Отказ за допълване на решение на ВКС по молба за извънредна отмяна

Текстът на акта

Ключови фрази

4

Р Е Ш Е Н И Е
№ 379

София, 19.06.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА

Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в закрито заседание на тринадесети юни две хиляди двадесет и четвърта година в състав:

Председател: МАРГАРИТА СОКОЛОВА

Членове: СВЕТЛАНА КАЛИНОВА

ГЪЛЪБИНА ГЕНЧЕВА

като разгледа докладваното от съдия Генчева гр. д. № 61 по описа за 2024 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл.250 ГПК.

Образувано е по молба вх. № 268160 от 04.04.2024 на „Совтранс Ауто“ ЕООД за допълване на решение № 201 от 29.03.2024 г. по настоящото дело.

Молителят счита, че съставът на ВКС не се е произнесъл по цялото му искане за отмяна на влязло в сила решение, което съдържало главно и евентуално искане както по отношение на петитумите, така и по отношение на въведените основания за отмяна. Молбата за отмяна не била възприета в нейната цялост, като изцяло било изключено обсъждането и произнасянето от ВКС по това дали са налице нови обстоятелства – отрицателният факт по липса на премахване на официалния обезпечителен печат за запечатване на имота и непосредствено следващото от него второ ново обстоятелство – липсата на правен интерес от иска заради поредността на юридическите действия по налагане на обезпечения спрямо имота и извършения въвод от ЧСИ, включително липсата на правен интерес от иска по чл.108 ЗС в осъдителната му част. Молителят набляга на обстоятелството, че ищцата по предявения срещу него иск по чл.108 ЗС е била въведена във владение в имота от ЧСИ и не е установено изваждането й оттам. Съставът на ВКС нарушил задължителното тълкуване на чл.303 ГПК, дадено в т.13 на ППВС № 2/29.09.1977 г. по гр. д. № 1/77 г., съгласно което съдът не е обвързан от правната формулировка на основанието за отмяна, а следва да се произнесе по изложените в молбата обстоятелства. Съставът на ВКС разсъждавал само за наличието на ново писмено доказателство, но пропуснал да обсъди „наведените в молбата за отмяна установими от документа заедно с доказателствата по делото няколко нови обстоятелства, посочени по-горе“. Отделно от това искането било съдът да уважи молбата изцяло, евентуално – частично, само в осъдителната част на иска по чл.108 ЗС. Произнасянето обаче било само по първото искане и нямало мотиви и диспозитив по искането за отмяна на решението по чл.108 ЗС само в осъдителната му част. Иска се допълване на постановеното решение, като се съобразят всички изложени в молбата за отмяна изводими основания и съдът се произнесе по двата нейни петитума в тяхната цялост.

Ответникът в производството Ц. К. П. оспорва молбата. Счита, че тя е неоснователна.

Третото лице-помагач „Обединена българска банка“ АД оспорва молбата. Счита, че съдът се е произнесъл по цялото искане и няма основание за допълване на постановеното решение.

Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, счита молбата за процесуално допустима, тъй като е подадена в законния едномесечен срок.

Разгледана по същество, молбата е неоснователна.

Производството по настоящото дело е образувано по молба вх. № 290885 от 17.11.2023 г. на „Совтранс Ауто“ ЕООД за отмяна на основание чл.303, ал.1, т.1 ГПК на влязлото в сила решение № 1155/19.08.2022 г. по гр. д. № 5/2022 г. на Софийския апелативен съд, с което на основание чл.108 ЗС молителят е бил отстранен от процесния имот – таванско жилище в [населено място], [улица].

С решение № 201 от 29.03.2024 г. по делото съставът на ВКС е оставил молбата без уважение. Обсъдени са твърденията на молителя, че на 21.07.2023 г., след влизане в сила на решението, чиято отмяна иска, е получил от синдика на „Т. Строй“ ЕООД /н./ удостоверение по изп. д. № 823/2018 г. на ЧСИ М. М. с изх. № 4953/19.07.2023 г., което установявало датата на запечатване на имота на 21.09.2018 г., както и че синдикът на „Т. Строй“ ЕООД /н./ не е инициирал процедура по чл.652 ТЗ по сваляне на поставените печати. Посочени са и исканията на молителя – да бъде отменено цялото решение по чл.108 ЗС, евентуално – само осъдителният диспозитив. Съставът на ВКС е изложил подробни съображения защо счита, че молбата за отмяна по чл.303, ал.1, т.1 ГПК е неоснователна. Прието е, че писменото доказателство, на което се основава тази молба, установява две обстоятелства – че въз основа на обезпечителна заповед от 17.09.2018 г. по търг. д. № 105/2016 г. на Плевенския окръжен съд е наложена обезпечителна мярка, с която синдикът на „Т. Строй“ ЕООД /н./ е овластен със съдействието на избран от него съдебен изпълнител и техническо лице /ключар/ да смени ключалката и заключващите механизми на външната входна врата на сградата в [населено място], [улица] на процесното таванско жилище в същата сграда, както и че на 21.09.2018 г. е постановено запечатване на основание чл.650, ал.1, вр. чл.651 ТЗ в изпълнение на обезпечителната заповед и че синдикът не е предприел действия по чл.652 ТЗ по вдигане на поставените печати. Прието е, че това писмено доказателство не е ново по смисъла на чл.303, ал.1, т.1 ГПК, тъй като е създадено след влизане в сила на решението, чиято отмяна се иска и тъй като не установява нови обстоятелства, които да не са били известни при разглеждане на делото в инстанциите по същество. Прието е също, че по делото има доказателства, които сочат данни, съответстващи на данните по „новото“ доказателство, а именно определение № 899/17.09.2018 г. по търг. д. № 105/2016 г. на Плевенския окръжен съд, с което синдикът на „Т. Строй“ ЕООД/н./ е овластен да извърши запечатване на процесното жилище в [населено място], [улица], както и протокол от 08.06.2018 г. по изп. д. № 20187860400823 на ЧСИ М. М., с което е извършено самото запечатване. Посочено е, че тези данни имат отношение единствено към обстоятелството кой осъществява фактическата власт върху процесния имот, т.е. към третата предпоставка за уважаване на иска по чл.108 ЗС и нямат никакво отношение към собствеността на имота и съответно – към установителната част на влязлото в сила решение. Прието е, че наличието им по делото при разглеждането му в инстанциите по същество изключва възможността това решение да бъде отменено на основание чл.303, ал.1, т.1 ГПК в осъдителната част на иска по чл.108 ЗС.

По този начин съставът на ВКС се е произнесъл по цялото искане, като е изследвал кои са обстоятелствата, които се сочат в писменото доказателство, представено с молбата за отмяна; приел е, че тези обстоятелства не са нови, а са били разкрити чрез други доказателства по приключилото дело; че „новите“ обстоятелства нямат никакво отношение към установителната част на диспозитива по чл.108 ЗС и че въз основа на тях не може да се отмени влязлото в сила решение по чл.108 ЗС в осъдителната му част, тъй като данни за тях се съдържат в приключилото дело. Чрез молбата по чл.250 ГПК се цели не допълване на постановеното решение, а неговата промяна, което е недопустим резултат.

По изложените съображения молбата по чл.250 ГПК е неоснователна и следва да бъде оставена без уважение.

Воден от изложеното, Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение,

Р Е Ш И:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молба вх. № 268160 от 04.04.2024 на „Совтранс Ауто“ ЕООД за допълване на решение № 201 от 29.03.2024 г. по гр. д. № 61/2024 г. на ВКС, I-во г.о. в частта за разноските.

Определението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: