Действие на уважен Павлов иск спрямо последващ купувач след вписването

Текстът на акта

Ключови фрази

Р Е Ш Е Н И Е

№ 50131/2022

София, 23.02.2023 г.

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Върховният касационен съд на Република България, гражданска колегия, Второ отделение, в съдебно заседание на тринадесети декември през две хиляди двадесет и втора година в състав:

Председател: Камелия Маринова

Членове: Веселка Марева

Емилия Донкова

при секретаря Даниела Танева, като изслуша докладваното от съдията Донкова гр. д. № 4575/2021 г., и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 290 и сл. ГПК.

С определение № 223 от 30.05.2022 г. е допуснато касационно обжалване на въззивно решение № 260195 от 09.06.2021 г. по в. гр. д. № 246/2021 г. на Пазарджишкия окръжен съд. Касаторите А. А. З., Д. К. М., М. В. М. и ЧСИ Д. Д. искат обжалваният съдебен акт да бъде отменен като неправилен поради нарушение на материалния закон и необоснованост - касационно отменително основание по чл. 281, т. 3 ГПК.

С въззивното решение е потвърдено решение № 2126/15.05.2018 г. по гр. д. № 2514/2019 г. на Пазарджишкия районен съд, с което е признато за установено по предявения положителен установителен иск от „Николетти“ АД срещу А. А. З., правото на собственост на ищеца върху следния имот: самостоятелен обект с идентификатор ***** /офис/ по кадастралната карта на [населено място]. Решението е постановено при участието на трети лица – помагачи на страната на ответницата: ЧСИ Д. Д., Д. М., М. М., община Пазарджик, „Ви Ес Инвест“ ООД и „В. ателие“ ЕООД.

Ответникът по касация „Николетти“ АД, чрез процесуалния си представител, в отговора на касационната жалба оспорва същата. В съдебно заседание не взема становище.

Третите лица – помагачи ЧСИ Д. Д., Д. М. и М. М. в съдебно заседание изразяват становище за основателност на касационната жалба. Третите лица – помагачи „Ви Ес Инвест“ ООД, „Виргиния ателие“ ЕООД и община Пазарджик не вземат становище в съдебно заседание.

Касационното обжалване е допуснато на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК по следния въпрос: ако прехвърлянето на правата е извършено след вписване на исковата молба по чл. 135 ЗЗД, може ли обявената недействителност на сключената от длъжника сделка да бъде противопоставена на последващите приобретатели, придобили права върху имуществото от лицето, с което длъжникът е договарял и длъжни ли са те да търпят принудително изпълнение върху придобитите от тях права.

Върховният касационен съд на РБ, състав на Второ гражданско отделение, като разгледа жалбата, приема за установено следното:

В исковата молба ищецът „Николетти“ АД е изложил твърдения, че е придобил правото на собственост върху процесния имот по силата на постановление за възлагане от 06.10.2017 г. /влязло в сила на 18.10.2017 г./. Въведен е във владение с протокол от 27.10.2017 г.

Ответницата А. А. З. е изложила съображения за неоснователност на иска, с твърдението, че се легитимира като собственик на основание постановление за възлагане от 30.04.2019 г. /по изп. д. № 1063 от 2017 г. на ЧСИ Д. Д./. По аргумент от чл. 496, ал. 2 ГПК, тъй като длъжникът „Ей Ти Ел“ ЕООД не е бил собственик към момента на извършването на публичната продан, постановлението за възлагане в полза на ищеца не е породило вещно-прехвърлителен ефект.

Изпълнително дело № 1063/2017 г. на ЧСИ Д. Д. е образувано на 08.06.2017 г. Взискатели по същото са Д. и М. М.. Длъжници са „Ви Ес Инвест“ ООД и „Виргиния ателие“ ЕООД. Първото дружество е придобило имота като апортна вноска /на 05.03.2014 г./, а на 29.09.2015 г. го е продало на „Виргиния ателие“ ЕООД.

С влязло в сила решение по т. д. № 207/2015 г. на ОС – Пазарджик е обявен за относително недействителен по отношение на кредиторите Д. и М. М., договора за продажба от 29.09.2015 г., между „Ви Ес Инвест“ ООД и „Виргиния ателие“ ЕООД. Исковата молба по чл. 135 ЗЗД е вписана на 19.10.2015 г. В хода на делото /на 27.01.2016 г./ „Виргиния ателие“ ЕООД е продало имота на „Ей Ти Ел“ ЕООД и е учредило ипотека в полза на ищеца „Николетти“ АД, вписана на 19.12.2016 г. Съдебното решение е отбелязано на 12.06.2017 г. На същата дата е наложена възбрана и е насрочен опис върху процесния имот. Опис е извършен на 11.07.2017 г. /видно от протокол за опис и оценка, от който се установява, че същият е във владение на „Ей Ти Ел“ ЕООД/. За пазач е назначен управителят на дружеството. При извършването на описа е присъствал представител на ищеца – ипотекарен кредитор. С протокол от 19.12.2017 г. на съдебния изпълнител, на основание чл. 486 ГПК, е извършена смяна на пазач, като е назначена Д. М.. Ищцовото дружество е уведомено за насрочената публична продан.

В постановлението за възлагане, с което се легитимира ответницата, е посочено, че към момента на налагане на възбраната имотът е собственост на „Ей Ти Ел“ ЕООД – трето лице, придобило имота от длъжника „Виргиния ателие“ ЕООД /нотариален акт № 29 от 27.01.2016 г. за покупко-продажба/, а към настоящия момент – собственост на „Николетти“ АД. Спрямо взискателите Д. и М. М. имотът се счита собствен на длъжника по изпълнителното дело „Ви Ес Инвест“ ООД след успешно проведения иск по чл. 135 ЗЗД, като исковата молба е била вписана на 19.10.2015 г. и съдебното решение отбелязано на 12.06.2017 г.

Изпълнително дело № 505/2017 г. на ЧСИ М. А. с взискател „Николетти“ АД е образувано на 21.07.2017 г. срещу длъжника „Ей Ти Ел“ ЕООД. Изпълнителния лист, въз основа на който е образувано делото, е издаден на 05.07.2017 г. въз основа на заповед по чл. 417 ГПК. Възбрана е била наложена на 24.07.2017 г. С постановление от 06.10.2017 г., влязло в сила на 18.10.2017 г., процесният имот е възложен на ищеца.

Първоинстанционният съд е изложил съображения, че обявената относителна недействителност е само в отношенията между кредитора и длъжника /в случая Д. и М. М. и техния длъжник „Ви Ес Инвест“ ООД и между взискателите и „Виргиния ателие“ ЕООД/. По отношение на всички останали лица, в това число в отношенията между длъжника и лицето, с което е договарял, действието на сделката се запазва и имуществото се счита собственост на приобретателя /„Виргиния ателие“ ЕООД/. Поради това приобретателят, с когото длъжникът е договарял, като титуляр на правото на собственост върху имуществото може да го прехвърли на трето лице /„Ей Ти Ел“ ЕООД - длъжникът по изп. д. № 505 от 2017 г. на ЧСИ М. А./, а последното на свой ред може да извърши прехвърляне, като във всички случаи разпореждането ще се явява извършено от титуляр. При наличието на такава поредица от разпоредителни сделки кредиторът е увреден не чрез една, а чрез поредица от сделки. Кредиторът може да се защити срещу увреждането му, поради извършеното последващо прехвърляне от съконтрахента на длъжника с иск по чл. 135 ЗЗД, не само по отношение на сделката, сключена между длъжника и неговия съконтрахент, но и по отношение на последващите сделки, сключени с приобретатели, за които се твърди, че са недобросъвестни. Защитата на кредитора по чл. 135 ЗЗД при последваща разпоредителна сделка, извършена от лицето, в чиято полза длъжникът се е разпоредил с имуществото си, е чрез предявяването на иска за недействителност по отношение на него не само на първоначалната сделка с имуществото на длъжника, но и на последващите сделки, които го увреждат. Позовал се е на постановките на тълкувателно решение № 2/2019 г. по т. д. № 2/2017 г. на ОСГТК на ВКС. Целената от взискателите по изпълнително дело № 1063/2017 г. на ЧСИ Д. Д. защита по отношение последния приобретател на имуществото, а това е „Ей Ти Ел“ ЕООД, би се постигнала с уважаването на иска по чл. 135 ЗЗД срещу този приобретател. Липсват данни по делото, а и твърдения такава защита да е била успешно проведена. Към момента на реализиране на публичната продан по изпълнително дело № 505/2017 г. по описа на ЧСИ М. А. титуляр на правото на собственост върху процесния имот е длъжникът по изпълнителното производство „Ей Ти Ел“ ЕООД, поради което ищецът е придобил правото на собственост на твърдяното деривативно основание – реализирана публична продан, в която същият е обявен за купувач на процесния имот чрез влязло в сила на 18.10.2017 г. постановление за възлагане. Ответницата също е придобила право на собственост върху процесния имот на основание публична продан по друго изпълнително дело, като това е станало почти две години по- късно /на 16.05.2019 г./ Налице е конкуренция на права, почерпени от две публични продани по отношение на един и същ имот, която е в полза на ищеца.

Въззивният съд е приел, че публичната продан прехвърля собствеността на продадения имот върху купувача, но при условие, че длъжникът е бил собственик на имота. Ако възложения имот не е бил собственост на длъжника и съдът с влязло в сила решение установи това, купувачът, респективно взискателят, на който е възложен имота, съдебно се отстранява от купения на публична продан имот. По силата на това решение настъпват последиците на евикция. Публичната продан е недействителна, когато е продаден чужд имот. Спрямо истинския собственик проданта е недействителна, тя не може да му се противопостави и той може да ревандикира имота. В този случай без значение е дали собственикът е знаел, че се продава негов имот, че е бездействал или не се е противопоставял на нея. Две са основанията,които водят до отмяна на постановлението за възлагане: обжалване по реда на чл. 435, ал. 3 ГПК и оспорване действителността на продажбата по исков ред. Когато възлагането е било обжалвано и потвърдено, действителността на продажбата не може да бъде оспорвана по исков ред. По несъмнен начин се установява,че постановление за възлагане на недвижим имот от 06.10.2017 г. от проведена публична продан по изп. дело № 505/2017 г. не е обжалвано, същото е влязло в сила на 18.10.2017 г. Недействителността на публичната продан не е обявена и по съдебен ред. От деня на влизане в сила на постановлението за възлагане купувачът придобива всички права, които длъжникът е имал върху имота, и с това се проявява вещноправното действие на възлагането. В случай че при публичната продан е възложен имот, който не е собственост на длъжника, истинският собственик може да го ревандикира-спрямо него публичната продан е недействителна. Титулът за собственост, легитимиращ ищеца като собственик – постановление за възлагане от 06.10.2017 г., не е обжалвано и не е отменено, публичната продан не е обявена за недействителна, имота не е ревандикиран от претендиращ собствеността върху имота, поради което съдът е приел, че ищецът е установил чрез главно и пълно доказване правото си на собственост върху процесния имот на основание постановление за възлагане от 06.10.2017 г. от проведена публична продан по изп. дело № 505/2017 г., влязло в сила на 18.10.2017 г. Ответницата се легитимира като собственик също с постановление за възлагане, но от по-късно проведена публична продан на същия имот, а именно: постановление за възлагане от 30.04.2019 г., влязло в сила на 16.05.2019 г. При тази конкуренция на права, ищецът е този, който се легитимира като собственик на имота. По отношение на съображенията във въззивните жалби, досежно правата на ищците в производството по чл. 135 ЗЗД, момента на вписване на исковата молба по П. иск, съдът е посочил, че същите са неотносими към конкретния правен спор – по чл. 124 ГПК между две лица, легитимиращи се като собственици на основание влезли в сила постановления за възлагане.

По основанието за допускане на касационно обжалване.

В случай че прехвърлянето на правата е извършено след вписване на исковата молба по чл. 135 ЗЗД, обявената недействителност на сключената от длъжника сделка може да бъде противопоставена на последващите приобретатели, придобили права върху имуществото от лицето, с което длъжникът е договарял и те са длъжни да търпят принудително изпълнение върху придобитите от тях права.

Горното следва от постановките на № 2/09.07.2019 г. по т. д. № 2/2017 г. на ОСГТК на ВКС, т. 3 от същото, според което ако прехвърлянето на правата е извършено след вписване на исковата молба по чл. 135 ЗЗД, съгласно чл. 226, ал. 3 ГПК обявената недействителност на сключената от длъжника сделка може да бъде противопоставена на последващите приобретатели, които са длъжни да търпят принудително изпълнение върху придобитите от тях права. Вписването на исковата молба, с която е предявен иск по чл. 135 ЗЗД, има оповестително-защитно действие /чл. 135, ал. 1, изр. 2 ЗЗД във вр. с чл. 114 ЗС във вр. с чл. 112 ЗС/, съответно постановеното в полза на ищеца решение ще разпростре действието си /силата на пресъдено нещо/ и по отношение на последващия приобретател – чл. 226, ал. 3 ГПК. Последният ще бъде принуден да търпи принудително изпълнение върху придобитите от него права. Различно е разрешението, когато прехвърлянето на правата е извършено преди вписване на исковата молба по чл. 135 ЗЗД, каквато хипотеза не е настоящата.

По касационната жалба.

С оглед дадения по-горе отговор на въпроса, по който е допуснато касационно обжалване, въззивният съд неправилно е приел, че момента на вписване на исковата молба по П. иск е без правно значение за разрешаване на настоящия спор. В хипотеза като настоящата, при която прехвърлянето на правата е извършено след вписване на исковата молба по чл. 135 ЗЗД, следва да се приеме, че обявената недействителност на договора за продажба от 29.09.2015 г. между „Ви Ес Инвест“ ООД и „Виргиния ателие“ ЕООД, може да бъде противопоставена на „Ей Ти Ел“ ЕООД. Последното дружество като приобретател е длъжно да търпи принудително изпълнение върху придобитите от него права. Възлагането, извършено с постановление от 06.10.2017 г. от проведена публична продан по изп. дело № 505/2017 г., влязло в сила на 18.10.2017 г., не е породило вещно-прехвърлително действие в полза на ищцовото дружество.

В обобщение, предявеният положителен установителен иск е неоснователен.

Поради изложените съображения следва да се приеме, че като е потвърдил първоинстанционното решение, въззивният съд е постановил неправилен съдебен акт, който следва да бъде отменен, като вместо него се постанови нов по същество за отхвърляне на иска.

С оглед изхода на делото в полза на касатора А. З. трябва да се присъдят направените по делото разноски, които за всички инстанции възлизат на сумата 6 768 лв. /за държавна такса и адвокатско възнаграждение, от които сумата 3 000 лв. в първоинстанционното производство, сумата 3 600 лв. за въззивното и сумата 168 лв. за касационното производство/. В полза на третите лица – помагачи, на основание чл. 78, ал. 10 ГПК, не следва да се присъждат разноски.

По изложените съображения Върховният касационен съд на РБ, състав на Второ г. о.

Р Е Ш И:

ОТМЕНЯ въззивно решение № 260195 от 09.06.2021 г. по в. гр. д. № 246/2021 г. на Пазарджишкия окръжен съд, като вместо него ПОСТАНОВЯВА:

ОТХВЪРЛЯ предявения от „Николетти“ АД, със седалище и адрес на управление: гр. Пазарджик, ул. "Петър Бонев" № 154 срещу А. А. З. от [населено място], [община], [улица], ЕГН [ЕГН], положителен установителен иск за признаване за установено по отношение на ответницата правото на собственост на ищеца върху следния недвижим имот: самостоятелен обект с идентификатор ***** /офис/ по кадастралната карта на [населено място], намиращ се в сграда № 1 в поземлен имот с идентификатор ***, с площ от 49,20 кв. м., ведно с 7,62 кв. м. ид. ч. от общите части на сградата, при съседи: на същия етаж – обекти с идентификатори ***** и *****, под обекта – обект с идентификатор *****, над обекта – обект с идентификатор *****, ведно с 5 кв. м. ид. ч. от поземлен имот с идентификатор ***, целият с площ 256 кв. м., в който имот е построена сградата, при съседи: имоти с идентификатори ***, ***, ***, *** и ***, находящ се в [населено място], [улица].

Осъжда „Николетти“ АД, със седалище и адрес на управление: гр. Пазарджик, ул. "Петър Бонев" № 154, да заплати на А. А. З., сумата 6 768 лв. /шест хиляди седемстотин шестдесет и осем лева/, представляваща направени разноски за всички инстанции.

Решението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: