Увеличаване на обезщетението за неимуществени вреди от катастрофа при съпричиняване

Текстът на акта

Ключови фрази

Пряк иск на увреденото лице срещу застрахователя * неимуществени вреди * справедливост на обезщетение * оценка на доказателства

13

Р Е Ш Е Н И Е

№ 14

гр. София 20.01.2026 година

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, ТЪРГОВСКА КОЛЕГИЯ, търговско отделение, в открито заседание на двадесет и пети септември, през две хиляди двадесет и пета година, в състав : ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА БОЖИЛОВА

ЧЛЕНОВЕ: АННА НЕНОВА

ТАТЯНА КОСТАДИНОВА при участието на секретаря Ивона Мойкина, като разгледа докладваното от съдия Божилова т.д. № 49/2025 год. и за да се произнесе съобрази следното :

Производството е по чл. 290 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на Д. К. П. против решение № 1028/16.10.2024г. по в.гр.д.№ 869/2024 г. на Софийски апелативен съд, с което е потвърдено решение № 181/10.01.2024 г. по гр.д.№ 142/2023г. на Софийски градски съд, в частта му, с която е отхвърлен предявения от касатора против ЗД „ОЗК - Застраховане„ АД иск, с правно основание чл. 432, ал. 1 КЗ, за присъждане на обезщетение за претърпени неимуществени вреди в причинност с ПТП от 18.09.2022г., настъпило по вина на водача на застрахован при ответното дружество, по задължителна застраховка „ Гражданска отговорност „ на автомобилистите лек автомобил, за разликата над присъдените 63 000 лева и до претендираните 100 000 лева. Касаторът оспорва правилността на въззивното решение, като постановено в противоречие с материалния закон: чл. 52 ЗЗД – предвид изключително занижен и крайно несправедлив размер на присъденото обезщетение, спрямо действително установените болки и страдания от причиненото на ищцата увреждане, както и чл.51, ал.2 ЗЗД, поради неправилно прието съпричиняване на вредоносния резултат. Счита, че нарушението на материалния закон е резултат от недостатъчния анализ на установените, но само формално възпроизведени факти и обстоятелства.

Досежно приложението на чл. 52 ЗЗД акцентира на: 1/ многокомпонентния характер на трамватичните увреждания / травма в областта на дясно око, оток на клепачите, охлузна рана на долен десен клепач по миглен ръб, кръвоизлив под конюктивата на дясна очна ябълка, открита фрактура на носните кости с дислокация на носната пирамида, контузия на гръдния кош, фрактура на 3-то дясно ребро, контузия на белия дроб двустранна /Л 1/, фрактура на 12-ти гръден /Тх12/ и 1-ви поясен прешлен /Л 1/, фрактура на процесдус трансверзи в дясно на С7, Тх2, ТхЗ, Тх4, и Тхб и фрактура на средна трета на лява ключица /; 2/ извършена тежка транспедикуларна шествинтова стабилизация на гръбначния сегмент и оперативно лечение на фрактурата на носните кости; 3/ продължителния и неприключил възстановителен период – 12 месеца за най-тежката гръбначна травма, с окончателен хоризонт на възстановяване между 18 до 24 месеца; 4/ дискомфорта от използването на чужда помощ за хигиенно - битови нужди по време на възстановяването в домашни условия; 5/ ненастъпило пълно възстановяване, резултиращо в продължаващи и към настоящия момент болки и затруднения в ежедневните битови дейности, болки при стоеж и продължително движение; 6/ остатъчни белези – леко изкривен нос с белег от зараснала рана 1см. на 2 см., видима деформация с изпъкналост напред на ключицата, оперативен 15 см. белег в гръдно-поясната област. Подчертава се, че ПТП е довело до емоционално-психични промени у пострадалата, установени от приета по делото СПЕ и изразяващи се в клинични изяви на смесено тревожно-депресивно разстройство, обусловило интервенция от психиатър и психотерапевт. Касаторът счита, че обезщетението не е съобразено и с икономическата конюнктура към момента на увреждането.

Неправилно приложение на чл. 51, ал. 2 ЗЗД се обосновава с извод на съда, почиващ на предположения, а не на доказани по несъмнен начин конкретни действия или бездействия на пострадалата, в причинност с вредоносния резултат. Сочи се, че непоставянето на предпазен колан не е достатъчно, за да се приеме за доказано наличието на съпричиняване, а следва да бъдат събрани категорични доказателства, че вредите не биха настъпили или биха били в по-малък обем, ако по време на произшествието е бил поставен предпазен колан, каквито доказателства, според касатора, не са били ангажирани.

Ответната страна - ЗАД „ОЗК - Застраховане„ АД – не е депозирала отговор на касационната жалба.В представената писмена защита оспорва основателността на касационния довод за произнасяне на въззивния съд в нарушение на чл. 52 ЗЗД и чл. 51, ал. 2 ЗЗД, предвид съдържанието на събраните доказателства. Приетият от въззивния съд размер е справедлив за ищцата, а същевременно и спрямо ответника, тъй като не води до неоснователното й обогатяване, отчита инфлационните процеси към момента на увреждането и не обезщетява презумптивни, а само доказани вреди, съобразно тяхното съдържание, тежест и последици. Доводите за нарушение на чл. 51, ал. 2 ЗЗД ответникът намира бланкетни. По делото е безспорно доказано, че част от травмите – при това конкретно посочени от СМЕ - не биха настъпили при поставен от пострадалата предпазен колан.

Отговор на касационната жалба е постъпил от третото лице помагач – Агенция „Пътна инфраструктура“, с доводи по съществото на спора и за правилността на въззивното решение, като се оспорва касационната жалба на ищцата.

С определение № 1348/30.01.2025 г. настоящият състав е допуснал касационно обжалване по въпроса „за приложение критерия за справедливост, залегнал в нормата на чл. 52 ЗЗД„ , при допълнителен селективен критерий по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, обоснован с приложението на ППВС № 4/1968г..

Върховен касационен съд, първо търговско отделение, съобразно доводите и възраженията на страните и съгласно правомощията си по чл. 290, ал. 2 ГПК, за да се произнесе съобрази следното:

Ищцата Д. К. П. е предявила срещу „ЗАД ОЗК Застраховане“АД [населено място] иск, за присъждане обезщетение за неимуществени вреди, настъпили в резултат на ПТП от 18.09.2022г., по вина на водача на застрахован при ответника, по задължителна застраховка „Гражданска отговорност„ на автомобилистите, лек автомобил, като твърди, че е получилa фрактури на прешлени на гръбначния стълб, на трето ребро вдясно, фрактура на носни кости, фрактура на лява ключица, оток и кръвонасядане на клепачите, охлузна рана на долен клепач до мигления ръб, субконюнктивна хеморагия, счупване на зъби. Сочи, че състоянието й наложило провеждане на две тежки операции и било съпроводено със силни болки, затруднения в движенията, дишането и храненето и обезобразяване. Твърди, че и към момента на подаване на иска - 22.02.2023г. – все още не може да се обслужва самостоятелно, поради което се нуждае от чужда помощ в ежедневието си, като болките продължават.

Травматичните увреждания, претърпени от ищцата, се установяват от заключението на КСМАТЕ, работила върху представената по делото медицинска документация, след личен преглед на пострадалата и съобразявайки свидетелските показания. Вследствие ПТП ищцата е получила съчетана - лицево-челюстна, гръдна, гръбначна и на опорно - двигателния апарат - травма, включваща следните травматични увреждания : травма в областта на дясно око, с оток на клепачите, охлузна рана на долен десен клепач по миглен ръб и кръвоизлив под конюнктивата на дясна очна ябълка; открита фрактура на носните кости, с дислокация на носната пирамида и затруднено носно дишане; контузия на гръден кош; фрактура на трето дясно ребро; контузия на бял дроб двустранно върхово ; фрактура на 12-ти гръден и първи поясен прешлен; фрактура на процесус трансверзи вдясно на С7, Тх2,Тх3,Тх4 и Тх6 ; фрактура в средна трета на лява ключица. След произшествието е приета в Клиниката по неврохирургия при УМБАЛСМ "Н.И.Пирогов" , за периода от 18.09.2022 г. до 03.10.2022 г..Претърпява транспедикуларна шествинтова стабилизация на увредения гръбначен сегмент. Извършена е и мануална репозиция на носните кости и двустранна тампонада, както и външна имобилизация на лявото рамо, предвид фрактура на ключицата, с предписан постелен режим. В заключението е посочено, че фрактурата на носните кости е с възстановителен период до 30 дни, съпроводен с интензивни болки и страдания и умерени такива до 2 месеца. Гръдната травма е с идентичен период на интензивни болки и възстановителен период до 2 месеца. Травмата на 12 гръден и първи поясен прешлен е довела до интензивни болки и страдания за срок до 2 месеца, значителни до 6 месеца и умерени до момента. Фрактурата на страничните израстъци С7, Тх2,Тх3,Тх4 и Тх6 са довели до трайно затруднение на движенията на снагата , съпроводени с интензивни болки до 30 дни и умерени до два месеца. Фрактурата на лявата ключица е довела до трайно затруднение движенията на левия горен крайник за срок от месец и половина – два месеца, при интензивни болки през първите 30 дни и умерени до два месеца. Травмата на дясното око е предизвикала болки и страдания за срок до 15–20 дни. Ищцата е провела два курса по физиотерапия. При извършения личен преглед от вещите лица се установява, че е в добро общо състояние, без двигателен, сетивен или рефлекторен дефицит, със съхранена походка. Носът е леко изкривен надясно и с видим белег от зараснала рана с неправилна звездовидна форма, бледорозов цвят и размери 1см./2 см..В гръдно-поясната област е видим 15 см. оперативен белег. Вещите лица са посочили, че възстановителният период при гръбначни травми от типа на процесната продължава поне 12 месеца, при липса на усложнения, а пълна ксонсолидация на увредения гръбначен сегмент настъпва след 18 - 24 месеца.

В заключението на КСМАТЕ се посочва, че самокатастрофиралият автомобил, в който е пътувала ищцата, е оборудван с предпазни колани за всички места. При реализирания удар, телата в купето се придвижват от инерционните сили напред и надясно. Травмите на лицето и ключицата са резултат от достигане до вертикалната част на дясната предна седалка. Травмата на върховата част на белите дробове е в резултат на рязкото спиране движението на тялото след удара, от удар отвътре към гръдната стена. Счупването на 12-ти гръден, първи поясен прешлен, фрактура на трето дясно ребро и на страничните израстъци на шиен и гръдни прешлени се сочи като увреждане от компресионен тип – при натоварване по оста на тялото, съчетано с ротация. Няма данни за настъпили деформации на автомобила в зоната на дясна задна седалка, за да се приеме, че травмите са причинени от притискане на тялото при такива деформации. При разпит в открито съдебно заседание вещите лица уточняват, че според характеристиката на уврежданията лицевата и травмата на ключицата са в безспорна причинност с непоставен предпазен колан. Сочат, че уврежданията на гръдния и поясния прешлени / най-тежката травма / са с компресионна характеристика – от натоварване по оста на гръбначния стълб / хиперфлексия / и могат да се получат и с поставен предпазен колан. При разпит в открито съдебно заседание експертите заявяват, че и това увреждане по-скоро би настъпило при непоставен предпазен колан. В обобщение: налице е категоричност в заключението на експертите, че част от травмите са в причинност с непоставен от пострадалата предпазен колан, а друга част са могли да настъпят и с поставен, и без поставен предпазен колан .

От заключението на съдебно-психологичната експертиза по делото се установява актуално и към момента на прегледа тревожно-депресивно състояние на пострадалата. Произшествието е отключило разстройство в адаптацията, усложнило се в смесена тревожно-депресивна реакция, достигнала клиничните изяви на смесено тревожно-депресивно разстройство / класификация F 41.2 /, без данни за посттравматично стресово разстройство. Смесеното тревожно-депресивно разстройство изисква по-дълъг период за възстановяване и необходимост от регулярни прегледи и терапевтични намеси на психиатър и психотерапевт.

Разпитаната по делото свидетелка Б. И. заявява, че в резултат на травмите Д. била напълно обездвижена, на легло – около 2-3 седмици след изписване от болницата. След произшествието била стресирана, много уплашена, с разпран нос , изпитвала затруднения в дишането, както и с дефекацията. Свидетелката я обслужвала през цялото време – хранене, преобличане, тоалет, смяна на памперси и пр. Имала силни болки и не можела да движи дясната си ръка поради фрактурата на ключицата и обездвижването й. Ограничени били и движенията й в кръста и гърба. Силните болки наложили приема на обезболяващи. Свидетелката споделя впечатления за отрицателни емоционално-психични преживявания на ищцата, вследствие произшествието - не можела да спи, избухвала в плач при определени обстоятелства, започнала прием на антидепресанти. Твърди, че междувременно се отключили проблеми с бъбреци, очи, кардиологични, но причинната им връзка с увреждането при ПТП не е изследвана. Твърди, че продължава проблема със затрудненото дишане / разпит на 19.06.2023 г./. Потвърждава наличието на загрозяващ, ясно забележим белег на носа.

Свидетелят И. Д., управлявал самокатастрофиралия автомобил, твърди че ищцата е пътувала на задната дясна седалка, но не му е известно дали е била с предпазен колан.Твърди, че след удара Д. била на седалката и останала на нея до последно. Не мърдала, била уплашена, цялата в кръв. Пътувалият на задна лява седалка В. И. потвърждава местоположението на Д., като твърди, че била с поставен, но издърпан - така че да не й убива - предпазен колан. Не помни как са били разположени презрамките на колана.

За да потвърди първоинстанционното решение, присъдило обезщетение за неимуществени вреди в размер на 63 000 лева, въззивният съд е съобразил, като релеватни за определяне на размера, следните критерии съгласно ППВС № 4/1968г.: възрастта на пострадалата към момента на инцидента - 21 години; характера, броя и вида на причинените телесни увреждания, в това число по-интензивните болки в първите месеци след инцидента, проведеното оперативно лечение на гръбначния стълб и отделно проведеното оперативно лечение на носните кости; продължителността на лечението и възстановителния период на уврежданията – до 30 дни за лицевата травма, до два месеца за гръдната травма и травмата на гръбначния стълб и 1,5-2 месеца за счупването на лява ключица; фрактурата на 12-ти гръден и 1-ви поясен прешлен, довела до трайно затруднение на движенията на снагата, причинила болки и страдания, проявяващи се интензивно до шестия месец от катастрофата и умерено до осмия месец; двата проведени курса на физиотерапия; обстоятелството, че пълно възстановяване на ищцата от уврежданията към момента на изготвяне на експертизата не е настъпило; дестабилизацията в психичното й състояние, резултирало в смесено тревожно-депресивно разстройство; обстоятелството, че е била изцяло зависима от чужди грижи и помощ в ежедневието си в продължение на месец, създало й дълбок емоционален дискомфорт. Съобразявайки стандарта на живот в страната и средностатистическите показатели за доходи към момента на увреждането, нормативно определените лимити на отговорност по застраховката „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, в качеството на ориентир за икономическата конюнктура, както и практиката на съдилищата в други подобни случаи / непосочена /, въззивният състав е формирал извод за справедлив размер на обезщетението за неимуществени вреди от 70 000 лева. Същото е намалено с 10%, поради доказано съпричиняване на вредоносния резултат от пострадалата, с непоставянето на предпазен колан. За този извод е кредитирано заключението на вещите лица от КСАТМЕ, вкл. поясненията им в съдебно заседание пред СГС на 07.12.2023 г., че при правилно поставен предпазен колан ищцата е могла да избегне счупването на ключицата вляво, счупването на 12 гръден прешлен и страничните израстъци на поясните прешлени, като последните две травматични увреждания са обусловили най-дълъг възстановителен период и най-интензивни постоперативни болки.

По правния въпрос:

Съгласно ППВС № 4/1968 год. и създадената по приложението на т. 11 от същото задължителна съдебна практика, понятието „справедливост„, по смисъла вложен от законодателя, не е абстрактно, а всякога обусловено от редица конкретни и обективно съществуващи обстоятелства, относими към обхвата и характеристиката на търпимите вреди, които съдът следва да съобрази и оцени, за да определи адекватен стойностен еквивалент на вредите. Във всички случаи правилното прилагане на чл. 52 ЗЗД, при определяне на обезщетенията за неимуществени вреди от деликт, е обусловено от съобразяването на указаните в постановлението и практиката на ВКС общи критерии, които в случай на телесни увреждания са видът и характерът на уврежданията, продължителността и интензитета на търпените болки и страдания, възстановителния период, психическите и физическите последици от уврежданията, остатъчните загрозявания, възрастта на пострадалия и др. Правнорелевантните общи и специфични за отделния спор факти и обстоятелства, от значение за определянето на размера на обезщетението за неимуществени вреди, следва не само да се изброят, но и да бъдат обсъдени и анализирани в тяхната съвкупност.

По съществото на касационната жалба :

Макар въззивното решение да посочва относими критерии и да съдържа изброяване на изводими от доказателствата, релевантни за приложението им, факти и обстоятелства, не всички са съобразени при определяне размера на дължимото обезщетение, а и спрямо съобразените недостатъчно е спазено изискването на ППВС № 4/1968г., за задълбочен анализ и съобразяване тежестта на всеки един, относим към обхвата на търпимите от ищцата неимуществени вреди, при комплексната им преценка , за определяне общ справедлив размер на обезщетението за неимуществени вреди.

Така въззивният съд не е оценил комплексния характер на уврежданията, предвид което и едновременната търпимост на множество болки с различен произход, чието кумулиране само по себе си е травмиращо в по-значителна степен от страданието, в причинност с едно увреждане, при това за продължителен период от време / за най-тежките травми - на гръдни и поясни прешлени – от 18 до 24 месеца /, все още неприключил към момента на разпита на свидетелите и прегледа от вещото лице. Още повече, че различното лечение на отделните увреждания - оперативно за една част и с имобилизация - за друга, протичащи едновременно, допълнително затрудняват пострадалата във възстановителния период, тъй като трябва да спазва ограниченията, наложени от всяко от тях. Не са отчетени неудобствата на спазвания, макар за кратко / до три седмици /, постелен режим, както и тези на полученото, в резултат на лицево – челюстната увреда, затруднено дишане, и то за продължителен период от време / показания на св. И. /. Съдът не е коментирал остатъчните белези, вкл. по лицето, оценени като загрозяващи пострадалата / показания на същата свидетелка /, вкл. видимо изкривената носна преграда, което неминуемо се отразява на самочувствието й, отчитайки и младата й възраст – 21 г., за която е особено характерен стремежа към красота и естетично излъчване. Установената дестабилизация в психичното състояние на ищцата, резултирала в смесено тревожно-депресивно разстройство, е спомената фрагментарно, като е останал недооценен факта, че то все още не е преодоляно, отново в аспект на възрастта на ищцата и присъщата й активна социална реализация, за която е от особена важност личностният интегритет.

В съвкупност, съобразените от въззивния съд увреди – като съдържание, лечение, последици, продължителност на възстановителния период и съпътстващите го болки и страдания, но без оценъчен анализ за отражението им върху личността и ежедневието на пострадалата, вкл. предвид кумулирането им, ведно с коментираните в предходния параграф, част от които пропуснати, а друга - аналогично недооценени с въздействието си върху нея, обуславят извод, че определеният от съда размер на обезщетението от 70 000 лева не удовлетворява обществената представа за справедливост, отчитайки и икономическата конюнктура към момента на увреждането. Справедлив такъв се явява пълната претендирана от ищцата сума от 100 000 лева, която е от естество да възмезди адекватно търпимите от нея болки и страдания.

Касационният довод за произнасяне в нарушение на чл. 51, ал. 2 ЗЗД се обосновава с несъобразяване от въззивния съд, че самото непоставяне на предпазен колан не е достатъчно да обоснове причинност на настъпилите увреждания с това нарушение на ЗДвП, след като биха настъпили и при поставен предпазен колан. Съдържанието на касационния довод изключва въведен спор относно самия факт на непоставен от ищцата предпазен колан , т.е. тази фактическа констатация на въззивния съд следва да се приеме за неоспорена от касатора.

По приложението на чл. 51, ал. 2 ЗЗД е формирана практика на ВС и ВКС, обективирана в т.7 от ППВС № 18/63г. и постановени по реда на чл. 290 ГПК решения - №97 от 06.07.2009г. по т.д.№745/2008г. на ВКС, ТК, II т.о. решение № 206 от 12. 03. 2010 г. по т. д. № 35/09 г. на ВКС, ІІ т.о., решение № 98 от 24. 06. 2013 г. по т. д. № 596/12г. на ВКС, ІІ т.о., решение № 151 от 12. 11. 2010 г. по т. д. № 1140/11г. на ВКС, ІІ т.о., решение № 16 от 04. 02. 2014 г. по т. д. № 1858/13 г. на ВКС, І т.о., решение № 118 от 27. 06. 2014 г. по т. д. № 3871/2013 г., І т. о. ,решение №15/19.02.2020г. по т.д.№146/2019г. на ВКС, ТК, ІI т.о., решение № 84/30.06.2022г. по т.д.№ 1125/2021г. , ВКС, І т.о. и др., според която, за да бъде намалено на основание чл. 51, ал. 2 ЗЗД дължимото обезщетение, приносът на пострадалия следва да бъде надлежно релевиран от застрахователя чрез защитно възражение пред първоинстанционния съд и да бъде доказан по категоричен начин при условията на пълно и главно доказване от страната, която го е въвела. Изводът за наличие на съпричиняване по смисъла на чл. 51, ал. 2 ЗЗД следва да се основава на доказани по несъмнен начин конкретни действия или бездействия на пострадалия, с които той обективно е способствал за вредоносния резултат, като е създал условия или е улеснил неговото настъпване. В т. 7 от Тълкувателно решение № 1/2014г. от 23.12.2015г. по тълк.д. № 1/2014г. на ОСТК на ВКС е направено ясно отграничение между допринасянето на пострадалия за възникване на самото ПТП, като правно значим факт, който обуславя прилагането на чл. 51, ал. 2 ЗЗД, и приноса му за настъпване на вредата / съответно - на всяка отделна вреда , ако са повече уврежданията / спрямо самия него , който факт също води до приложението на чл. 51, ал. 2 ЗЗД. Дали поведението на пострадалия е допринесло за възникване на самото ПТП, като правно значим факт, и/или за настъпване на вредата / респ. на всяка отделна вреда / спрямо самия пострадал, подлежи на установяване във всеки конкретен случай. Намаляване на обезщетението за вреди на основание чл. 51, ал. 2 ЗЗД е допустимо само ако са събрани категорични доказателства, че вредите не биха настъпили или биха били в по-малък обем.

Установява се от КСАТМЕ, че само част от уврежданията - лицевите и на ключицата - са в безспорна причинност с непоставянето на предпазен колан . Неправилно въззивният съд е отчел в безспорна причинност и тези от уврежданията / най-тежките и с най-дълъг период на възстановяване /, които вещото лице е посочило като възможни и при правилно поставен предпазен колан, което изключва причинност на същите с неправомерното поведение на ищцата, като пътник в автомобила. Независимо от това, определения от съда процент на съпричиняването - 10 %, се явява изключително занижен спрямо процента, който би следвало да бъде определен, при действително доказана причинност на всички получени увреждания с непоставянето на предпазен колан / за сравнение – решения по т.д.№ 825/25 г., т.д. № 1773/21г. и т.д.№ 1386/22 г. на І т.о., гр.д. № 3868/23г . на І г.о. , т.д.№ 2205/21 г. и т.д.№ 450/21 г. на ІІ т.о. на ВКС и др., в които, за нарушение от същия вид - непоставен предпазен колан и при множество травми - определеният процент съпричиняване варира в диапазона 20 % – 40 %, преимуществено 30 % /. Така определеният / при погрешно отчетена причинност между непоставянето на предпазен колан от ищцата с всички получени увреждания / нисък процент, обаче, се явява адекватен прямо приноса на пострадалата , в резултат на противоправно нарушение на чл.137а , ал.1 от ЗДвП – непоставен предпазен колан, но отчетен единствено за получените лицеви и на ключицата травми, съпоставяйки ги спрямо съдържанието на останалите – по-тежки и с по-дълъг период на интензивни болки, страдания и възстановяване увреди. При тази констатация, липсва основание процента на съпричиняване да бъде коригиран, чрез занижаването му.

При така установеното, дължимото обезщетение за претърпените от ищцата неимуществени вреди, определено за справедливо в размер на 100 000 лева и намалено с процента съпричиняване / 10 % /, възлиза на 90 000 лева. Съгласно чл. 3 и чл. 4 от Закона за въвеждането на еврото в Република България, с оглед датата на материализиране на настоящото решение, обезщетението следва да се определи и присъди в официалната парична единица за страната – евро, при спазване на правилата за превалутиране и закръгляване в чл. 13 и чл. 14 от същия закон. Съобразно това, обезщетението от 90 000 лева възлиза на 46 016,27 евро. Въззивното решение следва да се отмени в частта, в която искът е отхвърлен за разликата над сумата от 63 000 лева / 32 211,39 евро / до размера от 90 000 лева / 46 016,27 евро /, като се присъди допълнително сумата от 13 804,88 евро / 27 000 лева /, ведно със законната лихва върху същата от 24.10.2022 г. / спор относно началния й момент не е въведен в касационна инстанция / до окончателното й изплащане.

С оглед изхода на спора следва да се коригират присъдените в тежест на ищцата разноски за първоинстанционното производство, като се отмени въззивното решение в частта, с която е потвърдено осъждането й да заплати на ответното дружество разноски над размера от 525,56 евро / при присъдени в полза на ответника разноски от 1 944,57 евро - за отхвърляне на иска за 18 914,80 евро и с оглед промяната в правния резултат - отхвърлен иск за 5 112,92 евро / 10 000 лева /. ЗД „ОЗК Застраховане„ АД следва да заплати допълнителна държавна такса за първоинстанционното производство, в размер на 552,20 евро, както и за въззивното производство – в размер на 276,10 евро или общата сума от 828,30 евро. В полза на ищцата дружеството следва да възмезди част от понесените от същата разноски за настоящото производство / от платени държавни такси, в размер на 770 лева, с равностойност от 393,69 евро /, в размер на 287,20 евро.

В производството ищцата е защитавана от процесуален представител по реда на чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗАдв. ,с присъждано в негова полза възнаграждение, което за настоящата инстанция се претендира в размер от 3 610 лева / 1 845,76 евро /. С оглед защитения в касационното производство материален интерес от 13 804, 88 евро, съдържанието на осъществената защита - подаване на касационна жалба и явяване в едно открито съдебно заседание, както и предвид фактическата и правна сложност на делото / възприетата фактическа обстановка не е предмет на въведените касационни доводи за неправилност /, а правната аргументация - значително облекчена от наличието на изобилна и непротиворечива съдебна практика по прилагането на чл. 52 ЗЗД и чл. 51, ал. 2 ЗЗД, настоящият състав намира, че адекватно и справедливо, за положения от адв. Н. труд, за процесуалното представителство на Д. П. в касацинна инстанция, се явява възнаграждение от 1 000 евро. Съгласно задължителните указания на решение на СЕС по дело С - 438/22, съставът не е обвързан от минималните размери на адвокатските възнаграждения по Наредба № 1/09.07.2004г. за възнаграждения за адвокатска работа.

Водим от горното, Върховен касационен съд, първо търговско отделение

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ решение № 1028/16.10.2024г. по в.гр.д.№ 869/2024 г. на Софийски апелативен съд, с което е потвърдено решение № 181/10.01.2024 г. по гр.д.№ 142/2023г. на Софийски градски съд, в частта му , с която е отхвърлен предявения от Д. К. П. против ЗД „ОЗК - Застраховане„ АД иск, с правно основание чл. 432, ал. 1 КЗ, за присъждане на обезщетение за претърпени неимуществени вреди в причинност с ПТП от 18.09.2022г., настъпило по вина на водача на застрахован при ответното дружество, по задължителна застраховка „ Гражданска отговорност „ на автомобилистите лек автомобил, за разликата над присъдените 63 000 лева / 32 211,39 евро / и до размера от 90 000 лева / 46 016,27 евро /, както и в частта му , с която потвърждава първоинстанционното решение за осъждане Д. П. да заплати на ЗД“ОЗК – Застраховане„ АД разноски за първоинстанционното производство, над размера от 1 027,91 лева / 525,56 евро /, като вместо това ПОСТАНОВЯВА :

ОСЪЖДА ЗД „ ОЗК – Застраховане „АД ,на основание чл. 432, ал. 1 КЗ, да заплати на Д. К. П. допълнително обезщетение за понесени неимуществени вреди, в размер на 13 804, 88 евро / 27 000 лева /, ведно със законната лихва върху сумата, считано от 24.10.2022 г. до окончателното й изплащане .

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 1028/16.10.2024г. по в.гр.д.№ 869/2024 г. на Софийски апелативен съд, в останалата му обжалвана част.

ОСЪЖДА ЗД „ОЗК – Застраховане„ АД да заплати допълнителна държавна такса в общ размер от 828,30 евро / за първоинстанционното и въззивното производства / .

ОСЪЖДА ЗД „ОЗК – Застраховане „АД, на основание чл. 81 вр. с чл. 78 , ал. 1 ГПК, да заплати на Д. К. П. понесени за настоящата инстанция разноски в размер на 287,20 евро.

ОСЪЖДА ЗД „ОЗК – Застраховане„ АД, на основание чл. 38, ал.2 вр. с ал. 1, т. 2 от ЗАдв., да заплати на адв. София К. Н. – процесуален представител на Д. П. - възнаграждение в размер на 1000 евро, за процесуално представителство в касационна инстанция.

Решението е постановено с участието на трето лице – помагач на страната на ответника - Агенция „ Пътна инфраструктура“ .

Решението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: