Отмяна на влязло в сила решение поради неучастие на съпруг по спор за общ имот

Текстът на акта

Ключови фрази

Р Е Ш Е Н И Е

№ 60150

София, 24.01.2022 година

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Върховният касационен съд на Република България, състав на ВТОРО отделение на гражданска колегия, в открито съдебно заседание на тринадесети декември две хиляди двадесет и първа година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМАНУЕЛА БАЛЕВСКА

ЧЛЕНОВЕ: СНЕЖАНКА НИКОЛОВА

ГЕРГАНА НИКОВА

при участието на секретар Теодора Иванова

изслуша докладваното от съдията БАЛЕВСКА

гр.дело № 3658/2021 година и за да се произнесе, взе предвид:

Производството е по чл. 304 ГПК във вр. с чл.303 ал.1 т.5 ГПК.

М. Ж. М.- П., чрез процесуалния си представител адв. И. Д. е поискала отмяна на влязлото в сила Решение Nо 140 от 04.01.2019 година по гр.д. Nо 192/2018 год. на ВКС- II отд. , постановено в производство по чл. 108 ЗС. Поддържа се , че постановеното решение на ВКС , в частта , с което е отменено въззивно решение на Софийски градски съд и е постановено ново по съществото на спора като е прието за установено по отношение на лицето А. С. П. - неин съпруг, че М. Д. М. е собственик на 1/2 идеална част от ПИ с идентификатор *** , находящ се в [населено място] , СО-район „В. “ , при съседи : ж.п.ареал, улица , ПИ с идентификатор *** и ПИ с идентификатор ***, който съставлява реална част с площ от 1089 кв.м. от УПИ –Ж.П. ареал от кв. 20б по действащия регулационен план на м.“Н.О. и съседни жилищни територии – част север“, заключена между цифрите 1-2-3-4-5-13-14-1 по скица на л.154 от делото на СРС, съставлява неразделна част от съдебното решение и А. С. П. е осъден да предаде владението върху описания имот на М. Д. М., разпростира силата на пресъдено нещо и по отношение на нея , като съпруга на осъденото по чл. 108 ЗС лице- А. П. , доколкото процесният недвижим имот е закупен по време на брака им , с НА № 106/2006 година в режим на съпружеска имуществена общност. Като счита , че в нарушение на закона , въпреки че е следвало да участва по делото като ответник по иска на М. М., а не е била конституирана като задължителен необходим другар и е нарушено правото и на защита, иска отмяна по реда на чл. 304 ГПК във вр. с чл. 303, ал.1 т.5 ГПК.

По делото, по реда на чл. 306 ал.3 ГПК е постъпил писмен отговор от ответната страна – М. Д. М. чрез адв. А. М. – САК ( л.43-44 на ч.гр.д. № 16875/2018 год. на Софийския градски съд) , с който се оспорва както допустимостта на молбата за отмяна , така и основателността поради липсата на доказателства за сключен граждански брак на молителката с лицето А. П., страна по вещния спор, излага се теза , че като страни по делото съпрузите не биха имали качеството на задължителни необходими другари, позовавайки се на разясненията , дадени с ТР № 3/2016 год. , прието на 29.06/2017 година от ОСГК на ВКС.

По подадената молба за отмяна и на основание чл. 307 ал. 2 ГПК , Върховният касационен съд , състав на второ отделение на гражданска колегия, намира :

След преценка на наведените доводи на страните, настоящият състав намира , че молбата за отмяна е основателна .

С разпоредбата на чл. 304 ГПК е предвидена, гарантирана от закона процесуална форма на защита на трети лица, неучаствали по конкретен исков процес, доколкото формираната с влязло в сила съдебно решение силата на пресъдено нещо по конкретен гражданско правен спор, обективиран с решението, чиято отмяна се иска, засяга техни права и имуществени интереси. Това са хипотезите, когато тези лица е следвало да участват по делото като главна страна поради неделимост на спорното право и именно поради неучастието им правото им на иск респ. на защита срещу заявения иск, не е било надлежно упражнено.

В настоящата хипотеза отменителното основание се поддържа във вр. с чл. 303 ал. 1 т.5 ГПК, и по конкретно с хипотеза, когато молителката – като неконституирана страна по делото , вследствие на нарушение на съответните правила е била лишена от възможността да участва в делото .

С молбата за отмяна М. Ж. М.- П. иска отмяна на частта от решението на тричленния състав на ВКС, с което е прието за установено по отношение на А. С. П. от [населено място],[жк], [жилищен адрес] че М. Д. М., ЕГН [ЕГН] от [населено място],[жк] [улица], вх.1, ет.1, е собственик на 1/2 ид.ч. от поземлен имот с идентификатор ***, при съседи: ж.п. ареал, улица, ПИ ***, ПИ ***, който съставлява реална част с площ 1089 кв.м. от УПИ * за озеленяване и УПИ-** от кв. 20б по действащия регулационен план на м.„Н. О. и съседни жилищни територии-част север”, заключена между цифри 1-2-3-4-5-13-14-1 по скицата на л. 154 от делото на СРС, съставляваща неразделна част от решението и осъжда на основание чл. 108 ЗС А. С. П. предаде на М. Д. М. владението върху описания имот.

Решение № 140 от 04.01.2019 година по гр.д. Nо 192/2018 год. на ВКС- състав на II отделение на Гражданска колегия е постановено в касационно производство по иск по чл. 108 ЗС. Исковата молба е била подадена от М. Д. М. срещу А. С. П., Д. И. Д., Н. П. Д., М. П. Д., Т. Г. Д., субективно съединени искове, като един от тях, предмет на молбата за отмяна, е за признаване за установено, че М. Д. М. е собственик на основание земеделска реституция, осъществено с решение № ВР245/23.12.2010 г. на ОСЗ- Нови Искър на 1/2 ид.ч. от поземлен имот с идентификатор ***, при съседи: ж.п. ареал, улица, ПИ ***, ПИ ***, който съставлява реална част с площ 1089 кв.м. от УПИ *-за озеленяване и УПИ-ЖП ареал от кв. 20б по действащия регулационен план на м. „Н. О. и съседни жилищни територии-част север”, заключена между цифри 1-2-3-4-5-13-14-1 по скицата на л. 154 от делото на СРС, съставляваща неразделна част от решението, по което съпругът на молителката М. Ж. М.- А. С. П. е конституиран като ответник. Молителката М. Ж. М. не е била конституирана като страна в исковото производство по чл. 108 ЗС.

С имотът, предмет на исковото производство по чл. 108 ЗС, приключило с Решение № 140 от 04.01.2019 година по гр.д. № 192/2018 год. на ВКС- състав на II отделение на гражданска колегия, в частта, чиято отмяна се иска, е извършено разпореждане през 2006 г., като В. Г. Т. го е продала на ответника А. С. П.. Нотариалният акт за покупко-продажба на процесния имот от 1085 кв. м., находящ се в [населено място], р-н „В.“, [улица], представляващ имот по пл. № *от кв. 20б, с който се признава в полза на А. С. П. вещни права върху поземления имот, е сключен на 19.04.2006 г., дело 106, том , рег. 1351, дело № 96 от 2006 г., вписан в Службата по вписванията, [населено място]. Правните последици от сключената сделка с посочения имот са разгледани в решението на тричленния състав на ВКС.

От представения с молбата за отмяна Акт за сключен граждански брак от дата 20.05.1989 година , се установява, че към датата на придобиване правото на собственост на посоченото в нотариалния акт основание А. С. П. е в брак със молителката-съпруга М. Ж. М., в рамките на действащия към този момент СК от 1985 год./ отм./, който предвижда , че придобитите по време на брака на страните вещни права, вещи или влогове са общи на съпрузите и представлява съпружеска имуществена общност / СИО/. Бездяловата имуществена общност по чл. 19 ал.1 СК от 1985 г./ отм./ предполага, в рамките на спора за вещни права и техния обем, участието на двамата съпрузи, титуляри на общото право- когато се касае до спор с вещноправен характер относно вещ от имуществената общност, спорното правоотношение е от такова естество, че решението трябва да бъде еднакво за двата съпрузи. Поради това искът следва да бъде предявен от или срещу двамата съпрузи. В делото те имат положение на необходими другари по смисъла на чл. 216, ал. 2, предл 1-во ГПК . Когато обаче единият съпруг не е бил конституиран като ищец или като ответник, постановеното с участие само на другия съпруг решение има сила на присъдено нещо и по отношение на невзелия участие в делото, защото поради естеството на спорното правоотношението , решението има еднакво действие за съпрузите, като съпритежатели на правото на собственост и то при условията на бездялова съсобственост. Именно за тези хипотези, законодателят е предвидил нарочния способ за отмяна на влязлото в сила решение по чл. 304 ГПК (аналогичен на чл. 233 ГПК – отм.) ПП ВС № 2-77 г.

Постановеното , влязло в сила Решение № 140 от 04.01.2019 година по гр.д. № 192/2018 год. на ВКС- състав на II отделение на гражданска колегия , в частта произнесена по отношение заявените права спрямо ответника по иска - А. С. П., обвързва и неучаствалия в това производство съпруг,предвид естеството на защитаваното субективно материално право. Поради което и защитата правата на този съпруг- М. Ж. М.- П. в бездяловата съсобственост биха се реализирали при уважено искане за отмяна на влязлото в сила решение, в частта относно съпругът й А. С. П..

Молителката М. Ж. М.- П., като съпруга на А. П. и съпритежател на спорното право на собственост е следвало да участва в рамките на исковия процес по спора за собственост като главна страна . Неучастието й я е лишило от възможността да упражни правото си на защита, поради което и атакуваното с молбата за отмяна решение следва да се отмени в посочената част. Настоящият състав намира, че с оглед осъществяване на процесуална защита на молителката като главна страна в производството, след отмяната делото следва се върне на първоинстанционния ( районен ) съд за ново разглеждане . Делото следва да започне , съгласно закона , от онова порочно процесуално действие , което не е извършено и е дало повод за отмяната по чл. 304 ГПК – а именно от конституиране на нова страна , на която се даде възможност да вземе становище по иска и заяви своите възражения и съответно направи своите доказателствени искания .

При новото разглеждане на делото следва да се съобразят и направените в настоящото производство разноски, съгласно разясненията по т. 4 от ТР № 6/2012 г. на ОСГТК на ВКС.
По изложените съображения и на основание чл. 304 ГПК във вр. с чл. 303 т.5 ГПК, Върховният касационен съд-състав на второ отделение на гражданската колегия

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯВА влязлото в сила Решение № 140 от 04.01.2019 година по гр.д. Nо 192/2018 год. на ВКС- състав на II отделение на Гражданската колегия В ЧАСТТА , с която е отменено въззивно решение № 6239/01.09.2017 г. по гр. д. № 15965/2015 г. на Софийски градски съд и вместо него е постановено, че признава за установено по отношение на А. С. П., ЕГН [ЕГН], от [населено място],[жк], [жилищен адрес] че М. Д. М., ЕГН [ЕГН] от [населено място],[жк] [улица], вх.1, ет.1, е собственик на за 1/2 ид.ч. от поземлен имот с идентификатор ***, при съседи: ж.п. ареал, улица, ПИ ***, ПИ ***, който съставлява реална част с площ 1089 кв.м. от УПИ *-за озеленяване и УПИ-ЖП ареал от кв. 20б по действащия регулационен план на м.„Н. О. и съседни жилищни територии-част север”, заключена между цифри 1-2-3-4-5-13-14-1 по скицата на л. 154 от делото на СРС, съставляваща неразделна част от решението и осъжда на основание чл. 108 ЗС А. С. П. предаде на М. Д. М. владението върху описания имот.
ВРЪЩА делото за ново разглеждане в друг състав на РС-София, при което разглеждане се съобразят дадените указния , касаещи необходимите процесуални действия при новото разглеждане на делото.

ПРЕДСЕДАТЕЛ :

ЧЛЕНОВЕ :