Към съдържанието
Питай законите

Практика · Върховен касационен съд · 23 Декември 2020

Отмяна на постановление за възлагане при отпаднало изпълняемо право

Върховен касационен съд · 23 Декември 2020

Резюме, съставено автоматично от текста на акта. Меродавен е самият акт по-долу.

Длъжник иска отмяна на постановление за възлагане на имот от публична продан, след като заповедта за изпълнение е отменена и изпълнителният лист е обезсилен. ВКС приема, че производството по чл. 303 ГПК е принципно допустимо за такива актове, но оставя молбата без уважение. Липсата на изпълняемо право не представлява отменено правно основание по смисъла на чл. 303, ал. 1, т. 3 ГПК, а защитата следва да се търси по исков ред.

Какво приема съдът

Липсата на изпълняемо право поради отмяна на заповедта за изпълнение не представлява отменено основание по чл. 303, ал. 1, т. 3 ГПК и не е основание за извънредна отмяна на постановлението за възлагане от публична продан.

Приложени разпоредби

Всяка посочена разпоредба е проверена да се среща в текста на акта.

постановление за възлаганепублична проданотмяна на решениеизпълнителен листзаповед за изпълнение

Текстът на акта

Ключови фрази

Р Е Ш Е Н И Е

№ 55

София, 23.12.2020 година

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Върховният касационен съд на Република България, състав на второ отделение на гражданска колегия, в открито съдебно заседание на двадесет и осми септември две хиляди и двадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМАНУЕЛА БАЛЕВСКА

ЧЛЕНОВЕ: СНЕЖАНКА НИКОЛОВА

ГЕРГАНА НИКОВА

при участието на секретар Теодора ИВАНОВА

изслуша докладваното от съдията БАЛЕВСКА

гр.дело № 2241 /2019 година и за да се произнесе, взе предвид:

Производство по чл. 303 , ал.1 т.3 и т.5 ГПК .

Молителката Ю. А. А. иска да се отмени по реда на чл. 303 и сл. ГПК Постановление за възлагане въз основа на публична продан на недвижим имот от 8.10.2015 година на ЧСИ А. П. на апартамент в [населено място],[жк], бл. 13 вх.Е ет.1, извършено в полза на И. П. П., взискател по изпълнително дело № 20148490401836 по описа на посочения частен съдебен изпълнител.

Поддържа се, че изпълнителният лист е издаден на основание Заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК, постановена по гр.д. № 49930/2013 година, СРС-ГК, 73 с-в, въз основа на заявление на И. П. П. и договор за заем и договор за доброволна ипотека, сключени от името на Ю. А. от лицето С. Й. (понастоящем излежаващ присъда за убийство във затвора [населено място]). Предвид на влязло в сила Решение № 222 от 07.12.2017 година по гр.д. № 4594/2016 год. на ВКС-IVг.о., с което е прогласена унищожаемостта на упълномощителната сделка по силата на която е сключен договора за заем и договора за доброволна ипотека, на Разпореждане на СГС, постановено 5 години след подадена (висящата) жалба срещу издадената заповед за изпълнение, е постановено отмяна на същата и е обезсилен издадения изпълнителен лист и на това, че недвижимият имот се намира в патримониума на взискателя И. П.- ответник по молбата за отмяна, молителката счита, че са налице предпоставките за отмяна и на постановлението за възлагане на недвижимия имот като единствен начин на защита на правото си на собственост на процесния недвижим имот.

След преценка на наведените доводи, настоящият съдебен състав на върховният касационен съд, намира :

Производството за отмяна на влязло в сила Постановление за възлагане на недвижим имот от публична продан по чл. 496 ГПК принципно е процесуално допустимо. Макар и да не се касае до „влязло в сила съдебно решение, с което е разрешен гражданско-правен спор за материално право„, то правната природа на възлагателното постановление на съдебния изпълнител като акт - волеизявление, продукт на уредена в ГПК нарочна процедура по чл. 483 и сл. ГПК от органа по изпълнението в рамките на съдебния изпълнителен процес, налага извод, че се касае до хипотеза на търсена защита на длъжника по изпълнението, чийто имот е предмет на публичната продан в рамките на предприето от кредитор индивидуално принудително изпълнение, срещу евентуални пропуски и грешки в рамките на извършените процесуални действия при проведеното индивидуално принудително изпълнение, която защита пред съда не може да бъде ограничена само до разпоредбите на чл. 496, ал. 3 ГПК и чл. 435, ал. 2 ГПК.

Доколкото съдебната практика на ВС и ВКС не допуска разширително тълкуване на чл. 496, ал. 3 ГПК респ. на чл. 384, ал. 3 ГПК (отм.), то тезата за недопустимостта на отменителното производство (като механизъм за правна защита по ГПК ) по отношение на възлагателните постановление на недвижим имот от публична продан би дало основание за извод, че е налице отказ от правосъдие, ако липсва друг процесуален ред за съдебна защита.

С ТР № 90 от 01.11.1972 година на ОСГК на ВС се приема, че „ действията на съдебния изпълнител във връзка с публичната продан на недвижим могат, включително постановлението за възлагане могат да бъдат атакувани по реда на чл. 231 ГПК (отменен, но аналогична разпоредба в чл. 303 и сл. ГПК на действащия от 2008 година ГПК) , ако са налице предвидените в него условия“, с основен мотив, че когато гражданско процесуалния кодекс сочи като подлежащи на отмяна „влезлите в сила съдебни решения “, не може разпоредбата да се тълкува стеснително, без да се имат предвид и други „ актове по правоотношения, произнесени от друг правораздавателен орган “, визирайки в т.ч. и възлагателните постановления на съдебния изпълнител.

Доколкото настоящият състав не споделя изцяло тезата, че Постановленията на съдебния изпълнител за възлагане на недвижим имот от публична продан не са от категорията на съдебните актове, визирани от закона в разпоредбата на чл. 303 и сл. ГПК (Определение № 364 от 09.11.2017 год. по гр.д. № 887/2017 год. на ВКС- III г.о.), то приема, че релевираните от ответника в производството доводи в тази насока са ОТЧАСТИ неоснователни.

Възлагането на недвижим имот от публична продан се извършва с едностранен властнически акт на съдия-изпълнител в качеството му на орган, осъществяващ възложени му от държавата функции по индивидуалното принудително изпълнение, поради което последиците на възлагането като процесуални действия, довели до постановяване на краен властнически акт с гражданско-правни последици биха отпаднали с факта на отмяна на действията на съдия-изпълнителя, но само в някои от хипотезите на порочни процесуални действия касаещи нарушения на установената от закона процедура.

Доколкото молбата за отмяна не поддържат факти, относими към това основание, то не може да се приеме, че са налице предпоставките на закона за извънсъдебен контрол за законосъобразност на атакувания акт в рамките на чл. 303, ал. 1 т. 5 ГПК.

Разпоредбата на чл. 303, ал. 1 т. 3 ГПК визира като основание за отмяна хипотези на решение, основано на постановление на съд или друго държавно учреждение, което в последствие е било отменено .

В настоящият случай не е налице типичната хипотеза на отменено решение на съда, доколкото изпълнителното основание (заповед за изпълнение) е издадено в заповедното производство по реда на чл. 417 ГПК, а решението на съда, на което се позовава молителката за липса на изпълняемо матераилно право, касае установяване по исков ред (чл. 422 ГПК) недължимостта на задължението на ответника –длъжник, респ. разпореждане на съд за отмяна на заповедта за незабавно изпълнение и обезсилване на изпълнителния лист, като последица на отхвърления установителен иск.

Може ли да се допусне отмяна на възлагателното постановление на недвижим имот от публична продан в хипотеза на отпаднало материално-правно основание т.е. в хипотезите, когато с влязло в сила решение на съда се признае, че кредиторът взискател няма изпълняемо право, т.е. не е кредитор на притезание, което да му дава основанието за надлежното провеждане на индвидуалното принудително изпълнение чрез насочване изпълнението по отношение на недвижим имот на длъжника. Липсата на изпълняемо право не може да се квалифицира като отменено правно основание по см. на чл. 303, ал. 1 т. 3 ГПК, поради което и искането на Ю. А. за отмяна не може да бъде уважено.

По принцип отменителното производство по чл. 303 и сл. ГПК е уредено като извънреден способ за защита срещу порочни съдебни решения когато за страната молител няма друг път на съдебна защита. При конкретните данни и липсата на спор, че публичната продан е деривативен придобивен способ и може да има транслиране на вещни права в патримониума на купувача от публична продан само ако длъжникът е бил собственик. След като няма длъжник, то и няма основание неговите права да се считат преминали в чуждата правна сфера, а пътят на защита не е отменителното производство.

По изложените съображения, Върховния касационен съд-състав на второ отделение на гражданска колегия
Р Е Ш И :

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на Ю. А. А. от [населено място], жк.“Разсадника„ ул.“М. П. „ бл.13 ет.1 ап.149 за отмяна на Постановление за възлагане въз основа на публична продан на недвижим имот от 8.10.2015 година на ЧСИ А. П. на апартамент в [населено място],[жк], бл. 13 вх.Е ет.1, извършено в полза на И. П. П., взискател по изпълнително дело № 20148490401836 по описа на посочения частен съдебен изпълнител, на основание чл. 303, ал. 1 т. 3 и т. 5 ГПК.

ПРЕДСЕДАТЕЛ :

ЧЛЕНОВЕ :

Решението прилага закона, както е изглеждал на 23 Декември 2020 - не днешния текст. Може да питаш по редакцията от тогава.

Съдебните актове са публични; имената на физическите лица в тях са заличени от съда. Резюмето не е правен съвет. Имате подобен случай? Попитайте законите.