Условия за уважение на иск за премахване на незаконни строежи между съсобственици

Текстът на акта

Ключови фрази

1

2

Р Е Ш Е Н И Е

№ 123/20 г.

СОФИЯ, 11.02.2021 г.

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение в публично заседание на седемнадесети ноември две хиляди и двадесета година в състав :

ПРЕДСЕДАТЕЛ : ДИЯНА ЦЕНЕВА

ЧЛЕНОВЕ : БОНКА ДЕЧЕВА ВАНЯ АТАНАСОВА

при секретаря Емилия Петрова

изслуша докладваното от съдията Д. Ценева гражданско дело № 4776/2019 година и за да се произнесе, взе предвид :

Производството е по чл. 290 и сл. ГПК.

С определение № 313 от 15.06.2020 г. е допуснато касационно обжалване на въззивно решение № 339 от 01.08.2019 г. по в.гр.д. № 181/2019 г. на Окръжен съд - Смолян в частта, с която е уважен предявеният от Ю. С. Т. против И. А. Т. иск с правно основание чл. 109 ЗС и ответникът е осъден да прекрати неоснователните си действия, изразяващи се в поставяне на мрежа, изграждане на бетонна стена с кофраж до съществуващата дървена ограда, да не извършва строеж, несъобразен със с действащия план на [населено място], без издадени строителни книжа и без изрично писмено съгласие, дадено от Ю. С. Т., както и да премахне поставената мрежа и изградената бетонна стена с кофраж, с които пречи на Ю. С. да упражнява правото си на собственост върху 1/2 ид. част от имот пл.№ ... с площ 551 кв.м, за който е отреден УПИ ...... в кв. .. по ПУП на селото. Касационното обжалване е допуснато на основание чл. 280, ал.1, ал.2, изр. последно ГПК- очевидна неправилност.

Жалбоподателят поддържа, че въззивният съд не е индивидуализирал действията, които приема да са извършени от него и не е изложил никакви съображения защо приема, че тези действия създават пречки за ищеца да упражнява правото си на собственост върху процесния имот. Сочи, че не е изграждал бетонна стена с кофраж, а ограда с плъзгаща врата на уличната регулационна линия, на мястото на съществуващата дотогава дървена ограда, не е поставял ограда от мрежа и не е извършвал ново строителство в имота, а е укрепил покривната конструкция на съществуващата стопанска сграда, негова собственост. Тези обстоятелства не са съобразени от въззивния съд, поради което изводът му за основателност на претенцията по чл. 109 ЗС е явно необоснован и противоречи на материалния закон.

В писмен отговор на касационната жалба ответникът по касация Ю. С. Т. изразява становище, че въззивното решение е правилно и законосъобразно.

Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, като обсъди заявените с касационната жалба оплаквания във връзка с доказателствата по делото и становищата на страните, приема следното:

Съгласно разясненията, дадени в т. 3 от ТР № 4 от 06.11.2017 г. по тълк.д. № 4/2015 г. на ОСГК на ВКС, за уважаване на негаторния иск по чл. 109 ЗС е необходимо ищецът да докаже не само, че е собственик на имота и че върху този имот ответникът е осъществил неоснователно въздействие /действие или бездействие/, но и че това действие или бездействие създава за ищеца пречки да упражнява правото си на собственост в пълен обем. Посочено е, че ако действията на ответника са неоснователни, но не създават пречки на собственика, негаторният иск подлежи на отхвърляне .

По настоящото дело е установено, че с нотариален акт № .., т..., дело № ../ 11.08.2017 г. на нотариус с рег. № .. по регистъра на НК Д. И. Т., А. И. Т. и С. А. Г. са признати за собственици на основание давностно владение и наследство на недвижим имот, представляващ ПИ пл.№ .. с площ 551 кв.м, за който е отреден УПИ ....... в кв. .. по плана на [населено място], одобрен през 1990 г., ведно с построената в този имот паянтова стопанска сграда на един етаж със застроена площ 90 кв.м. С нотариален акт № .., т..., дело № .. от същата дата продали този имот на ответника И. А. Т..

Д. Т., С. Г. и А. Т. са наследници на И. И. Т. / А./м/ К. Т./, поч. през 2003 г.

Установено е по делото, че с Протокол от 15.05.1975 г. комисия в състав председател на ИК на Селски общински народен съвет - [населено място], и завеждащ техническата служба, след като изслушала заинтересованите лица, взела решение градината в парцел 219 над пътя, притежавана от братя Ю. и Б. Т., да се отстъпи на А. К. Т. за притежание от 15.05.1975 г., а под пътя в парцел ... в кв. .. мястото с граници С. С. и новостроящата се къща на братя Ю. и Б. Т. да остане на А. К. за път до плевнята, а другото място от парцела да остане притежание на братята Ю. и Б. Т.. Протоколът е подписан от членовете на комисията и от А. Т., Ю. Т. и Б. Т..

По делото е установено, че в разписния лист към плана на [населено място] от 1960 г. имот пл.№... е бил записан на името на И. Л. Т.. Той е починал през 1974 г. и е оставил за наследници по закон съпруга и три деца, едно от които е И. И. Т. /А. К. Т./. Установено е също, че в имот... е била изградена полумасивна стопанска постройка, която се е ползвала от И. Т., а след неговата смърт - от сина му И., а по настоящем от ответника И. А. Т., който е негов внук.

Процесният имот пл.№ .. е идентичен с имот пл.№ ... по плана на [населено място], одобрен през 1960 г. В него попада по- голямата част триетажна масивна жилищна сграда със застроена площ 70.50 кв.м, собственост на ищеца Ю. / Ю./ Т., изградена на калкан със триетажна жилищна сграда в имот пл.№ .., за която не се спори, че е собственост на наследниците на Б. Т.. С гласни доказателства е установено, че ищецът е ползвал дворното място за да държи там дърва. Стопанската сграда е ползвана само от И. И. Т., а след неговата смърт – от наследниците му и понастоящем от ответника.

С влязлото в сила въззивно решение, постановено по настоящото дело, е уважен изцяло предявеният от Ю. С. Т. иск с правно основание чл. 124, ал.1 ГПК, като е признато за установено по отношение на И. А. Т., Д. И. Т., А. И. Т. и С. А. Г., че Ю. С. Т. е собственик на основание давностно владение на 1/2 ид. част от имот пл.№ .. с площ 551 кв.м, образуващ УПИ ... в кв. ... по плана на [населено място], утвърден през 1990 г., и на основание чл. 108 ЗС ответникът И. А. Т. е осъден да му предаде държането върху тази 1/2 ид. част. На основание чл. 537, ал.2 ГПК е отменен частично до размер на 1/2 ид. част нотариален акт № .., т..., дело № .../ 11.08.2017 г. на нотариус с рег. № ... по регистъра на НК, с който Д. И. Т., А. И. Т. и С. А. Г. са признати за собственици на основание давностно владение и наследство на процесния недвижим имот. Останалата 1/2 ид. част от имота не е била предмет на делото и по отношение на нея правото на собственост на посочените лица не е отречено. Това налага да се приеме, че договорът за покупко- продажба, с който са прехвърлили имота на ответника, е породил валидно вещнопрехвърлително действие за останалата 1/2 ид. част и ответникът И. А. Т. се легитимира като собственик на тази част и на построената в имота стопанска сграда.

Процесният имот граничи от североизток с улица. Назначената съдебно- техническа експертиза е установила, че там има изградена метална ограда с голям, плъзгащ се портал за автомобили, и малка врата за пешеходен достъп до дворното място. Оградата е прозирна, монтирана върху плътна бетонова основа с височина /на основата/ по - малко от 0.60 м. Разпитаните по делото свидетели безпротиворечиво са установили, че преди изграждането на тази ограда имотът е бил ограден откъм улицата с дървена ограда. По делото не е установено по какъв конкретно начин замяната на дървената ограда с метална препятства възможността ищецът да упражнява в пълен обем правото си на собственост върху жилищната си сграда и ограничава достъпа му до съсобственото дворното място. Липсват и твърдения на ищеца в тази насока. Направата на ограда на съсобствения имот от един от съсобствениците без необходимите строителни книжа не е неоснователно действие от естество само по себе си да създава пречки на другия съсобственик да упражнява правото си на собственост. Не е установено от събраните по делото доказателства ответникът да извършва в съсобствения имот нов строеж. Изграждането на стоманено - бетонови колони в стопанската сграда с цел укрепване на нейния покрив не обосновава уважаване на негаторния иск. Касае се за вътрешно преустройство, което не променя съществуващото фактическо положение, доколкото с него не се засягат външните параметри на сградата - не се увеличава нейната застроена площ, или височина. Укрепването на покрива на стопанската не лишава другия съсобственик от възможността да ползва жилищната си сграда или незастроената част от дворното място. Само поради това, че изграждането на оградата и вътрешното преустройство в съществуващата стопанска сграда са извършени без необходимите строителни книжа, негаторният иск за тяхното премахването не може да бъде уважен, ако по делото не е установено, че сами по себе си те ограничават, смущават и пречат на ищеца да ползва пълноценно собствената си вещ според нейното предназначение.

Като е достигнал до друг извод, въззивният съд е допуснал нарушение на материалния закон, което съставлява основание по чл. 281, т.3 ГПК за касиране на постановеното решение в тази част. Тъй като делото е изяснено от фактическа страна и не се налага извършване на нови или допълнителни съдопроизводствени действия, спорът следва да бъде решен по същество от касационната инстанция, като предявеният от Ю. С. Т. против И. А. Т. иск с правно основание чл. 109 ЗС за осъждане на ответника да прекрати неоснователните си действия, изразяващи се в поставяне на мрежа, изграждане на бетонна стена с кофраж до съществуващата дървена ограда и да не извършва строеж, несъобразен със с действащия план на [населено място], без издадени строителни книжа и без изрично писмено съгласие, дадено от Ю. С. Т., както и да премахне поставената мрежа и изградената бетонна стена с кофраж, бъде отхвърлен като неоснователен. От съвкупната преценка на събраните по делото доказателства не се установява тези действия да създават пречки на ищеца да упражнява п пълен обем правото си на собственост върху жилищната си сграда и принадлежащата му идеална част от дворното място.

С оглед този изход на делото, на основание чл. 78, ал.3 ГПК Ю. С. Т. следва да бъде осъден да заплати на И. А. Т. разноски по делото за касационната инстанция в размер на 797 лв., от които 600 лв. адвокатско възнаграждение и 197 лв. държавни такси, съобразно заявеното в съдебно заседание искане от касатора и представените договор за правна помощ и списък по чл. 80 ГПК на разноските.

Водим от гореизложеното съдът

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ въззивно решение № 339 от 01.08.2019 г. по в.гр.д. № 181/2019 г. на Окръжен съд- Смолян в частта, с която е уважен предявеният от Ю. С. Т. против И. А. Т. иск с правно основание чл. 109 ЗС, вместо което ПОСТАНОВЯВА:

ОТХВЪРЛЯ предявеният от Ю. С. Т. против И. А. Т. иск с правно основание чл. 109 ЗС за осъждане на ответника да прекрати неоснователните си действия, с които пречи на ищеца Ю. С. да упражнява правото си на собственост върху 1/2 ид. част от имот пл.№ ... с площ 551 кв.м, за който е отреден УПИ ...в кв. ... по ПУП на селото, изразяващи се в поставяне на мрежа, изграждане на бетонна стена с кофраж до съществуващата дървена ограда и да не извършва строеж, несъобразен със с действащия план на [населено място], без издадени строителни книжа и без изрично писмено съгласие, дадено от Ю. С. Т., както и да премахне поставената мрежа и изградената бетонна стена с кофраж.

ОСЪЖДА Ю. С. Т. да заплати на И. А. Т. разноски по делото за касационната инстанция в размер на 797 /седемстотин деветдесет и седем/ лв.

ПРЕДСЕДАТЕЛ :

ЧЛЕНОВЕ: