Отмяна на влязло в сила решение поради новооткрити архивни документи за имот

Текстът на акта

Ключови фрази

решение по гр.д.№ 2808 от 2025 г. на ВКС на РБ, ГК, първо отделение

Р Е Ш Е Н И Е

№ 722

гр.София, 01.12.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Върховният касационен съд на Република България, първо отделение на Гражданска колегия в открито съдебно заседание на деветнадесети ноември две хиляди двадесет и пета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИЯНА ЦЕНЕВА

ЧЛЕНОВЕ: ТЕОДОРА ГРОЗДЕВА

МИЛЕНА ДАСКАЛОВА

при участието на секретаря Цветелина Пецева, като изслуша докладваното от съдия Т.Гроздева гр.д.№ 2808 по описа за 2025 г. приема следното:

Производството е по реда на чл. 303 и сл. ГПК.

Образувано е по подадена от С. П. И., Н. С. И. и Д. С. И. молба за отмяна на основание чл.303, ал.1, т.1 ГПК на влязло в сила решение № 545 от 24.04.2023 г. по в.гр.д.№ 354 от 2023 г. на Бургаския окръжен съд, I въззивен граждански състав, с което е отменено решение № 47 от 07.12.2022 г. по гр.д.№ 75 от 2022 г. на Районен съд- Малко Търново и вместо него е постановено решение за отхвърляне на предявения от С. П. И., Н. С. И. и Д. С. И. против Държавата положителен установителен иск за собственост на следния имот: апартамент № 3, находящ се в [населено място], [улица], ет.1, със застроена площ от 43,67 кв.м., заедно с изба с площ от 6,76 кв.м., общи части от 4,19 кв.м. и 7,349 % от общите части на сградата и от правото на строеж върху държавна земя, представляващ имот с идентификатор *** по кадастралната карта на града, одобрена със заповед № РД-18-93 от 19.12.2007 г. на ИД на АГКК.

Молителите твърдят, че поради дългия процес на ликвидация и впоследствие- несъстоятелност и заличаване на „Бургаски медни мини“ ЕАД и неизвестността къде се съхранява фирмената документация на търговското дружество през този период, са били затруднени да се снабдят своевременно с доказателства за установяване на факт от съществено значение за решаването на конкретното дело, а именно: че процесният апартамент е бил включен в капитала на „Бургаски медни мини“ ЕАД. Едва след влизане в сила на решението, чиято отмяна се претендира, са успели да се снабдят от Държавна агенция „Архиви“ с доказателства за този факт /исторически справки за ДМП „Бургаски медни мини“/, които доказателства представят към молбата за отмяна.

В проведеното открито съдебно заседание молителите не се явяват и не изпращат представител. Депозирали са писмени бележки, в които заявяват, че поддържат молбата за отмяна. Молят решението на Бургаския окръжен съд да бъде отменено и делото върнато за ново разглеждане на друг състав на съда.

Процесуалният представител на ответника по молбата за отмяна Държавата, представлявана от Областния управител на област Бургас, също не се явява в проведеното открито съдебно заседание. Оспорва молбата за отмяна в писмен отговор от 25.06.2025 г.

Върховният касационен съд, ГК, състав на първо г.о. по подадената молба за отмяна приема следното: Съгласно разпоредбата на чл.303, ал.1, т.1 ГПК, основания за отмяна на влязло в сила съдебно решение са онези нови обстоятелства или нови писмени доказателства от съществено значение за делото, които не са могли да бъдат известни на страната при решаването му или с които страната не е могла да се снабди своевременно.

В разглеждания случай подадените от молителите писмени доказателства са писмени доказателства, с които молителите не са могли да се снабдят своевременно при проявена от тях добросъвестност. Видно от представените историческа справка на ДМП „Бургаски медни мини“, изготвена съгласно чл.183 от Инструкцията за обработка на архивните материали; историческа справка на МОК „Бургаски медни мини“- гр.Бургас за периода от 1971 г. до 1976 г.; историческа справка на минно-обогатително предприятие „Бургаски медни мини“- Бургас от 20.11.1992 г.; историческата справка на „Бургаски медни мини“- ЕАД- м.с.Росен, историческа справка от 1998 г.; историческа справка от 2000 г. и историческа справка от 2005 г., предприятието „Бургаски медни мини“ е претърпяло множеството организационни промени и през годините неговата документация се е съхранявала на различни места: От изкупуването на концесията от френско акционерно дружество през м.03.1941 г. до 01.07.1948 г. предприятието е съществувало под наименование „Държавни медни мини“ край Бургас, като поделение на тогавашните „Държавни мини“- гр.Перник. От 01.07.1948 г. до 31.12.1948 г. предприятието е част от състава на създаденото обединение „Бургаски мини и солници“ със седалище в гр.Бургас. На 01.01.1949 г. обединението преустановява съществуването си и се формира предприятие под наименование „Медни и железни мини“ със седалище в гр.Бургас. На 01.01.1950 г. от това предприятие се образуват две нови самостоятелни предприятия: ДМП „Бургаски медни мини“ със седалище в гр.Бургас и ДМП „Васил Коларов“ със седалище с.Крумово, Ямболски окръг. На 01.01.1951 г. ДМП „Бургаски медни мини“ се разделя на две предприятия: ДМП „Росен“ и ДМП „Върли бряг“- мини с флотационни фабрики към тях. На 01.10.1958 г. двете предприятия отново се сливат в едно обединение ДМП „Росен-Върли бряг“, а от 01.01.1959 г.- ДМП „Бургаски медни мини“. Клонът на това предприятие в Малко Търново не е обособен на самостоятелен баланс, но му е предоставена собствена разплащателна сметка. Архивите на предприятие ДМП „Бургаски медни мини“ са се съхранявали в клон „Росен“. От 06.02.1971 г. до 1976 г. минно-обогатителният комбинат „Бургаски медни мини“ е стопанска единица, числяща се към ДСО „Цветна металургия и рудодобив“. До 1973 г. ведомството е било подчинено на Министерството на промишлеността, а от 1974 г. на Министерството на машиностроенето и металургията. През този период архивът на предприятието се съхранява в 3 различни архивохранилища, като архивни документи не са унищожавани. През периода от 1981 г.- 1985 г. Бургаски медни мини са били поделение на Стопанския минно-металургичен комбинат „Средногорие“- гр.Средногорие, а от 1986 г. на Корпорация „Цветна металургия“- София. През този период предприятието обхваща 8 рудника, 3 обогатителни фабрики и спомагателни звена към тях /автобази, машинни работилници и др./ Окрупнените производствени поделения на предприятието били обект „Росен“, рудник „Върли бряг“ и рудоуправление- гр.Малко Търново. Със заповед № Р-14 от 30.04.1986 г. на ръководителя на Корпорация „Цветна металургия“- София, от 01.05.1986 г. Стопанският минно- обогатителен комбинат „Бургаски медни мини“ се преобразува в Минно- обогатително предприятие „Бургаски медни мини“ със седалище Бургас. През този период архивите на предприятието се съхраняват в сградата на Централното управление- клон Росен. На основание решение № 8 от 16.04.1987г. на Стопанския съвет при МС, Минно-обогатително предприятие /МОП/ „Бургаски медни мини“ и Предприятие за добив и обработка на скални материали /ПДОСМ/- Малко Търново се сливат в новообразуван Технологичен минно-обработващ комбинат /ТМОК/- Бургас, считано от 01.05.1987 г. С решение от 23.09.1991 г. Бургаският окръжен съд вписва в търговския регистър преобразуването на ТМОК- Бургас в „Бургаски медни мини“ ООД- Бургас, считано от 01.04.1991 г. Към този момент производствени поделения на дружеството са: рудниците „Росен“, „Меден рид“, „Зидарово“, „Върли бряг“, „Малко Търново“, обработвателните фабрики „Росен“, “Върли бряг“ и „Малко Търново“, технологичен участък „Вромос“ и кариера „Росен“. На основание ПМС № 235 от 1993 г. за поетапно закриване и консервиране на неефективни участъци в рудодобива, започва техническата ликвидация на неефективните рудници и участъци на дружеството. На основание заповед № РД-02-14-535 от 05.10.1995 г. на Министъра на териториалното развитие и благоустройството, заповед № РД-16-493 от 24.10.1005 г. на Министъра на промишлеността и решение на Бургаския окръжен съд от 27.12.1995 г. се прекратява дейността на „Мрамор и гранит“ ЕООД- Малко Търново и същото се влива в „Бургаски медни мини“ ЕООД. Въз основа на заповеди от 05.10.1995г., 23.10.1995 г., 24.10.1995 г. и 04.12.1995 г. на Министъра на промишлеността и териториалното развитие и строителството, с решение от 27.12.1995 г. Бургаският окръжен съд вписва преобразуването на „Бургаски медни мини“ ООД в „Бургаски медни мини“ ЕАД. Към този момент „Бургаски медни мини“ ЕАД е със 100 % държавна собственост на капитала. С решение № 853 от 03.12.1998 г. Агенцията по приватизация открива процедура за приватизация на обособени части от „Бургаски медни мини“ ЕАД- рудниците „Меден рид“ и „Върли бряг“, фротационната фабрика „Росен“ и хвостохранилището „Росен“. С решение на Бургаския окръжен съд от 14.10.1999 г. е регистрирано “Строителни материали“ АД, м.с. Върли дол, а с решение от 20.10.1999 г. е регистрирано „Скални облицовки“ АД- Малко Търново. На основание заповед № РД-21-13 от 27.01.2000 г. и заповед № РД-21-76 от 31.03.2000 г. на Министъра на икономиката се сключват договори за покупко-продажба между Министерството на икономиката, “Строителни материали“ АД, м.с. Върли дол и „Скални облицовки“ АД- Малко Търново за продажба на обособени части от „Бургаски медни мини“ ЕАД. Техническата ликвидация на рудниците „Меден рид“ и „Върли бряг“ и фротационната фабрика „Росен“ и хвостохранилището приключва на 31.03.2001 г. Към 2005 г. дейността на „Бургаски медни мини“ АД включва рекултивация на бивши обекти /рудниците „Бърдце“ , „Росен“ и др./, изграждане на кариери и др. Поради установените от горепосочените исторически справки множество организационни промени на „Бургаски медни мини“ ЕАД, промяната на местата, в които са се съхранявали архивите на това търговско предприятие и обстоятелството, че на молителите не е било известно къде се съхранява документацията на дружеството, настоящият състав на ВКС приема, че молителите, дори и при проявена от тяхна страна добросъвестност, са били във фактическа невъзможност да се снабдят своевременно с представените към молбата за отмяна доказателства.

Що се отнася до това дали тези доказателства са от значение за правилното решаване на спора, ВКС приема следното: Видно от исковата молба, молителите са предявили срещу Държавата установителен иск за собственост на апартамент № 3 в [населено място], [улица], ет.1, за който са твърдяли, че са придобили на основание давностно владение, продължило повече от 10 години- от 15.10.2001 г., когато апартаментът им е бил предаден въз основа на сключен на тази дата с „Бургаски медни мини“ ЕАД предварителен договор за покупко- продажба до предявяване на исковата молба през 2022 г. Пълномощникът на ответника е оспорил иска, като е твърдял, че процесният апартамент е държавна собственост /за него е съставен акт за държавна собственост № 113 от 23.12.1964 г./ и никога не е бил включван в капитала на „Бургаски медни мини“ ЕАД нито при регистрирането му като ЕООД през 1991 г., нито по-късно, през 1995г. при преобразуването му от ЕООД в ЕАД. Поради това е твърдял, че процесният апартамент като държавен не е можел да бъде придобит по давност предвид мораториума в пар.1 от ЗД на ЗС. Твърдял е и че е бил нарушен редът по ПРУПСДП от 1994 г. /отм./ за разпореждане с държавно недвижимо имущество, тъй като решението на едноличния собственик на капитала на държавното предприятие имало срок за действие 6 месеца от издаването му, съгласно чл.18а, ал.4 от ПРУПСДП от 1994 г. /отм./, а в случая предварителният договор бил сключен на 15.10.2001 г., повече от 6 месеца след издаването на заповедта за продажбата от 25.01.2000г. Договорът бил сключен и в нарушение на разпоредбата на чл.19 ЗЗД, тъй като в т.3 от него имало само индиция, че този договор не е окончателен. Освен това, пълномощникът на Държавата е оспорил твърдението на ищците, че са установили и упражнявали владение върху процесния апартамент от 15.10.2001г., доколкото в предварителния договор липсвала клауза за предаване на владението му на бъдещия купувач.

Видно от мотивите на решението, чиято отмяна се иска, съдът е отхвърлил иска за собственост с мотив, че ищците, чиято е била доказателствената тежест, не са установили, че към датата на сключване на предварителния договор от 15.10.2001 г. процесният апартамент е бил включен в капитала на „Бургаски медни мини“ ЕАД, респективно, че е бил собственост на това дружество, за да може то да се разпорежда с него. Според съда, това обстоятелство не се установявало нито към момента на образуване на търговското дружество през 1991 г., нито в по-късен момент /при преобразуването му от ЕООД в ЕАД, съгласно заповед № РД-17-242 от 23.10.1995 г. на Министъра на промишлеността/. За да достигне до този извод, съдът е взел предвид и обсъдил представените по делото писмени доказателства: акта за държавна собственост № 113 от 23.12.1964 г., в който за филиал „Малко Търново“ са описани общо 36 обекта, от който 9 жилищни блокове, описа на новопостроените сгради и др. от ДМП „Бургаски медни мини“- Бургас в района на клон- Малко Търново и с.Граматиково, в който в т.24 до 32 и т.38 са описани общо 10 триетажни и двуетажни жилищни блокове и списъците за наличните ведомствени жилищни сгради при МОК „Бургаски медни мини“- Рудоуправление „Малко Търново“, актуални към 01.10.1973 г., в които са посочени общо 9 застроени жилищни блокове. Отчетено е и че в заповедите за образуване на „Бургаски медни рудници“ ЕООД и „Бургаски медни рудници“ АД и решенията на Бургаски съд за регистрация на тези дружества не е посочено конкретно, че в капитала на дружествата се включва процесният апартамент. Поради това е прието, че апартаментът е останал държавна собственост и не е можел да бъде придобит по давност, доколкото на основание пар.1,ал.1 от ЗД на ЗС давността за придобиване на държавни имоти е била спряна, считано от 01.06.2006 г. до 04.03.2022 г. , когато с решение на Конституционния съд на РБ този мораториум е бил отменен.

Съгласно чл.1 от Закона за образуване на еднолични търговски дружества с държавно имущество, обн., ДВ бр.55 от 12.07.1991 г., който съгласно пар.6 от ПЗР се прилага до приемането на закон по чл.62 ТЗ, съответно на Закона за приватизацията и влиза в сила на 01.07.1991 г., образуването и преобразуването на държавните предприятия като еднолични дружества с ограничена отговорност или еднолични акционерни дружества се извършва с акт на Министерския съвет. Съгласно чл.1, ал.1 от ПМС № 201 от 25.10.1993 г. за прехвърляне на вещни права върху недвижими имоти при образуването, преобразуването и приватизирането на държавни предприятия, обн., ДВ бр.93 от 02.11.1993 г., при преобразуване на държавни предприятия в еднолични търговски дружества с държавно имущество правото на собственост върху земята и другите недвижими имоти, които са били предоставени на предприятията за стопанисване и управление, се внася в капитала на тези дружества, освен ако в акта за тяхното преобразуване е посочено друго. Съгласно чл.17, ал.1 ЗППЗОбП, обн., ДВ бр.38 от 08.05.1992 г., преобразуването на държавни предприятия в еднолични търговски дружества се извършва от МС или определен от него орган. Съгласно чл.17а ЗППДОбП /нов- ДВ, бр.51 от 24.06.1994 г./, при преобразуваните държавни предприятия в еднолични търговски дружества с държавно имущество имуществото, предоставено за стопанисване и управление на тези предприятия с акта на преобразуването, се предоставя в собственост на тези дружества, освен ако в него не е предвидено друго.

С оглед горепосочената правна уредба и мотивите на съда за отхвърляне на иска, представените към молбата за отмяна доказателства са от значение за правилното решаване на делото, тъй като са относими към съществения мотив на съда за отхвърляне на иска, а именно дали процесният апартамент е останал държавна собственост или е бил придобит в собственост от „Бургаски медни мини“ ЕАД /продавач по предварителен договор от 15.10.2001 г., въз основа на който ищците са установил владение върху процесния апартамент/ по силата само на актовете за преобразуване на Технологичен минно-обработващ комбинат /ТМОК/- Бургас в „Бургаски медни мини“ ЕООД и на „Бургаски медни мини“ ЕООД в „Бургаски медни мини“ ЕАД. По-конкретно, новите доказателства установяват правоприемството между ДМП „Бургаски медни мини“, филиал „Малко Търново“ /на което предприятие, видно от посоченото в акта за държавна собственост № 113 от 23.12.1964 г., е било предоставено правото на стопанисване и оперативно управление на жилищните обекти в блок 1 в [населено място], един от които е процесният апартамент/, Технологичен минно-обработващ комбинат /ТМОК/- Бургас /образуван на основание решение № 8 от 16.04.1987 г. на Стопанския съвет при МС, считано от 01.05.1987 г./, Бургаски медни мини“ ООД- Бургас /в което търговско дружество съгласно решение от 23.09.1991 г. на Бургаският окръжен съд е бил преобразуван ТМОК- Бургас, считано от 01.04.1991 г./ и „Бургаски медни мини“ ЕАД /с което дружество ищецът С. П. И. е сключил предварителния договор от 15.10.2001 г. за покупко-продажба на процесния апартамент, въз основа на който предварителен договор С. И. е установил владение върху този апартамент/.

Поради всичко гореизложено подадената молба за отмяна на влязлото в сила решение на основание чл.303, ал.1, т.1 ГПК е основателна и като такава следва да се уважи.

Воден от горното, Върховният касационен съд на Република България, състав на първо отделение на Гражданска колегия

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ на основание чл.303, ал.1, т.1 ГПК влязлото в сила решение № 545 от 24.04.2023 г. по в.гр.д.№ 354 от 2023 г. на Бургаския окръжен съд, I въззивен граждански състав.

ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на Бургаския окръжен съд.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.