18.00 часа на последния ден на всяка от тези ваканции; всяка нечетна година от 10.00 часа на първия ден на пролетната училищна ваканция на детето, определена от Министерство на образованието и науката до 18.00 часа на последния ден от тази ваканция; всяка година от 10.00 часа на първия ден на лятната училищна ваканция на детето, определена от Министерство на образованието и науката до 19.00 часа на тридесетия ден на тази ваканция; всяка четна година от 10.00 часа на Разпети петък до 18.00 часа на Светлия понеделник; всяка нечетна година от 10.00 часа на двадесет и четвърти декември до 18.00 часа на двадесет и седми декември; всяка четна година от 10.00 часа на двадесет и девети декември до 18.00 часа на първи януари; всяка четна година на двадесет и трети юни /рожденият ден на детето/ - от 10.00 часа /или след приключване на учебните занятия, ако денят е учебен/ до 20.00 часа.

В касационната жалба са изложени съображения за неправилност и необоснованост на решението в обжалваната част. Сочи се, че същото не е съобразено в най-пълна степен с интереса на детето. Релевира се довод, че в своята практика Върховен касационен съд последователно приема, че въззивният съд е длъжен в мотивите на решението да обсъди всички доказателства относно правно релевантните факти, касаещи мерките за упражняване на родителските права и личните отношения между децата и родителите, като приоритет има интересът на децата, за който съдът следи служебно. Поддържа се оплакване, че съдът на няколко пъти е дал „последна“ възможност на социалните служби да посетят жилището на бащата, за да отразят обстановката, в която живее той с неговите родители. Релевира се довод, че решаващият съд не е съобразил възражението на ищцата срещу социалния доклад на Дирекция „Социално подпомагане“ - „Възраждане“, че при задължение да посети жилището на бащата социалният работник е отбелязал само, че данни за дома на бащата са взети от самия него, без да бъде посетено жилището. В касационната жалба се сочи, че детето живее в България от 2020 г., поради изтичане срока на паспорта му и поради пандемията, но бащата не е проявил никакъв интерес да го вижда, нито инициатива да изпълнява предходния режим, постановен му съда. Релевира се довод, че постановеният разширен режим за лични отношения с детето не съответства на настоящия казус, нито на взаимоотношенията на бащата с детето. Прави се искане за отмяна на решението, като постановено при съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необосновано.

Ответникът по касационната жалба - С. И. Р., чрез процесуалния си представител, е подал отговор, в който е изложил съображения за неоснователност на касационната жалба.

С определение № 1414 от 20.03.2026 г. настоящият касационен състав е допуснал жалбата до разглеждане на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 от ГПК по повдигнатите и преформулирани въпроси:

За служебните задължения на въззивния съд да събере доказателства, когато това е необходимо за прилагане на императивна норма, съгласно указаното в т. 1 ТР № 1/2013 г. по т.д. № 1/2013 г. ОСГТК при преценката си относно определяне на режим на лични отношения на родител с дете по предявен иск с правно основание чл. 127, ал. 2 СК, вр. с чл. 59, ал. 9 СК /в редакцията до 30.12.2025 г./.

По въпроса, обусловил допускане до касационно обжалване, Върховен касационен съд, състав на ІV г.о намира следното:

При предявен иск с правно основание чл. 127, ал. 2 от СК, въззивният съд следва да съобрази указанията, дадени в т. 1 и т. 3 от ТР № 1/2013 г. по т.д. № 1/2013 г. ОСГТК на ВКС във връзка със служебното начало, което има превес пред диспозитивното и състезателното начало в процеса, щом се касае за интересите на дете. При произнасяне на мерките относно упражняването на родителските права, личните отношения и издръжката на децата, ограниченията в дейността на въззивната инстанция не следва да се прилагат, а въззивните функции се осъществяват и в защита на публичен интерес. Според правилото на чл. 3, т. 3 от Закона за закрила на детето и във връзка с основното начало за поставянето на децата под закрилата на държавата и обществото (чл. 14 от Конституцията на Република България), закрилата се основава на принципа за осигуряване на най-добрия интерес на детето. Въззивният съд не е обвързан от исканията на родителите, нито от процесуалното им поведение и не само следва да прецени твърдение на страна или направено възражение, но и в съответните производства е длъжен да отстрани пропуските на първоинстанционния съд по въпроси от служебна компетентност. Въззивният съд е длъжен да прояви активност при събиране на доказателствата в подкрепа или опровержение на правнорелевантните факти, които следва да бъдат подложени на решаваща преценка с оглед интереса на детето в спора между родителите, като служебно прецени и съответното доказателствено средство. Изготвените от специализираните държавни органи по Закона за закрила на детето становища и доклади са важно средство за попълване на делото с информация, необходима на съда при отчитане интересите на детето. Въззивният съд е длъжен в мотивите на решението си да обсъди всички доказателства относно правно релевантните факти, касаещи мерките за упражняване на родителските права и личните отношения между децата и родителите, като приоритет има интересът на децата, за който съдът следи служебно. В случай, че първоинстанционният съд не е изпълнил задължението си да осигури участие на съответната дирекция „Социално подпомагане“ към АСП като специализиран орган в хода на съдебното производство по реда на ГПК, или е приел непълен социален доклад по реда на чл. 15, ал. 6 от Закона за закрила на детето, то въззивният съд следва да изпълни служебните си задължения, да възложи на специализираните органи ново проучване.

Предвид отговора на поставения правен въпрос, касационната жалба е основателна.

В случая по настоящото дело, въззивният съд, като изходна позиция, е посочил необходимостта да изясни най-добрия (висшия) интерес на детето според установените по делото обстоятелства. Тази необходимост е декларирана, но не е проведена до край. Въззивният съд не е проявил дължимата активност. В приложения пред първата инстанция социален доклад на Дирекция „Социално подпомагане“, отдел „Закрила на детето“ „Възраждане“ от 28.11.2019 г. липсва информация за близкото обкръжение на бащата, неговата социална среда и материалните му възможности. Безспорно вземането на детето и преспиването му в дома на родителя, на когото не са предоставени родителските права, са неразделна част от поддържането на лични отношения. От изключително важно значение, с оглед защита интереса на децата, е при какви условия ще се осъществяват тези отношения. В приложените и в двете инстанции социални доклади няма ангажирано становище и свидетелстваща информация на социалния работник относно социалното обкръжение и материалните възможности на бащата. Въпреки възраженията на въззиваемата В. К. за липсата на преки данни по тези въпроси, социалният работник е отбелязал, че данните за жилището на бащата са взети от самия него, без да е посетил дома му. Въззивният съд е следвало да прояви дължимата активност и да съблюдава вмененото задължение на социалния работник дали е изпълнено. От съществено значение, при конкретните обстоятелства, е в каква социална среда ще бъде възпитавано детето и как ще се развива то. Липсата на становище на АСП - Дирекция София, район „Възраждане“ по тези въпроси не отменя, а обуславя в завишена степен служебната активност на съда, чиято решаваща преценка е скрепена с императивни правни норми в закона, изискващи необходимостта винаги да бъде в интерес на детето. Въззивният съд не е изпълнил задължението си да попълни делото с информация необходима при отчитане интересите на детето и едва след събиране на тези данни да определи режим на лични отношения на бащата с детето. Неизпълнението на това задължение и постановяване на въззивно решение по съществото на спора, обуславя неправилност на въззивното решение поради допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост.

С оглед основателността на това релевирано в касационната жалба оплакване, е безпредметно да бъдат обсъждани останалите касационни оплаквания за необоснованост на решението. Въззивното решение в допуснатата до обжалване част следва да бъде отменено, а делото да бъде върнато за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд, който да предприеме указаните по-горе процесуални действия относно попълването на делото с факти.

При този изхода на спора, право на разноски има жалбоподателят – В. К., която заявява претенция за присъждането им и прилага списък по чл. 80 ГПК. На основание чл. 78, ал.1 ГПК ответникът по касационната жалба следва да бъде осъден да заплати на касатора сумата от 527.12 евро – разноски пред касационната инстанция, включващи адвокатско възнаграждение и платена държавна такса.

Воден от изложеното, Върховният касационен съд, ГК, състав на IV г.о.

Р Е Ш И:

ОТМЕНЯ решение № 260412/03.11.2025 г., постановено от Софийски градски съд, ГО, II брачен въззивен състав, по в. гр. д. № 1007/2021 г. в частта , в която след частична отмяна на първоинстанционното решение от 20.12.2019 г., постановено по гр. д. № 79081/2018 г. от Районен съд – София по предявения иск с правно основание чл. 127, ал. 2 СК /в редакцията до 30.12.2025 г./ е постановено друго, с което е определен режим на лични отношения на бащата С. И. Р. с детето П. С. Р..

ВРЪЩА делото на същия съд за ново разглеждане в посочената част от друг състав.

ОСЪЖДА С. И. Р., на основание чл. 78, ал.1 ГПК, да заплати на В. К. К. сумата от 527.12 евро – разноски пред касационната инстанция.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.