Мерки при родителско отчуждение и режим на лични отношения с бащата

Текстът на акта

Ключови фрази

Р Е Ш Е Н И Е

№ 22

гр.София, 06.07.2022 г.

в името на народа

Върховният касационен съд на Република България, гражданска колегия, четвърто отделение, в открито съдебно заседание на двадесет и седми януари две хиляди двадесет и втора година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: АЛБЕНА БОНЕВА

ЧЛЕНОВЕ: БОЯН ЦОНЕВ

МАРИЯ ХРИСТОВА
при секретаря Анета Иванова, като изслуша докладвано от съдията Албена Бонева гр.дело № 1241/2021 г. , за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството по делото е по реда на чл. 295 ГПК и е образувано по касационна жалба, подадена от И. Д. И., чрез адвокат М. П., срещу въззивно решение № 353/29.12.2020 г., постановено от Сливенски окръжен съд по въззивно гр.д. № 635/2020 г.

Касационно обжалване на въззивното решение е допуснато в частта относно режима на лични отношения на бащата с децата, както и за предписание на конкретни мерки за преодоляване родителското отчуждение на детето И. спрямо бащата, в хипотезата на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, по въпроса: при настъпило родителско отчуждение спрямо родителя, комуто не е предоставено упражняването на родителските права, длъжен ли е съдът да определи мерки за преодоляването му, както и да съобрази режима на лични отношения с тази цел.

По поставения въпрос съставът на Върховния касационен съд, като взе предвид практиката на Върховния касационен съд, напр. решение № 29 от 04.04.2019 г. по гр.дело № 3138/2018 г. на IV г.о. на ВКС, решение № 102 от 27.07.2019 г. по гр. д. № 4210/2018 г. на ВКС, III г. о. решение № 60287 от 09.12.2021 г. по гр.дело № 85/2021 г. на IV г.о. на ВКС, дава следните разяснения:

Висш интерес на детето, негово право и задължение е да живее съвместно с родителите си, а когато те са разделени – поне с единия от тях, като поддържането на лични отношения с детето е право и отговорност на родителя; правото на лични отношения с родителите е и самостоятелно основно човешко право на детето – чл. 124, ал. 2 СК, чл. 8, ал. 1 ЕКПЧ и чл. 9, ал. 3 КПД. Чрез режима на личните отношения, определен от съда при раздяла на родителите, трябва да се постигне възможност децата да растат и се развиват под грижата и с подкрепата и на двамата родители. По тази причина, мерките за лични отношения, с оглед конкретните обстоятелства, следва да предоставят най-широка възможност за общуване и осъществяване на пълноценни отношения между детето и родителя, на когото не е предоставено упражняването на родителските права. Запазването на добрите отношения, честите лични контакти, следва да се стимулират и подпомагат, включително от другия родител, от роднините и приятелския кръг на майката и бащата. Режимът на лични отношения трябва да е така предписан и до такава степен подробен, предвид конкретните обстоятелства, че да се избягват възможни конфликти при осъществяването му . При родителското отчуждение се засяга правото на детето да бъде отглеждано и възпитавано от двамата си родители и да има лична връзка с всеки от тях, поради което интересът му изисква предприемане на мерки за преодоляване на отчуждението и възстановяване на отношенията родител-дете. Възможно е отчуждаването към родителя да повлияе дългосрочно негативно на детето, а понякога ефектите от истинското отчуждение могат да продължат цял живот, вкл. чрез дълготрайни негативни последици в по-късен етап. В подобна хипотеза, съдът е длъжен да определи съдържанието на мерките относно упражняването на родителските права, както и да определи при какви условия да се осъществяват личните отношения на детето с другия родител, и в каква степен да бъдат разширени или ограничени, като отчете и неосъзнаването от родителите на вредата за детето от родителското отчуждение, тяхното съдействие или активното противопоставяне срещу мерките за преодоляване на проблема, готовността за продължаване на работата за преодоляването му. Така, при родителско отчуждаване съставите на ВКС по реда на чл. 290 ГПК предвиждат преходен период и/или професионална помощ от експерт за осъществяването на определения режим, вкл. и предписание на подходящи защитни мерки, някои от които са посочени в чл. 59, ал. 8 СК (не лимитивно и изчерпателно), когато това е необходимо. Съдът може да предпише в своето решение и други мерки, предвидени по ЗЗДт, както и определени от него, според конкретните нужди и най-добър интерес на детето, още повече, че дори и без изрично съдебно разпореждане, такива могат да бъдат предприети и без съдебно предписание – било по искане на родителите, било служебно от ДСП (арг. чл. 59, ал. 10 СК).

Дирекция „Социално подпомагане“ е сред органите, които осъществяват държавната политика по закрила децата, а сред мерките на закрила са съдействие, подпомагане и услуги в семейна среда; информиране за правата и задълженията на децата и родителите, предоставяне на социални услуги. Сред мерките за закрила в семейна среда са осигуряване на педагогическа и психологическа помощ на родителите или лицата, на които са възложени родителски функции, по проблеми, свързани с отглеждането, възпитанието и обучението на децата, социална работа за улесняване връзките между децата и родителите и справяне с конфликти и кризи в отношенията; насочване към подходящи социални услуги в общността (терминът е легален и се ползва в ЗЗДт, изяснен в пар. 1 от Допълнителната разпоредба на Закона за социално подпомагане (ЗСП), към който препраща ЗЗДт). В тази връзка ДСП извършва "социална работа" - професионална дейност за подобряване взаимната адаптация на лицата, семействата, групите и средата, в която те живеят чрез комплекс от подпомагащи дейности, насочени към постигане на по-добро качество на живот, достойнство и отговорност у хората на основата на индивидуалните им способности, междуличностните отношения и ресурсите на общността. Предоставянето на социалната услуга, постигането на целите, преследвани с определените от съда мерки, налага изготвяна на индивидуална оценка на потребностите от подкрепа (установяване на индивидуализираната нужда и даване на насока на ДСП, съобразно отчетените проблемни области) и изработване на индивидуален план за подкрепа въз основа на индивидуална оценка на потребностите (относно изясняване на понятията „индивидуална оценка“ и „индивидуален план“ - пар. 1 ДР ЗСП). Тази индивидуална работа на специалист, според конкретните нужди, проблеми и промени в ситуацията, налага възлагане на участие на ДСП с решението по чл. 59, ал. 2, съответно по чл. 59, ал. 8 СК, в по-обща рамка. ДСП не е страна по спора по чл. 59, ал. 2 СК, въпреки, че при условията по чл. 59, ал. 9 СК може да поиска от съда промяна на определените мерки. Това, че не е обвързана от съдебното решение, присъщо за насрещните страни по спора, не значи, че не е задължена да изпълни съдебното разпореждане. Съдът, след влизане в сила на съдебния акт, в който има предписания, отнасящи се до ДСП, изпраща препис от него до компетентната ДСП; страните също, с оглед изпълнение на съдебното решение, следва да уведомят компетентната ДСП. Родителите са длъжни да се съобразят с постановеното от съда, което изисква да окажат максимално съдействие на ДСП. Изрично и в ЗЗДт е предвидено, че те са длъжни да изпълняват предприетите по закона мерки и да съдействат при осъществяването на дейностите по закрила на детето, сред които попадат и тези по чл. 59, ал. 8 СК. При отказ за сътрудничество от страна на родител, по предложение на социалния работник, водещ случая, директорът на дирекция "Социално подпомагане" може да издаде и задължително предписание, с последващо прилагане на санкционен механизъм по реда на чл. 45, ал. 9 от ЗЗДт, който следва да бъде използван при всяко негово неизпълнение или отклонение, а при необходимост и да сезира съда по реда на чл. 59, ал. 9 СК с предложение за изменение на постановените по-рано от съда мерки. Съдът от своя страна, също има правомощието служебно да се произнесе по реда на чл. 59, ал. 9 СК.

Централните и териториалните органи на изпълнителната власт и специализираните институции за деца също са задължени своевременно да оказват съдействие и да предоставят информация на дирекции "Социално подпомагане" при изпълнение на служебните им задължения.

Тези несъмнени положения по тълкуване на СК, ЗЗДт и ЗСП във връзка с решението по чл. 59, ал. 2 СК и неговото изпълнение, когато има предписани мерки по ал. 8, са трайно приложими в съдебната практика. Още при действието на СК от 1986 г. (отм.), съдилищата, позовавайки се на специалния ЗЗДт и на правото си да определят и други „подходящи“ мерки във връзка с режима на лични отношения на дете с родител след развод или при определяне на местоживеене, постановяват, когато са намирали за необходимо за защита интереса на детето, осъществяването на личните отношения да се извършва в присъствие на социален работник или друго подходящо лице, определено със съдействието на ДСП. Тази практика намери своето логично продължение и при действието на СК от 2009 г.

По касационната жалба:

Съставът на Върховния касационен съд, предвид данните по делото и интереса на двете деца, както и обстоятелство, че детето И. се намира в риск, е дал в определението си по чл. 288 ГПК и задължителни разпореждания на родителите до произнасянето на настоящия състав.

Касаторът, след допускане на касационното обжалване не е представил доказателства за внесена държавна такса за разглеждане на касационната жалба; родителите не са се явили в открито съдебно заседание, нито са предоставили информация на касационната инстанция за изпълнение на дадените предписания.

Съставът на Върховния касационен съд, по аргумент от чл. 59, ал. 9 СК, като взе предвид, че съдът може и служебно да инициира производство относно защитните мерки по чл. 59, ал. 8 СК за осигуряване изпълнение на решенето по чл. 59, ал. 2 СК, намира, че може и служебно да продължи вече образуваното производство, щом това се налага с цел закрила на дете, като дължимата държавна такса за разглеждане по същество на касационната жалба съдът ще възложи с решението.

Касаторът излага доводи за неправилност във връзка с решението на въззивния съд в недопуснатата до касация част. Няма отделни съображения относно режима на лични отношения на децата с него и мерките за възстановяване на личните отношения на детето И. с бащата. Такива не са изложени и по-късно, след постановяване на определението по чл. 288 ГПК.

Насрещната страна К. С. П., чрез адвокат М. Г., отговаря в срока по чл. 287, ал. 1 ГПК, че касационната жалба е неоснователна, като също няма изрично становище относно въпросите, по които е допуснато касационно обжалване, нито за предпочитания начин на решение по висящия спор.

За да се произнесе, съставът на Върховния касационен съд съобрази следното:

Първостепенният Новозагорски районен съд е определил, на осн. чл. 59, ал. 2 СК, местоживеенето на двете малолетни деца И. И. И. и К. И. И. при майката К. С. П., на която е предоставил и упражняването на родителските права спрямо тях. Определил е режим на лични отношения на бащата с децата, както следва: всяка първа и трета събота и неделя от месеца с преспиване от 09.00 ч. в съботния ден до 17.00 ч. в неделния ден, както и да взима децата за зимната ваканция, Коледните и новогодишни празници през всяка нечетна година; за пролетната ваканция и Великденските празници през всяка четна година, както и за един месец през лятото, който да не съвпада с платения годишен отпуск на майката , като децата се вземат и връщат от бащата на майката по местоживеенето на децата в [населено място].

Въззивният Сливенски окръжен съд с решение № 187/23.10.2019 г. по въззивно гр.д. № 499/2019 г. отменил първоинстанционното решение и предоставил упражняването на родителските права върху двете деца на бащата, постановил местоживеенето на децата да бъде при бащата, определил режим на лични контакти на майката с децата и осъдил същата да им плаща месечна издръжка.

Това въззивно решение е касирано от състав на Върховния касационен съд с решение № 142/06.10.2020 г. по гр.д. № 193/2020 г. и делото е върнато за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд. Въззивното решение е отменено поради неточно приложение на материалния закон при разрешаване на въпроса за комплекса от предпоставки, обуславящи интереса на малолетните деца кой от двамата родители да упражнява родителските права и при кого да живеят; поради нарушение на чл. 59, ал. 6, изр. 1 СК и чл. 15 от Закона за закрила на детето, задължаващи съда да изслуша децата, навършили 10 години; поради недопусната съдебно-психологическа експертиза при установено родителско отчуждение у детето И. към бащата; поради несъобразени мерки за преодоляване на родителското отчуждение, вкл. при определяне режима на лични отношения, който да бъде и възможно максимално разширен.

При повторното разглеждане на делото, въззивният съд е допуснал съдебно-психологична експертиза по отношение и на двете деца – К. и И., изслушал е детето И., навършило към него момент 12 години. Постановил е решение, с което е потвърдил това на първата инстанция. За да постанови този резултат, въззивният съд установил, че И. И. и К. П. са били в граждански брак, прекратен с влязло в сила бракоразводно решение. Страните имат две деца – И., [дата на раждане] и К., [дата на раждане]

Съдът установил, че от момента на раждането на всяко едно от децата, до момента на фактическата раздяла между родителите, грижи за отглеждането и възпитанието полагат и двамата родители. След раздялата, първоначално и двете деца се отглеждат от майката. През периода м. ноември 2019 г. – м. октомври 2020 г. малкото дете К. е при бащата, в дома на родителите на бащата в [населено място]. След това, във връзка със започване на училище от детето, същото отново е при майката в [населено място], както е и понастоящем. Съдът приел, че и двамата родители имат положителен нравствен облик и нито един от тях не би бил лош пример за децата си. Социалната среда и на двама е здрава, въздействаща благотворно. Всеки от двамата родители може да разчита за гледането на децата на своите родители /баби и дядовци/. Условията за живот и при двамата родители са подходящи; финансовите им възможности също счел за сравнително равностойни. Двамата родители са всеотдайни, любящи, отговорни, изразяват готовност за отглеждане и възпитание на децата. Съдът посочил, че въз основа на издадено от ДСП – Нова Загора от 27.05.2019 г. направление за ползване на услуга „Оценка на родителски капацитет. Социално-психологическско консултиране на детето и семейството“ е започнала работа със семейството от ЦОП – Нова Загора от 11.06.2019 г. Поради липса на съдействие от страна и на двамата родители, с екипа са проведени много по-малко срещи от планираните, и въз основа на изричен отказ от двамата родители, работата по услугата е преустановена. Екипът не е постигнал конкретни резултати по предвидените в плана дейности, не може да характеризира с точност родителските капацитети на двамата родители. Двамата родители са консултирани от екипа на ЦОП по отношение еднозначност на посланията, които отправят към дъщерите си, както и на налаганите от тях правила, за да не се объркват децата. Изготвен е актуален социален доклад към месец ноември 2020 г., според който децата са в добро здравословно състояние и двамата родители са отговорни към здравето им. Детето К., родено на 26.07.2013 г. е ученичка в първи клас в [населено място], посещава школа по изкуствата, клас „народно пеене“. От заключението на съдебно-психологичната експертиза, съдът установил, че детето е в степен на психическо съзряване, отговаряща на възрастта. В процеса на развитие и възпитание у нея е изградена представата за традиционното семейство, а и понятието „баща“ детето включва положителни емоции, желана е връзката с него и е приятно контактуването. Детето е свързано и с двамата родители, а представата й за света и взаимоотношенията на възрастните в него, става с помощта на хората, които я заобикалят и се грижат за отглеждането й и оформянето й като личност. Чувствата към двамата родители са амбивалентни – тя желае да живее и да бъде и с двамата си родители. Има изградени топли взаимоотношения с майката, като образ на нежност, обич и подражание и с бащата – като опора, обич и защита. Отношенията с по-голямата сестра са много добри; когато бащата я взема, тя търси сестра си, за да отидат двете деца при него, да отидат двете на село; няма чувство на отдалеченост за това, че не е била с И. за около една година. К. поддържа контакти с двете страни и със семейството на майката и семейството на бащата. Детето И., родено на 15.03.2008 г., е ученичка в шести клас в Нова Загора, има много добър успех, справя се успешно с учебния материал, танцува народни танци, интересува се от четене и творческо писане, за което е печелила награди от участие в конкурси. Съдът установил, въз основа на съдебно-психологическата експертиза, че е изпълнителна, по-затворена, но с много добри умения за общуване; успешно се адаптира социално и емоционално, когато е гарантирана близостта й и с двамата родители. И. иска да съществува връзката с бащата, но е объркана и с недостатъчен житейски опит, за да може сама да открие пътя към него. Взаимоотношенията на детето с бащата не са пълноценни, дори такива липсват, поради негативното отношение на И. към него, враждебното възприемане на неговата личност и спънките – в случая липсата на комуникация, съпътстващи срещите с бащата. Необходимо е те да са подкрепяни и от другия родител, а също и да са съобразени с възрастовите особености на детето. Нужно е да се променят отношенията между страните – да има съдействие и от бащата, и от майката. Майката не толкова е манипулира отношението към бащата, колкото не съдейства за промяна към по-добро. Отчуждаването е един много дълъг и труден процес и възвръщането към нормата изисква специализирана помощ и многостранно въздействие върху детето. Всяка намеса с положителна черта ще има добро влияние върху детето за промяна на отношението му към бащата. Поведението на бащата към детето също трябва да бъде променено, тъй като той реагира по-пасивно, сякаш се е отказал, защото детето и майката не са съгласни да разговарят с него, което не е нормално. Родителското отчуждение за И. е настъпило, може би, в периода, в който бащата е престанал да настоява за среща с детето, елиминирал е неговите празници, по думите на И., а се е насочил изцяло към изказване на емоциите си към малкото дете К.. Това не е променило взаимоотношенията между двете сестри. Относно режима на лични отношения на децата с бащата, съдът посочил, че определеният от първостепенният съд е „адекватен“, като в същото време, че би могло контактите на децата с бащата да бъдат с много по-интензивен характер от определените от съда – при желание и наличие на добра воля и съгласие между страните. Следват препоръки към родителите да се вслушат в съветите на вещото лице, да имат активно поведение прямо децата , да са добър пример за подражание и конкретни съвети към всеки от тях – бащата да изостави пасивното си поведение, а майката да стимулира срещите на децата с бащата.

Въззивният съд в нарушение на изрично дадените указания по чл. 294, ал. 1, изр. 2 ГПК от първата касация и в противоречие с чл. 59, 2 и ал. 8 СК не е определил режим на лични отношения, съответстващ в пълна степен на интерес на децата и не е детайлизирал същия относно всички лични и национални празници и ваканции, предвид установената липса на комуникация между родителите; не е предвидил мерки, насочени към преодоляване на родителското отчуждаване на детето И. и възстановяване на нормалните отношения с бащата.

Въззивната инстанция изобщо не е преценявала при определяне конкретния режим на лични отношения с бащата нежеланието на детето И. да контактува с бащата, настъпилото родителско отчуждаване, както и поведението на двамата родители във връзка с така сложилите се отношения.

Съдът не се е произнесъл според най-добрия интерес на детето И., съгласно пар 1, т. 5 от ДР ЗЗДт, с оглед опасността или вредата, която е причинена досега или има вероятност на му бъде причинена, като не е предвидил мерки при установеното от съдебния експерт, че преживяното ще остави неминуемо трайна следа и в по-късен етап от живота на И., когато самата тя ще има семейни отношения, че е не само желателно, а е наложително да се променят отношенията между родителите – да има съдействие и от бащата, и от майката за възобновяване на нормалното общуване между бащата и дъщерята. Съдът е оставил без последици и конкретни мерки експертното мнение, че отчуждаването е един много дълъг и труден процес и възвръщането към нормата изисква специализирана помощ и многостранно въздействие върху детето, като всяка намеса с положителна черта ще има добро влияние върху детето за промяна на отношението му към бащата.

Съдът на практика не е направил собствена преценка за най-подходящият режим на лични отношения на децата с бащата, а с едно изречение „одобрил“ безкритично решението на първостепенния съд.

При така изложеното, въззивното решение в допуснатата до касационно обжалване част, следва да бъде касирано. Съставът на Върховния касационен съд намира, че няма да е в интерес на децата възобновяването на съдебното дирене за събиране на нови доказателства и назначаване на нови експертизи, защото за децата, особено за И., е нужна стабилност, трайно разрешаване на въпроса за контактите с бащата и реално предприемане на мерки в подкрепа на детето и родителите. Спорът следва да се разреши от касационната инстанция.

Явно родителите не намират най-подходящия начин на контакт помежду си, но така, с поведението си, объркват и детето И., а създават и риск за разстройване на връзка между двете деца. Това не е в техен интерес. К. С. П. и И. Д. И. не контактуват помежду си и не успяват да изградят обща стратегия за отглеждането на И. и пълноценното й общуване с бащата, което би било в неин интерес. И двамата са в известна степен пасивни и така прехвърлят върху детето си тежестта да се справи само със ситуацията, която за него, както установяват специалистите, е рискова, с трайни и евентуално тежки последици. Детето е оставено и само да прави своя избор за срещи с бащата, а на възрастта на И., тя е все още неоформена личност и може да прекспонира чувство на неудовлетвореност или обида, да реагира прибързано, да действа „напук“ или като наказание. На детето са предоставени отговорности, неподходящи за възрастта и емоционалното му състояние. Капацитетният родител не е пасивният родител, а този, който осъзнава опасността за детето си, както от външно принудително налагане на поведение, така и опасността от прекъсване на връзката с другия родител. Капацитетният родител е този, който предприема действия за подпомагане на детето и за коригиране на собственото си поведение, включително чрез консултиране със специалист и спазване на предписания на социалните служби, за възстановяване на нормалната комуникация и емоционална връзка между детето и отчуждения родител. За пълноценното развитие на едно дете е необходим общият родителски капацитет. Родителите и след раздялата си, независимо на кого от двамата е предоставено упражнявате на родителските права, следва да имат за своя основна грижа и цел физическото, психическо и емоционално здраве на своите деца. Родителските взаимоотношения продължават, въпреки че партньорските са прекратени. Ако детето има нужда от майчина ласка и помощ, така има нужда и от силата, защитата и вниманието на бащата; и двамата родители имат своето значение и място в живота му. Връзката майка – дете е изключително необходима и благоприятства физическото и психическо развитие на детето, още повече, че И. е момиче.Тя успешно ще се адаптира социално и емоционално обаче, когато е гарантирана близостта й и с двамата родители.

За да се произнесе, съдът взе предвид и това, че И. често е ставала свидетел на семейните конфликти между родителите си, расте и се развива в дисфункционална семейна среда. Характерно за възрастта й е особената чувствителност към различни влияния, с тенденция да отговаря на безспокойство, да реагира на външни дразнители. Подрастваща личност, с много добри умения за общуване, добра познавателна активност, с прояви на наивност и лабилност на емоциите, присъщи на възрастовата й група, както и на противоречивост в емоционалността, мисленето и действията, неукрепнал контрол на втората сигнална система, склонност към преувеличаване на отделни събития, с цел придаване на по-голяма драматичност.

От 2019 г. не контактува с бащата и с неговите роднини, изключва го от семейния кръг. Детето се чувства изоставено от бащата: „татко не ме търси за нищо, поне да ми каже едно „Здравей!“, това ще ме зарадва… мъча се да говоря с него…загубила съм вяра, че това ще се случи… исках да му простя… след като той не иска да водим комуникация – няма как да му се извиня… “

Възрастова особеност при подрастващите, в който период попада и И., е тяхната обидчивост, чувствителност и доверчивост, а особено слабо звено се явява реакцията на обкръжаващите ги. Събраният социален опит не дава възможност за детайлна преценка на поведението на околните и предвиждането на техни поведенчески актове. Подчиняват се и се доверяват на познати, близки или по-възрастни. Лесно могат да бъдат наранени, огорчени и дълго това състояние да не може да бъде забравено и да наруши емоционалното им равновесие и да доведе до психически разстройства. Конкретното й поведение към бащата може да се обясни с усещането й, че е „изоставено и необичано дете“ и начин на протест. Това поведение се подхранва от пасивността на бащата за промяна. Съдът приема като такава проява и бездействието му по настоящото дело – да внесе дължимата държавна такса за разглеждане на неговата касационна жалба в допуснатата част, въпреки мотивите на съда, че приема сложилите се отношения с детето И. за рискови. Детето иска да съществува връзката с бащата, но по думите на вещото лице – психолог, е объркано и с недостатъчно житейски опит, за да може само да открие пътя към „изгубения родител“

И двамата родители заявяват, че нямат против децата да се виждат с другия родител не само в определеното за това време, но в действителност това не се получава и всеки има своя версия и поведение за това.

Бащата не е посещавал родителски срещи на децата, тържество или празник на И., не се е обаждал за Коледните празници през 2019 г. и за рождения ден на детето през 2020 г. Като че ли очаква детето да се извини, то да предприеме стъпки да помирение, оправдава поведението си с „вината“ на детето и на майката.

Майката няма пряко отчуждително поведение, но не оказва родителско сътрудничество, смята, че проблемът на бащата за осъществяване на срещите с детето „си е негов“, а няма как да води детето „щом то не иска“ на предписаните услуги от ЦОП, както и, че тя самата ползва социални услуги, само защото „трябва да се пишат доклади“.

И двамата родители в производството пред ВКС са с поведение, което съдът определя като незаинтересовано и от там, рисково за благополучието на децата и, в частност, на И.. И двамата не са изпълнили разпореденото им от състава на ВКС да продължат работата по социално-психологическо консултиране със социалните работници от отдел „Оценка на родителски капацитет. Социално-психологическо консултиране на детето и семейството“ в ЦОП – Нова Загора, като в насроченото открито заседание да докладват пред съда какви марки са предписани и как са изпълнявани; да проведат консултация с психолог и да продължат при нужда сеансите, като докладват пред съда какво всеки от тях е предприел за коригиране на поведението си с оглед възстановяване на връзката на детето И. с бащата. Подобна липса на съдействие са отказали и по време на висящността на производството пред по-долустоящите инстанции, като след изричен отказ и от двамата, работата по услугата е била преустановена.

Отношения между двете деца са топли, сестрински, желаят да са заедно, а К. да е със сестра си, когато се среща с баща си. Връзката и личните контакти на по-малкото дете К. с бащата не е прекъсната, топла и емоционална е. При определяне на режима на лични отношения на бащата с двете деца следва да се има предвид връзката на всяко едно от тях с него и същевременно да се избегне опасността от възникване на ревност помежду им или нежелателни оценки за „любимо“ и „нелюбимо“ дете.

Съдът намира, че е нужен преходен период, в който да се възстановят връзките на бащата и детето И., доверието в общуването, без намеса на майката, със съдействие на специалисти, които да подпомогнат детето и родителите и да ограничат стреса относно „принудата“ да осъществява лични контакти с бащата. Постепенно контактите по време и място на двете деца с бащата да се уеднаквят и се осъществяват едновременно.

Режимът на лични отношения и с двете деца следва да бъде максимално детайлизиран, при установеното на практика нежелание и неумение на родителите да комуникатират и да вземат общи и разумни решения относно контактите и общуването с децата, склонността им да прехвърлят върху тях отговорността за вземане на решения по тези въпроси и неадекватна подкрепа и пасивност за справяне със ситуацията.

На детето И. и родителите трябва да бъде осигурена психологическа помощ и, доколкото и двамата родители, предвид данните по делото, не осъзнават вредата за детето от отказа да общува с бащата, отказват родителско сътрудничество и реална промяна на собственото си поведение, мерките по чл. 59, ал. 8 СК следва да бъдат гарантирани чрез възлагане на отговорности на Дирекция „Социално подпомагане“ Нова Загора за изготвяне на оценка на потребностите на родителите и детето и изготвят план за работа със специалист, според конкретните нужди, проблеми и промени в ситуацията. Ситуацията изисква наблюдение и помощ от специалист, навременно реагиране с оглед състоянието на детето и развитието на отношенията му с бащата.

Постановеното от съда трябва да бъде и реално изпълнено, поради което социалните служби следва да ползват всички законови инструменти, за да обезпечат осъществяване на планираната от тях работа, вкл. издаване на заповед за насочване на родителите и детето към социална услуга в общността по реда на чл. 20, ал. 4 от Правилника за приложение на ЗЗДт, съответно – издаване на задължително предписание на несъдействащия родител с последващо прилагане на санкцията по чл. 45, ал. 9 от ЗЗДт. Работата с родителите и детето следва да продължи до закриване на случая от ДСП, евентуално съвместно с доставчик на социални услуги за деца, поради това, че И. вече не е в риск (не заради отказа на родителите). При създаване на пречки от родителите и други форми на отказ да сътрудничат, както и при настъпили изменения, засягащи интереса на детето, ДСП следва да уведоми съда по делото - Районен съд Нова Загора, който, ако интересът на детето го изисква, служебно трябва да предприеме действия по реда на чл. 59, ал. 9 СК. ДСП също може да направи искане за изменение или допълване на мерките, постановени с настоящото решение в хипотезата на чл. 59, ал. 9 СК.

Родителите трябва да комуникират, поне минимално, а не чрез децата, за осъществяване на режима на лични отношения, както и на защитните мерки (има период, в който срещите на бащата с децата не е осъществяван, защото майката си била сменила телефонния номер и той не можел да се свърже с нея – напълно безотговорно поведение и на двамата родители). Ето защо, при промяна на телефонен номер на децата и на родител, другият следва да бъде незабавно уведомяван.

При така изложеното, съставът на ВКС определя следния режим на лични отношения на децата с бащата, както и защитни мерки спрямо детето И.:

За периода месец юли – месец декември 2022 г.:

Бащата да осъществи двучасови срещи с детето И., без участие на майката, в последните два петъка на месец юли 2022 г. от 10.00 до 12.00 часа, в присъствието на социален работник, психолог или друг специалист, посочен от ДСП, на място, определено от ДСП, като детето бъде доведено и взето от майката или лице, определено от нея. Определените от съда дни и посочени часови интервали могат да бъдат променени с взаимно съгласие на страните и ДСП.

Бащата да осъществи две срещи с детето И. през месец август 2022 г. – в първия и третия петък от съответния месец, без участието на майката, от 10.00 ч. до 12.00 ч., в присъствието на социален работник, психолог или друг специалист, посочен от ДСП, на място, определено от ДСП, като детето бъде доведено и взето от майката или лице, определено от нея. Определените от съда дни и посочени часови интервали могат да бъдат променени с взаимно съгласие на страните и ДСП.

Бащата да осъществи две срещи с детето И. през месец септември 2022 г., в първия и втория петък, без участието на майката, от 10.00 ч. до 12.00 ч. в присъствието на социален работник, психолог или друг специалист, посочен от ДСП, на място, определено от ДСП, като детето бъде доведено от майката или лице, определено от нея, а след 12.00 ч., без присъствие на трето лице, като детето бъде върнато от бащата в дома на майката до 14.00 ч. Определените от съда дни и посочени часови интервали могат да бъдат променени с взаимно съгласие на страните и ДСП.

Бащата да осъществи две срещи с детето И. през месец октомври 2022 г. – във втората и четвърта събота, без участието на майката, от 10.00 ч. до 11.00 ч. в присъствието на социален работник, психолог или друг специалист, посочен от ДСП, на място, определено от ДСП, като детето бъде доведено от майката или лице, определено от нея, а след 11.00 ч., без присъствие на трето лице, като детето бъде върнато от бащата в дома на майката до 14.00 ч. Определените от съда дни и посочени часови интервали могат да бъдат променени с взаимно съгласие на страните и ДСП.

Бащата да осъществи срещи с детето И. през месец ноември 2022 г. в първата и третата събота от същия месец от 09:30 ч., като бащата вземе двете деца (И. и К.) от дома на майката и върне И. до 14.00 ч. в дома на майката. При съгласие на И., да остане със сестра си при бащата с преспиване в съботния ден и да бъде върната от него, заедно с К., в неделя до 17.00 ч. в дома на майката, като за това И. и бащата уведомят майката до 14.00 ч. в съботния ден.

Бащата да вземе детето И. през месец декември 2022 г. в първата и трета събота от месеца от 09:30 в съботния ден на съответната седмица до 17:00 часа на същия ден, като върне детето в дома на майката. При съгласие на И., да остане със сестра си при бащата с преспиване в съботния ден и да бъде върната от него, заедно с детето К., в неделя до 17.00 ч. в дома на майката, като за това И. и бащата уведомят майката до 17.00 ч. в съботния ден.

Бащата да взема детето К. при себе си с преспиване всяка първа и трета седмица от месеца от 09:30 в съботния ден на съответната седмица до 17:00 часа на неделния ден от седмицата; да взема при себе си детето с преспиване за лятната ваканция - общо 30 дни (възможно е и с прекъсване, при съгласие с майката), които не съвпадат с платения годишен отпуск на майката, като тя се задължава до 15 юли 2022 г. да уведоми писмено бащата кога ще ползва същия. Ако до 15 юли 2022 г. майката не уведоми писмено бащата за времето на платения ѝ годишен отпуск, бащата да има право да определи дните, през които ще вземе детето, като уведоми майката писмено до 20 юли 2022 г.

От 01.01.2023 г.:

Бащата да взема децата К. и И. при себе си, с преспиване, всяка първа и трета седмица от месеца, от 09:30 в съботния ден на съответната седмица до 17:00 часа на неделния ден от седмицата; да взема при себе си децата с преспиване за лятната ваканция - общо 30 дни (възможно е и с прекъсване, при съгласие с майката) през периода от края на учебната година до началото на следващата учебна година, като тридесетдневния период не трябва да съвпада с платения годишен отпуск на майката, като тя се задължава до 30.04. да уведоми писмено бащата като ще ползва същия. Ако до 30.04. майката не уведоми писмено бащата за времето на платения ѝ годишен отпуск, бащата да има право да определи дните, през които ще вземе детето, като уведоми майката писмено до 30.05.

През нечетните години, бащата да взема двете деца по време на Коледа (Бъдни вечер и Рождество Христово) , като да взема децата в 19.00 часа в деня, в който ги разпускат от училище, ако няма друга изрична взаимна уговорка с майката, и да ги връща до 17.00 часа в деня преди децата да тръгнат на училище; да взема децата в 19.00 часа на последния учебен ден и да ги връща до 17.00 часа на последния ден преди да тръгнат на училище, за пролетната ваканция . Ако пролетната ваканция и Великден съвпадат през нечетните години, бащата да взема децата, включително и за Великден.

През четните години, бащата да взема децата по време на Великден – петък, събота, неделя и понеделник (които в съответната година са определени за празнуването му) и Нова година, като да взема децата в 19.00 часа, в деня, в който ги разпускат от училище и да ги връща до 17.00 часа в деня, преди да тръгнат на училище. Ако пролетната ваканция и Великден съвпадат през четните години, децата да останат при майката, включително и за Великден.

Бащата да взема и двете деца за рождения ден на всяко дете, през всяка нечетна година, за времето от края на учебните занятия до 20.00 часа. Когато рождената дата се пада в почивен ден – от 10.00 до 18.00 часа. Когато рождената дата и денят, следващ рождения ден, се падат почивни дни, вземането да е с преспиване от 10.00 ч. на рождената дата, до 17.00 ч. на следващия ден.

Бащата да взема и двете деца за своя рожден ден всяка година, за времето от края на учебните занятия до 20.00 часа. Когато рождената дата се пада в почивен ден – от 10.00 до 18.00 часа.

За осъществяване на личните контакти бащата следва да взема децата от дома на майката и съответно да ги връща в този дом.

Родителите следва да съдействат на органите по закрила на детето, като съдът намира за нужно да им укаже да потърсят тяхната или друга професионална помощ и извън изрично посоченото в това решение от съда, с оглед нормализиране на отношенията между тях и подкрепа на детето И. за справяне със ситуацията.

При така постановения резултат по спора, сторените от страните по делото във всички инстанции разноски остават така, като са направени.

Дължимата държавна такса за разглеждане на касационната жалба – в размер на 30 лв. не е внесена. Предвид резултата, тя следва да се възложи поравно на двете страни по спора.

МОТИВИРАН от горното, съдът

Р Е Ш И:

ОТМЕНЯ въззивно решение № 353/29.12.2020 г., постановено от Сливенски окръжен съд по въззивно гр.д. № 635/2020 г. в частта относно режима на лични отношения на бащата И. Д. И. ЕГН [ЕГН] с детето И. И. и ПОСТАНОВИ:

ОПРЕДЕЛЯ следния режим на лични отношения между бащата И. Д. И. с децата И. И. И. К. И. И.:

За периода месец юли – месец декември 2022 г.

относно детето И.:

Бащата да осъществи двучасови срещи с детето И., без участие на майката, в последните два петъка на месец юли 2022 г. от 10.00 до 12.00 часа, в присъствието на социален работник, психолог или друг специалист, посочен от ДСП, на място, определено от ДСП, като детето бъде доведено и взето от майката или лице, определено от нея. Определените от съда дни и посочени часови интервали могат да бъдат променени с взаимно съгласие на страните и ДСП.

Бащата да осъществи две срещи с детето И. през месец август 2022 г. – в първия и третия петък от съответния месец, без участието на майката, от 10.00 ч. до 12.00 ч., в присъствието на социален работник, психолог или друг специалист, посочен от ДСП, на място, определено от ДСП, като детето бъде доведено и взето от майката или лице, определено от нея. Определените от съда дни и посочени часови интервали могат да бъдат променени с взаимно съгласие на страните и ДСП.

Бащата да осъществи две срещи с детето И. през месец септември 2022 г., в първия и втория петък, без участието на майката, от 10.00 ч. до 12.00 ч., в присъствието на социален работник, психолог или друг специалист, посочен от ДСП, на място, определено от ДСП, като детето бъде доведено от майката или лице, определено от нея, а след 12.00 ч., без присъствие на трето лице, като детето бъде върнато от бащата в дома на майката до 14.00 ч. Определените от съда дни и посочени часови интервали могат да бъдат променени с взаимно съгласие на страните и ДСП.

Бащата да осъществи две срещи с детето И. през месец октомври 2022 г. – във втората и четвърта събота, без участието на майката, от 10.00 ч. до 11.00 ч. в присъствието на социален работник, психолог или друг специалист, посочен от ДСП, на място, определено от ДСП, като детето бъде доведено от майката или лице, определено от нея, а след 11.00 ч., без присъствие на трето лице, като детето бъде върнато от бащата в дома на майката до 14.00 ч. Определените от съда дни и посочени часови интервали могат да бъдат променени с взаимно съгласие на страните и ДСП.

Бащата да осъществи срещи с детето И. през месец ноември 2022 г. в първата и третата събота от същия месец, от 09:30 ч., като бащата вземе двете деца (И. и К.) от дома на майката и върне И. до 14.00 ч. в дома на майката. При съгласие на И., да остане със сестра си при бащата с преспиване в съботния ден и да бъде върната от него, заедно с К., в неделя до 17.00 ч. в дома на майката, като за това И. и бащата уведомят майката до 14.00 ч. в съботния ден.

Бащата да вземе детето И. през месец декември 2022 г. в първата и трета събота от месеца от 09:30 в съботния ден на съответната седмица до 17:00 часа на същия ден, като върне детето в дома на майката. При съгласие на И., да остане със сестра си при бащата с преспиване в съботния ден и да бъде върната от него, заедно с детето К., в неделя до 17.00 ч. в дома на майката, като за това И. и бащата уведомят майката до 17.00 ч. в съботния ден.

относно детето К.:

Бащата да взема детето К. при себе си с преспиване всяка първа и трета седмица от месеца от 09:30 в съботния ден на съответната седмица до 17:00 часа на неделния ден от седмицата; да взема при себе си детето с преспиване за лятната ваканция - общо 30 дни (възможно е и с прекъсване, при съгласие с майката), които не съвпадат с платения годишен отпуск на майката, като тя се задължава до 15 юли 2022 г. да уведоми писмено бащата кога ще ползва същия. Ако до 15 юли 2022 г. майката не уведоми писмено бащата за времето на платения ѝ годишен отпуск, бащата да има право да определи дните, през които ще вземе детето, като уведоми майката писмено до 20 юли 2022 г.

От 01.01.2023 г., относно двете деца И. и К.:

Бащата да взема децата при себе, с преспиване, всяка първа и трета седмица от месеца, от 09:30 в съботния ден на съответната седмица, до 17:00 часа на неделния ден от седмицата; да взема при себе си децата с преспиване за лятната ваканция - общо 30 дни (възможно е и с прекъсване, при съгласие с майката) през периода от края на учебната година до началото на следващата учебна година, като тридесетдневния период не трябва да съвпада с платения годишен отпуск на майката, като тя се задължава до 30.04. да уведоми писмено бащата кога ще ползва същия. Ако до 30.04. майката не уведоми писмено бащата за времето на платения ѝ годишен отпуск, бащата да има право да определи дните, през които ще вземе детето, като уведоми майката писмено до 30.05.

През нечетните години , бащата да взема двете деца по време на Коледа (Бъдни вечер и Рождество Христово ), като да взема децата в 19.00 часа в деня, в който ги разпускат от училище, ако няма друга изрична взаимна уговорка с майката, и да ги връща до 17.00 часа в деня преди децата да тръгнат на училище; да взема децата в 19.00 часа на последния учебен ден и да ги връща до 17.00 часа на последния ден преди да тръгнат на училище, за пролетната ваканция. Ако пролетната ваканция и Великден съвпадат през нечетните години, бащата да взема децата, включително и за Великден.

През четните години , бащата да взема децата по време на Великден – петък, събота, неделя и понеделник (които в съответната година са определени за празнуването му) и Нова година , като да взема децата в 19.00 часа, в деня, в който ги разпускат от училище и да ги връща до 17.00 часа в деня, преди да тръгнат на училище. Ако пролетната ваканция и Великден съвпадат през четните години, децата да останат при майката, включително и за Великден.

Бащата да взема и двете деца за рождения ден на всяко дете, през всяка нечетна година , за времето от края на учебните занятия до 20.00 часа. Когато рождената дата се пада в почивен ден – от 10.00 до 18.00 часа. Когато рождената дата и денят, следващ рождения ден, се падат почивни дни, вземането да е с преспиване от 10.00 ч. на рождената дата, до 17.00 ч. на следващия ден.

Бащата да взема и двете деца за своя рожден ден всяка година, за времето от края на учебните занятия до 20.00 часа. Когато рождената дата се пада в почивен ден – от 10.00 до 18.00 часа.

За осъществяване на личните контакти бащата следва да взема децата от дома на майката и съответно да ги връща в този дом, освен в случаите, когато с това решение е указано друго.

ЗАДЪЛЖАВА К. С. П. и И. Д. И. да посочат един на друг телефонен номер за контакт, като при промяна незабавно да уведомят другия родител.

ЗАДЪЛЖАВА Дирекция „Социално подпомагане“ – Нова Загора да изготви индивидуална оценка на майката К. С. П. ЕГН [ЕГН], бащата И. Д. И. ЕГН [ЕГН] и детето И. И. И. ЕГН и план за работа, със съответните услуги и предписания, с цел преодоляване родителското отчуждаване на детето И. спрямо бащата и пълноценно осъществяване режима на лични отношения на бащата с детето. Работата с детето и родителите да продължи, докато детето е в риск.

ЗАДЪЛЖАВА Дирекция „Социално подпомагане“ – Нова Загора, при създаване на пречки от родителите и други форми на отказ да сътрудничат, както и при настъпили изменения, налагащи промяна на защитните мерки, да уведоми съда по делото - Районен съд Нова Загора, който, ако интересът на детето го изисква, следва да предприеме действия по реда на чл. 59, ал. 9 СК. ДСП също може да направи искане за изменение или допълване на мерките, постановени с настоящото решение в хипотезата на чл. 59, ал. 9 СК.

РАЗПОРЕЖДА на родителите и на техните близки да оказват съдействие на служителите при Дирекция “Социално подпомагане”.

ОСЪЖДА К. С. П. ЕГН [ЕГН] и И. Д. И. ЕГН [ЕГН] да заплатят всеки по 15 лв. по сметка на Върховния касационен съд – дължима държавна такса за разглеждане на касационната жалба.

ПРЕПИС от решението да се изпрати на Дирекция „Социално подпомагане“ – Нова Загора и на двамата родители.

РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: