Отказ за отмяна на решение за дълг към топлофикация поради липса на нови доказателства

Текстът на акта

Ключови фрази

1
Р Е Ш Е Н И Е
№ 2
гр.София,
01.02.2022 г.

Върховен касационен съд на РБ, четвърто гражданско отделение, в съдебно заседание на осемнадесети януари две хиляди двадесет и втора година в състав:

Председател: ВЕСКА РАЙЧЕВА

Членове: ГЕНИКА МИХАЙЛОВА

ЛЮБКА АНДОНОВА

при секретаря

като разгледа докладваното от съдията Райчева гр.д. № 2247 по описа за 2021 год. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл.307, ал.1 ГПК.

Делото е образувано по молба за отмяна от 16.10.2020г. на З. Д. С. на влязлото в сила решение от 12.10.2020г. по гр.д.№959/2020г. на ОС Пловдив и потвърденото с него решение от 30.12.2019г. по гр.д.№250/2019г. на РС Смолян, на основание чл.303, ал.1, т.1 ГПК.

Ответникът- „ЕВН България Топлофикация“ ЕАД, в писмено становище поддържа, че молбата за отмяна е неоснователна.

Върховният касационен съд, състав на четвърто г. о., като направи преценка за наличие предпоставките на чл. 307 ГПК, приема за установено следното:

С определение от 22.06.2021г. ВКС е оставил без разглеждане молбата за отмяна.

С определение № 60400 от 16.11.2021 г. по ч.гр.д. № 3268/2021 г. на III -г.о. на ВКС определението за оставяне на молбата без разглеждане е отменено и делото е върнато на същия състав за продължаване на съдопроизводствените действия.

С атакуваното решение ОС Пловдив е потвърдил първоинстанционното решение, с което е признато за установено по иск предявен на основание чл.422, ал.1 ГПК по отношение на длъжника З. Д. , че последната дължи на „ЕВН България Топлофикация“ ЕАД сумата в размер на 2699,21 лв. – главница, представляваща стойност на топлинна енергия, доставена за периода от 01.01.2016 г. до 30.04.2018 г. за обект на потребление, находящ се в [населено място]; 473,02лв. – обезщетение за забавено плащане за периода 01.01.2016 г. до 09.01.2019 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 09.01.2019г., за които вземания е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК по ч.гр.д. № 105/2019 г. по описа на Районен съд – Смолян.

Съдът е приел, че молителката има качеството на потребител на топлинна енергия, тъй като тя е собственик на процесния имот и сградата , в която се намира имотът е топлоснабдена. По отношение отчитането на потребената топлинна енергия съдът е взел предвид установеното от СТЕ, съгласно която в имота има отоплителни тела, които са снабдени с измервателни уреди, които са със съответните пломби, както и е налице щранг лира, която също функционира реално. Прието е за установено, че измервателните уреди са видимо активни, т.е. отчитат отдаденото количество топлинна енергия, като отчетът е извършван дистанционно, т.к. самите измервателни уреди позволяват подобен отчет, поради което и не е извършвано дялово разпределение в хипотезата на неосигурен достъп. Съдът е взел предвид заключението на съдебно техническата експертиза, според което предвид възможността за дистанционно отчитане не са извършвани периодични отчети и съставянето на изравнителни сметки.

По отношение оплакването, че е налице погасяване по давност на вземането, съдът е констатирал, че тъй като погасителната давност за периодични задължения е три годишна, то по давност са погасени задълженията преди м.01.2016г.

Прието е, че стойността на отдадената топлинна енергия за процесния период е 2699,21лв., а обезщетението за забава – 473,02лв, които суми не са заплатени и съдът е приел за основателен предявения иск за главницата за периода от 01.01.2016г.- 30.04.2018г., както и за сумата от 473,02лв. обезщетение за забава за периода от падежа на всяко плащане до 09.01.2019г.

В молбата за отмяна молителката поддържа, че са налице нови доказателства от съществено значение за спора и представя като такива: препис извлечение от сметка от „ЕВН България Топлофикация“ ЕАД за периода 01.11.2015г. до 08.01.2019г.-копие, справка за доставена топлинна енергия за същия период- копие и препис извлечение за сметка за периода от 01.05.2018г. до 08.02.2020г.- копие. Поддържа, че е налице основание по чл.303, ал.1,т.1 ГПК за отмяна на влязлато в сила решение.

Върховният касационен съд, състав на четвърто г.о. при тези данни намира, че молбата за отмяна е неоснователна.

Разпоредбата на чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК предвижда, че заинтересованата страна може да иска отмяна на влязло в сила решение, когато се открият нови обстоятелства или нови писмени доказателства от съществено значение за делото, които не са могли да бъдат известни при решаването му, или с които страната не е могла да се снабди своевременно. Тази норма дава правна защита на онази страна по делото, против която е постановено неправилно решение в резултат на невиновна/обективна/ невъзможност да се разкрие истината по време на висящия съдебен спор. В конкретния случай такива нови писмени доказателства или обстоятелства не са налице. Представените с молбата за отмяна писмени доказателства: препис извлечение от сметка от „ЕВН България Топлофикация“ ЕАД за периода 01.11.2015г. до 08.01.2019г.-копие и справка за доставена топлинна енергия за същия период са представени по делото още пред първата инстанция и са взети предвид от съда при постановяване на атакуваното решение, т.е. тези доказателства не са нови писмени доказателства по смисъла на чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК.

Основание за отмяна, съгласно тази норма на закона са и новооткритите или новосъздадени документи относно факти, които са били твърдяни през висящността на процеса, но не са могли да бъдат доказани, поради липсата на тези документи. В този случай е необходимо заинтересованата страна да не е знаела за тях или макар и да е знаела, да не е била в състояние да се снабди с документа, за да го представи по делото, без незнанието или непредставянето да се дължат на липсата на нормално дължима грижа от нея, какъвто не е настоящият случай. Представевеният препис извлечение за сметка за периода от 01.05.2018г. до 08.02.2020г.- копие няма характер на такова доказателство, тъй като се отнася до количеството потребена топлинна енергия за период след приключване на производството по делото, по което е постановено атакуваното решение. Разпоредбата на чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК не е средство, с помощта на което страната може да поправи собствените си грешки и небрежност при попълване на делото с факти или доказателства. Необходимо е това обстоятелство или това ново доказателство, да не е могло да бъде известно на страната, тя да е положила необходимите грижи за защита на своите интереси и въпреки това да не е била в състояние да открие въздигнатия като основание за отмяна факт или писмено доказателство, какъвто не е настоящия случай.

Предвид изложените съображения, съдът

Р Е Ш И :

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молба от 16.10.2020 г. З. Д. С. за отмяна на влязлото в сила решение от 12.10.2020г. по гр.д.№ 959/2020 г. на ОС - Пловдив и потвърденото с него решение от 30.12.2019г. по гр.д.№ 250/2019г. на РС - Смолян, на основание чл.303, ал.1, т.1 ГПК.
ОСЪЖДА З. Д. С. да заплати на "ЕВН България Топлофикация" ЕАД думата 100 лева разноски за процесуално представителство пред ВКС.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: