Справедливост на наказанието за причинена смърт по непредпазливост при опасен рецидив

Текстът на акта

Ключови фрази

Убийство - опасен рецидив или от лице, извършило друго умишлено убийство, за което не е постановена присъда * справедливост на наказание

Р Е Ш Е Н И Е

№ 472

гр. София, 08.12.2023 г.

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Върховен касационен съд на Република България, ………Второ наказателно отделение,

в публично заседание на двадесети октомври..........две хиляди и двадесет и трета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: БИЛЯНА ЧОЧЕВА

ЧЛЕНОВЕ: ПЕТЯ ШИШКОВА

ВЕСИСЛАВА ИВАНОВА

при секретаря Г. Иванова......…...……………………………………в присъствието на

прокурора К. Иванов...............……..………………….……..изслуша докладваното от

съдия ЧОЧЕВА ………………...................наказателно дело № 693 по описа за 2023 г.

и за да се произнесе взе пред вид следното:

Касационното производство е образувано по жалба на подсъдимия Г. В. Г. чрез служебния му защитник адвокат А. А. против въззивно решение № 94/12.06.2023 г. на Пловдивския апелативен съд, НО, постановено по ВНОХД № 148/2023 г., с което е била потвърдена присъда № 14/15.03.2023 г. на Старозагорският окръжен съд по НОХД № 516/2022 г.

С тази присъда Старозагорският окръжен съд признал подсъдимия Г. В. Г. за виновен в това, че в периода 08.04.2021 г. - 22.04.2021 г. в гр. Стара Загора, причинил по непредпазливост смъртта на майка си- П. П. Н. (починала на 22.04.2021 г.), вследствие на умишлено нанесена на 08.04.2021 г. средна телесна повреда по чл. 129, ал. 2 от НК ( черепно-мозъчна травма, усложнена с вторичен кръвоизлив в мозъчния ствол/мост/, мозъчен оток, довел до малкомозъчно вклиняване през големия тилен отвор и двустранен гноен възпалителен процес на белите дробове - разстройство на здравето, временно опасно за живота), представляваща опасен рецидив, поради което и на основание чл.124, ал. 3, пр. второ, вр. с ал. 1, вр. с чл. 129, ал. 2, във вр. с чл. 29, ал. 1 , б.“б“ от НК и чл. 54 от НК му е наложил наказание от девет години лишаване от свобода, което да изтърпи при първоначален строг режим. Оправдал е подсъдимия по първоначалното подигнатото му по-тежко обвинение по чл. 116, ал.1, т.3, пр. 1 и т. 12, пр. 1, във вр. с чл. 115, вр. чл. 29, ал.1 , б.“б“ от НК. В негова тежест е било присъдено заплащане на разноските по делото.

В жалбата, поддържана пред ВКС от подсъдимия и неговия защитник, се изтъкват доводи, съотносими към касационното основание по чл. 348, ал. 1, т. 3 от НПК. Направено е искане за намаляване на наложеното наказание.

Прокурорът от ВКП изразява становище за неоснователност на жалбата и предлага въззивното решение да бъде оставено в сила.

Върховният касационен съд, след като обсъди доводите на страните и извърши проверка на атакувания съдебен акт в пределите по чл. 347, ал. 1 от НПК, намери следното:

Касационната жалба е неоснователна.

ВКС намира доводите за явна несправедливост на потвърденото от въззивната инстанция наказание в размер на 9 години лишаване от свобода за неоснователни. При индивидуализацията първостепенният съд, последван от въззивния, правилно е откроил обема на отегчаващите и смекчаващите обстоятелства, както и е оценил тяхната тежест и значение, коректно заключавайки, че е налице превес на отегчаващите. В тази категория оправдано са били включени многобройните осъждания на подсъдимия извън квалифициращите деянието като опасен рецидив, системната злоупотреба с наркотици, трудовата му неангажираност, постоянно осъществяваният тормоз върху родителите, сестра му и нейното семейство въпреки предишните осъждания за нарушаване на ограничителни мерки във връзка с домашно насилие. Правилно са отчетени и обстоятелствата, касаещи обществената опасност на деянието – жертвата е майка на подсъдимия, слаба и болна жена, системно малтретирана от последния, като е било установено в хода на въззивното производство, че причинената телесна повреда покрива обективните признаци на тежка такава и деянието е извършено в присъствието на дъщерята на пострадалата и нейния съпруг, който преди това също е бил физически малтретиран от Г.. Отдадена е била нужната тежест на направените от него частични самопризнания. Затова, отчитайки сериозния превес на отегчаващите отговорността обстоятелства, инстанциите по същество аргументирано са приложили разпоредбата на чл. 54 от НК и са отмерили наказанието на 9 години лишаване от свобода. В касационната жалба не се съдържат конкретни възражения за пренебрегнати обстоятелства със смекчаващ характер, които да налагат по-различна оценка за справедливостта на наложеното наказание.

Предвид изложените съображения, настоящият съдебен състав намери, че не е налице соченото касационно основания и въззивното решение следва да бъде оставено в сила, поради което на основание чл. 354, ал. 1, т. 1 от НПК, Върховният касационен съд, второ наказателно отделение

Р Е Ш И:

ОСТАВЯ В СИЛА въззивно решение № 94/12.06.2023 г. на Пловдивския апелативен съд, НО, постановено по ВНОХД № 148/2023 г.

Решението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: