Оценяване на образованието при подбор при съкращаване в щата

Текстът на акта

Ключови фрази

Р Е Ш Е Н И Е

№ 196

гр.София, 03.12.2020 г.

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Върховният касационен съд на Република България, Трето отделение на Гражданска колегия в публичното съдебно заседание на двадесет и шести ноември две хиляди и двадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Емил Томов

ЧЛЕНОВЕ: Драгомир Драгнев
Геновева Николаева

при участието на секретаря Росица Иванова, като изслуша докладваното от съдия Драгомир Драгнев гр. д. № 594 по описа за 2020 г. приема следното:

Производството е по реда на чл.290 от ГПК.

Образувано е по касационна жалба на В. Г. С. срещу решение № 441 от 13.12.2019 г., постановено по в. гр. д. № 756 по описа за 2019 г. на Софийския окръжен съд, с което е отменено решение № 219 от 26.08.2019 г. по гр. д. № 670 по описа за 2019 г. на Районен съд – [населено място] и вместо него е постановено друго за отхвърляне на предявените от В. Г. С. срещу „Булгартрансгаз“ ЕАД искове с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1, 2 и т.3 от КТ за признаване за незаконно и отмяна на уволнението, извършено с акт за прекратяване № БТГ- ЧР- изх. № 24/07.02.2019 г. на изпълнителния директор на „Булгартрансгаз” ЕАД, с което на основание чл. 328, ал.1, т. от 2 КТ поради съкращаване на щата е прекратено трудовото правоотношение, за възстановяване на заеманата преди това длъжност и за присъждане на 11 510,92 лв. обезщетение за оставането на ищеца без работа в резултат от незаконното уволнение за периода от 08.02.2019 г. до 20.06.2019 г.

Касаторът твърди, че решението на Софийския окръжен съд е необосновано и неправилно поради нарушения на материалния закон и съществени нарушения на процесуалните правила. Моли то да бъде отменено и да бъде постановено друго, с което предявените искове да бъдат уважени.

Ответникът по жалбата „Булгартрансгаз“ ЕАД я оспорва и моли решението на Софийския окръжен съд да бъде оставено в сила.

Върховният касационен съд на Република България, състав на Трето отделение на Гражданска колегия, след като обсъди становищата на страните по посочените в жалбата основания за касация на решението, приема следното:

Касационната жалба на В. С. срещу решението на Софийския окръжен съд е допустима: подадена е от легитимирана страна в срока по чл.283 от ГПК и срещу решение на въззивен съд по искове с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1, 2 и т.3 от КТ. Решението е допуснато до касационно обжалване на основание чл.280, ал.1, т.1 от ГПК с определение № 562 от 16.06.2020 г. по настоящото дело. Поставеният проблем е дали притежаването на по-високо образование от участник в подбора по чл. 329 КТ, което няма конкретна връзка със заеманата длъжност и не може да се използва в изпълняваната работа, следва да се взема предвид при оценяването, когато се извършва подбор и може ли само наличието на такова образование да обоснове извод за по-висока квалификация, без съдът да е обсъдил относимостта му към квалификационните изисквания за заемане на длъжността и конкретните и трудови функции. Практиката на ВКС по този проблем е последователна, продължителна и непротиворечива и се съдържа в решения № 1025 от 27.01.1995г. по гр. д. №895/1994 г. на III ГО на ВС, № 84 от 23.08.2016 г. по гр.д. 3959/2015 г., IV ГО на ВКС, № 210 от 03.12.2015 г. по гр.д.№ 241/2015 г. на III ГО на ВКС, № 137 от 19.07.2019 г. по гр.д. 3037/2018 г. на III ГО на ВКС и много други. Според тази практика целта на подбора е да се установи кой от работниците или служителите се справя по-добре с работата, която е практическа дейност. Затова притежаването на по-високо образование само по себе си не е достатъчно, за да се предпочете някой от тях. Необходимо е още това образование да е свързано с осъществяваната работа, да подпомага или да издига на по-добро и качествено равнище някои от функциите, възложени на работника или служителя. В противен случай по-високото образование не е достатъчно, за да обоснове по-добрите професионални качества на работника или служителя. Съдът, който преценява законосъобразността на подбора, е длъжен да изложи съображения защо приема, че по-високото образование е относимо към квалификационните изисквания за заемане на длъжността и към конкретните и трудови функции.

При този отговор на въпроса по съществото на жалбата се установяват следните обстоятелства:

Касаторът В. С. е работил в ответното дружество на длъжността „техник - механик, експлоатация на автомобилния транспорт” с място на работа в Регионално звено Ремонтна база „Ботевград” /РЗ РБ „Ботевград“/, когато след проведен подбор по чл. 329 от КТ трудовото му правоотношение е прекратено с предизвестие изх. № 19/06.02.2019 г. на основание съкращаване в щата. Той е заявил в исковата молба, че подборът не е извършен по критериите, предвидени в КТ, чл. 22, ал.1, б. „б” от КТД и приложение № 5 към КТД. Според него работодателят е въвел и използвал допълнителни критерии в нарушение на чл. 329 от КТ. Позовал се е и на обективно несъответствие на дадените оценки на участващите в подбора лица по отделните показатели. Затова е поискал уволнението да бъде отменено, да бъде възстановен на заеманата преди това длъжност и да му бъде присъдено обезщетение за оставането без работа.

В отговора на исковата молба работодателят е оспорил предявените искове и е посочил, че Регионалното звено „Ремонтна база Б.“ е разформировано, създадени са две нови звена, като основната дейност не е променена. Налице е реално съкращаване на щата на заеманата от ищеца длъжност, а подборът е извършен съобразно критериите по чл. 329 от КТ.

Според протокол № 1 от 22.01.2019 г. за длъжността, заемана от ищеца, е извършен подбор между него и Й. Г. Л.-К.. Съгласно формулярите за оценка Й. Г. Л.-К. е получила 25 точки за образователна степен магистър, 6 точки за следдипломна квалификация, за оценка на работата-общо 40 точки. По допълнителните критерии са и присъдени 16 точки за умения за работа в екип и 16 точки за спазване на трудовата дисциплина, за общ трудов стаж повече от 15 години-5 точки и 4 точки за трудов стаж до пет години в „Булгартнасгаз“ ЕАД. На ищеца са дадени 10 точки за средно образование, 6 точки за следдипломна квалификация и 2 точки за успешно преминати курсове, школи, семинари. За оценка на работата е получил общо 40 точки. За умения за работа в екип са му присъдени 16 точки, за спазване на трудовата дисциплина-16 точки, за общ трудов стаж-5 точки и 12 точки за трудов стаж в „Булгартрансгаз“ ЕАД. Сборът от точки на ищеца е 107, а на Й. Г. Л.-К. е 112, поради което комисията е предпочела тя да остане на работа.

Ботевградският районен съд е констатирал, че и двамата кандидати имат едно и също специално образование, съответстващо на длъжността. На Й. Г. Л.-К. неправилно са поставени точки за магистърска степен, тъй като тя притежава тази степен в областта на педагогиката, социалните дейности, техника и технологии, които не могат да се използват в работата и затова са без значение при извършване на подбора. К. реално превъзхожда ищеца с полувисшето си образование по специалността „Ремонти и експлоатация на автомобилна техника“, за което би следвало да бъде оценена със съответните точки като специалист съгласно параграф 5 от ПЗР на Закона за висшето образование. По критерия, кой е работил по-добре оценяването е извършено еднолично от прекия ръководител, без оценките да са обосновани по някакъв начин. Поради това обективността e останала недоказана, съответно е останала недоказана и законосъобразността на подбора. Съобразяването на допълнителни критерии според първоинстанционния съд не е било правилно, тъй като по основните критерии двамата служители не са имали равен брой точки. Ето защо Ботевградският районен съд е отменил уволнението, възстановил е ищеца на заеманата длъжност и е осъдил работодателя да му заплати 11 510,92 лв. обезщетение за оставането му без работа.

Въззивният съд е отменил първоинстанционното решение и е отхвърлил предявените искове. Този съд е приел, че правилно на Й. Г. Л.-К. са дадени 25 точки за магистърска степен. Счел е, че всички придобити от служителката образователни квалификации със степен „магистър” и „бакалавър”, макар и да са с общ педагогически профил, имат отношение към трудовата функция на длъжността, която е предмет на подбора, тъй като тази длъжност включва широк аспект от трудови задължения и отговорности, включващи организационни и контролни функции. Освен това само за полувисшето образование по специалността „ Ремонт и експлоатация на АТ”, което е в пряка връзка с изпълнението на тази длъжност, служителката би следвало да получи оценка от 20 точки за образователна степен „бакалавър” съгласно разпоредбата на § 5 от ПЗР на Закона за висшето образование /ДВ, бр. 112/1995 г./ във връзка с параграф 32 от ПЗР на ЗИД на ЗВО от 2007 г./ДВ, бр.41 от 2007 г./. Затова тя пак би превъзхождала ищеца който е получил оценка от 10 точки по този показател за завършеното средно образование.

Изводът на въззивния съд, че висшите образования на другия служител имат отношение към трудовата функция на длъжността, е необоснован. Според дипломите за висше образование на стр.131-134 по описа на Ботевградския районен съд Й. Г. е магистър по специалност „Управление на образованието“ и магистър по специалност „Социални дейности“. Основните функции на длъжността „техник/механик експлоатация на автомобилния транспорт“ по длъжностната характеристика/стр.118/ са да осигурява безаварийна и надеждна работа на всички МПС и да осъществява системен контрол за правилната експлоатация, техническата изправност и годност на МПС и оборудването. За нито една от конкретно посочените в 21 точки основни трудови задължения не са необходими знания в областта на социалните дейности или управление на образованието. Следователно висшите образования не могат да обосноват присъждането на 25 точки за магистър, дадени при подбора на другия служител.

Й. Г. притежава и диплома за бакалавър по специалност „техника и технологии“ с професионална квалификация учител и диплома за полувисше образование по специалността „ремонт и експлоатация на автомобилна техника“. Въззивният съд е приел, че това полувисше образование е в пряка връзка с функциите по длъжностната характеристика и се приравнява на образователната степен „бакалавър“ съгласно разпоредбата на § 5 от ПЗР на Закона за висшето образование /ДВ, бр. 112/1995 г./ във връзка с параграф 32 от ПЗР на ЗИД на ЗВО от 2007 г./ДВ, бр.41 от 2007 г./. Това според въззивния съд означава, че Й. Г. би следвало да получи 20 точки и пак би превъзхождала ищеца, който е получил оценка от 10 точки по този показател за завършеното средно образование. При преценката си този съд е пропуснал да изчисли, че в такъв случай разликата в дадените на двамата служители точки би била заличена. От дадените на Й. Г. 112 точки, в които се включват 25 точки за степен „магистър“, трябва да се извадят 5 точки, тъй като за образователна степен „бакалавър“ се присъждат 20 точки. Тогава точките на двамата участници се изравняват /по 107/ и не може да се обоснове защо работодателят е предпочел да уволни касатора. В пледоарията си пред настоящата инстанция пълномощникът на работодателя е изтъкнал съображението, че според формуляра за оценка ищецът е получил оценки за изпълнение на ежедневни задачи и за спазване на трудовата дисциплина 5,8, а другата служителка-две пълни шестици. Тази разлика обаче е без значение, тъй като според приложение № 5 към КТД от 2019 г. оценките по т.1.3.1. се определят както следва:отличен 5,50 до 6, 00/стр.166/. Следователно комисията е дала равен брой точки/по 40/ на кандидатите съобразно правилата за оценка и при допуснатото погрешно оценяване на образованието на другата служителка подборът се явява незаконосъобразен.

По тези съображения настоящата инстанция приема, че касаторът е бил уволнен в резултат на незаконосъобразен подбор, поради което необоснованото решение на Софийския окръжен съд за отхвърляне исковете на касатора трябва да бъде отменено. Вместо него трябва да бъде постановено друго решение, с което предявените от В. Г. С. срещу „Булгартрансгаз“ ЕАД искове с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1, 2 и т.3 от КТ за признаване за незаконно и отмяна на уволнението, извършено с акт за прекратяване № БТГ- ЧР- изх. № 24/07.02.2019 г. на изпълнителния директор на „Булгартрансгаз” ЕАД, за възстановяване на заеманата преди това длъжност и за присъждане на 11 510,92 лв. обезщетение за оставането на ищеца без работа в резултат от незаконното уволнение за периода от 08.02.2019 г. до 20.06.2019 г.

При този изход на спора ответното дружество дължи на касатора 1 000 лв. разноски за касационното производство и 560,44 лв. държавна такса по сметката на ВКС.

Воден от горното, съставът на Върховния касационен съд на Република България, Гражданска колегия, Трето отделение

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ решение № 441 от 13.12.2019 г., постановено по в. гр. д. № 756 по описа за 2019 г. на Софийския окръжен съд, КАТО ВМЕСТО НЕГО ПОСТАНОВЯВА:

ОТМЕНЯ на основание чл.344, ал.1, т.1 от КТ уволнението на В. Г. С., извършено с акт за прекратяване № БТГ- ЧР- изх. № 24/07.02.2019 г. на изпълнителния директор на „Булгартрансгаз” ЕАД

ВЪЗСТАНОВЯВА на основание чл.344, ал.1, т.2 от КТ В. Г. С. на заеманата преди уволнението длъжност.

ОСЪЖДА „Булгартрансгаз” ЕАД да заплати на В. Г. С.-[ЕГН], сумата 11 510,92/единадесет хиляди петстотин и десет лева и деветдесет и две стотинки/ лв. обезщетение за оставането му без работа в резултат от незаконното уволнение за периода от 08.02.2019 г. до 20.06.2019 г. , ведно със законната лихва, считано от 5.04.2019 г. до окончателното и заплащане.

ОСЪЖДА „Булгартрансгаз” ЕАД да заплати на В. Г. С.-[ЕГН], 1 000/хиляда/ лв. разноски за касационното производство.

ОСЪЖДА „Булгартрансгаз” ЕАД да заплати 560,44/петстотин и шестдесет лева и четиридесет и четири стотинки/ лв. държавна такса по сметката на ВКС.

Решението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: