Към съдържанието
Питай законите

Практика · Върховен касационен съд · 24 Юни 2020

Дисциплинарна отговорност на нотариус при сделка с имот на търговско дружество

Върховен касационен съд · 24 Юни 2020

Резюме, съставено автоматично от текста на акта. Меродавен е самият акт по-долу.

Нотариус и министърът на правосъдието обжалват решение на Нотариалната камара, с което на нотариуса е наложена глоба от 3000 лв. Нарушението се състои в изповядване на сделка за продажба на имот на дружество без протокол от общото събрание с едновременна заверка на подписи и съдържание, както и отказ за съдействие при искане на преписи. Върховният касационен съд оставя в сила наложената глоба като правилна и съразмерна.

Какво приема съдът

Срокът по чл. 76, ал. 1 от ЗННД е спазен, ако министърът на правосъдието сезира дисциплинарния орган в рамките на 2 години от нарушението. Нотариусът е длъжен да изисква протокол с едновременна нотариална заверка на подписите и съдържанието при сделки с имоти на ООД съгласно чл. 137, ал. 4 от ТЗ.

Приложени разпоредби

Всяка посочена разпоредба е проверена да се среща в текста на акта.

нотариусдисциплинарно наказаниеглобаобщо събраниепродажба на имотдавност

Текстът на акта

Ключови фрази

Р Е Ш Е Н И Е № 48

Гр.София, 24.06.2020г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в открито съдебно заседание на двадесет и шести май през две хиляди и двадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Марио Първанов

ЧЛЕНОВЕ: Илияна Папазова

Майя Русева

при участието на секретаря Анжела Богданова, като разгледа докладваното от съдията Русева г.д.N.262 по описа за 2020г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.80 от Закона за нотариусите и нотариалната дейност /ЗННД/.

Образувано е по жалби на нотариус Я. Д. Н. и министъра на правосъдието срещу решение на Дисциплинарната комисия на Нотариалната камара на Република България /ДК на НКРБ/ от 2.12.19 по дисциплинарно дело №.2/19 - с което на Я.Н. е наложено наказание „глоба в размер на 3000лв.”. Първият жалбоподател твърди, че решението е постановено след изтичане на предвидения в чл.76 ал.1 ЗННД двугодишен срок, че не са изложени мотиви относно размера на наложеното наказание съобразно чл.79 ал.1 ЗННД и че не е налице дисциплинарно нарушение предвид изповядването на процесната сделка без решение на Общото събрание на дружеството с едновременно заверени подписи и съдържание съобразно чл.137 ал.1 т.7 и ал.4 ТЗ. Вторият жалбоподател поддържа, че наложеното наказание е занижено и несъответно на тежестта на извършените нарушения.

Всяка страна оспорва жалбата на другата и претендира разноски; НК на РБ не взема становище.

Жалбите срещу решението на ДК са подадени в срока по чл.80 ЗННД и от легитимирани да обжалват лица - поради което са процесуално допустими.

За да се произнесе по основателността им, Върховният касационен съд на Република България взе предвид следното:

С решение от 2.12.19г. по дисциплинарно дело №.2/19 на ДК на НКРБ на нотариус Я. Н., вписан под №.011 в регистъра на НК с район на действие съдебен район на РС Варна, е наложено дисциплинарно наказание на основание чл.75 ал.1 т.2 ЗННД „глоба в размер на 3000лв.“. Прието е, че при изпълнение на функциите си нотариусът е нарушил чл.137 т.7 и чл.137 ал.1 т.4 ТЗ-изповядал е сделка за разпореждане с недвижим имот, собственост на дружество с ограничена отговорност, без да спази изискването за наличие на протокол от общото събрание /ОС/ на съдружниците с удостоверени подписи и съдържание, извършени едновременно, и чл.8 от Етичния кодекс на нотариусите в България вр. чл.25 ЗННД - не е изпратил отговор на управител на горното дружество по повод искането му за преписи от документи по нотариалното дело, указващ на необходимостта от заплащане на съответната такса за това-предвид задълженията му за опазване правата и интересите на страните и тяхното упътване. Изложени са мотиви, че възражението за погасяване на дисциплинарната отговорност по давност е неоснователно, доколкото предложението на министъра на правосъдието е входирано в регистъра на НК на 25.09.18 /№.2216/25.09.19/, а нотариалният акт, предмет на дисциплинарното производство, е сключен на 26.09.17 /т.е. искането е депозирано в рамките на двугодишния срок по чл.76 ал.1 ЗННД/. От друга страна, неизпълнението на задължението на нотариуса да следи за надлежно обективираната воля на всички съдружници в протокола по чл.137 т.7 ТЗ и допуснатата възможност за провъзгласяване на нищожност на решенията им представлява съществено неизпълнение на закона. Аналогичното важи и във връзка с неизпълнението на задължението за опазване на правата и интересите на страните-нотариалното производство е съдебно охранителна процедура и архивирането и представянето на страните на различни документи е негова същностна задача, чието изпълнение е съществено задължение на нотариуса; същевременно изисканите документи са били необходими предвид евентуален бъдещ процес относно пороците на съгласието за изповяданата сделка. При тези обстоятелства е формиран извод, че нотариусът следва да понесе дисциплинарна отговорност. Отразено е, че в Устава не са посочени наказания, съразмерни на отделните нарушения, но, предвид наличната практика на ДК и ВКС, като се отчита и че на нотариуса не са били налагани други дисциплинарни наказания, му е определено такова в размер на глоба 3000лв.

На практика по делото няма спор относно факта на изповядване на сделката без наличен към този момент протокол от ОС на съдружниците с едновременно нотариално удостоверяване на подписите и съдържанието /този факт се признава и в обясненията на нотариуса до министъра на правосъдието/. Спорни са въпросите във връзка със законосъобразността на атакуваното решение предвид твърденията за налагане на наказанието след изтичане на двугодишния срок на абсолютна давност, за липса на дисциплинарно нарушение предвид разпоредбата на чл.137 ТЗ, за липса на мотиви за наложеното наказание и за неговата несъразмерност.

Срокът за налагане на дисциплинарното наказание е 6м. от откриване на

нарушението и 2г. от извършването му /чл.76 ал.1 ЗННД/. Когато няма норма-

тивно уредено дисциплинарно производство и дисциплинарното наказание се налага от наказващ орган без да е необходимо сезирането му от друго лице, като наложеното наказание подлежи на оспорване пред съд, който не може да наложи друго - по-леко или по-тежко наказание, срокът е за налагане на дисциплинарното наказание. Когато има нормативно уредено дисциплинарно производство, според което наказващият орган не може да действа служебно, а трябва да бъде сезиран от друго лице, и още повече когато решението на наказващия орган подлежи на съдебен контрол, включително по инициатива на сезиращото лице, и съдът може да наложи исканото дисциплинарно наказание, срокът е за сезиране на наказващия орган. Сезиращото лице може да контролира единствено скоростта на своето разследване. То не може да влияе на бързината, с която действа наказващият орган, и на бързината, с която правораздава съдът. Относима към разглеждания случай е втората хипотеза. При това положение следва да се приеме, че изповяданата на 26.09.17 сделка не съставлява нарушение, за което отговорността е погасена по давност - тъй като се включва в рамките на двугодишния период, изчисляван 2 години назад считано от 25.09.19-датата на сезиране на дисциплинарния орган от министъра на правосъдието.

Неоснователни са и възраженията за липса на дисциплинарно нарушение във връзка с разпоредбата на чл.137 ТЗ, за липса на мотиви и за несъразмерност на наказанието. Санкцията е наложена за две нарушения. Първото съставлява неспазване на разпоредбите на чл.137 ал.4 вр. с ал.1 т.7 ТЗ. Безспорно към момента на изповядване на процесната сделка е действала нормата на чл.137 ал.4 ТЗ (нова, въведена с ДВ, бр.105/16), съгласно която за взетите решения по чл.137 т.7 ТЗ за отчуждаване на недвижими имоти и вещни права върху тях се съставя протокол с нотариално удостоверяване на подписите и съдържанието, извършени едновременно /освен ако в дружествения договор е предвидена писмена форма-като наличие на подобно изключение не се твърди и не се установява/, а неспазването на тази форма е основание за нищожност на решението на ОС /чл.137 ал.5 ТЗ-нова, ДВ бр.105/16/. Касае се за ясна разпоредба, въведена с цел предотвратяване на злоупотреби и гарантиране на правната сигурност, вкл. опазване интересите на дружествата чрез предотвратяване на нежелано разпореждане с имуществото им. При положение, че същата е била действащо право /повече от половин година преди изповядването на сделката/, нотариусът е бил длъжен да съобрази нововъведените изисквания преди изповядването на сделката, респективно да я изповяда само след като се увери, че същите са спазени. След като е имало изискване за форма за действителност на съответното решение, той е следвало да иска предоставяне на документ, удостоверяващ спазването й. Това нотариусът не е извършил – въпреки липсата на надлежно заверен протокол на ОС, е изповядал заявената продажба. Позоваването на ТР 3/13 на ОСГТК на ВКС е неотносимо, доколкото същото е постановено при друга законодателна уредба /преди въвеждането на новите разпоредби на ал.4 и ал.5 на чл.137 ТЗ и при други изисквания за оформянето на решенията на ОС/, а от друга страна въпросът за действителността на сделката и евентуалните вреди от нея не е предмет на настоящото производство. Релевантно е, обаче, несъобразяването на съществени разпоредби-чието нарушение само по себе си би могло да доведе до тежки последици и нищожност-за спазването на които нотариусът е трябвало да следи, в това число предвид задължението си по чл.25 ЗННД да опазва правата и интересите на страните и да не допуска пропуски в работата, които биха довели до накърняването им. В отклонение от горното задължение е и допуснатото второ нарушение - предвид липсата на своевременно разясняване и указване на управителя на дружеството-продавач за необходимото заплащане на съответна такса за получаване на исканите преписи - необходими във връзка именно с евентуално оспорване на изповяданата-въпреки неспазването на изискванията на чл.137 ал.4 ТЗ-сделка.

Касае се за неизпълнение на съществени задължения на нотариуса. От друга страна безспорно на същия не са били налагани други дисциплинарни наказания /факт, отразен и в самото решение на дисциплинарния орган-стр.4/. При тези обстоятелства съдът намира, че наложеното наказание - в среден съобразно предвидения в чл.75 ал.1 т.2 ЗННД размер - за избора на което са изложени съответни, макар и кратки мотиви във връзка със съществената тежест на нарушенията и чистото дисциплинарно минало - е съобразено с конкретиката на случая, с броя и тежестта на нарушенията и цялостното професионално поведение на жалбоподателя. От друга страна, то съответства и на целите на личната превенция /да действа възпиращо на извършилото нарушенията лице в бъдещата му дейност/ и генералната превенция /предупредително и възпиращо действие спрямо останалите нотариуси/.

Предвид всичко изложено по-горе, обжалваното решение е законосъобразно и трябва да се потвърди. С оглед изхода на спора и неоснователността на двете жалби, разноски на жалбоподателите не се присъждат. Мотивиран от горното, ВКС, ІІІ ГО,

Р Е Ш И :

ПОТВЪРЖДАВА решение на Дисциплинарната комисия на Нотариалната камара на Република България от 2.12.19 по дисциплинарно дело №.2/19 - с което на нотариус Я. Д. Н., вписан под №.011 в регистъра на Нотариалната камара с район на действие съдебен район на РС Варна, е наложено наказание „глоба в размер на 3000лв.”.

Решението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:

Решението прилага закона, както е изглеждал на 24 Юни 2020 - не днешния текст. Може да питаш по редакцията от тогава.

Съдебните актове са публични; имената на физическите лица в тях са заличени от съда. Резюмето не е правен съвет. Имате подобен случай? Попитайте законите.