Определяне на квоти при прехвърляне на дял между съделители в хода на делбата

Текстът на акта

Ключови фрази

Р Е Ш Е Н И Е
№ 119
гр. София, 24.10.2023 година
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Върховният касационен съд на Република България , Второ гражданско отделение, в открито съдебно заседание на десети октомври през две хиляди двадесет и трета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Камелия Маринова

ЧЛЕНОВЕ: Веселка Марева

Атанас Кеманов

при участието на секретаря Даниела Танева

като изслуша докладваното от съдия Веселка Марева гр. д.№ 4481 по описа за 2022 година и за да се произнесе взе предвид следното:

Производство по чл. 290 ГПК.

Обжалвано е решение № 625 от 27.06.2022г. по гр.д. № 168/2022г. на Бургаски окръжен съд, с което е потвърдено решение № 261162 от 26.10.2021г. по гр. дело № 3925/2020г. на Бургаски районен съд. С него е допусната съдебна делба между Г. П. Б., Т. М. М.-Б., А. Д. Р. и Н. Д. Т. на недвижим имот - самостоятелен обект в сграда с идентификатор ***** с адрес: [населено място], пл. “Св.св. К. и М.“ №3, находящ се в сграда с идентификатор ****, със смесено предназначение, построена в имот с идентификатор ***, предназначение на самостоятелния имот - за здравни и социални услуги, с площ 51 кв.м., с принадлежащото му избено помещение и съответните идеални части от общите части на сградата, при дялове: 30,33/51 ид.ч. за Г. Б. и Т. Б. в режим на съпружеска имуществена общност, 15,5025/51 ид.ч. за А. Р. и 5,1675/51 ид.ч. за Н. Т..

Касационната жалба е подадена от А. Р. и касае квотите на съделителите.

Ответниците Г. Б. и Т. М.-Б. оспорват жалбата. Считат, че правилно са отхвърлени възраженията на жалбоподателката за нищожност на прехвърлителни сделки.

Ответницата Н. Т. не изразява становище .

С определение №1341 от 30.05.2023г. е допуснато касационно обжалване на решението чл. 280, ал.2, пр.3 ГПК поради съмнение за очевидна неправилност.

Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение като разгледа жалбата в рамките на наведените основания, установи следното:

Производството е по иск за делба във фазата по допускането. Спорът пред въззивната и настоящата инстанция е относно дяловете на съделителите. Предмет на делбата е самостоятелен обект в сграда в [населено място], [улица], който представлява магазин - аптека. Установено е от писмените доказателства, че към 1997г. единствен собственик на магазина на партерния етаж в сградата, с площ 51 кв.м., е Д. А. Р.. С нотариален акт от 1998г. Д. Р. продава на Г. Б. 1/3ид.ч. от магазина за сумата от 5 300 000лв. неденоминирани. Към този момент Г. Б. е в брак с Т. М.-Б., поради което тази идеална част представлява съпружеска имуществена общност. През 2004г. Д. Р. продава на Г. Б. още 3 кв.м. от магазина за сумата 1 600лв. С оглед на това е направен извод, че Д. Р. е останал собственик на 31 кв.м., а Г. Б. е придобил 20 кв.м. от помещението.

Д. Р. е починал през април 2004г. и негови наследници са съпругата му Д. Р. и дъщерите А. Р. и Н. Т..

С постановление за възлагане от 2018г. Г. Б. купува 10,33/51 кв.м. ид.ч. от магазина, като това е делът на Н. Т.. През 2021г. е починала Д. Р. и нейните идеални части са наследени поравно от дъщерите й, при което всяка е получила по 5,1675/51 ид.ч.

Първоинстанционният съд е допуснал делбата като е определил дяловете както следва: за Г. и Т. Б. 30,33/51 ид.ч. в СИО, за А. Р. 15,5025/51 ид.ч. и за Н. Т. 5,1675/51 ид.ч.

След постановяване на първоинстанционното решение, с нотариален акт от 11.02.2022г. Н. Т. е продала своята идеална част на Г. Б..

Въз основа на това въззивният съдът е заключил, че след тази последна продажба делбеният имот се притежава от Г. и Т. Б. с дял 35,4975/51 ид.ч. в СИО и А. Р. с дял 15,5025/51 ид.ч.

По-нататък съдът е разгледал и отхвърлил наведените от А. Р. възражения за нищожност на договора за покупко-

продажба от 03.11.1998г., с който е продадена на Г. Б. 1/3 ид.ч. от имота, както и на договора за продажба на 3 кв.м. от 18.08.2004г. поради това, че са сключени в нарушение на чл.152 ЗЗД, вр.чл.26, ал.1, пр.1 ЗЗД. Съдът е намерил за неоснователно и възражението за нищожност на сделките поради противоречие с добрите нрави, обусловено от твърдение за значителна нееквивалентност на насрещните престации.

В определението на настоящия състав по чл. 288 ГПК е прието, че липсва основание за допускане на касационен контрол по повдигнатите въпроси, касаещи възражението за нищожност поради противоречие с чл. 152 ЗЗД и възражението за нищожност на договорите поради нееквивалентност на насрещните престации.

Касационното обжалване е допуснато поради съмнение за очевидна неправилност на извода, че в делбата следва да участва Н. Т., въпреки че е прехвърлила дела си на съсобствениците Б.. От една страна Бургаски окръжен съд е констатирал, че предвид извършената в хода на процеса продажба от Н. Т. в полза на Г. Б., то делбеният имот се притежава от семейство Б. с дял 35,4975/51 ид.ч. в СИО и от А. Р. с дял 15,5025/51 ид.ч. Същевременно съдът е приел, че има пълно съвпадение на крайните изводи на двете инстанции и е потвърдил решението на първоинстанционния съд, с което делбата е допусната и с участието на Н. Т.. Предвид горното изводът, че в делбата следва да участва Н. Т., е очевидно неправилен.

В делбеното производство съсобствениците са необходими задължителни другари и съдът има задължение да следи за участието на всички съсобственици в делбата и да определи действителните им квоти, при които се допуска делбата. Извършените сделки между съсобствениците, независимо, че са по време на процеса, следва да бъдат взети предвид съгласно чл. 235, ал.3 ГПК. Касае се до факти с определящо значение за въпросите, които се разрешават в производството по чл. 344, ал.1 ГПК - между кои лица, на кои имоти и при какви квоти следва да се допусне делбата. Не е налице прехвърляне на спорното право по смисъла на чл. 226, ал.1 ГПК след като сделките са сключени между съсобствениците, които са страни по делото. В този смисъл са Решение № 51 от 03.07.2020г. по гр.д. № 2387/2019г. на ІІ г.о., Решение № 167 от 24.06.2013г. по гр.д. № 1889/2012г. на І г.о.

С оглед на изложеното въззивното решение се явява неправилно в частта, с която делбата е допусната с участието на Н. Д. Т.. Същата следва да бъде изключена от делбата. Делът на съделителите Г. и Т. Б. следва да се определи в размер на 35,4975/51 ид.ч. в СИО. В този смисъл следва да се постанови настоящето решение.

Водим от горното и на основание Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о.

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ въззивно решение № 625 от 27.06.2022г. по гр.д. № 168/2022г. на Бургаски окръжен съд в частта , с която е допусната съдебна делба с участието на Н. Д. Т. с квота 5,1675/51 ид.ч. и в частта, с която е определен делът на съделителите Г. П. Б. и Т. М. М.-Б., притежаван в съпружеска имуществена общност, в размер на 30,33/51 ид.ч. и вместо него постановява:

ОТХВЪРЛЯ иска за делба на недвижим имот - самостоятелен обект в сграда с идентификатор ***** с адрес: [населено място], пл. “Св.св. К. и М.“ №3, находящ се в сграда с идентификатор ****, със смесено предназначение, построена в имот с идентификатор ***, предназначение на самостоятелния имот - за здравни и социални услуги, с площ 51 кв.м., с принадлежащото му избено помещение, по отношение на Н. Д. Т..

ОПРЕДЕЛЯ на съделителите Г. П. Б. и Т. М. М.-Б. дял в съсобствеността, притежаван в съпружеска имуществена общност, с който да участват в делбата, в размер на 35,4975/51 ид.ч.

Решението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: