Отмяна на решение по Хагската конвенция при новоустановен произход на дете

Текстът на акта

Ключови фрази

Р Е Ш Е Н И Е
№ 639
Гр.София, 30.10.2024г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в открито съдебно заседание на двадесет и втори октомври през две хиляди двадесет и четвърта година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Илияна Папазова

ЧЛЕНОВЕ: Димитър Димитров

Майя Русева

при участието на секретаря Кристина Григорова, като разгледа докладваното от съдията Русева г.д.N.2238 по описа за 2024г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл.303 и следващите от ГПК.

Образувано е по молба вх.№.270089/29.04.24 на В. Х. Д. за отмяна на основание чл.303 ал.1 т.1 ГПК на влязло в сила решение №.265744/15.09.21 по г.д.№.918/21 на СГС, ІV бр.с., потвърдено с окончателно решение №.286/2.03.22 по г.д.№.57/22 на АС София, 12с., с което молбата му за връщане на детето му Д. /роден ... ... ... г./ в държавата по обичайното му местопребиваване - САЩ, е отхвърлена като неоснователна. Сочи се, че причина за отсъждането е обстоятелството, че, видно от представеното удостоверение за раждане, родители на Д. са Е. С. и А. З., по делото не е бил представен акт, в който молителят фигурира като баща, и при това положение прехвърлянето на детето от САЩ в България не е намерено за незаконно по смисъл на чл.3 ал.1 б.“А“ от Хагската конвенция и не накърнява негови родителски права. Същевременно, по представена от молителя молба вх.№.712/20.03.21 срещу Е. Т. С., А. Х. З. и Д. А. З., е образувано г.д.№.347/20 на ОС Смолян, по което с решение от 3.05.22 е признато за установено, че А. З., извършил припознаване, не е биологичен родител на Д. А. З., респективно че последният е заченат и произхожда от В. Х. Д. и той е негов биологичен баща . С окончателно определение №.439/31.01.24 по г.д.№.3259/23 на ВКС, ІV ГО, не е допуснато касационно обжалване на въззивното решение на АС Пловдив, с което е потвърдено горепосоченото решение на ОС Смолян; въз основа на тези съдебни актове промяната относно бащата е отбелязана и в съответния акт за раждане на детето. При това положение се твърди, че е налице ново обстоятелство-признаване на молителя за биологичен баща, и нови доказателства - цитираните по-горе решения на ОС Смолян и АС Пловдив и определение на ВКС, респективно ново удостоверение за раждане с вписване на В.Д. като баща. За тези обстоятелства молителят е знаел, но не е могъл да ангажира доказателства в производството по Хагската конвенция, тъй като то е приключило по време преди производството за установяване на произхода; поради това и страната не е могла да се снабди с тях. Доколкото новоустановеното обстоятелство – че молителят е биологичен баща на детето Д., е от съществено значение за изхода на спора по г.д.№.918/21 на СГС, се претендира отмяна на решение №.265744/15.09.21 по г.д.№.918/21 на СГС, ІV бр.с., и връщане на делото за ново разглеждане.

Ответната страна Е. Т. С. и Министерство на правосъдието оспорват молбата.

Прокуратурата на РБ я намира за основателна. Сочи, че решението, с което молителят е признат за биологичен баща на детето, само по себе си представлява ново писмено доказателство по смисъла на чл.303 ал.1 т.1 ГПК, разрешава преюдициален въпрос, ползва се със сила на пресъдено нещо между страните и следва да бъде зачетено предвид установената практика на ВКС /реш. №.13/19.04.10 по г.д.№.954/09, I ГО/.

Молбата е постъпила в срок и е процесуално допустима. Разгледана по същество е основателна.

Заинтересованата страна може да иска отмяна на влязлото в сила решение на основание чл.303 ал.1 т.1 ГПК, когато се открият нови обстоятелства или нови писмени доказателства от съществено значение за делото, които не са могли да станат известни при решаването му или с които страна не е могла да се снабди своевременно. Под нови обстоятелства законът разбира факти от действителността, които имат значение на юридически или доказателствени факти спрямо спорното правоотношение. Фактите трябва да са нови – т.е. да не са били вече включени във фактическия материал на делото, докато е било висящо. Те трябва да са новооткрити /а не нововъзникнали/ - т.е. такива, които, ако са били известни, са могли да бъдат включени към делото, защото са съществували към деня на приключване на тези устни състезания, след които решението е влязло в сила; именно понеже не са били взети предвид, решението на съда е обективно неправилно.

В случая с оспореното решение е прието, че детето Д. е било родено на ... ... ... в САЩ, където към 8.09.19 е било и обичайното му местопребиваване; доколкото през м.09.19 е било отведено от майката в РБ, то е имало установен произход само от нея, тя е разполагала сама с правото да определя местопребиваването му и поради това прехвърлянето му от САЩ в РБ не е незаконно по смисъла на чл.3 ал.1 б.“а“ от Хагската конвенция – не е извършено в нарушение на правото на упражняване на родителски права на молителя; от друга страна впоследствие детето е припознато от А. З. и е издаден акт за раждане, в който той е вписан като негов баща . Същевременно след влизане в сила на горепосочения съдебен акт - с реш.№.28/28/22.02.23 по г.д.№.500/22 на АС Пловдив /недопуснато до касация с опр.№.439/31.01.24 по г.д.№.3259/23 на ВКС, ІІІ ГО/, е признато за установено, че А. З., извършил припознаване, не е биологичен родител на Д. А. З., респективно че последният е заченат и произхожда от В. Д. и той е негов биологичен баща. При това положение влязлото в сила съдебно решение, установяващо бащинството на молителя, и издаденото въз основа на него ново удостоверение за раждане, в което той е вписан като баща на малолетния Д., представляват нови обстоятелства, респективно нови доказателства по смисъла на чл.303 ал.1 т.1 ГПК – че молителят е баща на Д., като В.Д. не е могъл да ангажира годно доказателство за това /надлежно съдебно решение по реда на чл.66 ал.5 и чл.66 ал.2 СК/, доколкото към момента на приключване на делото по Хагската конвенция производството по чл.66 СК е било висящо. Касае се за факт от значение за твърдяното от молителя право на родител, който е полагал грижи като такъв за детето и е прекарвал с него време, да иска връщането му в САЩ по реда на Хагската конвенция - в светлината на който трябва да се изследват по същество материалноправните предпоставки /чл.3/, обуславящи основателност на претенцията, и твърденията и доводите на молителя в тази връзка, в това число интереса на детето и възраженията на майката за наличие на хипотеза на чл.13 от Хагската конвенцията и възможността да се откаже връщане в предвидените в конвенцията случаи.

С оглед всичко изложено по-горе, ВКС намира, че е налице основанието на чл.303 ал.1 т.1 ГПК. Атакуваното решение трябва да бъде отменено, а делото - върнато на първоинстанционния съд за ново разглеждане. Разноски за настоящото производство следва да се присъдят евентуално с решението по съществото на спора съобразно т.4 от Тълкувателно решение №.6/12 от 06.11.13 по тълк.д.№.6/12, ОСГТК на ВКС. Мотивиран от горното, ВКС, състав на ІІІ ГО,

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ решение №.286/2.03.22 по г.д.№.57/22 на АС София, 12с., и потвърденото с него решение №.265744/15.09.21 по г.д.№.918/21 на СГС, ІV бр.с.

ВРЪЩА делото на СГС за ново разглеждане.

Решението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: