Назначаване на експертиза за здравословно състояние при иск за обезщетение

Текстът на акта

Ключови фрази

3

Р Е Ш Е Н И Е

№ 333

гр. София, 07.06.2024 год.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Върховният касационен съд, Четвърто гражданско отделение, в открито заседание на двадесет и седми май две хиляди двадесет и четвърта година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Мими Фурнаджиева

ЧЛЕНОВЕ: 1. Велислав Павков

2.Десислава Попколева

при секретаря Райна Стоименова в присъствието на прокурора като разгледа докладваното от съдията Павков гр.д.№ 2965 по описа за 2023 год. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.290 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на Д. В. Д. против решение № 429/06.04.2023 г., постановено по гр.д.№ 3464/2022 г. от 12-ти състав на САС.

Ответниците по касационната жалба ПРБ и СДВР оспорват касационната жалба в открито съдебно заседание, чрез своите процесуални представители.

Касационното обжалване е допуснато по касационната жалба на Д. Д. с определение № 1273/20.03.2024 г. на състава на ВКС.

Правен въпрос, обосновал допустимостта на касационното обжалване е, допустимо ли е въззивен съд да обосновава решението си с липса на доказателства за твърдени конкретни вреди, свързани с влошено здравословно състояние при положение, че с исковата молба е поискано назначаване на СПЕ за това доказване, недопусната от първоинстанционния съд, поискана също така с въззивната жалба, но отново недопусната от въззивния съд.

Касационното обжалване е допуснато в хипотезата на чл.280, ал.1, т.1 ГПК – противоречие с практиката на ВКС, обективирана в ТР №1/2013 г. на ОСГТК на ВКС.

По отговора на правния въпрос, обосновал допустимостта на касационното обжалване, състава на ВКС приема следното:

Ако въззивната жалба съдържа оплакване в посочения смисъл, не е необходимо въззивникът да е поискал назначаване на експертиза за установяване на съответния факт и да е определил задачата на вещото лице, тъй като единствено съдът може да прецени дали установяването на този факт налага съобразяване на определени правила на опита и положения на науката, изкуството, занаятите и др., изискващи специални знания, като предпоставка за назначаване на експертиза с определена задача. Необходимо и достатъчно е страната да се е позовала на процесуално нарушение на първата инстанция, което да е попречило на използването на това доказателствено средство, включително пропускът служебно да се назначи експертиза за изясняване на релевантни за делото въпроси. Ето защо, когато възникне необходимост да бъде установен даден факт във връзка с въведено във въззивната жалба оплакване, въззивният съд служебно назначава експертиза и определя задачата й на разноски на страната, която носи тежестта да докаже съответния факт.

В цитираното тълкувателно решение – т.3, е дадено тълкуване в горния смисъл, което се споделя и от настоящия състав.

По касационната жалба, състава на ВКС приема следното:

Срещу ищеца са били първоначално повдигнати и поддържани две обвинения, като за едното от тях по чл.354а, ал.1, пр.4 вр.чл.20, ал.2вр. ал.1 от НК производството е било прекратено от ответника, поради недоказаност на същото. Производството по другото повдигнато обвинение е продължило за срок от около три години и половина до влизане в сила на оправдателната присъда.

Съдът е обсъдил всички събрани по делото доказателства и относимите факти и обстоятелства към определяне на обезщетението за неимуществени вреди, като е приел, че не са събрани доказателства за твърдените от ищеца неимуществени вреди, свързани с твърдените от ищеца здравословни проблеми, възникнали в резултат от воденото срещу него наказателно производство.

Налице е искане за назначаване на СПЕ за установяване на твърдените от касатора – ищец неимуществени вреди за влошаване на здравословното му състояние, отказано е назначаването на същата и от двете инстанции – искането е направено както пред първоинстанционния съд в рамките на процесуалните срокове, така и с въззивната жалба. Мотивирайки решението си с липсата на доказателства в горния смисъл, въззивният съд е процедирал в противоречие с посоченото по-горе тълкуване, дадено с ТР №1/2013 г. на ОСГТК на ВКС. Това представлява съществено процесуално нарушение от страна на въззивния съд, довело до ограничаване на правото на защита на ищеца и до постановяването на неправилно съдебно решение, което следва да се отмени. Доколкото се налага извършването на нови процесуални действия – допускане на поисканата от страна на ищеца експертиза за установяване на твърдени от него неимуществени вреди от влошаване на здравословното му състояние, делото следва да се върне за ново разглеждане от друг състав на САС.

Разноски не следва да се присъждат за настоящото производство, като същите ще следва да се определят при повторното разглеждане на спора, с оглед неговия изход по същество.

Водим от горното, състав на ВКС

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ решение № 429/06.04.2023 г., постановено по

гр.д.№ 3464/2022 г. от 12-ти състав на САС.

ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на САС.

Решението не подлежи на обжалване.

Председател: Членове: 1. 2.