Отмяна на влязло в сила решение поради неподписани искова молба и пълномощно

Текстът на акта

Ключови фрази

2

Р Е Ш Е Н И Е

№ 121

София, 30.06.2021г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в открито заседание на двадесет и пети май през две хиляди и двадесет и първа година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: АЛБЕНА БОНЕВА

ЧЛЕНОВЕ: СВЕТЛА БОЯДЖИЕВА

МАЙЯ РУСЕВА

при участието на секретаря Анжела Богданова

изслуша докладваното от съдията Бояджиева гр.дело № 554/20 год.,за да се произнесе,взе предвид следното:

Производството е по чл.303 ал.1 т.5 ГПК.

Образувано е по молба на Т. Н. И. за отмяна на влязло в сила решение № 7813 от 18.11.19г., постановено по гр.дело № 5769/19г.на Софийски градски съд .С него е обявен за окончателен, на основание чл.19 ал.3 ЗЗД,сключеният на 22.01.18г.между молителката, като продавач и Д. Т. А., като купувач, предварителен договор от 22.01.18г. за покупко - продажба на недвижим имот в [населено място],район „С., [улица].

Молителката се позовава на основанието за отмяна по чл.303 ал.1 т.5 ГПК, като твърди,че не е подписвала исковата молба, нито е упълномощавала когото и да е било да я представлява в производството.Изложени са и твърдения,че не се е разпореждала с процесния имот.Моли за отмяна на решението на Софийски градски съд.

Ответникът по молбата Д. Т. А. чрез процесуалния си представител адв.С. счита, че е неоснователна и моли да бъде оставена без уважение.

С определение № 333 от 19.11.20г.настоящият състав на Трето г.о.на ВКС е внесъл за разглеждане молбата за отмяна в открито съдебно заседание.

По допустимостта на молбата за отмяна състав на Четвърто гражданско отделение на ВКС се е произнесъл с предходно определение № 255 от 6.07.20г.по ч.гр.дело № 1228/20г.

Върховният касационен съд,състав на Трето гражданско отделение намира,че молбата за отмяна на влязлото в сила решение е основателна по следните съображения:

Съгласно чл.303 ал.1 т.5 ГПК заинтересованата страна може да иска отмяна на влязло в сила решение, когато вследствие нарушаване на съответните правила е била лишена от възможност да участва в делото или не е била надлежно представлявана, или когато не е могла да се яви лично или чрез повереник поради особени непредвидени обстоятелства, които не е могла да преодолее.Разпоредбата визира случаите, когато страната е била лишена от възможност лично или чрез пълномощник да вземе фактическо участие в разглеждането на делото и е едно от проявленията на принципа за обезпечаване участието на страните в гражданския процес.

Установено е,че гр.дело № 5769/19г.е образувано в Софийски градски съд по искова молба, подадена от името на Т. Н. И. против Д. Т. А., с правно основание чл.19 ал.3 ЗЗД.Приложено е пълномощно, с което ищцата е упълномощила адв. Г. К. да я представлява по делото. За съдебното заседание, проведено на 25.10.19г,. същата е призована чрез пълномощника си, който се е явил по делото.За постановеното решение № 7813 от 18.11.19г. също е уведомена чрез адв.К..Решението е влязло в сила на 14.02.2019г.

В т.11 от Тълкувателно решение № 7/31.07.17г.по т.д.№ 7/2014г.на ОСГТК на ВКС е прието, че в производството, образувано по молба за отмяна на влязло в сила съдебно решение е допустимо да се събират доказателства за установяване на твърдяното от молителката нарушение на правото й на участие в процеса.От изслушаните в производството по отмяна единична и разширена съдебно-почеркова експертиза се установява,че подписите, положени от името на Т. Н. И. ,след думата „уважение“ в исковата молба от 25.04.19г.по гр.дело № 5769/19г.на СГС и за „клиент“ в пълномощно,с което Т. Н. И. е упълномощила адв.Г. К. да я представлява във връзка с образуване на исково производство срещу Д. Т. А., приложено по същото дело, не са положени от нея.Следователно молителката не е била надлежно представлявана,нито е уведомена за делото, с оглед на което е налице основанието по чл.303 ал.1 т.5 ГПК за отмяна на влязлото в сила решение на Софийски градски съд.

По изложените съображения,Върховният касационен съд,Трето г.о.

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ влязлото в сила решение № 7813 от 18.11.19г.,постановено по гр.дело № 5769/19г.на Софийски градски съд.

ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на Софийски градски съд.

Решението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:

ОСОБЕНО МНЕНИЕ

на съдия Албена Бонева

по гр. д. № 554/2020 г. по описа на Върховен касационен съд, четвърто гражданско отделение

Не споделям становището на мнозинството, че в производство по чл. 303, ал. 1, т. 5 ГПК е допустимо да се проверява автентичността на исковата молба, въз основа на която е образувано делото, съответно автентичността на пълномощното, въз основа на което пълномощник е подписал исковата молба.

В хипотезата на чл. 303, ал. 1, т. 5 ГПК са уредени три хипотези. Общото между тях е, че страната не е могла да вземе участие лично или чрез надлежен представител при водене на делото и по този начин не е могла да упражни предоставените й от закона процесуални възможности за ефективна защита в процеса и постановяване на законосъобразно решение. Поради това законът предполага, че страната не е могла да включи релевантни за делото факти и обстоятелства и да посочи доказателства за установяването им, поради което делото е останало неизяснено от фактическа страна и за нея решението е неправилно. С отмяната по чл. 303, ал.1, т.5 ГПК се обезпечава правото на страната на защита по висящ процес, като се осуети опасността да бъде окончателно обвързана от силата на пресъдено нещо на неправилното решение и се даде възможност за законосъобразен краен резултат по материалноправния спор. Първото основание за отмяна е налице, когато страната е била лишена от участие в делото, поради нарушение на съдопроизводствените правила, които уреждат това участие. Второто основание е когато страната не е била надлежно представлявана, поради нарушаване на нормите, свързани със законното представителство и по пълномощие. Последното основание за отмяна по чл.305, ал.1, т.5 ГПК страната да не е могла да участва лично и/или чрез повереник за заседанието, за което е била призована, поради особените и непредвидени обстоятелства. Последните представляват такива пречки, които страната или повереникът не са могли да преодолеят. Такива могат да бъдат природни бедствия, внезапно заболяване, катастрофа и др.

С т. 11 от Тълкувателно решение № 7/2014 г. от 31.07.2017 г. на ОСГТК на ВКС, е уеднаквена противоречивата съдебна практика по въпроса допустимо ли е да се събират доказателства за установяване на твърдяното от молителя по чл. 303, ал. 1, т. 5 ГПК нарушаване на правото му на участие в процеса, като е даден положителен отговор. Това разрешение не касае случаи на неистинност на документи, дори това да е твърдението на молителя, за да обоснове довода, че е била нарушено правото му на участие в процеса. За него уредбата е в чл. 303, ал. 1, т. 3 ГПК.

Неистинността на документ може да бъде основание за отмяна, само ако тази неистинност вече е била установена по надлежния ред, което означава установена неистинност на документа с влязла в сила присъда или споразумение по наказателно дело, или влязло в сила решение по чл.124, ал.5 ГПК за случаите, когато наказателното производство е изключено по посочените причини в НПК. Съгласно чл.93, т.6 НК неистински е този документ, на който е придаден вид, че представлява конкретно писмено изявление на друго лице, а не на това, което действително го е съставило. С оглед на разликата в обхвата на понятието неистински документ по смисъла на чл. 93, т. 6 НК и това, залегнало в гражданско процесуалното право, съответно в трайната практика на ВКС, включително и по приложението на чл.231, ал.1, б.в” ГПК(отм.) в разпоредбите на действащия понастоящем ГПК (ДВ бр.59/20.07.2007 г.) в чл. 301, ал. 1, т. 2 ГПК, законодателят е предвидил възможност да се иска отмяна, когато по надлежния съдебен ред се установи „неистинност на документ”. Употребата на понятието „подправен документ” в тази хипотеза е изоставено.

Документ, върху който е основано решението по см. на чл. 303, ал. 1, т. 5 ГПК, съответно чл. 231, ал. 1, б. „в“ ГПК (отм.), е не само този, въз основа на който е разрешен материалноправния спор, но и онзи, който обуславя наличието на процесуалните условия за съществуване и за надлежно упражняване на иска ( така и съдебната практика по приложението на разпоредбата в двете редакции).

Извод, че страната е била лишена от участие по делото по някоя от хипотезите на чл. 303, ал. 1, т. 5 ГПК не може да бъде направено само въз основа на заключение, че исковата молба не е подписана от ищеца или, че страната не е подписала пълномощното, въз основа на което адвокатът е подал от нейно име исковата молба. Възможно е страната чрез различни действия да е потвърдила действията на пълномощника. Ако молителят представи доказателства за надлежно установена неистинност на пълномощно, съответно искова молба, влязлото в сила решение подлежи на отмяна по чл. 303, ал. 1, т. 2 ГПК и то се връща на въззивния съд, който трябва да развие т.нр. „процес относно процеса“, евентуално да предприеме нужните действия по чл. 129, ал. 2 ГПК, като възможна последица е прекратяване на производството и обезсилване на решение, ако такова е постановено от първостепенен съд.

В случая молителката Т. И. твърди, че не е подписала нито един документ по делото, разгледано от Софийски градски съд – искова молба, пълномощни, договори, разписки – т.е. поддържа неистинност на документите, въз основа на които се е развило исковото производство, както и на тези, въз основа на които е постановено съдебното решение. Инцидентно в производството за отмяна Върховният касационен съд няма правомощия да прецени дали документите са истински, вкл. упълномощителната сделка, дори при поддържано основание по чл. 303, ал. 1, т. 5 ГПК. Това разбиране на е в противоречие с чл. 6 ЕКПЧ – молителят има възможност да се защити като по надлежен съдебен ред установи първо неистинността на въпросните частни документи. По делото има данни, че е образувано досъдебно производство, в хода на процеса се твърди, че то е прекратено поради смъртта на адв. К.. Това значи, че са налице основанията по чл. 124, ал. 5 ГПК и гражданският съд може да установи по надлежен ред неистинността на документите, но не и по повод производството по чл. 303 ГПК.

По делото първоначалният съдебен състав, преди двама от членовете да се самоотведат, е приел в определение № 73/28.02.2020 г., че молбата за отмяна е недопустима, защото разполага с други средства за защита, които за разлика от настоящия – по чл. 303, ал. 1, т. 5 ГПК, биха били ефективни. По тези съображения, производството по делото е прекратено. Определението е отменено от друг състав на Върховния касационен съд по ч.гр.д. № 1228/2020 г., IV г.о. То е задължително за настоящия състав единствено по въпроса за допустимостта на молбата за отмяна, не и в частта, съдържаща съображенията, които по естеството си са за основателността на тази молба и възможността да се събират доказателства за неистинност на пълномощно и на исковата молба. Подобни указания са извън компетентността на проверката по чл. 274, ал. 2 ГПК, като обратното би означавало произнасяне по съществото на молбата за отмяна в закрито заседание и от състав, който не е съставът по чл. 303 ГПК.

СЪДИЯ ВКС:

/Албена Бонева/