Отговорност на шофьор при тежка катастрофа и съпричиняване от друг водач

Текстът на акта

Ключови фрази

Р Е Ш Е Н И Е

№ 351

гр.София, 20 август 2026 год.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, ТРЕТО НАКАЗАТЕЛНО ОТДЕЛЕНИЕ, в публично заседание на двадесет и девети януари две хиляди двадесет и шеста година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАЯ ЦОНЕВА

ЧЛЕНОВЕ: НЕВЕНА ГРОЗЕВА

ВЛАДИМИР АСТАРДЖИЕВ

при участието на секретаря И. ПЕТКОВА и прокурора С. МИЛЕВА, разгледа докладваното от съдия АСТАРДЖИЕВ КНОХД № 1126 по описа за 2025 год ., за да се произнесе, взе предвид:

Производството е по реда на Глава 23 от НПК.

Образувано е по касационна жалба на частните обвинители Н. Р. Н., В. С. Х., М. И. М., Р. Н. Р. и О. Н. Р. чрез упълномощения повереник адв.Ц. В. и по касационна жалба на подсъдимия Х. А. Х. чрез упълномощения защитник адв.Д. М. срещу Решение № 123/23.10.2025г. по ВНОХД № 117/2025г. по описа на Апелативен съд-Варна, 2 наказателен състав.

В касационната жалба на частните обвинители се излагат твърдения за явна несправедливост на наложеното на подсъдимия Х. наказание, като се набляга на високата степен на обществена опасност на престъпленията по транспорта и тяхното зачестяване в последните години, на тежкия резултат от причинената от подсъдимия Х. катастрофа и се иска завишаване на наложеното наказание до максималния размер на лишаването от свобода и на лишаването от правоуправление. Излагат се и доводи за допуснато нарушение на закона поради несъобразяване на изискванията на чл.36 НК.

В касационната жалба на подсъдимия Х. А. Х. се правят твърдения за неправилно приложение на закона от въззивния съд, за допуснати съществени процесуални нарушения при постановяването на обжалвания съдебен акт и за явна несправедливост на наложеното наказание. Оспорват се приетите от съда фактически положения, като се твърди, че съдът не е положил достатъчно усилия за изясняване на обективната истина, неправилно е отказал назначаването на разширена тройна автотехническа експертиза и не е съобразил противоречията в изложенията на вещото лице по допуснатите от въззивния съд допълнителни експертизи. Като съществено процесуално нарушение се сочи обстоятелството, че за изготвянето на допълнителните експертизи е назначено вещото лице, което е изготвило експертизите от досъдебното производство. Нарушението на материалния закон се мотивира с твърдението, че подсъдимият Х. не бил задължен да предвиди неправомерно движение от страна на пострадалия Н., а явната несправедливост на наказанието се обосновава с неотчитането в достатъчна степен на съпричиняването на произшествието от другия водач, участващ в катастрофата.

Постъпило е и възражение от частните обвинители Н. Р. Н., В. С. Х., М. И. М., Р. Н. Р. и О. Н. Р. чрез упълномощения повереник адв.Ц. В. срещу касационната жалба на подсъдимия Х.. В това възражение се сочи, че въззивният съд е спазил изискванията на закона за разкриване на обективната истина, мотивирал е своя отказ да назначи тройна автотехническа експертиза и правилно е дал вяра на заключенията на двете допълни експертизи, назначени от въззивния съдебен състав. Във възражението се съдържа и становище за силно занижаване на справедливото наказание, което следвало да понесе подсъдимия Х. за неговото изключително тежко общественоопасно деяние.

В съдебното заседание на касационния съд повереникът на частните обвинители Н. Р. Н., В. С. Х., М. И. М., Р. Н. Р. и О. Н. Р. адв.Ц. В. поддържа подадената касационна жалба и оспорва касационната жалба на подсъдимия Х..

Частният обвинител В. С. Х. поддържа доводите на своя повереник.

Частният обвинител М. И. М. също поддържа доводите на своя повереник.

Останалите частни обвинители - Н. Р. Н., Р. Н. Р. и О. Н. Р. не се явяват пред касационната инстанция, редовно призовани.

Упълномощения защитник на подсъдимия Х. А. Х. - адв.Е. Б. поддържа подадената касационна жалба. Подробно развива доводи за допуснато съществено процесуално нарушение с отказа да се назначи тройна повторна автотехническа експертиза и оспорва назначаването на едно и също вещо лице по основните и по допълнителните автотехнически експертизи. Намира, че липсва причинно-следствена връзка между нарушенията, допуснати от подсъдимия Х. и настъпилия съставомерен резултат. Като извод от своите аргументи намира, че делото следва да се върне на апелативния съд за ново разглеждане. Алтернативно твърди и наличието на явна несправедливост на наложеното наказание, като счита, че съпричиняването от водача на другото участвало в произшествието превозно средство е сериозно подценено от въззивния съд при определянето на наказанието за подсъдимия Х.. Пледира за прилагане на чл.55, ал.1, т.1 НК и съответно - на института на условното осъждане. Поради тези свои съждения На същите основания адв.Б. оспорва касационна жалба.

Подсъдимият Х. А. Х. поддържа становището на своя защитник и в последната си дума твърди, че не е виновен, вървял си е по пътя и е бил ударен от неправоспособен водач. Иска делото да се върне на Апелативен съд-Варна.

Прокурорът пледира за оставяне в сила на решението на АС-Варна. Намира, че въззивният съд е отговорил на всички възражения, които се поддържат и пред касационния съд, като прави разбор на мотивите на въззивния съдебен акт, за да заключи, че втората инстанция е изпълнила своите процесуални задължения в пълнота. Набляга на тежестта на настъпилия резултат - смъртта на трима души и средни телесни повреди на други двама човека, за да заключи, че искането за намаляване на наложеното наказание е неоснователно. Сочи и наличието на съпричиняване на вредоносния резултат от страна на пострадалия Н., за да обоснове липсата от необходимост да се увеличава наложеното на подсъдимия наказание. В заключение предлага въззивното решение да бъде оставено в сила.

Върховният касационен съд, като съобрази доводите в касационните жалби на частните обвинители и на подсъдимия, както и аргументите, изложени от страните в съдебното заседание, намери следното:

Касационната жалба на частните обвинители Н. Р. Н., В. С. Х., М. И. М., Р. Н. Р. и О. Н. Р. чрез упълномощения повереник адв.Ц. В. е допустима -подадена е от легитимирано лице в законовия срок и срещу акт, който по силата на чл.346, т.1 НПК подлежи на касационна проверка.

Касационната жалба на подсъдимия Х. А. Х. чрез упълномощения защитник адв.Д. М. е също допустима, по идентични съображения.

Разгледани по същество и двете касационни жалби са неоснователни.

С присъда №5/13.02.2025г. постановена по НОХД №481/2024г. по описа на Окръжен съд-Търговище, Наказателно отделение, подсъдимият Х. А. Х. е признат за виновен за това, че на 21.03.2023г. на път II-51, км 44+320, при управление на МПС - товарен автомобил /марка/ с ДК [рег.номер на МПС] , нарушил правилата за движение по чл.46, ал.2 от ППЗДвП вр. чл.45, ал.2 от ППЗДвП вр. Знак Б-2 „Спри! Пропусни движещите се по пътя с предимство” и чл.25, ал.1 от ЗДвП вр. знак Г-2 „Движение само надясно след знака”, пресякъл забранената за застъпване и пресичане надлъжна пътна маркировка М-1 „Единична непрекъсната линия (чл.63, ал.2, т.1 от ППЗДвП) и по непредпазливост причинил смъртта на повече от едно лице - И. А. Д., С. Н. С. и Н. В. С. и средни телесни повреди на повече от едно лице - на С. Р. Н. и на Н. Р. Н., поради което и на основание чл.343, ал.4, пр.1, алт.2 и пр.2, алт.2 вр. ал.3, б. „б”, пр.1 от НК вр. чл.342, ал.1 от НК е осъден на пет години лишаване от свобода, като е определен първоначален общ режим за изтърпяване на наложеното наказание. На основание чл.343г НК подсъдимият Х. А. Х. е лишен от право да управлява моторни превозни средства за срок от пет години, считано от влизането на присъдата в сила, като на основание чл.59, ал.4 от НК е приспаднато времето, през което подсъдимият Х. е бил лишен от това право по административен ред. Върху подсъдимия Х. са възложени направените по делото разноски, а съдът се е разпоредил и с веществените доказателства по делото.

Присъдата е била обжалвана пред Апелативен съд-Варна от частните обвинители и от подсъдимия Х. А. Х..

Образувано е ВНОХД №117/2025г. по описа на АС-Варна.

С Решение №123/23.10.2025г. по ВНОХД №117/2025г. по описа на АС-Варна, присъдата на ОС-Търговище е потвърдена.

Това решение на АС-Варна се обжалва в настоящето касационно производство.

ВКС на първо място трябва да се произнесе по изложените в касационната жалба на подсъдимия Х. твърдения за наличие на допуснати съществени нарушения на процесуалните правила. Наличието на такива нарушения би предопределило връщането на делото за ново разглеждане на състав на въззивния съд за тяхното отстраняване и би препятствало произнасянето по доводите за неправилно приложение на закона, развити в касационната жалба на подсъдимия и по доводите за явна несправедливост на наложеното наказание, изложени в двете касационни жалби - на частните обвинители и на подсъдимия.

Част от изложените в касационната жалба на защитата твърдения всъщност се отнасят до необоснованост и недоказаност на приетите от въззивния съд фактически положения. Тези доводи не могат да бъдат разгледани от касационния съд, доколкото необосноваността на решението на въззивния съд не представлява касационно основание по смисъла на чл.348 НПК, а недоказаността може да се преценява единствено ако е последица от процесуални нарушения на съда при допускането, събирането, проверката и оценката на доказателствата.

Останалите твърдения в касационната жалба на подсъдимия, които са свързани с допуснати съществени процесуални нарушения при постановяването на решението на въззивния съд, не могат да бъдат споделени.

Въззивният съд е направил подробен и задълбочен анализ на събраните по делото доказателствени източници, като е подложил на конкретна и прецизна проверка всички свидетелски показания, писмените доказателства и доказателствени средства, както и приложените способи за доказване. Въззивната инстанция е направила собствена оценка на експертните заключения и е отговорила задълбочено и мотивирано на възраженията на защитата и на подсъдимия срещу присъдата на първата инстанция, като е назначила допълнителни експертизи и е направила повторен разпит на св.С. С. А..

В решението на въззивния съд е намерил убедителен израз вътрешното убеждение на този съд за всички факти, свързани с предмета на доказване и логично са обосновани причините, поради които съдът е приел, че подсъдимият Х. следва да носи наказателна отговорност за трагичните резултати от настъпилата катастрофа. Подробно и мотивирано са съпоставени експертните заключения, отчетени са обясненията на подсъдимия и свидетелските показания и са направени логични изводи относно фактите.

Неоснователни са възраженията в касационната жалба на защитата за допуснато процесуално нарушение с отказа на въззивния съд да назначи тройна повторна автотехническа експертиза.

Въззивният съд обосновано е посочил липсата на необходимост от разширяване на експертизата и е назначил две допълнителни автотехнически експертизи, на които са поставени конкретни допълнителни задачи, относими към предмета на доказване.

Липсват основания да се приеме, че вещото лице, изготвило допълнителните заключения - инж.И. Д. Р., е бил некомпетентен или предубеден при изготвяне на своите заключения. Действително това вещо лице е било назначено още на досъдебното производство и е изготвило експертизи, заключенията по които се различават частично от тези по допълнителните експертизи. В същото време при своите разпити пред въззивния съд вещото лице е посочило причините да промени част от своите изводи за механизма на катастрофата, като се е позовало на допълнително събрани доказателства и е съобразило допълнително поставените въпроси.

Без значение за допустимостта, относимостта и компетентността на изготвените експертни заключения е обстоятелството, че въззивният съд е назначил експертизите като „повторни“, доколкото по своя характер те се явяват именно „допълнителни“ експертизи по смисъла на чл.153 от НПК.

Нито съдът, нито страните по делото са изложили основания за свои съмнения в личността на вещото лице Р., в неговите знания и компетентност и в неговата безпристрастност.

Изрично при приемане на втората допълнителна автотехническа експертиза, назначена от въззивния съд, защитникът на подсъдимия Х. - адв.Д. М. е посочил, че няма искания за отвод (л.231 от ВНОХД №117/2025г.), а след приемането на експертизата е посочил, че няма да прави искане за допълване на заключението с поставяне на допълнителни задачи, доколкото е налице достатъчно сериозна и стабилна експертна основа и няма други доказателствени искания (л.232 от ВНОХД №117/2025г.).

Изразените от същия защитник в касационната жалба съмнения в компетентността и правилността на експертните заключения, не намират опора в съдържанието на тези заключения.

Отказът на въззивния съд в състава на експертизата да бъде включено вещо лице - хабилитиран преподавател, също не противоречи на закона, доколкото НПК и ЗСВ не поставят изискване за научна степен или университетско поприще на експертите по автотехническите експертизи, а уреждат други условия за тяхното назначаване и проверка на компетентност, на които вещото лице инж.И. Д. Р. отговаря.

Самият защитник е поискал отвод на първоначално назначеното от въззивния съд по допълнителната автотехническа експертиза вещо лице - хабилитиран преподавател доц. д-р инж.Х. В. У., като се е позовал на свои доверителни отношения с друго вещо лице - хабилитиран преподавател - проф. д.т.н. инж.С. М. К.. Въззивният съд е уважил възражението на защитата и е назначил инж.Р. в съответствие с изискванията на чл.147 и чл.148 от НПК.

Изложените съображения мотивират настоящият съдебен състав да заключи, че няма основание за връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд за отстраняване на допуснати съществени процесуални нарушения.

Липсата на допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, налагащи връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд, предполага проверка на доводите за нарушения на материалния закон, допуснати при осъждането на подсъдимия Х..

Основният довод в тази насока е свързан с позоваване на приетото от въззивния съд ново обстоятелство, че е налице съпричиняване на пътнотранспортното произшествие от страна на шофьора на лекия автомобил /марка/ с ДК [рег.номер на МПС] - частния обвинител Н. Р. Н., като се сочи, че единствено това лице има принос към катастрофата. Твърди се, че действията на подсъдимия Х., който не е спрял при поставен знак „Стоп!” и е нарушил задължителен знак „Завой надясно”, като е пресякъл маркировка М-1 и е преградил цялото пътно платно с управлявания от него товарен автомобил, правейки забранен завой наляво, всъщност нямали причинна връзка с инцидента.

Тези доводи не могат да бъдат споделени.

Основна причина за настъпилото пътнотранспортно произшествие е именно поведението на подсъдимия Х., което е в нарушение на редица императивни правила, уреждащи движението по пътищата и е поставило началото на причинния процес, довел до смъртта на трима човека и до средни телесни повреди на други двама.

Ако подсъдимият Х. беше спазил изискванията на закона, катастрофа не би настъпила.

По експертен път е доказано, че при спиране на знака „Стоп!” от страна на подсъдимия, автомобилът на св.Н. не би го ударил, доколкото се е движел по платното за движение.

Доказано е и обстоятелството, че ако подсъдимият е предприел завой надясно след знака, указващ задължителен завой надясно, удар също не би настъпил при избраната от св.Н. скорост, независимо от нейното превишаване (111,24 км/ч при разрешени 90 км/ч).

Не може да бъде споделено и възражението на защитата срещу извода на въззивния съд, че от нарушенията на св.Н. единствено превишението на скоростта е в причинна връзка с настъпилото произшествие и тежкия резултат от него, наред с посочените нарушения, извършени от подсъдимия Х..

Към момента на катастрофата частният обвинител Н. не е притежавал свидетелство за правоуправление, което му е било издадено близо два месеца след произшествието. В същото време св.Н. е бил положил успешно изпитите (теоретичен и практичен) за придобиване на свидетелство за правоуправление и е имал немалко шофьорски опит, независимо от липсата на свидетелство за правоуправление. Управляването на автомобил без съответно свидетелство за правоспособност представлява административно нарушение, а в случаите по чл.343в, ал.2 от НК и престъпление, но само по себе си не се намира в причинна връзка с катастрофата от 21.03.2023г.

Наличието на принос от страна на св.Н. към инкриминирания престъпен резултат може да бъде отчетено единствено при определяне на параметрите на конкретното наказание, което следва да се наложи на подсъдимия Х. за неговото престъпно поведение, но не изключва наказателната отговорност на този подсъдим.

Единствено Прокуратурата на Република България съгласно чл.127 от Конституцията на Република България, е органът, който може да преценява кое лице следва да бъде привлечено към наказателна отговорност, като тази преценка не подлежи на съдебен контрол. Отказът на прокурора да повдигне обвинения на всички лица, които са допринесли за един престъпен резултат, не оневинява останалите участници в едно престъпление.

Въззивният съд правилно е определил формата на вината на подсъдимия Х. - непредпазливост във вида самонадеяност. Подсъдимият Х. е възприел приближаването на автомобила, управляван от св.Н., но въпреки това е предприел завой наляво през пътя към насрещна отбивка с ниска скорост и в нарушение на редица поставени пътни знаци и напречна маркировка.

Неоснователно е твърдението в касационната жалба на този подсъдим, че той не следвало да носи отговорност, доколкото нямало как да очаква неправомерно поведение от страна на св.Н.. След като е предприел забранена маневра в нарушение на няколко императивни законови разпоредби, регулиращи движението по пътищата, подсъдимият Х. не може да се позовава на липса на своя субективна отговорност поради виновно поведение и на друг водач на пътно превозно средство.

Поради това не са налице условията на чл.354, ал.1, т.2 от НПК вр. чл.24, ал.1, т.1 от НПК за оправдаване на подсъдимия Х. А. Х., както се иска в касационната жалба на този подсъдим.

И в двете касационни жалби, въз основа на които е образувано настоящето касационно производство, се излагат твърдения за явна несправедливост на наложеното на подсъдимия Х. А. Х. наказание от пет години лишаване от свобода, което да се търпи при първоначален общ режим и лишаване от право да управлява моторни превозни средства за срок от пет години.

Подсъдимият иска намаляване на наказанието и прилагане на института на условното осъждане, а частните обвинители искат увеличаване на наказанието до максимално възможните размери по закон.

Доводите и в двете насоки са неоснователни.

При отмерване на съвкупното наказание въззивният съд в пълнота е съобразил разпоредбите на чл.54, чл.56 и чл.57 от НК и е наложил наказание, което в своята цялост ще способства за постигане както на целите на генералната превенция, така и на тези на личната превенция, като определеното наказание съответства на тежестта на конкретното престъпление и на данните на личността на подсъдимия Х..

По никакъв начин не е даден необоснован превес на смекчаващите или на отегчаващите наказателната отговорност на подсъдимия обстоятелства.

Въззивният съд е подложил на критичен анализ мотивите на първата инстанция да определи наказанието и напълно правилно е отчел обстоятелства, които първата инстанция е пропуснала - най-вече съпричиняването на катастрофата от страна на частния обвинител Н..

Това съпричиняване не позволява уважаване на искането на частните обвинители наказанието на подсъдимия Х. да бъде увеличено до максимално предвидените размери, доколкото приносът на св.Н. във всички случаи следва да се оценява в насока на смекчаване на наказателното положение на подсъдимия Х., който следва да носи наказателна отговорност за собственото си неправомерно поведение като водач на товарен автомобил.

Въззивният съд е отчел всички относими смекчаващи обстоятелства - чистото съдебно минало на подсъдимия, съпричиняването на произшествието от друг водач, трудова ангажираност, добри характеристични данни и съдействие за разкриване на обективната истина, които действително имат превес над отегчаващите обстоятелства - тежкия настъпил резултат - три починали лица и две лица със средни телесни повреди (обстоятелства, които надхвърлят изискуемото от чл.343, ал.4 вр. ал.3 от НК за квалифицирането на деянието по този текст). Като отегчаващо обстоятелство трябва да се приеме и факта, че подсъдимият Х. е професионален шофьор на товарни автомобили - при наличието на съответни изисквания за правоспособност да управлява такива превозни средства и завишени изисквания за внимание и съобразяване с правилата за движение по пътищата. Шофьорите по професия изпълняват дейност, която съставлява значителен риск за здравето и живота на останалите участници в движението и по тази причина към тях има повишени изисквания за подготовка, внимание и съобразяване с правилата за упражняване на тяхната професия.

Съвкупността от всички смекчаващи и отегчаващи обстоятелства сочи на превес на смекчаващите обстоятелства, без да е налице някакво изключително смекчаващо обстоятелство. Определянето на наказанието лишаване от свобода над минималния размер и под средния размер, предвидени от закона към момента на деянието, е изцяло в съответствие с изискванията на чл.54, ал.2 от НК и чл.2, ал.1 от НК. Последвалата промяна в законодателството, довела до увеличаване на предвидената санкция, не представлява по-благоприятен закон по смисъла на чл.2, ал.2 от НК и не следва да се отчита при определянето на наказанието за подсъдимия Х..

Изтъкнатите в касационната жалба на частните обвинители твърдения за увеличаване на броя на тежките пътнотранспортни произшествия и на жертвите от тях, които налагали увеличаване на наказанието на подсъдимия Х., са неоснователни.

Само по себе си подобно увеличаване на пътнотранспортните произшествия с тежък резултат, ако това е установен неоспоримо по статистически път, следва да бъде отчитано от законодателя при определяне на вида и обема на наказателната отговорност чрез предвиждане на състави на престъпления и наказуемостта за тези престъпления, като обосновано е посочил въззивният съд. В обективната действителност не съществуват конкретни данни за подобни тенденции, а недоказани и съмнителни „ноторни“ факти не могат да бъдат обстоятелства, относими към конкретната наказателна отговорност на конкретно лице за конкретно деяние. Използването на недоказани твърдения за отегчаване на наказателноправното положение на едно лице нарушава основополагащия демократичен принцип за законоустановеност на наказанието и на изискването конкретното наказание да е съответно на конкретното престъпление, установен в чл.35, ал.3 от НК.

По тези причини настоящият състав на ВКС приема, че определеното на подсъдимия Х. наказание не е явно несправедливо и няма основания за неговото намаляване или увеличаване.

Водим от всичко изложено и на основание чл.354‚ ал.1, т.1 от НПК‚ Върховен касационен съд, Трето наказателно отделение

Р Е Ш И :

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 123 от 23.10.2025г. по ВНОХД № 117/2025г. по описа на Апелативен съд-Варна, 2 наказателен състав.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване и протест.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: 1.

2.