Нищожност на пълномощно за продажба на имот при непосочено място и пръстов отпечатък

Текстът на акта

Ключови фрази

Р Е Ш Е Н И Е

№ 341

гр.София, 19.06.2025 г.

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Върховният касационен съд на Република България, Трето отделение на Гражданска колегия в публичното съдебно заседание на дванадесети юни две хиляди двадесет и пета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Емил Томов

ЧЛЕНОВЕ: Драгомир Драгнев
Геновева Николаева

при участието на секретаря Росица Иванова, като изслуша докладваното от съдия Драгомир Драгнев гр. д. № 3279 по описа за 2024 г. приема следното:

Производството е по реда на чл.290 от ГПК.

Образувано е по касационна жалба на Н. М. Т. и М. Ц. Т. срещу решение №219 от 10.04.2024 г., постановено по в. гр. д. № 806 по описа за 2023 г. на Великотърновския окръжен съд, с което е потвърдено решение №508 от 21.07.2023 г. по гр. д. №1690 по описа за 2022 г. на Районен съд-Горна Оряховица. С първоинстанционното решение са отхвърлени предявените от Н. М. Т. и М. Ц. Т. установителни искове, че нотариално заверено пълномощно със заверка на подписа с рег. № 3559 от 25.05.2022 г. и на съдържанието с рег. № 3560 от същата дата на нотариус Т. с рег. № .... с район на действие РС-Велико Т., е нищожно поради противоречие със закона, нищожно поради неспазена форма за действителност, установителен иск по чл.42, ал.2 от ЗЗД и по чл.40 от ЗЗД за прогласяване недействителността на договор за покупко-продажба от 17.06.2022 г., обективиран в нотариален акт № ......, том ....., рег. № ...., дело № .......... г., между ищците и Д. С. Д. на описания в нотариалния акт недвижим имот, за унищожаемост на договора за покупко-продажбата поради измама както и иск с правно основание чл.108 от ЗС за признаване правото на собственост върху имота и за осъждане на Д. С. Д. и С. Д. Н. да предадат владението му на ищците.

Касаторите твърдят, че обжалваното решение е неправилно поради противоречие с материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост. Молят то да бъде отменено и вместо него да бъде постановено друго, с което исковете да бъдат уважени.

Д. С. Д. и С. Д. Н. оспорват касационната жалба и молят обжалваното решение да бъде оставено в сила.

Върховният касационен съд на Република България, състав на Трето отделение на Гражданска колегия, след като обсъди становищата на страните по посочените в жалбите основания за касация на решението, приема следното:

Касационната жалба срещу решението на Великотърновския окръжен съд е допустима: подадена е от легитимирана страна в срока по чл.283 от ГПК и срещу решение на въззивен съд по ревандикационен иск и съединени с него искове с обуславящо иска за собственост значение. Решението е допуснато до касационно обжалване с определение №746 от 17.2.2025 г. по настоящото дело по два въпроса. Първият от тях е дали е нищожно нотариално удостоверяване на подписа и съдържанието на пълномощно за разпореждане с недвижим имот в случаите по чл.573, ал.3 от ГПК, когато в пълномощното не са посочени населеното място и точният адрес, където е извършено нотариалното действие. Вторият въпрос е дали е нищожно пълномощно за разпореждане с недвижим имот, когато упълномощителят е положил отпечатък на десния си палец, а не подпис и в същото време упълномощителят не е неграмотен или недъгав.

Практиката на ВКС по първия въпрос се съдържа в решения № 217/21.01.2020 г. по гр.д. № 582/2019 г. на III ГО и № 103/2011 г. по гр.д. № 876/2010 г. на ІІ ГО на ГК. Според тази практика при удостоверяването на датата, съдържанието и подписите на частен документ разпоредбата на чл.590 от ГПК препраща към нормата на чл.580, т.1 от ГПК, която изисква задължително да се отбележат, годината, месеца и деня, а когато е необходимо-и часа и мястото на удостоверяването. Отбелязване на мястото е необходимо с оглед преценка дали нотариусът е действал в рамките на своя териториален район, тоест- когато удостоверяването е извършено извън кантората на нотариуса, необходимо е да се отбележи населеното място, а ако то е недостатъчно за преценка на местната компетентност–и общината. Неспазването на тези изисквания към съдържанието на нотариалното удостоверяване води до нищожност на нотариалното удостоверяване както е предвидено в чл.576 от ГПК.

Разрешението на втория въпрос е дадено в множество решения на ВКС- № 234/17.12.2013 г. по гр.д. № 4057/2013 г. на II ГО № 75/15.06.2017 г. по гр.д. № 2750/2016 г. на IV ГО, №33 от 9.09.2020 г. по гр. д. № 2902/2019 на II ГО, № 73 от 5.07.2018 г. по гр. д. № 3228/2017 г. на III ГО. Приема се в съответствие с чл.579, ал.2 от ГПК, че когато някое от участващите в нотариалното производство лица не може да се подпише поради неграмотност или недъгавост, документът следва да носи вместо подпис, отпечатък от десния палец /чл. 189 ал. 1 ГПК/. Под „недъгавост“ по смисъла на закона следва да се има предвид такова физическо увреждане, вродено или придобито, в резултат на което лицето изобщо не може да положи подпис или да положи идентифицируем подпис, тоест- всяко трайно увреждане на здравето, имащо за последица невъзможността да се положи подпис. В някои редки случаи е възможно нарушението на двигателната способност на ръката да не е пълно и нотариусът би могъл да прецени дали се налага полагането на заместващ подписа отпечатък от палеца на лицето. Тази алтернативна възможност обаче не може да се окачестви като по-сигурна/поставянето на отпечатък без съгласието на лицето не може да се изключи/, поради което трябва да е обоснована с относително продължителна неспособност от полагане на подпис, а не да се дължи на случайно и временно разстройство на здравето. В противен случай не е спазена дължимата форма-положен е отпечатък на десния палец, а не подпис от страна на лицето, тогава когато то не е неграмотно или недъгаво, което е основание за нищожност на удостоверяването по смисъла на чл. 576 във връзка с чл. 579, ал. 2 ГПК.

Изискванията, формулирани в отговорите на въпросите, не са израз на излишен правен формализъм, а са стриктни именно с цел пълна защита на свободната изява на волята на участниците в нотариалното производство и избягване и на най-малката възможност за злоупотреба.

При тези отговори на поставените въпроси и по оплакванията на касаторите се констатира следното:

Касаторите са описали подробно в исковата молба как е продаден техният недвижим имот с пълномощно с нотариална заверка на подписа и съдържанието, под което не е положен подписът на Т., а негов пръстов отпечатък. Съгласно чл.579, ал.2 от ГПК такава възможност е предвидена само при неграмотност или недъгавост, каквито хипотези в случая не са налице, което се потвърждава и от обстоятелството, че ищецът сам е подписал адвокатското пълномощно. Освен това нотариусът е извършил заверката извън канцеларията си, без да посочи часа и мястото, както изисква разпоредбата на чл.573, ал.3 от ГПК и в нарушение на чл.579, ал.1 от ГПК не е прочел пълномощното, нито се е уверил, че упълномощителите са се запознали и са одобрили съдържанието на документа. Ето защо са поискали упълномощителната сделка да бъде прогласена за нищожна и сключеният въз основа на упълномощаването договор за покупко-продажба да бъде обявен за недействителен поради липса на представителна власт. Евентуално са предявили и искове за унищожаване на покупко-продажбата поради измама, за недействителност на основание чл.40 от ЗЗД поради споразумяване във вреда на представлявания и за нищожност поради противоречие на покупко-продажбата с добрите нрави. Поискали са също имотът да бъде ревандикиран от купувача и от лицето, на когото приобретателят е учредил впоследствие право на ползване.

Първоинстанционният съд е приел, че ищецът е положил пръстовия си отпечатък от палец на дясна ръка вместо подпис, тъй като поради заболяване ръцете му треперели. Констатирал е, че нотариусът е попитал ищците дали са си получили парите и е счел, че са били наясно с продажбата на имота. Въз основа на тези факти е достигнал до правния извод, че не са нарушени разпоредбите на чл.576 във връзка с чл.579, ал.1 и ал.2 и чл.580, т.1 във връзка с чл.573, ал.1 и чл.589, ал.2 от ГПК, поради което нотариалното действие по заверка на пълномощното не е нищожно. Ето защо е отхвърлил този иск и иска за нищожност на договора за покупко-продажба, разгледал е другите евентуално предявени искове за нищожност и унищожаемост на покупко-продажбата и също ги е отхвърлил, в резултат на което е отхвърлил и ревандикационния иск.

Въззивният съд е възприел извода на първоинстанционния съд, че заместването на подписа с пръстов отпечатък и непосочването на мястото на нотариалната заверка извън кантората на нотариуса не са нарушения на разпоредбите на чл.576 във връзка с чл.579, ал.1 и ал.2 и чл.580, т.1 във връзка с чл.573, ал.1 и чл.589, ал.2 от ГПК и е потвърдил първоинстанционното решение. Този лаконичен извод противоречи на фактите по делото и е формиран без необходимия анализ на събраните доказателства и нужното обсъждане на доводите на ищците. Установените обстоятелства са, че с нотариален акт №....., том .........., рег. № ........., дело № 83 от 17.06. 2022 г. на нотариус А. М. с район на действие РС Горна Оряховица ищците са продали на Д. С. Д. 1180/2040 идеални части от дворно място, цялото с площ 2340 кв.м., представляващо урегулиран поземлен имот VII-344 в кв. 69 по плана на [населено място] и реално построената в дворното място жилищна сграда. На същата дата с последващ нотариален акт № ......., том........, рег. № ..........., дело № .......... купувачът е учредил на С. Д. Н. пожизнено и безвъзмездно вещно право на ползване върху имота. Пълномощното, послужило за покупко-продажбата на процесния недвижим имот, е с нотариална заверка на съдържанието и подписа на Н. М. Т. от 25.05.2022 г., които са осъществени от нотариус Д. Т. под рег. № ....., район на действие РС Велико Т.. Според забележките в заверките удостоверяването на подписа на упълномощителя е извършено извън нотариалната кантора, а вместо подпис е положен пръстов отпечатък от палец на дясна ръка поради заболяване и треперене на ръцете. Разпитана като свидетел, нотариусът Т. заявява, че смътно си спомня упълномощителната сделка. Твърди, че е излизала пред кантората, където е заверила подписа на ищеца и предполага, че подписът е положен в автомобил пред кантората и, без да си спомня къде се бил паркиран автомобилът. При тези данни и в съответствие с отговорите на въпросите, по които е допуснато касационното обжалване, следва да се приеме, че нотариалното удостоверяване на подписа на ищеца и съдържанието на пълномощното е нищожно, защото не е посочено кое е мястото извън кантората, в което е извършено удостоверяването/чл.576 от ГПК във връзка с чл580, т.1 от ГПК/ и защото е положен пръстов отпечатък вместо подпис/чл. 576 във връзка с чл. 579, ал. 2 ГПК/. Използваната формулировка, че удостоверяването е извършено извън кантората не установява със сигурност спазването на териториалната компетентност на нотариуса с район на действие РС Велико Т., а показанията на нотариуса в този смисъл са неясни и неубедителни. Полагането на пръстов отпечатък вместо подпис също не е обосновано по изискуемия от процесуалния закон начин. Ищецът нито е неграмотен, нито недъгав, а моментното треперене на ръцете не е достатъчно основание да се пристъпи към алтернативния начин на удостоверяване на неговото волеизявление. Видно от положения след по-малко от пет месеца подпис под пълномощното по делото, ищецът напълно е в състояние да се подписва с достатъчно идентифицируем подпис. Нищожността на нотариалното удостоверяване води до нищожност на упълномощителната сделка, извършена от ищеца. Тъй като се касае за упълномощаване с цел разпореждане с общо на съпрузите имущество и посредством завеждането на исковете, предмет на делото ищцата се е оспорила това разпореждане/чл.24, ал.3 и ал.4 от СК/, нищожността обхваща цялата упълномощителна сделка, включително и нейното волеизявление. Липсата на представителна власт за разпореждане с процесния недвижим имот и отказът на ищците да потвърдят сделката, който отказ се изразява в подаването на исковата молба по делото, води до недействителност на покупко-продажбата на основание чл.42, ал.2 от ЗЗД/т.2 на ТР № 5 от 12.12.2016 г. на ВКС по тълк. д. № 5/2014 г., ОСГТК/. Следователно покупко-продажбата не е породила транслативния ефект по чл.24 от ЗЗД/т.6 към раздел II от мотивите на горецитираното тълкувателно решение/, ответникът Д. Д. не е придобил собствеността върху имота и не е могъл да учреди на С. Д. Н. вещното право на ползване върху този имот. Ищците са запазили правото си на собственост и имат правото да ревандикират имота, който ответниците владеят според признанието им в отговора на исковата молба.

По тези съображения настоящата инстанция приема, че обжалваното решение на Великотърновския окръжен съд и потвърденото с него решение на Районен съд-Горна Оряховица трябва да бъдат отменени. Вместо това трябва да бъде постановено друго решение, с което да бъде признато за установено, че пълномощно от 25.05.2022 г. с нотариална заверка на съдържанието и подписа на ищците е нищожно, покупко-продажбата на процесния имот от 17.06.2022 г. е недействителна поради липса на представителна власт и на основание чл.108 от ЗС следва да бъде признато за установено по отношение на ответниците, че процесният имот е собственост на ищците и те трябва да бъдат осъдени да им предадат владението на имота. Останалите евентуално предявени искове за нищожност на покупко-продажбата поради споразумяване във вреда на представлявания и поради противоречие с добрите нрави и за унищожаемост поради измама трябва да бъдат оставени без разглеждане.

При този изход на спора ответниците дължат на ищците 634,30 лв. разноски по делото, а на адвокат Н. И. К. и 5082, 60 лв. адвокатско възнаграждение на основание чл.38, ал.2 от Закона за адвокатурата.

Воден от горното, съставът на Върховния касационен съд на Република

България, Гражданска колегия, Трето отделение

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ решение №219 от 10.04.2024 г., постановено по в. гр. д. № 806 по описа за 2023 г. на Великотърновския окръжен съд и потвърденото с него решение №508 от 21.07.2023 г. по гр. д. №1690 по описа за 2022 г. на Районен съд-Горна Оряховица, КАТО ВМЕСТО ТОВА ПОСТАНОВЯВА:

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на Д. С. Д.-[ЕГН], и С. Д. Н.-[ЕГН], че пълномощното от 25.05.2022 г. с нотариална заверка на подписите и съдържанието, извършени от нотариус Д. Т., район РС Велико Търново, рег. № ..... на НК,, рег. № ............. и ..........., том ........, акт ........., с което Н. М. Т.-[ЕГН], и М. Ц. Т.-[ЕГН] са упълномощили Д. С. Д. да се разпорежда със собствения им недвижим имот, състоящ се от 1180/2040 идеални части от дворно място, цялото с площ 2340 кв.м., представляващо урегулиран поземлен имот VII-344 в кв. 69 по плана на [населено място] и реално построената в дворното място жилищна сграда, е нищожно .

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на Д. С. Д. и С. Д. Н. по иска с правно основание чл.42, ал.2 от ЗЗД, предявен от Н. М. Т. и М. Ц. Т., че покупко-продажбата на гореописания недвижим имот, извършена с нотариален акт №.........., том .........., рег. № ............., дело № .......... от ............ г. на нотариус А. М. с район на действие РС Горна Оряховица, е недействителна поради липса на представителна власт.

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл.108 от ЗС по отношение на Д. С. Д. и С. Д. Н., че Н. М. Т. и М. Ц. Т. са собственици на следния недвижим имот, находящ се в [населено място], [община], област Велико Т.: 1180/2040 /хиляда сто и осемдесет върху две хиляди триста и четиридесет/ идеални части от дворно място, цялото с площ 2340 кв.м./две хиляди триста и четиридесет кв.м/, представляващо урегулиран поземлен имот VII-344 в кв. 69 по плана на [населено място] и реално построената в дворното място жилищна сграда, при граници на дворното място: УПИ I-349, пл. № 346, УПИ V-345, УПИ VI-344.

ОСЪЖДА Д. С. Д. и С. Д. Н. да предадат на Н. М. Т. и М. Ц. Т. владението върху гореописания имот.

ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ предявените от Н. М. Т. и М. Ц. Т. против Д. С. Д. и С. Д. Н. искове за нищожност на покупко-продажбата поради споразумяване във вреда на представлявания и поради противоречие с добрите нрави и за унищожаемост поради измама.

ОСЪЖДА Д. С. Д. и С. Д. Н. да заплатят на Н. М. Т. и М. Ц. Т. 634,30/ шестотин тридесет и четири лева и тридесет ст./ лв. разноски по делото.

ОСЪЖДА на основание чл.38, ал.2 от Закона за адвокатурата Д. С. Д. и С. Д. Н. да заплатят на адвокат Н. И. К.-ВТАК, 5082,60/пет хиляди осемдесет и два лева и шестдесет ст./ адвокатско възнаграждение.

Решението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: