Отмяна на влязло в сила решение при твърдения за извършено престъпление

Текстът на акта

Ключови фрази

3

Р Е Ш Е Н И Е

№ 155

София 16.11.2020 година

Върховният касационен съд на Република България, Четвърто гражданско отделение, в открито заседание на двадесет и осми септември две хиляди и двадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: МИМИ ФУРНАДЖИЕВА

ЧЛЕНОВЕ: ВАСИЛКА ИЛИЕВА

ДЕСИСЛАВА ПОПКОЛЕВА

при секретаря Ани Давидова

изслуша докладваното от съдията ВАСИЛКА ИЛИЕВА

гр.дело № 3625/2019 год.

Производството е по чл. 303,ал.1,т.2 ГПК .

Образувано е по молба на В. П. П. и С. Д. П.,подадена чрез адв.М.М. и адв.Ж.Д., за отмяна на влязло в сила решение № 7419 от 31.10.2015 г. по гр.д.№ 34/2013 г. по описа на Софийски градски съд,с което са отхвърлени предявените от молителите искове против Л. И. И. с правно основание чл.124,ал.1 ГПК вр.чл.30 ЗЗД вр.чл.27 ЗЗД и евентуалния иск с правно основание чл.26,ал.1 ЗЗД за признаване за установено,че договорът сключен с н.а. № 131,т.ІІ,рег.№ 3447, н.д.307/12г.за прехвърляне на недвижим имот,за погасяване на дълг на нотариус Й. Л. е унищожаем,поради сключване под заплаха,чрез възбуждане на страхови представи,евентуално за нищожен поради противоречие със закона. Молителите обосновават молбата си за отмяна на основание чл.303,ал.1,т.2 ГПК с твърдение,че е налице невлязла в сила присъда по нохд № 125/2018 г. по описа на СпНС за извършено престъпление по чл.214,ал.2,т.2 вр.т.1,вр.ал.1 вр.чл.213а,ал.2,т.1 и ал.3,т.2 НК от Л. И. И. по отношение на недвижимия имот предмет на спора по гр.д.34/2013 г.В съдебно заседание е представено решение № 243/ 30.07.2020 г по нохд № 1009/2019 г.на ВКС,ІІІ н.о.,с което е оставено в сила решение № 30/20.08.2019г.,постановено по внохд № 125/2018 г.по описа на Апелативен специализиран наказателен съд,с което е потвърдена присъда № 35/27.10.2017 г. ,постановена по нохд № 721/2017г. на Специализиран наказателен съд,с която Л. И. И. е признат за невиновен,в това,че на 11.07.2012 г.,в [населено място],с цел да набави за себе си имотна облага е принудил С. П. и В. П. чрез заплашване – с убийство и с причиняване на тежка телесна повреда на племенника им А. П.,да извършат нещо противно на волята си – да му прехвърлят с нот.акт за прехвърляне на недвижим имот за погасяване на дълг правото на собственост върху 1/2 ид.ч. от ПИ,заедно с построените в него сгради и с това на 19.07.2012 г.,когато бил изготвен нот.акт им причинил имотна вреда в размер на 465 236,03 лв.,представляваща левовата равностойност на имота,поради което и на основание чл.304 НПК е оправдан по повдигнатото му обвинение за престъпление по чл.214,ал.2,т.2 вр.т.1,вр.ал.1 вр.чл.213а,ал.2,т.1 и ал.3,т.2 НК.

Ответникът Л. И. И. оспорва молбата за отмяна и моли тя да се остави без уважение.Претендира разноски.

Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение след като прецени инвокираните доводи и данните по делото, намира следното:

Разгледана по същество молбата за отмяна е неоснователна.

Според една от хипотезите, уредени с разпоредбата на чл. 303, ал. 1, т. 2 ГПК, заинтересованата страна може да иска отмяна на влязло в сила съдебно решение, когато по надлежен ред се установи престъпно действие на страна по делото във връзка с решаването на делото. В тази хипотеза неправилността на влязлото в сила съдебно решение е в резултат именно на извършеното от страната престъпление. За да е налице хипотезата на чл. 303, ал. 1, т. 2 ГПК не е достатъчно престъплението да е установено по надлежния ред с влязла в сила присъда или с влязло в сила съдебно решение по реда на чл. 124, ал. 5 ГПК . Необходимо е извършеното престъпление да е обусловило неправилност на влязлото в сила решение. Когато решението би останало същото като резултат, независимо от извършеното и установено престъпление, основанието за отмяна по чл. 303, ал. 1, т. 2 ГПК не е налице, тъй като липсва изискваната от закона връзка между престъпното деяние и решаването на делото. Изискуемата установеност липсва в настоящия случай, тъй като не се сочи и не се представя нито присъда , нито съдебно решение ,от която да следва извод за извършване на престъпление от Л. И. по чл.214,ал.2,т.2 вр.т.1,вр.ал.1 вр.чл.213а,ал.2,т.1 и ал.3,т.2 НК и престъпното деяние да има обуславяща връзка с влязлото в сила решение. Именно поради това на молителите П.,в качеството им на граждански ищци в наказателното производство са отхвърлени исковете за присъждане на обезщетение за причинените неимуществени вреди.

Съобразно гореизложеното молбата за отмяната на основание чл.303, ал.1, т.2 ГПК следва да бъде оставена без уважение.

На ответника по молбата за отмяна не се следват разноски за настоящето производство тъй като липсват доказателства за действително направените и доказани разноски.

Водим от изложените съображения Върховният касационен съд, състав на ІV г.о.

Р Е Ш И :

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на В. П. П. и С. Д. П. за отмяна на влязло в сила решение № 7419 от 31.10.2015 г. по гр.д.№ 34/2013 г. по описа на Софийски градски съд.

Решението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: