Неуважена молба за отмяна на съдебно решение за установен произход от баща

Текстът на акта

Ключови фрази

Р Е Ш Е Н И Е

№ 250
гр. София, 08.05.2025г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Върховният касационен съд на Република България , Гражданска колегия, Трето отделение , в открито съдебно заседание проведено двадесет и четвърти април през две хиляди двадесет и пета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМИЛ ТОМОВ

ЧЛЕНОВЕ: ДРАГОМИР ДРАГНЕВ

НЕВИН ШАКИРОВА

при секретаря Росица Иванова, като изслуша, докладваното от съдия Невин Шакирова гр.д. № 4931 по описа за 2024г. , за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 303, ал. 1, т. 5 от ГПК.

Образувано е по молба на А. Р. Г., чрез процесуален представител адв. К. К. за отмяна на влязло в сила решение от 24.10.1990г., постановено по гр.д. № 863/1989г. по описа на Окръжен съд – Пловдив.

С това решение, на основание чл. 41 от СК/1985г./отм./ е признато за установено, че А. Р. Г. е баща на детето Р. А. Т., родено на 17.08.1988г., с ЕГН [ЕГН] от майка А. Т. М. и са постановени мерки относно упражняването на родителските права по отношение на детето, предоставени на майката, относно режима на лични отношения и е присъдена издръжка.

Молбата е основана на твърдения, че през м. септември 2024г. при справка в масивите на ГРАО – П., молителят узнал, че като негов син е записано лицето Р. А. Г., което не познава. На 16.09.2024г. посетил [община], където след извършена справка от служители бил снабден с акт за раждане на Р. А. Т., в който с ръкописна бележка отстрани било отбелязано, че с влязло в сила решение е признато за установено, че баща на роденото от А. Т. дете е молителят. Поддържа, че не познава и никога не се е запознавал с тези лица, нито е бил търсен от някое от тях. По негова молба бил снабден със заверен препис от решението и всички запазени по делото книжа на 02.10.2024г. След запознаване със съдържанието на съдебното решение молителят твърди, че описаното в него е невярно – не познава ищцата по делото и не е имал никога връзка с нея; не е живял на съпружески начала с никого, защото от 03.11.1981г. е женен и живее със съпругата си. Не е бил уведомяван за воденото срещу него дело. Към момента на образуване на делото през 1989г., преди и след това, както и понастоящем живее в [населено място], на един и същ адрес в[жк]. От запазените книжа по делото не е ясно как, на кой адрес и дали е бил призоваван. Съгласно исковата молба посоченият от ищцата адрес за призоваването му е в [населено място], където молителят не е живял никога. Призовки, съобщения и книжа по делото не са му връчвани. Ищцата никога не го е уведомявала, че дължи издръжка, нито от съда е бил уведомен за дължимата държавна такса. Ето защо счита, че е налице хипотезата на чл. 303, ал. 1, т. 5 от ГПК затова, че вследствие на нарушаване на съответните правила е бил лишен от възможност да участва в делото или е бил ненадлежно представляван.

Отправя искане молбата за отмяна да се уважи.

Ответникът А. Т. М. в отговор оспорва молбата, както и изложените в нея твърдения като неотговарящи на обективната истина. Поддържа, че с молителя са имали интимна връзка, като той често оставал да нощува при нея в жилището на родителите й в [населено място]. Всички нейни роднини го познавали и знаели, че планират да сключат граждански брак. Тогава А. се представил, че е от [населено място]. Когато разбрал, че е бременна започнал да се дистанцира от нея. По-късно разбрала, че А. е женен и че с нея е поддържал извънбрачна връзка. След раждането на детето, А. е кръстен на дядо си по бащина линия, а молителят настоявал детето да бъде настанено в дом и оставено за осиновяване. Съпругата на А. също я познава, като е посетила веднъж дома й в [населено място] и е виждала детето Р.. По гр.д. № 863/1989г. молителят е бил представляван от защитник, който съгласно решението по делото е оспорил иска. Ето защо поддържа, че страната не е била лишена от възможност да участва по делото и не е била ненадлежно представлявана. Отправя искане молбата за отмяна да бъде оставена без уважение.

В съдебно заседание молителят, поддържа изразената позиция по делото в писмено становище, а ответникът не се представлява.

Върховният касационен съд, като обсъди доводите на страните във връзка с изложеното в молбата основание и след преценка на основателността на изложените твърдения с оглед заявеното основание за отмяна, приема следното:

С протокол за унищожаване на неценни документи с изтекъл срок на съхранение от 07.11.2005г. на Експертна комисия по чл. 149, ал. 3 от ПСАРОВАС /обн., ДВ, бр. 95 от 26.10.2004г. – отм./ на Окръжен съд – Пловдив, гр.д. № 863/1989г. с арх. № 730/1994г. е унищожено поради изтичане на указания срок за съхранение по чл. 148 от ПСАРОВАС /отм./. Сред запазените от делото оригинали на документи са искова молба и решение.

От тях се установява, че делото е било образувано по искова молба на А. Т. М. против А. Р. Г. за приемане за установено, че ответникът е баща на роденото от нея на 17.08.1988г. в [населено място] дете от мъжки пол Р..

Съгласно постановеното на 24.10.1990г. решение по това дело, ответникът не се явява в съдебни заседания и не взема становище лично, а защитата му оспорва иска.

Въз основа на събраните по делото доказателства, поотделно и съвкупно, съдът приел за установено от показанията на свидетелите С. М. и С. М., че страните са живели на съпружески начала от м. октомври 1987г. до началото на м. март 1988г. Често приспивали в дома на родителите на ищцата и демонстрирали връзката си пред близки и приятели. Проектирали сключване на брак, но това не се случило. Ищцата забременяла и когато бременността й била видима и напреднала, настъпила раздяла. Ответникът настоявал бременността да се прекъсне, но това било невъзможно поради напредналия й стадий. По време на зачеването, което според заключението на вещото лице П. е 23-28.11.1987г., ищцата не е имала контакти с друг мъж.

Ответникът не се е явявал за даване на кръвни проби за хематологична и левкоцитна експертизи, не се е явявал и в съдебни заседания.

При така установеното, съдът приел предявения иск за основателен и уважил същия, постановявайки и законните последици от установения произход от бащата на детето Р. А. Т., родено на 17.08.1988г.

Решението е влязло в сила на 05.02.1991г.

Молбата за отмяна е процесуално допустима, съобразно произнасянето по реда на чл. 307, ал. 1 от ГПК.

Разгледана по същество, молбата е неоснователна.

Производството по чл. 303 и сл. от ГПК е извънреден способ за извънинстанционен контрол на влезли в сила неправилни съдебни решения, когато неправилността се състои в несъответствие между решението и действителното правно положение и се дължи на причини, изчерпателно изброени в чл. 303, ал. 1 от ГПК – основания за отмяна, които не могат да се тълкуват и прилагат разширително.

Според разясненията в ТР № 7 от 31.07.2017г. по тълк.д. № 7/2014г. на ОСГТК на ВКС, в чл. 303, ал. 1, т. 5 от ГПК са групирани няколко отменителни основания със самостоятелно значение. Общото между тях е, че страната не е могла да вземе участие лично или чрез надлежен представител при водене на делото и по този начин не е могла да упражни предоставените й от закона процесуални възможности за ефективна и пълноценна защита в процеса. Поради това законът предполага, че страната не е могла да включи релевантни за делото факти и обстоятелства и да посочи доказателства за установяването им, поради което делото е останало неизяснено от фактическа страна и за нея решението е неправилно. С отмяната по този ред се обезпечава правото на страната на защита по висящ процес, като се осуети опасността да бъде окончателно обвързана от силата на пресъдено нещо на решението. Първото основание за отмяна е налице, когато страната е била лишена от участие в делото, поради нарушение на съдопроизводствените правила, които уреждат това участие. Второто основание е когато страната не е била надлежно представлявана, поради нарушаване на нормите, свързани със законното представителство и по пълномощие. Последното основание за отмяна по чл. 303, ал. 1, т. 5 от ГПК е страната да не е могла да участва лично и/или чрез повереник в заседанието, за което е била призована, поради особени и непредвидени обстоятелства. Последните представляват такива пречки, които страната или повереникът не са могли да преодолеят /природни бедствия, внезапно заболяване, катастрофа и др./.

След като се позовава на посочените чл. 303, ал. 1, т. 5 от ГПК хипотези, молителят следва да установи факта на извършеното процесуално нарушение от съда или на онези факти, опорочаващи надлежното му представителство в процеса.

Твърдението за допуснато нарушение на съответните правила при разглеждане на делото е обосновано от молителя с доводи, че не познава ответницата и роденото от нея дете; че решението е основано на показания на свидетели, вероятно роднини на ищцата; женен е от 03.11.1981г. за друга жена, с която живее и до днес; не е бил уведомяван за воденото дело; в [населено място] не е живял никога, а от 1982г. живее на един и същ адрес в [населено място]. Твърдението за ненадлежно представляване е необосновано.

В подкрепа на твърденията си молителят е представил единствено Удостоверение, издадено на 08.11.2024г., от което е видно, че на 03.11.1981г. същият сключил граждански брак със С. Г. К. в [населено място] и удостоверения за промени на настоящ и постоянен адрес, удостоверяващи промени в адресната регистрация на лицето след 01.01.2000г. От съдържанието на същите се установява, че към 01.01.1980г. А. Г. има регистриран настоящ адрес в [населено място],[жк], вх. А, ет. 2, ап. 5, а към 07.12.2000г. този адрес е регистриран като постоянен. Други доказателства установяващи допуснато нарушение на съдопроизводствените правила при разглеждане на делото или ненадлежно представляване на молителя – ответник, лишили го от възможност да участва при разглеждане на делото, не са ангажирани. Сред запазените книжа по унищожено гр.д. № 863/1989г. с арх. № 730/1994г. не са налични призовки и съобщения, от които да се установи на кой адрес е бил призоваван ответникът по това дело; дали това призоваване е било редовно извършено; на какво основание на страната е назначен служебен защитник.

При липса на доказателства, съдът не може да обоснове извод за наличие на основание за отмяна по чл. 303, ал. 1, т. 5 от ГПК само въз основа на твърдения. Факта, че молителят през 1981г. е сключил граждански брак с друга жена и че има адресна регистрация в [населено място] не установява нито, че страната е била лишена от участие в делото, поради нарушение на приложимите съдопроизводствени правила, нито, че не е била надлежно представлявана, поради нарушаване на нормите, свързани с представителството по пълномощие. Да се приеме обратното би било в разрез, както с характера и целта на императивната уредба на извънредното производство, така и с основното начало в семейното ни право на стабилност на надлежно установения произход /ППВС № 5/78г. от 21.02.1979г./. Въз основа на извършената служебна проверка и въз основа на запазените след унищожаване на делото книжа, както и събраните по настоящето дело доказателства, настоящият съдебен състав не установява наличието на поддържаните от молителя основания за отмяна.

Ето защо молбата се явява недоказана по основание и следва да бъде оставена без уважение.

Мотивиран от изложеното, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение

Р Е Ш И:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ на основание чл. 303, ал. 1, т. 5 от ГПК молба на А. Р. Г., подадена чрез процесуален представител адв. К. К. за отмяна на влязло в сила решение от 24.10.1990г., постановено по гр.д. № 863/1989г. по описа на Окръжен съд – Пловдив и с което на основание чл. 41 от СК/1985г./отм./ е признато за установено, че А. Р. Г. е баща на детето Р. А. Т., родено на 17.08.1988г., с ЕГН [ЕГН] от майка А. Т. М..

РЕШЕНИЕТО е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.

2.