Прекратяване на трудов договор при определяне на длъжността за държавен служител

Текстът на акта

Ключови фрази

Р Е Ш Е Н И Е

№ 596

гр.София,17.10.2024г.

ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, трето гражданско отделение, в открито съдебно заседание на двадесет и четвърти септември две хиляди двадесет и четвърта година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИЛИЯНА ПАПАЗОВА

ЧЛЕНОВЕ: МАЙЯ РУСЕВА

ДЖУЛИАНА ПЕТКОВА

при участието на секретаря Кристина Григорова, като разгледа докладваното от съдия Петкова гр. дело № 2996 по описа за 2023 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 290 от ГПК.

С определение № 1220/15.03.2024г. е допуснато касационно обжалване на решение № 444/06.04.2023г. по гр.д. № 5/23г. по описа на Окръжен съд Пловдив, с което са уважени предявените от Н. И. Г. срещу Община Пловдив, район „Северен“ искове по чл. 344, ал.1, т.1, т.2 и т.3 КТ, по въпроса за приложението на §4, ал.2 ПЗР на ЗДСл.

Касаторът Община Пловдив заявява неправилност на обжалваното решение, като твърди, че въззивният съд е приложил закона - §4, ал.2 от ПЗР на ЗДСл., в противоположния му смисъл, а изводът за злоупотреба с право от страна на работодателя е направен произволно и при незачитане на презумпцията на чл. 8, ал.2 КТ.

Насрещната страна по жалбата – ищцата Н. И. Г., е депозирала отговор по чл. 263 ГПК, в който възразява срещу допустимостта на касационната жалба. За неоснователността на това възражение съдът е изложил мотиви в определението по чл. 288 ГПК.

По въпроса, по който е допуснато касационното обжалване, е формирана трайна и непротиворечива съдебна практика на ВКС – р. № 405 от 28.06.2010 г. на ВКС по гр. д. № 773/2009 г., III ГО; решение № 232/22.02.2010г. по гр.д.№ 392/2009г., ВКС, ІІІ ГО ; решение № 110/09.06.2011г. по гр.д.№ 329/2010г., ВКС, ІV ГО и др., според която исковият спор за законосъобразност на уволнение при прекратяване на трудовото правоотношение по чл. 325, т.12 КТ не е преюдициално свързан с това дали се стига до възникване на служебно правоотношение с лицето. Основанието за прекратяване на трудовия договор по чл. 325, т. 12 от КТ е налице от момента, в който е прието валидно решение от компетентния орган за определяне на съответната длъжност за заемане от държавен служител. Когато служителят е възстановен от съда на заеманата преди уволнението длъжност, работодателят е длъжен да се съобрази с постановения съдебен акт и да възстанови служителя. Възстановеният по силата на съдебно решение служител обаче не може да изпълнява длъжността, тъй като за нея е предвиден друг ред за възникване на правоотношението и други изисквания за заемането й. Обстоятелството, че длъжността е определена за заемане от държавен служител и за нея следва да се учреди служебно правоотношение по реда на ЗДСл . изключва възможността длъжността да се заеме и да се изпълнява от служител, възстановен по трудово правоотношение и в тази хипотеза е приложимо основанието по чл. 325, т. 12 от КТ за прекратяване на трудовото правоотношение. Без правно значение за законността на уволнението по чл. 325, т. 12 КТ е дали възстановеният по трудово правоотношение отговаря на изискванията за държавен служител и дали той е заявил претенция за заемане на длъжността по служебно правоотношение. Хипотезата на § 4, ал. 3 от ПЗР на ЗДСл има последващо приложение само ако възстановеният на работа служител встъпи в служебното правоотношение. Предпоставките за това встъпване обаче ( чл. 7 , чл. 8 от ЗДСл) не са относими към предмета на трудовия спор по чл. 325, т. 12 от КТ , нито гражданският съд следва да приема инцидентно произнасяне по тях, когато е поставен въпрос за прекратително основание по КТ. Дали възстановеният на работа по трудово правоотношение отговаря на изискванията за държавен служител, дали е заявил претенцията си да бъде назначен като такъв, дали работодателят му е създавал пречки, като не е изпълнил произтичащи от нормативни актове свои задължения са въпроси, имащи отношение към евентуалното последващо назначение съгласно § 3 от ПЗР на ЗДСл , но не и към трудовото правоотношение, което подлежи на прекратяване след определяне на длъжността за заемане от държавен служител.

Настоящият състав изцяло споделя цитираните разрешения, с които обжалваното решение не е съобразено.

Въззивният съд е установил от фактическа страна, че ищцата е заемала след проведен конкурс длъжността „главен архитект“ на р-н Северен, Община Пловдив, от която е била уволнена със заповед № 13/03.09.2020г. на кмета на района. Това уволнение е било признато за незаконно и отменено, а ищцата – възстановена на заеманата длъжност с влязло в сила на 17.04.2021г. решение № 306/30.03.2021г. по гр.д.№ 20205330111794 по описа за 2020г. на Районен съд-Пловдив. На 28.05.2021г. ищцата се е явила да постъпи на работа. Подала е заявление с вх.№ 3-9400-45-22/28.05.2021г. до кмета на район „Северен“ Община Пловдив, с което, позовавайки се на решение № 296 по протокол № 18/21.12.2020г. на Общински съвет – Пловдив ( с което е направена промяна в структурата на районната администрация) и на основание §36 ал.1 от ПЗР към ЗИД на Закона за държавния служител, е направила изявление за заемане длъжността „главен архитект“ на район „Северен“, Община Пловдив по служебно правоотношение. Приложила е и декларация по чл.7 от ЗДСл., подписана на 28.05.2021г. Ищцата е била допусната до кабинет № 8 - този на главния архитект, за започване на работния процес, в 9, 00 часа на 28.05.2021г. Впоследствие, същия ден, й е връчена процесната заповед №9/28.05.2021г. на кмета на район „Северен“, Община Пловдив за прекратяване на трудовото правоотношение между страните на основание чл. 325, ал. 1, т.12 КТ - поради определянето на длъжността „главен архитект“ за заемане от държавен служител.

Неправилно въззивният съд е определил заповед №9/28.05.2021г. на кмета на район „Северен“, Община Пловдив за незаконна, позовавайки се на разпоредбата на § 4, ал. 2 от ПЗР на ЗДСл и приемайки, че работодателят е дължал преценка на обстоятелствата по чл. 7 ЗДСл. във връзка със заявлението на ищцата по чл. 8 ЗДСл., каквато не е извършил. Когато в периода след незаконното уволнение и преди възстановяването му на работа, заеманата от работника или служителя длъжност бъде определена за заемане по служебно правоотношение, възстановяването изисква и подаване на заявление за заемане на държавна служба и издаване на акт от компетентния административен орган - съгласно § 4, ал. 2 ПЗР ЗДСл . Произнасянето по това заявление от страна на административния ръководител няма отношение към възстановеното трудово правоотношение. От значение за последното е обстоятелството, че длъжността е определена за заемане от държавен служител, което изключва възможността тя да се заеме и да се изпълнява от служител, възстановен по трудово правоотношение, поради което същото подлежи на прекратяване на основанието по чл. 325, т. 12 от КТ . Без правно значение за законността на уволнението по чл. 325, т. 12 КТ е дали възстановеният по трудово правоотношение отговаря на изискванията за държавен служител и дали той е заявил претенция за заемане на длъжността по служебно правоотношение. В случая, доколкото е безспорно, че с решение № 296 по протокол № 18/21.12.2020г. на Общински съвет – Пловдив, влязло в сила на 13.01.2021г., длъжността „главен архитект“ в район Северен, община Пловдив е определена за заемане по служебно правоотношение, предпоставките на чл. 325, т. 12 КТ са налице.

Основателно е и оплакването на касатора за неправилно приложение на чл. 8, ал.2 КТ, съгласно който се презумира, че работодателят е действал добросъвестно при извършеното уволнение, така че оборването на презумпцията е изцяло в тежест на работника или служителя. Напълно произволно е приетото от въззивния съд, че взетото след първото уволнение на ищцата решение за заемане на длъжността „главен архитект“ по служебно правоотношение представлява злоупотреба с право. Подобно заключение не може да бъде изведено нито от факта, че ищцата първоначално е заела длъжността „главен архитект“ след спечелен конкурс, нито от този, че процесното уволнение е второ по ред. Злоупотреба с право от страна на работодателя в случая би била налице, когато се установи, че той е използвал напълно допустимата правна възможност да определи длъжността „главен архитект“ за заемане по служебно правоотношение единствено с цел да уволни ищцата. За да обоснове нарушение по чл. 8, ал. 1 от КТ , съдът преценява не доколко работодателят има обективен интерес от промяна в изискванията за заемане на определена длъжност, а фактите и обстоятелствата, които обосновават твърдението за злоупотреба с право. Те трябва да са въведени в предмета на спора по надлежен ред и да са доказани главно и пълно от ищцата ( в случая), а по делото тя нито е твърдяла, нито е доказала подобни факти.

Предвид гореизложеното, въззивното решение подлежи на отмяна, а исковете по чл. 344, т.1 , т.2 и т.3 КТ следва да бъдат отхвърлени.

На ответника се следват сторените по делото разноски, които са в общ размер от 3235 лева, съгласно списъка, представен пред касационната инстанция и доказателствата за заплатен адвокатски хонорар, представени пред първата и въззивната инстанция.

Мотивиран от изложеното и на основание чл. 293, ал.3 ГПК, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение

Р Е Ш И:

ОТМЕНЯ решение № 444/06.04.2023г. по гр.д. № 5/23г. по описа на Окръжен съд Пловдив И ПОСТАНОВЯВА:

ОТХВЪРЛЯ предявените от Н. И. Г., ЕГН [ЕГН], съдебен адрес адв. С. И., [населено място], [улица] срещу Община Пловдив, р-н Северен, съдебен адрес адв. А.С., [населено място], [улица], офис ... искове по чл. 344, ал.1, т.1, т.2 и т.3 КТ за отмяна на извършеното със заповед № 9/28.05.2021г. на кмета на район „Северен“, Община Пловдив уволнение; за възстановяване на заеманата преди уволнението длъжност „главен архитект“ на район „Северен“, Община Пловдив и за присъждане на 1150 лв. като обезщетение по чл. 225, ал. 1 от КТ за оставане без работа вследствие на незаконното уволнение за периода 28.05.2021г.- 26.07.2021 г.

ОСЪЖДА Н. И. Г., ЕГН [ЕГН], съдебен адрес адв. С. И., [населено място] , [улица] да плати на Община Пловдив, р-н Северен, съдебен адрес адв. А.С., [населено място], [улица], офис ..., на основание чл. 78, ал. 3 ГПК , общо 3235 лева разноски по делото.

Решението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: