Отмяна на гражданско решение поради последваща оправдателна присъда

Текстът на акта

Ключови фрази

Р Е Ш Е Н И Е

№ 560

В ИМЕТО НА НАРОДА

гр. София, 02.10.2024 година

Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение, в открито съдебно заседание на двадесет и четвърти септември през две хиляди двадесет и четвърта година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Камелия Маринова

ЧЛЕНОВЕ: Веселка Марева

Диана Коледжикова

при участието на секретаря Даниела Танева, като изслуша докладваното от съдия Диана Коледжикова гр.д. № 2340 по описа за 2024 година и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по чл. 307, ал. 1 вр. чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК.
Образувано е по молба от 14.03.2024 г., подадена от името на И. Ж. В. чрез адв. Б. Б., с искане за отмяна на влязлото в сила решение № 1561 от 25.10.2017 г., постановено по гр. д. № 993/2015 г. на Окръжен съд – Варна. Със същото ответниците Г. Н. Б. и М. Х. Б. са осъдени да заплатят солидарно на всеки от ищците Д. Х. М. и А. М. М. суми от по 80 000 лева, представляващи обезщетения за претърпени неимуществени вреди в резултат от смъртта на сина им М. А. М., починал на 19.10.2012 г. в резултат на неправилно и некачествено изпълнена работа, възложена от тях на третото лице И. Ж. В.. Молителят е конституиран в производството като трето лице помагач на страната на ответниците.

В молбата за отмяна молителят се позовава на ново писмено доказателство, което опровергава фактическите мотиви на влязлото в сила решение. Представя влязла в сила присъда № 22 от 22.05.2020 г. по НОХД № 1203/2019 г. на Варненския окръжен съд, по силата на която молителят е признат за невиновен по повдигнатото му обвинение за причиняване смъртта на М. М. поради изпълнение на действия, които спадат към дейност, източник на повишена опасност – електротехническа дейност при свързване на ел. бойлер, и е оправдан по същото.

С представената присъда молителят обосновава наличие на основание за отмяна на влязлото в сила решение по чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК.

Ответниците по молбата за отмяна - страните по приключилото гражданско дело № 993/2015 г. на Варненския окръжен съд – ищците Д. Х. М. и А. М. М. и ответниците Г. Н. Б. и М. Х. Б. оспорват същата по съображения за липса на основание за отмяна на влязлото в сила решение, изложени в представените от тях писмени отговори.

Върховният касационен съд, в настоящият състав на ІІ гражданско отделение, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството по първоинстанционното гр. д. № 993/2015 г. на Варненския окръжен съд е образувано по иск с правно основание чл. 49 ЗЗД, предявен от Д. М. и А. М. срещу възложителите на работата на И. Ж. В., за претърпените от тях вреди от смъртта на М. М.. Молителят И. В. е участвал в производството като трето лице, помагач на ответниците по иска. Постановеното осъдително решение срещу тях го обвърза, съгласно чл. 223 ГПК. С влязло в сила решение по гр. д. № 2294/2018 г. на Варненския окръжен молителят е осъден на основание чл. 54 ЗЗД да заплати на Г. Б. и М. Б. сумата 158 267.35 лв., представляваща заплатеното от тях към датата на предявяване на иска обезщетение на Д. и А. М., съгласно решението по гр. д. № 993/2015 г.

С решението от 25.10.2017 г. по гр. д. № 993/2015 г. на ВОС ответниците М. Б. и Г. Б. са осъдени да заплатят солидарно на Д. и А. М. сумата от по 80 000 лв. на всеки от тях, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди, изразяващи се в душевни болки и страдания в резултат на смъртта на сина им М. М., починал на 19.10.2012 г. в резултат на неправилно и некачествено изпълнена работа по монтаж на електрически бойлер в пригодено за живеене избено помещение, прилежащо към ап. № 16, която работа била възложена от Б. на И. Ж. В.. Прието е, че бойлерът е монтиран през януари 2012 г., свързването е извършено от И. В. по молба на Б., и не са събрани доказателства този бойлер да е подменян с друг или ремонтиран от друг до смъртта на М.. Прието е, че инцидентът е настъпил в резултат на офазяването на бойлера, както и че свързването му с електропреносната мрежа е станало при нарушаване на изискванията за безопасност, предвидени в Наредба № 3 от 9.06.2004 год. за устройство на електрическите уредби и електропроводните линии, действащи към момента на монтажа /2012 г./, изразяващо се в неправилното свързване към захранващото табло по двупроводна система – два проводника фаза 0 и фаза, при липса на третия защитен проводник, в нарушение на приложимата наредба, при монтиране на нулевия проводник на захранващия кабел така, че същият да преминава през комутиращ елемент – ключа във външното бойлерно табло, както и при използване на мостов проводник с лоша изолация, неподходящ за употреба при досег с външна среда-вода, влага и др., липса на изградена трипроводна система, гарантираща безопасност на електрическото съоръжение, като компрометирането на негов елемент е довело до преминаване на тока през контакта на ключа на външното ел. табло, изгаряне на предпазителя, прекъсване на нулевия проводник и като крайно следствие офазяване на бойлера и прилежащите му метални части. Нарушаването на изискванията за безопасно монтиране на бойлера е довело до това, че зануляването на електрическата верига при липса на трети проводник, който да държи бойлера заземен, се е случило през тялото на пострадалия М. М., довело до почти мигновената му смърт. Прието е, че тези нарушения по монтажа на бойлера са резултат от работата на настоящия молител - И. В., на който същата е била възложена, поради което той е отговорен за причинените от него вреди.

С присъда № 22 от 22.05.2020 г. по НОХД № 1203/2019 г. на Варненския окръжен съд, влязла в сила на 28.07.2022 г., И. Ж. В. е признат за невиновен по обвинението за причиняване смъртта на М. М. на посочената дата, поради изпълнение на действия по свързване на електрически бойлер, които спадат към дейност, източник на повишена опасност, в нарушение разпоредбите на Закона за техническите изисквания към продуктите, Правилника за безопасност и здраве при работа по електрообзавеждане, Наредба № 3 от 2004 г., за устройството на електрическите уредби и електропроводните линии и др. посочени, и същият е оправдан изцяло по повдигнатото обвинение в извършване на престъпление по чл. 123, ал. 2 НК. Присъдата е постановена след влизане в сила на решението по исковете по чл. 49 ЗЗД срещу възложителите на работата по поставянето и свързването на бойлера, които действия осъществяват състава на престъпление, по което същият е признат за невиновен.

С молба от 05.08.2022 г. И. В. се е позовал на посочената присъда с искане за отмяна на влязлото в сила въззивно решение, потвърждаващо осъдителното решение на първоинстанционния съд. По тази молба с решение № 87 от 29.09.2023 г. по гр.д. № 4902/2022 г. на ВКС, ІІ г.о. въззивното решение е отменено и делото е върнато на въззивния съд за ново разглеждане от друг състав. При възстановяване висящността на спора пред въззивния съд въззивниците – ответниците по иска, осъдени да заплатят обезщетения ответници по исковете – са оттеглили въззивната си жалба. Производството пред въззивния съд е прекратено с определение от 06.12.2023 г. по гр.д. № 421/2023 г. на АС Варна, влязло в сила на 13.03.2024 г. с потвърждаването му с определение № 1157 от 13.03.2024 г. по гр.д. № 354/2024 г. на ВКС, ІІ г.о. Следователно първоинстанционното решение, чиято отмяна се иска понастоящем, е влязло в сила на 13.03.2024 г. (съобразно мотивите към т.7 на ТР № 7от 31.07.2017 г. по тълк.д. № 7/2014 г. на ОСГТК на ВКС).

В настоящото производство се иска отмяна на влязлото в сила първоинстанционно решение. Заявеното с подадената молба за отмяна искане е основано на чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК, съгласно която разпоредба заинтересованата страна може да поиска отмяна на влязло в сила решение, когато се открият нови обстоятелства или нови писмени доказателства, които са от съществено значение за разрешаване на спора и страната не е могла да се снабди с тях своевременно. Съгласно приетото в т. 3 на ППВС № 2/1977 г. е допустима отмяната, когато след влизане в сила на решението на гражданския съд с влязла в сила присъда се установява по надлежния ред имащ значение за спора факт, макар той да е бил известен на страната, защото едва с признаването му по предвидения законов ред той е установен. В настоящия случай с влязлото в сила решение на гражданския съд са разгледани исковете на пострадалите лица срещу възложителите на работата, при осъществяване на която са причинени вредите, при виновно и противоправно поведение на деликвента, установено въз основа на заключение на техническа експертиза. Въз основа на него е прието, че при свързването на бойлера към електрическата мрежа са допуснати груби нарушения на техническите изисквания на Наредба № 3/2004 г. от И. В., вследствие на което се е получило офазяване на електрическия уред и при допир на пострадалия е протекъл ток, който е причинил смъртта му. Следователно, от съществено значение за този спор е противоправността на деянието на деликвента и неговата вина, които предпоставки гражданският съд приел, че са налице с оглед професионалната му квалификация. Съгласно чл. 300 ГПК влязлата в сила присъда на наказателния съд е задължителна за гражданския съд, който разглежда гражданските последици от деянието, относно това, дали е извършено деянието, неговата противоправност и виновността на дееца. Влязлата в сила присъда, представена с молбата за отмяна, касае противоправното поведение на участващото в гражданското производство трето лице, помагач на ответниците, сега молител, вследствие на което поведение е поддържано, че е настъпила смъртта на пострадалия М. М. и са причинени претендираните неимуществени вреди на ищците.

Налице е съвпадение относно основния факт – действията по поставяне и свързване на бойлера, при ползването на който е причинена смъртта на пострадалия М. М., и в двете производства; този факт като основание за гражданската отговорност на деликвента е определящ и за отговорността на възложителите по чл. 49 ЗЗД. Поради това и следва да се приеме, че е налице основанието по чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК за отмяна на постановеното решение по исковете по чл.49 ЗЗД. Фактите, взети предвид в наказателното производство, приключило с влязлата в сила присъда, относно деянието, противоправността му и вината на молителя, са от значение за търсената гражданска отговорност. Тези обстоятелства не са били известни на страната, тъй като са установени едва с постановената по-късно присъда. Поради това и влязлото в сила решение на Окръжен съд Варна следва да се отмени и делото се върне за ново разглеждане при съобразяване на влязлата в сила присъда. При новото разглеждане съдът ще следва да се произнесе и по исканията за присъждане на разноски /т. 4 на ТР № 6/2012 г. ОСГТК на ВКС/.

Водим от горното и на основание чл. 307, ал. 3 ГПК, Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение

РЕШИ:

ОТМЕНЯВА на основание чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК решение № 1561 от 25.10.2017 г. по гр. д. № 993/2015 г. на Окръжен съд – Варна в осъдителните части и ВРЪЩА ДЕЛОТО за ново разглеждане от друг състав на Варненския апелативен съд.

Решението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.