Отмяна на влязло в сила решение поради новооткрит документ за почеркова експертиза

Текстът на акта

Ключови фрази

Р Е Ш Е Н И Е

№ 145/2020 г.

София, 14.01.2021 година

В ИМЕТО НА НАРОДА

Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в съдебно заседание на 08 декември две хиляди и двадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИЯНА ЦЕНЕВА

ЧЛЕНОВЕ: БОНКА ДЕЧЕВА

ВАНЯ АТАНАСОВА

при участието на секретаря Даниела Никова

и в присъствието на прокурора

изслуша докладваното от съдията БОНКА ДЕЧЕВА

гр.дело 2445/2020 година

Производство по чл. 307, ал.2 ГПК.

Постъпила е молба вх.№ 11194/22.06.2020 г., подадена от Д. Б. Б. за отмяна на влязло в сила решение № 338 от 10.10.2019 г. по гр.д. № 513 /2019 г. на Пазарджишки окръжен съд, с което е отменено решението по гр.д.№ 1607/2018 г. на РС-Пазарджик, с което е уважен предявеният от молителя иск по чл. 124, ал.1 ГПК за признаване правото му на собственост на основание наследяване по завещание на УПИ ............. в кв.... по плана на с площ 830 кв.м. по плана на [населено място], обл. П., ведно с построените в него масивна жилищна сграда на 72 кв.м., масивна сграда на уличната регулационна линия с площ 25 кв.м., масивен гараж с площ 28 кв.м. и вместо това е отхвърлен този иск, както на основание наследяване по завещание, така и на основание наследяване закон. Уважен е искът на молителя, че е собственик на основание давностно владение на ½ ид.ч. от този имот, като е отхвърлен и на това основание за другата ½ ид.ч.

Молителят се позовава на основание чл. 303, ал.1 т.1 ГПК, като представя документ - кадрова справка, която да се преценява като сравнителен материал за почерка при преценката автентичността на саморъчното завещание, на което се позовава, Твърди, че не му е бил известен този документ и не е могъл да предполага, че той се съхранява в НОИ – поделение К. в хода на производството, но се е снабдил с него на 11.06.2020 г.

Ответникът по молбата Б. Д. Б. оспорва това, че представеното с молбата доказателство е ново и счита, че молителят е могъл да се снабди с него и в хода на процеса и, че не определя изхода от спора, защото е неизвестно авторството и на този документ.

Върховен касационен съд, състав на първо гражданско отделение, като разгледа молбата и данните по делото, намира следното:

С определение № 94 от 21.09.2020 г., постановено на основание чл. 307, ал.1 ГПК, съдът е приел, че молбата е допустима, защото е подадена в срока по чл. 305, ал.1 т.1 ГПК - на 22.06.2020 г против влязло в сила решение на 08.05.2020 г., от надлежна страна, против която е постановено неблагоприятно решение. Молбата съдържа позоваване на основанието за отмяна, визирано в чл. 303, ал.1 т.1 ГПК и е мотивирана. Дали приложеното доказателство е новооткрито и дали молителя е могъл да се снабди с него в хода на производството, са въпроси по същество на производството за отмяна на влязло в сила решение на основание чл. 303, ал.1 т.1 ГПК, а не по допустимост.

От данните по делото се установява следното:

Ищецът Д. Б. Б. е предявил против сина си Б. Д. Б. установителен иск за собственост на недвижим имот на няколко основания – саморъчно завещание от 28.ІV.1979 г., с което баща му е завещал процесния имот на него, наследяване по закон от същия наследодател, като се е позовал и на отказ от наследство, заявен и вписан от брат му Г. Б. Б. и придобивна давност.

От доказателствата се установява, че завещателят Благо /Б., Б./ В. Б. е починал на 25.07.1979 г. и е оставил за свои наследници съпруга С., починала на 27.11.2000 г. и синове Г. и ищеца Д.. Майката е оставила същите наследници. Синът Г. Б. е заявил и през 1979 г. е вписан отказ от наследството на баща си. Ищецът Д. Б. е бил в брак с В. И. М., сключен на 18.05.1980 г. и прекратен с развод с влязло в сила решение на 19.06.2017 г. Въпреки, че между съпрузи давност не тече, съгласно императивната норма на чл.115, б. „в“ ЗЗД, с нот.акт № ...,т..../27.11.2017 г. на нотариус М. Д. бившата съпруга и снаха на завещателя е призната за собственик по давност на целия недвижим имот и го е продала с н.а. № ...,т.../15.12.2017 г. на нотариус Г. на ответника Б. Д. Б. – син от брака й с ищеца. Ищецът се е снабдил с констативни нотариални актове за собственост на имота и сградите в него № 3,т.6 от 06.07.2017 г. № ...,т.6/24.07.2017 г. и двата на нотариус А. И. на основание давност наследяване и завещание.

Саморъчното завещание е оспорено с отговора на исковата молба досежно авторството на подписа и автентичността му. По искане на ползващият се от завещанието ищец е назначена СГр.Е. Вещо лице Н. е докладвало в изготвеното заключение, че подписът е на завещателя, като е съобразил образци от подписа пред нотариус, но е посочил, че в служба „БДС“ не се съхраняват документи, съдържащи текст от завещателя и поради липса на сравнителен материал не може да се произнесе дали текста на завещанието е изписан от завещателя. В открито съдебно заседание, вещото лице е посочило, че снимките на изписаните букви върху куфар са негодни като сравнителен материал, поради което те не са били приети като доказателство.

Първоинстанционният съд е уважил иска на първото предявено основание, като е приел, че ответникът е оспорил подписът, но не е оборил автентичността на завещанието. Съобразно това е приел, че праводателката на ответника не е станала собственик на имота и не е могла да прехвърли собствеността върху него на ответника.

Ответника е обжалвал решението. Въззивният съд е приел, че ищецът не е доказал осъществяването на първото наведено придобивно основание – придобиването въз основа на завещателното разпореждане, като е приел, че при направеното от ответника оспорване на автентичността на саморъчното завещание, ищецът, чиято е доказателствената тежест, не е доказал, че завещанието е написано от завещателя. Позовал се е на заключението на СГрЕ. Приел е, че ищецът, в чиято тежест е, не е представил никакъв сравнителен материал от почерка на завещателя, поради което не може да се направи обоснован извод дори за вероятност завещанието да е написано от завещателя. Затова е отхвърлен иска на това основание. Предвид извода за неправилност на първоинстанционното решение по иска за собственост, основан на завещанието, съдът се е произнесъл и по евентуално наведените основания – наследяване по закон, но с мотив, че не са представени доказателства за придобиването на имота от бащата на ищеца, е приел, че и на това основание иска е неоснователен. По третото наведено основание, съдът е приел, че ищецът е установил владение върху процесния имот след смъртта на неговия баща през 1979 г. и давностният срок е изтекъл през 1989 г. по време на брака му В. И. М.. Поради това, че давностния срок е изтекъл по време на брака, съдът е приел, че имота е станал съпружеска имуществена общност, която след развода е прекратена при равни права, поради което е уважил иска на третото придобивно основание – придобивна давност до размер на ½ ид.ч. и го е отхвърлил за другата ½ ид.ч.

Основанието за отмяна на влязло в сила решение, предвидено в чл.303, ал.1 т.1 от ГПК, на което се позовава молителя, изисква доказателствата, които представя да установяват новооткрити обстоятелства и страната да не е могла да узнае за тези обстоятелства, да не е могла да се снабди с доказателства за тях въпреки положената грижа. От значение е обективната невъзможност на страната да узнае новите обстоятелства по време на процеса. Новите обстоятелства следва да са от съществено значение за изхода от спора. Посочените предпоставки следва да са налице кумулативно.

От изложеното по-горе е ясно, че не е изследван текста на саморъчното завещание, на което се позовава ищеца, а относно подписа е установено, че е на завещателя. Причината за това е, че вещото лице не е намерило сравнителен материал, включително и в „Служба документи за самоличност“, предвид обстоятелството, че завещателя е починал през 1979 г. На ищеца не е давана възможност да издири такъв в хода на процеса. Снимките на изписаните букви върху куфар са негодни като сравнителен материал, поради което те не са били приети като доказателство. Не съставляват ново доказателство и за настоящото производство.

Така по делото не е бил представен никакъв сравнителен материал, поради което саморъчният текст на завещанието, въпреки заявеното искане от ищеца, не е изследван. По заявено искане до Н. осигурителен институт /НОИ/ от молителя след влизане в сила на решението, териториалното му поделение в К. е отговорило, че съхранява трудово досие на осигурителя „КОМИ АССР“, в което се съдържа информация – кадрова справка на завещателя Б. В. Б., [дата на раждане] НОИ е изпратил на молителя приетата в настоящото производство „кадрова справка“, съдържаща саморъчно изписан текст, включително и трите имена на завещателя и подпис. Тя е съществувала към момента на разглеждане на делото, касае обстоятелства в периода до 1976 г. според текста й. Този документ може да послужи за сравнителен материал, по който СГрЕ да изследва дали текста е изписан от същото лице, което е написало и завещанието, както и дали подписите в двата документа са на едно и също лице, след като е установено, че завещанието е подписано от завещателя, от което може да се прави извод и за авторството на декларацията и завещанието. Това е основен въпрос, от който зависи изхода по първият предявен иск за собственост на основание завещание. Молителят не е могъл да се снабди с него, тъй като се съхранява в друго населено място, с което завещателят не е имал връзка, по досие на осигурителя / т.е. работодателя/, а не на завещателя. Не представянето на този документ, който се съхранява от държавен орган, не се дължи на бездействие на ищеца, а на обективни трудности ищецът да разбере за съществуването му и да бъде издирен. Обстоятелството, че заявлението до НОИ, с което се изисква информация за завещателя, е изпратено от пълномощника на ищеца след приключване на делото е без значение в случая. Нормата на чл. 303, ал.1 т.1 ГПК изисква представяне от молителя на нови доказателства, които да установяват новооткрити обстоятелства и страната да не е могла да узнае за тези обстоятелства, респективно да не е могла да се снабди с доказателства за тях въпреки положената грижа. Същественото е, кога е открит документа и, че молбата за отмяна е подадена в тримесечния срок от снабдяване с него, /а в случая и от влизане в сила на решението/.

Производството за отмяната по чл. 303, ал.1 т.1 ГПК и сл. ГПК е средство за защита срещу влезли в сила съдебни актове, които не съответстват на действителното правно положение, като несъответствието се дължи на изрично и изчерпателно посочените основания в чл. 303, ал.1 и чл. 304 ГПК . В случая са налице предпоставките на наведеното от молителя основание за отмяна на влязлото в сила решение по чл. 303, ал.1 ГПК. Молбата е основателна и следва да бъде уважена, като се отмени изцяло решението на въззивната инстанция, включително и по евентуалните искове и делото се върне за ново разглеждане от друг състав на същия съд за назначаване на СГр.Е със задача да изследва текста и подписа на саморъчното завещание, като използва като сравнителен материал приетата в настоящото производство „кадрова справка“, съхранявана в НОИ. При новото разглеждане на делото, съдът следва да се произнесе и по искането за присъждане на разноски в настоящото производство на основание чл. 308 във вр. с чл. 294, ал.2 ГПК.

Водим от горното, Върховен касационен съд, първо гражданско отделение

Р Е Ш И:

ОТМЕНЯ на основание чл. 303, ал.1, т.1 ГПК влязло в сила решение № 338 от 10.10.2019 г. по гр.д. № 513 /2019 г. на Пазарджишки окръжен съд по молба вх.№ 11194/22.06.2020 г., подадена от Д. Б. Б..

ВРЪЩА делото на Пазарджишки окръжен съд за ново разглеждане от друг състав на същия съд, който след събиране на посочените в мотивите доказателства, да се произнесе по въззивната жалба.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ