Отказ за отмяна на влязло в сила решение по иск за имот

Текстът на акта

Ключови фрази

решение по гр.д.№ 505 от 2026 г. на ВКС, ГК, първо отделение

Р Е Ш Е Н И Е

№ 361

гр.София, 12.06.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Върховният касационен съд на Република България, първо отделение на Гражданска колегия в открито съдебно заседание на двадесет и седми май две хиляди двадесет и шеста година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИЯНА ЦЕНЕВА

ЧЛЕНОВЕ: ТЕОДОРА ГРОЗДЕВА МИЛЕНА ДАСКАЛОВА

при участието на секретаря Цветелина Пецева, като взе предвид докладваното от съдия Т.Гроздева гр.д.N 505 по описа за 2026 г., приема следното:

Производството е по реда на чл.303, ал.1, т.1 и т.5 ГПК.

Образувано е по подадена от Ц. Г. Б.- Б. молба за отмяна на основание чл.303, ал.1, т.1 и т.5 ГПК на влязло в сила решение № 426 от 09.04.2024 г. по в.гр.д.№ 2834 от 2023 г. на Софийския апелативен съд, гражданско отделение, 14 състав, с което е потвърдено решение № 261058 от 07.08.2023 г. по гр.д.№ 13279 от 2016 г. на Софийския градски съд, I гражданско отделение, четвърти състав /недопуснато до касационно обжалване с определение № 2522 от 20.05.2025 г. по гр.д.№ 3274 от 2024 г. на Върховния касационен съд, второ г.о./.

С това решение е било потвърдено първоинстанционното решение за отхвърляне на предявения от Ц. Г. Б.- Б. против „Сити хоум парк“ ЕООД иск с правно основание чл.108 от Закона за собствеността за признаване правото на собственост на ищцата и осъждане на ответното дружество да й предаде следния недвижим имот: дворно място с площ от 690 кв.м., находящо се в [населено място], м.“Л.“, [улица], представляващо УПИ *** от кв.242 по регулационния план на [населено място], местност “Л.“, заедно с южната половина от жилищната сграда със застроена площ от 53,63 кв.м. и навес в двора, служещ за гараж. Мотивите на съда за отхвърляне на този иск за собственост са, че ищцата не е доказала соченото от нея основание на чл.79, ал.1 ЗС за придобиване на правото на собственост върху описания имот- недобросъвестно давностно владение, осъществявано от нейната баба и продължено от ищцата в периода от 1989 г. до 16.12.2015г. /когато ищцата е била отстранена от имота с въвода във владение на ответника, извършен на основание влязлото в сила постановление за възлагане на този имот от 27.03.2015 г. по изп.д.№ 20148380408113 по описа на ЧСИ Милен Бъзински/. Прието е, че от събраните по делото писмени и гласни доказателства не е доказано бабата на ищцата и самата ищца да са осъществявали фактическа власт върху имота като владелци /не било доказано явно, несъмнено и непрекъснато владение през посочения период от време/.

Пълномощникът на молителката Ц. Б.- Б. твърди, че са налице основания по чл.303, ал.1, т.1 и т.5 ГПК за отмяна на това влязло в сила съдебно решение. На първо място, било нарушено правото й на участие в делото поради допуснати от съда процесуални нарушения: неизготвяне на надлежен доклад по чл.146 ГПК, недаване на указания, неосигуряване на възможност да попълни делото с доказателства, непроизнасяне по всички нейни твърдения и възражения. На второ място, били открити нови писмени доказателства от съществено значение за делото: постановление за поправка на постановление за възлагане на недвижим имот от 31.03.2016 г. и наддавателно предложение по изпълнителното дело от „Сити хоум парк“ ЕООД. На трето място, било открито ново обстоятелство от значение за делото: участие на ЧСИ в извършената от него публична продан чрез свързани или подставени от него лица, което правело публичната продан недействителна на основание чл.490 ГПК във връзка с чл.185 ЗЗД, а извършеният въз основа на нея въвод във владение- неспособен да прекъсне теклата в полза на молителката придобивна давност за имота.

В писмен отговор и в проведеното открито съдебно заседание пълномощникът на ответника по молбата „Сити хоум парк“ ЕООД оспорва същата. Моли молбата да бъде оставена без разглеждане като недопустима, евентуално- без уважение като неоснователна. Претендира и за разноските по делото.

Върховният касационен съд, ГК, състав на първо г.о. по подадената молба за отмяна приема следното: Съгласно разясненията, дадени в мотивите на т.13 от Тълкувателно решение № 7 от 31.07.2017 г. по тълк.д.№ 7 от 2014 г. на ОСГТК на ВКС, когато първоинстанционното решение е обжалвано и по гражданския спор се е произнесъл въззивният съд, на отмяна по реда на чл.303 и сл. ГПК подлежи влязлото в сила въззивно решение, а не това на първоинстанционния съд. Поради това настоящият съдебен състав приема, че предмет на молбата за отмяна в настоящото производство е постановеното от въззивния съд решение № 426 от 09.04.2024 г. по в.гр.д.№ 2834 от 2023 г. на Софийския апелативен съд, а не посоченото в молбата за отмяна първоинстанционно решение на Софийския градски съд.

Съгласно разпоредбата на чл.303, ал.1, т.1 ГПК, основания за отмяна на влязло в сила съдебно решение са онези нови обстоятелства или нови писмени доказателства от съществено значение за делото, които не са могли да бъдат известни на страната при решаването му или с които страната не е могла да се снабди своевременно, а съгласно чл.303, ал.1, т.5 ГПК- основание за отмяна е лишаването на страната от възможност да участва в делото или да бъде надлежно представлявана вследствие нарушение на съответните правила.

I. В разглеждания случай не е налице соченото основание на чл.303, ал.1, т.1 ГПК за отмяна на влязлото в сила решение, поради следното:

1. Представеното от молителката с молбата й за отмяна постановление за поправка на постановление за възлагане на недвижим имот от 31.03.2016 г. не е ново доказателство по смисъла на чл.303, ал.1, т.1 ГПК, тъй като е било представено и прието като доказателство още при инстанционното разглеждане на делото: представено е още с отговора на исковата молба /лист 117 от първоинстанционното дело/ и е било прието като доказателство от първоинстанционния съд.

2. Второто представено към молбата за отмяна писмено доказателство /наддавателно предложение по изпълнителното дело от „Сити хоум парк“ ЕООД/, действително не е представено по гражданското дело, но това наддавателно предложение е можело да бъде известно на молителката и тя е можела да се снабди с него още при завеждане на делото, решението по което се иска да бъде отменено: Видно от изложеното в исковата молба, към датата на завеждане на иска по чл.108 ЗС ищцата /молителка по настоящото дело/ е знаела за изпълнително дело 20148380408113 на ЧСИ Милен Бъзински, в кориците на което се намира това наддавателно предложение. Знаела е, че ответникът „Сити хоум парк“ ЕООД е участвал в проведената по това изпълнително дело публична продан и съответно е обявен за купувач по тази публична продан. Знаела е, че ответникът е бил въведен в процесния имот на основание влязлото в сила постановление за възлагането му, издадено от ЧСИ по горепосоченото изпълнително дело. Ето защо, при проявена от нейна страна добросъвестност не е имало пречка да се снабди с копие от намиращото се по това изпълнително дело наддавателно предложение за закупуване на имота, направено от ответното дружество, и да го представи при инстанционното разглеждане на делото. Като не е сторила това, молителката е проявила процесуална небрежност, която не би могла да бъде преодоляна чрез отмяна на влязлото в сила съдебно решение, тъй като производството за отмяна на основание чл.303, ал.1, т.1 ГПК е способ за поправяне на влезли в сила неправилни съдебни решения, чиято неправилност се дължи само на обективна невъзможност на страната да посочи и събере относими към спора доказателства преди приключване на делото, но не и способ за поправяне на собствените й грешки и пропуски.

3. Новооткритото според пълномощника на молителката ново обстоятелство /участие на ЧСИ в извършената от него публична продан чрез свързани или подставени от него лица, което правело публичната продан недействителна на основание чл.490 ГПК във връзка с чл.185 ЗЗД/, дори и да се приеме за доказано, не би могло да е основание за отмяна на влязлото в сила решение на основание чл.303, ал.1 т.1 ГПК, поради следното: На първо място, защото не се касае за обстоятелство, което страната не е могла да узнае своевременно, още преди приключване на инстанционното разглеждане на спора, предвид на това, че това обстоятелство се основава на документи от Търговския регистър /който е публичен/, с които молителката при проявена от нейна страна добросъвестност е могла да се снабди своевременно. На второ място, защото това обстоятелство, дори и да се приеме за доказано от представените от молителката в проведеното открито съдебно заседание документи от Търговския регистър и от Фирмено отделение на СГС, не е от съществено значение за делото: тъй като обстоятелството дали е действителна или не публичната продан от 27.03.2015 г., в резултат на която ответникът е придобил правото на собственост върху спорния имот, няма отношение към предмета на делото, по което е постановено влязлото в сила съдебно решение, чиято отмяна се иска /който е бил за установяване правото на собственост на молителката върху имота, придобито на основание давностно владение, осъществявано по нейни твърдения в периода от 1989 г. до 16.12.2015 г., когато е бил извършен въвод във владение на ответника в имота, въз основа на влязлото в сила постановление за възлагане на този имот, и за осъждане на ответника да предаде имота на молителката като собственик на този имот/ и към мотивите на съда за отхвърляне на този иск /поради това, че ищцата не е доказала фактическия състав на соченото от нея придобивно основание на чл.79, ал.1 ЗС, а именно не е доказала осъществявана от баба й и от самата нея фактическа власт върху имота, представляваща явно, несъмнено и непрекъснато владение/. При недоказаност на придобивното основание на молителката /ищца в производството, решението по което се иска да бъде отменено/ предявеният от нея иск по чл.108 ЗС не би могъл да бъде уважен, дори и ответникът да е установил фактическа власт върху имота на нищожно правно основание /в случая нищожна според молителката публична продан/.

II. Не е налице и соченото основание за отмяна по чл.303, ал.1, т.5 ГПК: Основание за отмяна на влязло в сила съдебно решение, съгласно тази разпоредба на ГПК, не е всяко допуснато от съда процесуално нарушение, а само такова, което е довело до лишаването на страната от възможност да участва в делото или да бъде надлежно представлявана. В случая, видно от материалите по делото, молителката Ц. Б.- Б. не е била лишена от възможност да участва в делото. Тя е била редовно призовавана за всички проведени по делото съдебни заседания пред първоинстанционния и въззивния съд /пред СГС- заседания от 03.10.2018 г., 27.03.2019 г., 06.11.2019 г., 29.07.2020г., 12.05.2021 г., 30.03.2022 г., 26.10.2022 г. и 17.05.2023г., а пред САС- заседание на 19.03.2024 г./. Нещо повече, присъствала е и е участвала във всяко проведено по делото съдебно заседание лично или чрез свой процесуален представител.

Посочените от молителката в молбата й за отмяна процесуални нарушения на съда /неизготвяне на надлежен доклад по чл.146 ГПК, недаване на указания, неосигуряване на възможност да попълни делото с доказателства, непроизнасяне по всички нейни твърдения и възражения/, дори и да се приеме, че са били извършени от съда, нямат за последица лишаването на страната от възможност да участва по делото лично или чрез надлежен процесуален представител, и следователно не са основание за отмяна на влязлото в сила решение по чл.303, ал.1, т.5 ГПК. Те биха могли да бъдат само основания за обжалване на решението по реда на инстанционния контрол и преди влизането му в сила.

Поради всичко гореизложено молбата на Ц. Б.-Б. за отмяна на влязлото в сила решение на Софийския апелативен съд на основание чл.303, ал.1 т.1 и т.5 ГПК е неоснователна и като такава следва да се остави без уважение.

С оглед изхода на делото и на основание чл.81 ГПК във връзка с чл.78 ГПК молителката дължи и следва да бъде осъдена да заплати на ответника по молбата направените от него разноски за адвокат по делото пред ВКС. Съгласно представения списък за разноски и фактура от 27.01.2026 г., тези разноски възлизат на 3 000 евро, но предвид основателността на направеното от пълномощника на молителката възражение за прекомерност, ВКС счита, че следва да бъдат присъдени разноски в размер само на 1 500 евро.

Воден от горното, Върховният касационен съд на Република България, състав на първо отделение на Гражданска колегия

Р Е Ш И :

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ подадената от Ц. Г. Б.- Б. молба за отмяна на основание чл.303, ал.1, т.1 и т.5 ГПК на влязло в сила решение № 426 от 09.04.2024 г. по в.гр.д.№ 2834 от 2023 г. на Софийския апелативен съд, гражданско отделение, 14 състав.

ОСЪЖДА Ц. Г. Б.- Б. от [населено място], [улица], със служебен адрес: [населено място], [улица], ет.5, офис 509, чрез адв.Н. Р.Н., да заплати на „Сити хоум парк“ ЕООД със седалище и адрес на управление: гр.София, бул.“Цариградско шосе“ № 115Е, ет.7 и служебен адрес: [населено място], [улица], ет.8, офис 43, чрез адв.Р. Т., на основание чл.78 ГПК сумата 1 500 евро /хиляда и петстотин евро/, представляваща разноски по делото пред ВКС.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.