Тълкуване на съдебно решение за режима на лични отношения с дете през лятната ваканция

Текстът на акта

Ключови фрази

Р Е Ш Е Н И Е
№ 487
Гр.София, 15.07.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на петнадесети юли през две хиляди двадесет и шеста година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Илияна Папазова

ЧЛЕНОВЕ: Майя Русева

Джулиана Петкова

при участието на секретаря.., като разгледа докладваното от съдията Русева г.д.N.1981 по описа за 2025г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.251 ГПК.

Образувано е по молба на Т. А. Н. с искане за тълкуване на постановеното по делото решение №.108/18.02.26. Твърди се, че то е необходимо предвид наличието на обективна неяснота относно режима на лични отношения на страните с детето им в периода на лятната ваканция с оглед липсата на изрична разпоредба дали специалният режим по т.4 изключва приложението на общия режим по т.1 за периода на цялата лятна ваканция, както и дали общият режим по т.1 се прилага по време на годишния платен отпуск на майката.

Ответната страна В. А. К. оспорва молбата. Поддържа, че решението е ясно, непротиворечиво и не поражда действително съмнение относно начина на изпълнението му.

Молбата за тълкуване на касационното решение е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна.

На тълкуване по реда на чл.251 ГПК подлежат влезлите във формална законна сила решения, които са неясни или двусмислени, и този им порок е обективиран в постановения от съда диспозитив. В този смисъл предмет на тълкуване могат да бъдат само пороци от посочената по-горе категория, съдържащи се в диспозитива на тълкувания съдебен акт, които водят до невъзможност да се изведе действителната воля на съда и по този начин обуславят невъзможност за прилагане на правните последици на акта.

В разглеждания случай подобна неяснота в диспозитива на съдебното решение отсъства. Със същия е определен режим на контакти както следва: 1/ бащата има право да взема детето от дома на майката или от учебното заведение всяка четна седмица (седмиците се броят от началото на съответната година) за времето от сряда след приключване на учебните занятия /или след 18ч., когато няма такива/ до неделя в 18ч., в който час ще връща детето в дома на майката; 2/ на рождения ден на детето то остава при родителя, при когото се пада според режима в т.1, като другият родител има право да прекара с него два часа; 3/ на рождения ден на бащата /25.06/ - след учебните занятия (или след 10ч., когато няма такива) до 10ч. на следващия ден или да го заведе на учебни занятия; 4/ всяка лятна ваканция два пъти по 15 дни /общо 30 дни/, когато майката не ползва годишен отпуск, като конкретните периоди следва да бъдат определени по съгласие между родителите; за целта не по-късно от 31.05. майката следва да представи график на бащата кога е заявила за ползване годишния си отпуск през лятото, а той трябва да посочи не по-късно от 10.06. през кои периоди ще ползва летния режим на лични контакти; 5/ всяка нечетна година за Коледните празници от 10ч. на 24.12 до 18ч. на 27.12; всяка четна година на Новогодишните празници от 10ч. на 30.12 до 18ч. на последния почивен ден; 6/ всяка четна година за Великденските празници от 18ч. на Разпети петък до 18ч. на Велики понеделник; 6/ основният режим по т.1 се прилага, когато не се прилагат останалите режими; на рождения ден на майката /11.10/ определените режими също не се прилагат, като тя има право да вземе детето след учебните занятия /или след 10,00ч., когато няма такива/ и да го върне на следващия ден в 10,00 ч. /или да го заведе на учебни занятия/, когато се пада детето да е при бащата; 7/ родителят, при който детето не е според установения режим, има право да разговаря с него поне веднъж дневно от 20 до 20.30ч. по телефон или чрез видеовръзка.

Съдът ясно е посочил, че основният режим по т.1 се прилага винаги, освен в хипотеза, когато се прилагат останалите режими – т.е. режимът по т.1 се прилага през време, което не съставлява: 1/ рожден ден – на детето, на бащата или на майката /т.2 т.3 и т.6/; 2/ двата периода от по 15 дни през лятото, които следва да бъдат заявени от бащата в срок до 10.06 /т.4/ /именно те представляват така наречения „летен режим“ за него – видно от текста в т.4 „а той трябва да посочи не по-късно от 10.06. през кои периоди ще ползва летния режим на лични контакти“; 3/ времето през лятото, през което майката ще ползва своя платен отпуск-който следва да заяви до 31.05 /т.4/; 4/ коледни, новогодишни и великденски празници /т.5, т.6/. За тези случаи са налице ясни правила в точките, които ги уреждат, и в тях изрично е посочено на кои дати и от колко до колко часа детето е при всеки родител. При тези обстоятелства по отношение на лятната ваканция /т.е. когато детето вече не ходи на училище/ това означава, че през време на същата бащата има право да осъществява непосредствен контакт с дъщеря си както следва: 1/ всяка четна седмица за времето от сряда след 18ч. до неделя в 18ч. – с изключение на периода, през който майката ще ползва своя отпуск през лятото ; 2/ два пъти по 15дни /общо 30 дни, заявени до 10.06/ - през които детето ще бъде с баща си; 3/ на рождения ден на бащата 25.06 /т.3/. Тълкуване в смисъл, че през лятото единственото време за контакт на бащата и дъщерята следва да бъдат двата периода от по 15 дни по т.4 /което означава, че около два месеца той няма да има право да го вижда въобще/, не следва нито от изричния и ясен текст на решението, нито от логиката на мотивите /в които е посочено, че новият режим е по-разширен от стария (който междувпрочем също е предвиждал два периода от по 15 дни през лятото за контакти на детето с бащата, ведно с основен режим всяка четна седмица за времето от петък след приключване на учебните занятия (или след 18ч., когато няма такива) до неделя в 17ч.)/. От друга страна, реципрочно на правото на бащата два пъти по 15 дни през лятото да бъде с детето си е това на майката да бъде с детето си по време на нейния отпуск - през което време, както вече беше посочено по-горе, отново не се прилага режима по т.1.

Предвид всичко посочено по-горе настоящият състав намира, че текстът на решението е ясен и не се нуждае от тълкуване, а молбата по чл.251 ГПК е неоснователна. Съдът не може чрез тълкуване да изменя или допълва решението относно основания и възражения, с които да разрешава други спорове между страните, извън предмета на решаване, и които не произлизат от точния разум на тълкувания диспозитив. Същевременно родителите, с оглед най-добрия интерес на детето, винаги могат, по взаимно съгласие и чрез взаимни отстъпки, да проявят гъвкавост и да променят установения от съда режим на контакти с цел да откликнат на непосредствените конкретни нужди на детето си в даден момент.

Мотивиран от горното, ВКС, състав на ІІІ ГО,

Р Е Ш И :

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на Т. А. Н. за тълкуване на решение №.108/18.02.26 по г.д.№.1981/25 на ВКС, ІІІ ГО, като неоснователна.

Решението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: