Практика · Върховен касационен съд · 14 Февруари 2020
Отмяна на влязло в сила решение поради ненадлежно връчване при дублиран адрес
Резюме, съставено автоматично от текста на акта. Меродавен е самият акт по-долу.
Ответник иска отмяна на съдебно решение, с което е осъден да върне сума по заем. Оказва се, че съдебните книжа са били връчвани на грешен адрес поради съществуващи два идентични номера на една и съща улица. Върховният касационен съд отменя решението и връща делото за ново разглеждане, тъй като ответникът е бил лишен от право на защита.
Какво приема съдът
Когато поради дублиране на адреси съдебните книжа не са връчени на действителния адрес на страната, назначаването на особен представител по чл. 47 от ГПК е незаконосъобразно и е налице основание за отмяна на влязлото в сила решение поради лишаване от участие в делото.
Приложени разпоредби
Всяка посочена разпоредба е проверена да се среща в текста на акта.
отмяна на влязло в сила решениевръчване на книжаособен представителдублиран адресправо на защита
Текстът на акта
Ключови фрази 4 Р Е Ш Е Н И Е № 27 гр. София, 14 февруари 2020 г. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, Четвърто гражданско отделение, в открито съдебно заседание на тридесети януари през две хиляди и двадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: АЛБЕНА БОНЕВА ЧЛЕНОВЕ: БОЯН ЦОНЕВ ЛЮБКА АНДОНОВА при участието на секретаря Ани Давидова, като разгледа, докладваното от съдия Боян Цонев, гр. дело № 3042 по описа за 2019 г., за да се произнесе, взе предвид следното: Производство по чл. 307, ал. 2 и ал. 3 от ГПК. Образувано е по подадена от И. Б. М., молба за отмяна на влязлото в сила решение № 2/03.01.2019 г., постановено по гр. дело № 667/2018 г. на Кюстендилския районен съд (КРС), – в частта, с която е признато за установено в отношенията между страните по делото, че молителят – ответник по иска – дължи и следва да заплати на ищеца В. С. К. сумата 4 500 лв., представляваща непогасени задължения по сключен на 18.02.2013 г. устен договор за заем, ведно със законната лихва върху тази сума от 21.09.2017 г., за които суми е издадена заповед № 1101/25.09.2017 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК по частно гр. дело № 2013/2017 г. на КРС, както и относно разноските по делото. В молбата се навежда основанието за отмяна по чл. 303, ал. 1, т. 5 от ГПК. Поддържа се, че молителят живее на адрес: [населено място], С. м., [улица], както и че на същата улица има и друг – втори адрес със същия № 4, който не е в С. м. (в този смисъл са и уточненията на твърденията, направени в откритото съдебно заседание). Твърди се и че това дублиране на адресите е заблудило връчителя, която не е посетила нито веднъж адреса, на който живее молителят, а е посещавала другия адрес. Наред с това се поддържа и че при посещенията на другия адрес връчителят не изпълнила задълженията си по чл. 47, ал. 1 от ГПК. С оглед на това молителят излага съображения, че е бил лишен от възможността да оспори исковата претенция и да организира и осъществи защитата си по делото; излагат се и доводи, че му е бил назначен особен представител по делото, без да са били спазени съответните процесуални правила и без да е имало основание за това. Ответникът по молбата за отмяна – ищецът В. С. К., в отговора си поддържа бланкетно възражение за процесуална недопустимост на молбата, като подадена след сроковете по чл. 305 от ГПК. Излага и съображения за неоснователност на молбата, като в тази връзка поддържа, че съдът положил достатъчно усилия, за да открие молителя и да му връчи книжата по делото, и след като последният не бил открит на постоянния му адрес, съдът му е назначил особен представител, който го е представлявал по делото. Както е прието и в определение № 327/17.09.2019 г., постановено по делото по реда на чл. 307, ал. 1 от ГПК, молбата за отмяната е подадена в рамките тримесечния преклузивен срок по чл. 305, ал. 1, т. 5 от ГПК и е процесуално допустима. Разгледана по същество, молбата е основателна. В исковата молба по делото адресът на молителя (ответник по иска) е посочен, както следва: [населено място], [улица], поради което съдът е изпратил за връчване преписите от исковата и приложенията ѝ на този адрес. При трикратните посещения (на 19.04.2018 г. в 9.40 ч., на 07.05.2018 г. в 18.30 ч. и на 21.05.2018 г. в 14.20 ч.) на този адрес връчителят Д. С. С. (разпитана като свидетел в настоящото производство) е установила, че на него живеят семейство Коломанови и по техни данни молителят не живее там. При извършената от съда служебна справка е установено, че от 24.02.2017 г. постояният и настоящ адрес на молителя са посочени в националната база данни по същия начин: [населено място], [улица]. Съдът е предприел на този адрес връчване и по пощата – с писмо с обратна разписка, което е върнато на 06.07.2018 г. с отбелязване „непотърсен“. След като се е уверил чрез служебна справка в НАП, че молителят няма и регистриран действащ трудов договор, съдът е предприел и връчване чрез залепване на уведомление на този адрес, което е осъществено на 05.07.2018 г. След изтичането на двуседмичния срок по чл. 47, ал. 2 от ГПК, съдът с разпореждане № 4138/10.09.2018 г. е приел, че връчването е редовно съгласно чл. 47, ал. 5 от ГПК и е предприел процедурата по чл. 47, ал. 6 от ГПК по назначаване на особен процесуален представител на молителя и такъв му е бил назначен с определение № 1180/01.10.2018 г., а именно – адв. В. Г. Р., чрез която молителят е бил призован, и която е извършила от негово име всички процесуални действия по делото, включително – получила е препис от решението, чиято отмяна се иска в настоящото производство. От друга страна, с молбата за отмяна молителят е представил удостоверение № 00-10786/28.06.2019 г., издадено от в.п.д. началник на Районното управление на МВР в [населено място], от което се установява, че постоянният и настоящ адрес на молителя, на който той живее, е [населено място], [улица], но находящ се в С. м.. Наред с това, от показанията на разпитаната като свидетел в настоящото производство Д. С. С., работеща като призовкар (връчител) при КРС, се установява, че едва след като е извършила връчванията на посочения по делото адрес на молителя (гр. Кюстендил, [улица]) и е оформила съобщенията и уведомленията за това, по повод друго връчване на друго лице (различно от молителя), е разбрала, че на [улица]има и друг адрес с № 4, т.е. че има дублиране на номерата (на адресите), както и че по настоящото дело тя е извършвала връчванията на адреса, на който живеят семейство Коломанови (както са оформени и съобщенията по делото), а не на адреса, на който живее молителят (на същата улица, но в С. махала, както е посочено в обсъденото по-горе удостоверение). От така установените обстоятелства следва, че обективно (макар и не по вина на връчителя, и въпреки положените от съда усилия за надлежно извършване на връчването, но поради дублирането на адресите на една и съща улица) се е стигнало до нарушение на процесуалните правила на чл. 47 от ГПК, тъй като преписът от исковата молба и приложенията ѝ и останалите съдебни книжа, изобщо не са били изпращани за връчване и не са били връчвани на действителния постоянен и настоящ адрес, на който живее молителят. При така допуснатото нарушение, молителят не е бил уведомен за воденото срещу него дело и е бил лишен от възможността да участва лично в производството по него. Той не е бил и надлежно представляван по делото, тъй като обективно не са били налице предпоставките по чл. 47, ал. 5 и ал. 6 от ГПК връчването да се приеме за редовно и да се назначи особения представител на молителя. По изложените съображения молбата за отмяна на атакуваната част от влязлото в сила решение на КРС следва да бъде уважена и делото следва да се върне на същия съд – за новото му разглеждане в същата част от друг съдия. Новото разглеждане следва да започне с надлежно връчване на преписите от исковата молба и приложенията ѝ на действителния постоянен и настоящ адрес на молителя-ответник, на който той живее, а именно: [населено място], С. м., [улица]. В случай, че връчителят е различен от разпитаната като свидетел в настоящото производство Д. С. С., съдът следва да му даде изрични указания относно дублирането на адресите с № 4 на посочената улица, за да се избегне ново нередовно връчване на молителя. Мотивиран от гореизложеното, Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение Р Е Ш И : ОТМЕНЯ, на основание чл. 303, ал. 1, т. 5 от ГПК, влязлото в сила решение № 2/03.01.2019 г., постановено по гр. дело № 667/2018 г. на Кюстендилския районен съд, в частта, с която е признато за установено в отношенията между страните по делото, че И. Б. М. дължи и следва да заплати на В. С. К . сумата 4 500 лв., представляваща непогасени задължения по сключен на 18.02.2013 г. устен договор за заем, ведно със законната лихва върху тази сума от 21.09.2017 г., за които суми е издадена заповед № 1101/25.09.2017 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК по частно гр. дело № 2013/2017 г. на Кюстендилския районен съд, както и относно разноските по делото. ВРЪЩА делото на Кюстендилския районен съд за ново разглеждане в посочената част от друг съдия, което следва да започне с надлежно връчване на преписите от исковата молба и приложенията ѝ, съобразно изложеното в мотивите към настоящото решение. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:
Решението прилага закона, както е изглеждал на 14 Февруари 2020 - не днешния текст. Може да питаш по редакцията от тогава.
Съдебните актове са публични; имената на физическите лица в тях са заличени от съда. Резюмето не е правен съвет. Имате подобен случай? Попитайте законите.