Отказ за възобновяване на дело за условно осъждане при групиране на наказания

Текстът на акта

Ключови фрази

Кумулации * цели на наказанието * неоснователност на искане за възобновяване

Р Е Ш Е Н И Е

№ 155

гр. София, 07 март 2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, първо наказателно отделение, в съдебно заседание на деветнадесети февруари две хиляди двадесет и четвърта година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ : РУМЕН ПЕТРОВ

ЧЛЕНОВЕ : ДЕНИЦА ВЪЛКОВА

СВЕТЛА БУКОВА

при участието на секретаря Елеонора Михайлова и в присъствието на прокурора ТОМА КОМОВ, след като изслуша докладваното от съдия РУМЕН ПЕТРОВ наказателно дело № 98 по описа за 2024 г. и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.422, ал.1, т.5 от НПК.

Образувано е по искане осъдения И. П. Й., чрез защитника му адв. Н. К., за възобновяване на наказателното производство по чнд № 400/2023 г. по описа на Апелативен съд - Пловдив.

В искането са изложени доводи, обуславящи твърдения за явна несправедливост на наказанието, тъй като неправилно е отказано приложението на условното осъждане. Твърди се, че при чистото съдебно минало на осъдения и определеният размер на общото най-тежко тежко наказание от 2 години и 6 месеца лишаване от свобода, правилно предходните инстанции са достигнали до извода, че са налице предпоставките за приложението на чл.66, ал.1 от НК. Същевременно, въпреки че Й. е сравнително млад човек, трудово ангажиран и е изразил и демонстрирал желание да се поправи, за разлика от окръжния съд, съставът на апелативния съд неправилно е приел, че с отлагане на изпълнението не биха се изпълнили целите на наказанието и преди всичко за поправянето му е наложително той да го изтърпи ефективно. Претендира да се отмени определението в атакуваната му част и да се приложи института на условното осъждане, при максималния предвиден в закона изпитателен срок от 5 години.

В съдебно заседание осъденият И. Й. не се явява, редовно призован. Защитникът поддържа направеното искане по изложените в него съображения.

Прокурорът от Върховна прокуратура намира искането за неоснователно, тъй като осъжданията очертават Й. като личност с трайно формирани престъпни нагласи и безкритично отношение спрямо сторените от него престъпления.

Върховният касационен съд, първо наказателно отделение, за да се произнесе, взе предвид следното:

Искането за възобновяване се основава на разпоредбата на чл.420, ал.2 вр. с чл.422, ал.1, т.5 вр. с чл.348, ал.1, т.3 от НПК, направено е в шестмесечния срок по чл.421, ал.3, предл.2 от НПК, считано от 15.11.2023 г. и има за предмет акт, попадащ в категорията на визираните в чл.419, ал.1 вр. с чл.341, ал.1 вр. с чл.306, ал.1, т.1 от НПК, поради което е ДОПУСТИМО, но разгледано по същество е НЕОСНОВАТЕЛНО

С определение № 1258/25.07.2023 г. по нохд № 1348/2023 г. по описа на Окръжен съд - Пловдив, на основание чл.25, ал.1 вр. чл.23, ал.1 от НК на осъдения И. Й. е определено едно общо най-тежко наказание, измежду наложените му по нохд № 1119/2013 г. по описа на Районен съд - Пловдив и нохд № 1348/ 2023 г. по описа на Окръжен съд - Пловдив, от 2 години и 6 месеца лишаване от свобода, което на основание чл.66, ал.1 от НК е отложено за изпълнение с изпитателен срок от пет години, през който на основание чл.67, ал.3 от НК е наложена пробационна мярка по чл.42а, ал.2, т.4 от НК, а именно „Включване в програма за обществено въздействие“. На основание чл.59, ал.1 и ал.2 от НК е приспаднато времето, през което Й. е бил задържан за 24 часа на 11.02.2023 г. и на 16.12.2022 г. и за периода от 13.03.2023 г. до 23.06.2023 г. На основание чл.23, ал.2 от НК е присъединено наказанието от една година лишаване от право да управлява МПС, от което е приспаднато времето, през което осъденият е бил лишен от това право по административен ред.

По протест на прокурор от Окръжна прокуратура - Пловдив, съдържащо искане за отмяна приложението на разпоредбата на чл.66, ал.1 от НК е образувано чнд № 400/2023 г. по описа на Апелативен съд - Пловдив. С постановеното по делото определение № 446/15.11.2023 г. /вместо с решение/ е отменено протоколно определение № 1258/25.07.2023 г. по чнд № 1348/2023 г. по описа на Окръжен съд - Пловдив, в частта относно приложението института на условното осъждане, както и на наложената на основание чл.67, ал.3 от НК пробационнна мярка и е постановено определеното общо най-тежко наказание от 2 години и 6 месеца лишаване от свобода да се изтърпи от осъдения при първоначален общ режим, съобразно чл.57, ал.1, т.3 от ЗИНЗС.

При извършената преценка дали с отлагане изпълнението на определеното общо най-тежко наказание биха се постигнали целите на чл.36 от НК и дали преди всичко за поправянето на осъдения не е наложително той да го изтърпи ефективно, съставът на апелативния съд задълбочено е обсъдил данните за личността на осъдения, които е извел от хронологията и естеството на извършените от него за кратък период от време три престъпления, като е отчел, че всяко едно от тях е свързано с притежание или под въздействието на наркотични вещества. С основание е поставен акцент върху обстоятелството, че първото престъпление по чл.354а, ал.1 от НК касае държане на значителни количества наркотични вещества с цел разпространение и прекурсури, възлизащи на обща стойност от 41 872,86 лв. След по-малко от два месеца Й. е извършил и другите две престъпления - по чл.343б, ал.3 от НК и по чл.354а, ал.3, т.1 от НК, което е дало основание на въззивният съд да приеме, че извършените престъпни прояви налагат извода, че осъденият е личност с трайно формирани престъпни нагласи, безкритично поведение спрямо стореното, което изключва ефективността на условното наказание . Същевременно към момента на извършване на деянията Й. е бил навършил 28 години, като по делото няма данни да е упражнявал трудова дейност, както се твърди в искането. В този смисъл правилна се явява преценката на въззивния съд, че не са налице предпоставките за приложение на разпоредбата на чл. 66, ал. 1 от НК по отношение на осъдения независимо, че определеното му общо най-тежко наказание от 2 години и 6 месеца лишаване от свобода позволява приложението на института на условното осъждане. Това налага изолирането на осъдения от обществото, което и според настоящия състав в максимална степен ще допринесе за постигане на визираните в чл.36 от НК цели на наказанието и преди всичко за неговото поправяне.

По изложените съображения искането се явява неоснователно, поради което и на основание чл.426 вр. с чл.354, ал.1, т.1 от НПК Върховният касационен съд, първо наказателно отделение

Р Е Ш И :

ОСТАВЯ без уважение искането на осъдения И. П. Й. за възобновяване на наказателното производство по чнд № 400/2023 г. по описа на Апелативен съд - Пловдив.

Решението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: