Допълване на съдебно решение с присъждане на законна лихва

Текстът на акта

Ключови фрази

4

Р Е Ш Е Н И Е
№ 90

Гр . София , . 04.07. 202 4г .

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Върховният касационен съд , Търговска колегия, Второ отделение в закрито съдебно заседание на трети юли през две хиляди двадесет и четвърта година в състав :

ПРЕДСЕДАТЕЛ : БОНКА ЙОНКОВА

ЧЛЕНОВЕ : ПЕТЯ ХОРОЗОВА МИРОСЛАВА КАЦАРСКА

при участието на секретаря …. и като разгледа докладваното от съдия Кацарска т . д . № 2631 по описа за 2022 г ., за да се произнесе , взе предвид следното :
Производството е по чл. 250 от ГПК.

Образувано е по молба, подадена на 28.03.2024г., от касатора „Юробанк България“ АД, с която се претендира допълване на постановеното по делото решение № 39/19.03.2024г., чрез присъждане на лихвата за забава върху падежиралите вноски от главницата по договора за кредит. С допълнителна молба от 28.05.2024г. в изпълнение на указанията на съда, молителят е уточнил, че претендира законна лихва върху конкретните вноски с описан размер и падеж, считано от посочената дата за всяка от тях поотделно.

Ответниците А. А. К., С. Ц. К., Т. Георгиев М., М. К. М. и Г. Георгиев Н. чрез законния му представител и негова майка - М. К. М., оспорват молбата чрез процесуалния си представител – адв. Волева, като са подали писмено становище от 22.04.2024г., в което сочат, че тя не е конкретизирана. По допълнителната молба - уточнение са депозирали писмено становище от 24.06.2024г., в което твърдят, че молбата е недопустима и следва да бъде оставена без разглеждане или без уважение като неоснователна.

Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след като обсъди релевираните от страните доводи, намира следното:
С решение №39/19.03.2024г. по к.т.д. №2631/2022г. на ВКС, 2 т.о. е отменено въззивното решение №10037/21.04.2022г., постановено по в.т.д. №1368/2017г. на Софийски апелативен съд, ТО, 5ти състав, в частта му, в която след частична отмяна на решение №1228/10.02.2016г. по гр.д.№6250/2014г. на СГС,1-2 състав, е отхвърлен иска по чл. 422 от ГПК във връзка с чл.415 ГПК, във връзка с чл. 79, ал.1 от ЗЗД и чл. 240 ЗЗД, предявен от „Юробанк България“ АД срещу ответниците А. А. К., С. Ц. К., Т. Георгиев М., М. К. М. и Г. Георгиев Н., малолетен, действащ чрез своята майка и законен представител - М. К. М., за сумата от 2550,60 евро, представляваща част от дължими, падежирали вноски за главница по договор за жилищен кредит №2983/R/2007.0010-0183-00000000293/22.08.2007г. и анексите към него, като погасен поради прихващане за разликата над заявения размер на възражението за прихващане от 4000 евро до сумата от 6550,60 евро, като вместо това е постановено, че се признава за установено по иска по чл. 422 от ГПК във връзка с чл. 430 от ТЗ, че А. А. К., С. Ц. К., Т. Георгиев М., М. К. М., и Г. Георгиев Н., дължат солидарно на „Юробанк България“ АД, ЕИК[ЕИК], сумата от 2550,60 евро, представляваща падежирала част от неплатена към 05.10.2021г. главница по договор за жилищен кредит №2983/R/2007.0010-0183-00000000293/22.08.2007г. и анексите към него.
С исковата молба, както и в заповедното производство, ищецът „Юробанк България“ АД е претендирал сумата, ведно със законната лихва.
Настоящият съдебен състав намира, че молбата за допълване на акта е подадена в срока по чл.250 ГПК. В заявлението за издаване на заповед за изпълнение, заявителят е направил искане за присъждане на законната лихва от датата на подаване на заявлението до изплащане на вземането, което искане за законна лихва е отправено и в предявената по реда на чл. 422 от ГПК искова молба. По това искане касационният съд, отменяйки частично решението на въззивния съд и признавайки за установено дължимост на част от падежиралата главница по договора за кредит, е пропуснал да се произнесе, поради което молбата е основателна и следва да се постанови на основание чл. 250 ГПК допълване на акта, с присъждане на законната лихва, която е върху всяка от отделните вноски до окончателното им заплащане, като по размера на вноските и датите на падеж се съобрази погасителния план. Доводите на ответниците, че искането е недопустимо и евентуално неоснователно, тъй като не били уточнени и претендирани такива суми, не могат да бъдат споделени, защото се касае за законна лихва, която е последица от уважаването на иска, а не лихва за забава, претендирана като самостоятелна искова претенция. Предвид факта, че се приемат за дължими частично само суми по главницата с настъпил в хода на производството падеж, следва да се постанови дължимост на законната лихва върху всяка падежирала вноска, която е част от дължимата главница, непогасена чрез прихващането, от датата на падежа й до окончателното заплащане.
Воден от горното, Върховният касационен съд, Търговска колегия, Второ т.о.,
Р Е Ш И:
ДОПЪЛВА на основание чл. 250 от ГПК диспозитива на постановеното по делото решение №39/19.03.2024г. по к.т.д.№2631/2022г. на ВКС, като в частта му, след „Признава за установено по иска по чл. 422 от ГПК във връзка с чл. 430 от ТЗ, че А. А. К., С. Ц. К., Т. Георгиев М., М. К. М., и Г. Георгиев Н., дължат солидарно на „Юробанк България“ АД, ЕИК[ЕИК], сумата от 2550,60 евро, представляваща падежирала част от неплатена към 05.10.2021г. главница по договор за жилищен кредит №2983/R/2007.0010-0183-00000000293/22.08.2007г. и анексите към него“, постановява: „ведно със законната лихва върху падежиралите вноски, както следва: законната лихва върху сумата от 34,52 евро, считано от 03.05.2018г., върху сумата от 83,59 евро, считано от 03.06.2018г., върху сумата от 84,33 евро, считано от 03.07.2018г., върху сумата от 85,08 евро, считано от 03.08.2018г., върху сумата от 85,83 евро, считано от 03.09.2018г., върху сумата от 86,59 евро, считано от 03.10.2018г., върху сумата от 87,36 евро, считано от 03.11.2018г., върху сумата от 88,14 евро, считано от 03.12.2018г., върху сумата от 88,92 евро, считано от 03.01.2019г., върху сумата от 89,71 евро, считано от 03.02.2019г., върху сумата от 90,51 евро, считано от 03.03.2019г., върху сумата от 91,31 евро, считано от 03.04.2019г., върху 92,12 евро, считано от 03.05.2019г., върху 92,94 евро, считано от 03.06.2019г., върху сумата от 93,76 евро, считано от 03.07.2019г., върху сумата от 94,59 евро, считано от 03.08.2019г., върху сумата от 95,43 евро, считано от 03.09.2019г., върху сумата от 96,28 евро, считано от 03.10.2019г., върху сумата от 97,13 евро, считано от 03.11.2019г., върху сумата от 98,00 евро, считано от 03.12.2019г., върху сумата от 98,87 евро, считано от 03.01.2020г., върху сумата от 99,74 евро, считано от 03.02.2020г., върху сумата от 100,63 евро, считано от 03.03.2020г., върху сумата от 101,52 евро, считано от 03.04.2020г., върху сумата от 102,42 евро, считано от 03.05.2020г., върху сумата от 103,33 евро, считано от 03.06.2020г., върху сумата от 104,25 евро, считано от 03.07.2020г. и върху сумата от 83,70 евро, считано от 03.08.2020г. до окончателното им изплащане“.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ :

ЧЛЕНОВЕ : 1.

2.