Отписване на адвокат от адвокатска колегия след осъждане за престъпление

Текстът на акта

Ключови фрази

Р Е Ш Е Н И Е

№ 60154

Гр.София, 15.06.2021г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в открито съдебно заседание на осми юни през две хиляди двадесет и първа година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Марио Първанов

ЧЛЕНОВЕ: Илияна Папазова

Майя Русева

при участието на секретаря Анжела Богданова, като разгледа докладваното от съдията Русева г.д.N.554 по описа за 2021г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.7 от Закона за адвокатурата /ЗА/.

Образувано е по жалба на Е. К. М. срещу решение от 20.11.20 на Висш Адвокатски съвет /ВАС/ - с което жалбата му срещу решение по Протокол №.13/15.10.20 на САК Сливен за отписването му от АК Сливен е оставена без уважение. Моли се за отмяната му като незаконосъобразно.

Ответната страна Висш адвокатски съвет оспорва жалбата.

Жалбата е подадена в срок, срещу подлежащ на обжалване акт и от легитимирано да обжалва лице - поради което е процесуално допустима.

За да се произнесе по основателността й, Върховният касационен съд на Република България, ІІІ ГО, взе предвид следното:

По делото няма спор, а е видно и от приложените доказателства, че Е.М. е вписан в АК Сливен, като с влязла в сила присъда №.313/29.11.19 по нохд №.8226/17 по описа на РС Пловдив, 4с. /потвърдена с окончателно решение №.112/6.07.20 по внохд №.366/20 на ОС Пловдив, в сила от 6.07.20/ е признат за виновен в извършване на престъпление по чл.209 ал.1 вр. с чл.55 ал.1 т.1 НК /за това, че в периода 11.06.13-18.06.13 в [населено място], с цел да набави за себе си имотна облага, възбудил и поддържал заблуждение у В.А., че ще предаде на съдията-докладчик по нохд №.714/13 по описа на РС Сливен сумата 1500лв., за да осигури благоприятен изход по делото, и с това е причинил имотна вреда в размер на 1500лв./ и е осъден на пет месеца лишаване от свобода, като на основание чл.66 ал.1 НК изтърпяването на наказанието е отложено с изпитателен срок 3г.

След изпращане на присъдата на АК Сливен за сведение и предприемане на действия по отписване от САК, с решение по т.2 от Протокол №.8/23.07.20 на САК Сливен Е.М. е бил отписан от АК Сливен на основание чл.22 ал.1 т.2 вр. с чл.5 ал.1 т.1 ЗА предвид отпадане на условието по чл.5 ал.1 т.1 ЗА за упражняване на адвокатската професия. Това решение е било отменено - с решение от 11.09.20 на ВАдвС по жалба вх.№.1957/13.08.20 на адвоката - поради нарушение на процедурата по чл.22 ал.2 ЗА, и преписката е върната за изпълнението й.

На 14.10.2020 на Е.М. е връчена писмена покана по чл.22 ал.2 ЗА - за изслушването му на заседание на САК Сливен на 15.10.20 от 11.30 за отписването му като адвокат предвид горецитираната присъда, като е поканен да представи евентуално и доказателства за липсата на основания да бъде отписан. С решение по протокол №.13/15.10.20 на САК Сливен - предвид наложеното му наказание с влязлата в сила присъда №.313/29.11.19 по нохд №.8226/17 на РС Пловдив, налагащо извод, че е отпаднало условието по чл.5 ал.1 т.1 ЗА за упражняване на адвокатска професия - на основание чл.22 ал.1 т.2 вр. с чл.5 ал.1 т.1 ЗА, същият е отписан от АК Сливен. В проведеното заседание адвокатът се е явил лично, предоставена му е била възможност да бъде изслушан, той е заявил, че няма какво да каже, и е изказал благодарност на САК Сливен за предоставената му възможност да бъде изслушан.

С атакуваното решение ВАдвС е приел, че жалбата на Е.М. срещу решение на Съвета на Адвокатска колегия Сливен по Протокол №.13/15.10.20 – с което е бил отписан от колегията, е неоснователна, тъй като твърдяното нарушение на процедурата по чл.22 ал.2 ЗА не е налице.

При така изложените фактически обстоятелства ВКС, състав на ІІІ ГО, приема, че обжалваното решение на Висшия адвокатски съвет е правилно и законосъобразно. С атакуваното пред него решение на САК Сливен Е.М. е бил отписан от адвокатската колегия предвид осъждането му на лишаване от свобода за умишлено престъпление от общ характер и разпоредбата на чл.5 ал.1 т.1 ЗА. Предвидената в чл.22 ал.2 ЗА процедура за изслушване на адвоката в рамките на производството за отписване е била спазена – той е бил призован лично за заседанието на САК на деня, предхождащ този на заседанието, явил се е на него и не е възразил, че не е могъл да организира защитата и изслушването си, респективно не е поискал да му се предостави възможност и допълнително време за това – напротив, изрично е заявил, че няма какво да каже и изразява благодарност за възможността да бъде изслушан. За наличието на обстоятелства и доказателства в подкрепа на внезапно възникнало обстоятелство, препятстващо адекватна подготовка, защита и заявяване на позиция при изслушването, не са били правени изявления и не са били представени доказателства пред САК Сливен; подобни доказателства не са прилагани и впоследствие, вкл. по настоящото дело. От друга страна законът не предвижда минимален срок, който да бъде предоставен от датата на уведомяването по чл.22 ал.2 ЗА до датата на изслушването. Липсва и изискване в рамките на процедурата по чл.22 ЗА адвокатът, по отношение на който са налице данни за наличие на обстоятелство по чл.5 ал.1 т.1 ЗА, да бъде уведомяван от адвокатския съвет с копие от влезлия в сила акт по съответното наказателно производство, по което е бил осъден.

Същевременно за предприетите от САК Сливен действия предвид постановената присъда в изпълнение на разпоредбата на чл.22 ЗА и започналата процедура за отписването му от адвокатската колегия – както и за наличието на тази присъда, той е бил уведомен най-късно към датата на подаване на жалбата му /вх.№.1957/13.08.20/ пред ВАдвС срещу предходното решение на САК Сливен за отписването му - т.е. на 13.08.20 /повече от два месеца преди датата на заседанието на 15.10.18г./. Следва да се има предвид и, че целта на производството по чл.22 ЗА е както да даде възможност на засегнатия адвокат да бъде изслушан и организира защитата си предвид значимостта на последиците от евентуалното му отписване от адвокатската колегия, така и да осигури своевременно настъпване на същите при наличие на абсолютна пречка за упражняването на адвокатската професия – каквато съставлява осъждането на лишаване от свобода за умишлено престъпление от общ характер предвид разпоредбата на чл.5 ал.1 т.1 ЗА.

С оглед на горното жалбата е неоснователна и атакуваното решение от 20.11.20 на ВАдвС трябва да бъде оставено в сила.

Мотивиран от горното, ВКС, състав на ІІІ ГО,

Р Е Ш И :

ОСТАВЯ В СИЛА решение от 20.11.20 на Висш Адвокатски съвет, с което е оставена без уважение жалбата на Е. К. М. срещу решение по Протокол №.13/15.10.20 на Съвета на АК Сливен за отписването му от АК Сливен.

Решението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: