Отхвърляне на молба за отмяна на решение за издръжка поради редовно връчване

Текстът на акта

Ключови фрази

Р Е Ш Е Н И Е

№ 132

София, 11.08.2022 година

Върховният касационен съд на Република България, IІІ гражданско отделение в съдебно заседание на осми юни две хиляди двадесет и втора година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ ИВАНОВА

ЧЛЕНОВЕ: ЖИВА ДЕКОВА

ТАНЯ ОРЕШАРОВА

при участието на секретаря Валентина Илиева

разгледа докладваното от съдия Декова

гр.дело №135 по описа за 2022 год.

Производството е по чл.303 и сл. ГПК.

Образувано е по молба с вх. № 24868 от 01.12.2021г. на Е. Д. Д. за отмяна на влязло в сила решение от 28.09.2021г. по гр.д. № 1963/2021 г. на Районен съд - Русе, с което е изменен размера на месечната издръжка, определена със спогодба от 29.08.2011г., одобрена по гр.д.№5901/2011г. по описа на РС-Русе, дължима от Е. Д. Д. на непълнолетната му дъщеря Ц. Е. Д., като е увеличен от 80лв. на 220 лв., считано от 12.04.2021г. до настъпване на обстоятелства, обуславящи изменение или прекратяване на това задължение, ведно със законната лихва върху всяка просрочена вноска.

Молбата за отмяна е допусната до разглеждане с определение №24 от 01.02.2022г. по делото.

В молбата за отмяна се сочи отменително основание по чл.303, ал.1, т.5 ГПК. Молителят поддържа доводи, че е лишен от възможност да участва в делото, тъй като не е бил редовно призован по реда на чл.47 ГПК.

Ответникът по молбата Ц. Е. Д., действаща лично и със съгласието на майка си Т. С. М., чрез процесуален представител адв.З. П. /пълномощно в кориците на гр.д. № 1963/2021 г. на Районен съд – Русе - на л.5, за процесуално представителство и в производството по отмяна/, в писмен отговор оспорва молбата като неоснователна. Претендира адвокатско възнаграждение на основание чл.38, ал.1, т.1 ЗАдв.

По подадената молба за отмяна Върховният касационен съд, състав на ІІІ гр.отд. намира следното:

С влязлото в сила решение, чиято отмяна се иска, е изменен размера на месечната издръжка, определена със спогодба от 29.08.2011г., одобрена по гр.д.№5901/2011г. по описа на РС-Русе, дължима от Е. Д. Д. на непълнолетната му дъщеря Ц. Е. Д., като е увеличен от 80лв. на 220 лв., считано от 12.04.2021г. до настъпване на обстоятелства, обуславящи изменение или прекратяване на това задължение, ведно със законната лихва върху всяка просрочена вноска.

Молбата за отмяна е неоснователна. Производството за отмяна по чл.303 ГПК е средство за извънреден, извънинстанционен контрол на влезли в сила решения на основанията, изрично посочени в закона.

Съгласно чл.303, ал.1, т.5 ГПК заинтересованата страна може да иска отмяна на влязло в сила решение, когато вследствие нарушаване на съответните правила е била лишена от възможност да участва в делото или не е била надлежно представлявана или когато не е могла да се яви лично или чрез повереник по причина на препятствие, което не е могла да отстрани. Целта е да се гарантира правото на защита на страните в процеса, като се предотврати обвързаността им от правните последици на влязъл в сила съдебен акт, постановен в производство, в което те не са могли да участват по независещи от тях причини /ТР № 7 от 31.07.2017 год. по тълк. дело № 7/2014 год., т. 11/.

В случая не са налице предпоставките на цитирания текст за отмяна на постановеното решение. По смисъла на чл.303, ал.1, т.5 ГПК страната е лишена от възможност да участва делото по причина допуснати нарушения на съдопроизводствените правила по призоваването на страните или по извършването на процесуални действия в открито съдебно заседание, т.е. страната не е била уведомена за датата на провеждане на съдебното заседание и за извършваните в него съдопроизводствени действия, поради което не е могла да взема участие в производството по делото, или не е била своевременно уведомена, поради което не е могла да организира защитата си. Доводите в молбата за нарушение на правата на молителя за участие по делото, са основателни.

В молбата за отмяна на влязлото в сила решение молителят сочи като основание лишаване от възможност да участва в делото поради нарушаване на правилата за призоваването му. Доводите са, че не са направени опити да бъде връчено съобщението и книжата, тъй като е пребивавал на адреса, а на адреса е имало и други лица, изразяващи и имащи готовност да получат призовки и съобщения, за установяване на което са събрани в настоящото производство писмени доказателства – на адреса са регистрирани като постоянен и настоящ адрес освен молителя и Т. Г. П. и С. Д. Г., видно от заверени преписи от личните им карти, издадени съответно на 21.08.2018г., на 17.05.2021г. и на 15.07.2016г., с твърдения на молителя, че живее на адреса на семейни начала с Т. П. и двете й деца.

Видно от данните по делото, на ответника по иска, сега молител, е изпратен препис от исковата молба и доказателствата, на посочения в исковата молба адрес [населено място], кв.Д.-3, [жилищен адрес] но не е осъществено връчване. Извършена е служебна справка за постоянен и настоящ адрес, които в случая не съвпада с посочения в исковата молба адрес, видно от справката от 03.06.2021г., в която е посочен като постоянен и настъщ адрес на Е. Д. – [населено място], ул.В., №9, с дата на заявяването им 10.102011г. На актуалния регистриран адрес на Е. Д. е изпратен препис от исковата молба и доказателствата,, но не е осъществено връчване.

Съобщението е изготвено на 03.06.2021г. и е върнато по делото в цялост с отбелязване от връчителя /призовкар/:„Лицето е търсено на 07.06.21, на 19.06.21 и на 07.07.21, но не е намерено. На адреса никой не отговаря. На оставеното уведомление не се явява“, с изписана дата на отбелязването от призовкаря 07.07.2021г. Съдът е извършил и справка за местоработата на ответника, но такива данни не са открити. Върху разписката от 07.07.2021г. за залепено уведомление на 07.07.2021г. на входната врата на сградата е отбелязано, че няма пощенска кутия, че лицето е търсено на 07.06.21г., на 19.06.21г. и на 07.07.21г., но не е намерено; че на адреса никой не отваря; че е оставено уведомление. С разпореждане от 04.08.2021г. съдът е приел, че: е изпълнена процедурата по чл.47 ГПК и е назначил особен представител на ответника.

Съгласно чл.47, ал.1 ГПК, когато ответникът не може да бъде намерен на посочения по делото адрес и не се намери лице, което е съгласно да получи съобщението, връчителят залепва уведомление на вратата или на пощенската кутия, а когато до тях не е осигурен достъп – на входната врата или на видно място около нея, като съгласно изречение второ, когато има достъп до пощенската кутия, връчителят пуска уведомление и в нея. За да е спазена процедурата по връчване длъжностното лице следва да посети съответния адрес най-малко три пъти, с интервал от поне една седмица между всяко от тях, като най-малко едно от посещенията е в неприсъствен ден. В случая посещения в сочения порядък са удостоверени от връчителя /втората от удостоверени дати на посещение на адреса е неприсъствен ден - събота/, както и че на адреса не се е намерило лице, съгласно да приеме книжата, т.к. „никой не отваря“.

Поради това не може да се приеме, че процедурата по призоваване е нарушена и че не са били осъществени предпоставките за назначаване на особен представител на ответника поради това, че не може да бъде намерен на постоянния си и настоящ регистриран адрес.

Съгласно разпоредбата на чл. 44, ал. 1 ГПК „връчителят удостоверява с подписа си датата и начина на връчване, както и всички действия във връзка с връчването”. С оглед вменените му от закона служебни задължения връчителят, вписвайки определени обстоятелства в призовката-формуляр, съставя официален удостоверителен документ, в който обективира своите действия и който се ползва с доказателствена сила /вж. в т.см. - решение № 107/16.07.2013 г. по гр.д. № 1782/2013 г., ІV г.о., решение № 269/15.01.2014 г. по гр. д. № 4081/ 2013 г., ІІІ г.о., решение № 829/13.12.2010 г. по гр. д. № 1527/2010 г., ІV г.о. на ВКС и др./. При точно удостоверяване на извършените действия и отразените в документа обстоятелства, надлежно оформеният официален документ има обвързваща доказателствена сила относно удостоверените с него факти /в с. см. – опр. № 539/ 01.12.2010 г. по ч.гр. д. № 472/2010 г., I г.о., решение № 63/14.05.2014 г. по гр. д. № 1257/ 2014г., II г.о., решение № 117/28.06.2018 г. по гр. д. № 907/2018 г., ІV г.о. на ВКС и др./.

При изложените по-горе факти и съображения съставът на ВКС намира, че процесуалните действия на съда, касаещи спазването на установените правила, гарантиращи правото на участие и правото на защита на ответника в процеса, са в съответствие със закона. Съобщенията до ответника във връзка с призоваването и връчването на препис от исковата молба и доказателствата, са били оформени от длъжностното лице – връчител съобразно изискванията на закона, поради което официалната им удостоверителна сила следва да бъде зачетена. Обстоятелството, че на адреса живее както страната, така и други лица, които биха могли да получат съдебните книжа, не оборва удостовереното от призовкаря, че на датите, на които е посетен адреса за връчване на съдебните книжа адресатът не е намерен на адреса и на адреса никой не отваря /не е намерено лице на адреса, съгласно да получи съобщението/, което е отразено в съобщенията, оформени от връчителя.

Връчването на съобщението за указанията по чл.131 ГПК с приложени към него препис от исковата молба и приложенията й, чрез залепване на уведомление, е осъществено от съда в съответствие с разпоредбите на чл.47 ГПК, поради което законосъобразно е осъществено и призоваването на ответника Д. по делото чрез назначения му особен представител по този ред. Поради това неоснователно се поддържа от молителя, че поради процесуални нарушения по призоваването си е бил лишен от възможността да участва в делото, както и че не е бил надлежно представляван. Неоснователни са и доводите на молителя, че назначеният му особен представител не е потърсил връзка с него, тъй като няма такова законово задължение. Обстоятелството, че е бил намерен на адреса за връчване на съдебни книжа по друго производство между страните и във връзка с изпълнително производство, не оборва удостоверените от призовкаря обстоятелства във връзка с връчването по исковото производство, приключило с решението, чиято отмяна се иска.

Предвид изложеното молбата за отмяна по чл.303, ал.1, т.5 ГПК е неоснователна и следва да се остави без уважение. С оглед изхода на делото и на основание чл.38, ал.2, вр. ал.1, т.1 ЗАдв., вр. чл.7, ал.1, т.6, вр. чл.9, ал.4 от Наредба №1 от 09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения на адв.П. следва да бъде присъдено адвокатско възнаграждение в размер на 300лв.

Водим от горното, Върховният касационен съд, състав на ІІІ гр.отд.

Р Е Ш И :

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молба с вх. № 24868 от 01.12.2021г. на Е. Д. Д. за отмяна на основание по чл.303, ал.1, т.5 ГПК на влязло в сила решение от 28.09.2021г. по гр.д. № 1963/2021 г. на Районен съд – Русе.

ОСЪЖДА Е. Д. Д., ЕГН [ЕГН] за заплати на адвокат З. Д. П. сумата 300лв. – адвокатско възнаграждение на основание чл.38, ал.2 ЗАдв.

Решението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: