Служебно обявяване на нищожност на неустойка от съда

Текстът на акта

Ключови фрази

Р Е Ш Е Н И Е

№ 170

гр. София, 12.03.2026 г.

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Гражданска колегия, Трето отделение, в публично заседание на дванадесети февруари две хиляди двадесет и шеста година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖИВА ДЕКОВА

ЧЛЕНОВЕ: АЛЕКСАНДЪР ЦОНЕВ

ДОРА МИХАЙЛОВА

при секретаря АЛБЕНА РИБАРСКА, като изслуша докладваното от съдия Михайлова гр. д. № 2369 по описа за 2025 г., и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 290 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на В. В. Г., чрез адвокат Д. А. и адв. Хр. Х., срещу онази част от Решение № 674 от 03.02.2025 г. по в. гр. д. № 71/2024 г. на Софийски градски съд, в която след частична отмяна на Решение № 16634/16.10.2023 г., постановено по гр. д. № 70 463/2022 г. на СРС, ГО, 32 състав, е отхвърлен предявеният от касатора, ищец в първоинстанционното производство, против „ЕОС Парк“ ЕООД иск с правно основание чл. 92 ЗЗД за осъждане на ответника да му заплати сумата от 15 000 лв. - неустойка за забава в размер на 10 % от продажната цена от 150 000 лева, уговорена в т. 4 от договор за покупко - продажба на недвижим имот, обективиран в нотариален акт № ..., том ..., рег. № ..., н. д. № ../2019 г. от 04.07.2019 г. на помощник нотариус А. Г. при нотариус Д. Т., рег. № 41 НК.

В касационната жалба се поддържа, че въззивното решение е неправилно поради нарушения на процесуалния и материалния закон, както и че е необосновано. Оспорва се извода на въззивния съд, че представянето на акт образец № 16 било определящо единствено за срока на плащане на последната част от продажната цена. Според жалбоподателя СГС допуснал съществено нарушение на съдопроизводствените правила, тъй като служебно се е произнесъл по валидността на клаузата за неустойка при забава от страна на „ЕОС Парк“ ЕООД да представи удостоверение за въвеждане на имота в експлоатация, без да е дал възможност на страните да изразят становище и ангажират доказателства в тази връзка. Иска се отмяна на въззивното решение в обжалваната част и уважаване на иска.

В съдебно заседание касаторът, представляван от адв. Х., поддържа касационната жалба.

Ответникът по касация не изпраща представител.

За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел за безспорно между страните, че: те били обвързани от договор за покупко- продажба на недвижим имот, обективиран в нотариален акт № ..., том ..., рег. № .., дело № .../2019 г. от 04.07.2019 г., по силата на който касаторът В. В. Г. придобил правото на собственост върху ателие № 2 с площ 86,88 кв. м., състоящо се от антре, ателие с кухненски бокс, две стаи и две бани с тоалетни, находящо се в сграда № 1, построена в ПИ с идентификатор № ... в [населено място], м. „Д. - разширение север, втора част“; че в т. 4 от нотариалния акт била уговорена неустойка за забава в размер на 15 000 лв. в случай, че бъде допусната забава от страна на „ЕОС Парк“ ЕООД да предостави удостоверение за въвеждане на имота в експлоатация след 31.12.2019 г.; че удостоверение за въвеждане на имота в експлоатация било издадено след уговорения срок, а именно на 16.03.2022 г.; че купувачът заплатил на продавача цената по сделката в уговорените в договора срокове. Посочил е, че страните постигнали съгласие правото на собственост върху обекта да бъде прехвърлено в момента, в който сградата е построена до етап „груб строеж“, срещу продажна цена от 150 000 лева. Конкретизирал е, че тази цена била платима по следния начин - 15 000 лв. в деня на подписване на нотариалния акт, а остатъкът от 135 000 лв. – посредством финансиране от банка и/или с лични средства, в следните срокове: 100 000 лв. след вписване на договорна ипотека в полза на „Райфайзенбанк България“ ЕАД, сумата от 17 500 лв. - при представяне на акт образец № 15, а сумата от 17 500 лв. - при представяне от продавача „ЕОС Парк“ ЕООД на купувача В. В. Г. на акт образец № 16.

За недоказани са преценени възраженията на ответника, че продажната цена била различна (по-ниска) от посочената в нотариалния акт. Този извод въззивният съд обосновал след анализ на отразеното в нотариалния акт, електронната кореспонденция между страните, неоспорена по авторство и съдържание, писмено споразумение от 13.06.2019 г., договор за кредит, вносните бележи по делото, както и заключението към съдебно-счетоводната експертиза, съгласно което в счетоводството на продавача „ЕОС Парк“ ЕООД била отразена продажна цена за процесното ателие в размер на 150 000 лв. по фактура № 8/04.07.2019 година.

Възраженията на ответника за унищожаване на договора като преклудирани, заявени за първи път във въззивната жалба, въззивният съд е отказал да разгледа.

Софийски градски съд е посочил, че съгласно т. 4 от нотариалния акт продавачът „ЕОС Парк“ ЕООД поел задължение да „представи“ на купувача в срок до 31.12.2019 г. разрешение за ползване на сградата, като при неизпълнение в срок следвало да заплати неустойка за забава в размер на 10 процента от продажната цена, т. е. сумата от 15 000 лева. Приел е, че предмет на договора за покупко-продажба било ателие в сграда, построена до етап „груб строеж“. Това бил уговореният етап на завършеност на обекта, като съгласие между страните продавачът да изпълни довършителни СМР в обекта, както и да се снабди удостоверение за въвеждане на сградата в експлоатация, не било постигнато. Конкретизирал е, че в нотариалния акт бил употребен изразът „представи“. Допълнил е, че представянето на акт образец № 16 имало определящо значение единствено относно отложеното плащане на последната част от продажната цена, дължима до 31.12.2019 г., когато следвало да се представи удостоверение за въвеждане в експлоатация. Според въззивния съд ищецът се възползвал от възможността да отложи плащането по последния транш - на 17.07.2019 г. му бил отпуснат банков кредит за сумата от 135 000 лв., като той извършил следните плащания: 117 500 лв. на 10.09.2019 г., а остатъкът от 17 500 лв. платил, както следва - 4000 лв. на 26.06.2020 г., 3 000 лв. на 02.07.2020 г. и 10 500 лв. на 29.04.2022 година. Акт образец № 16 бил издаден на 16.03.2022 година.

При тези факти въззивният съд счел, че при уговорено прехвърляне на правото на собственост върху имота на етап „груб строеж“ и липса на уговорки, вменяващи задължение на продавача да извърши довършителни СМР и да се снабди с акт образец № 16, посочването в договора, че следва „да представи“ този акт, било свързано единствено с отложеното плащане на част от продажната цената. Допълнил е, че ищецът отложил това плащане с над две години. Ето защо СГС приел, че така уговорената неустойка за забава за представяне на удостоверение за въвеждане в експлоатация била нищожна като излизаща извън присъщите й обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции. Цитирал е приетото в ТР № 1/2009 г. на ОСТК, че добрите нрави не са писани, систематизирани и конкретизирани правила, а съществуват като общи принципи или произтичат от тях, като за спазването им при иск за присъждане на неустойка съдът следи служебно, както и че преценката за нищожност на неустойката поради накърняване на добрите нрави следва да се прави за всеки конкретен случай към момента на сключване на договора. Счел е, че липсвали или били пренебрежителни вредите за купувача от неизпълнение на задължението на продавача за представяне на акт образец № 16 в срок до 31.12.2019 година. При извод за липса на валидно уговорена неустойка искът за присъждането й е отхвърлен.

С определение № 5308/20.11.2025 г. касационното обжалване по делото е допуснато на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК по въпроса може ли въззивният съд да се произнесе в мотивите на решението по нищожността на правна сделка или на отделни клаузи от нея, които са от значение за решаване на правния спор, без да е направено възражение от заинтересована страна, ако нищожността произтича пряко от сделката или от събраните но делото доказателства, без преди това е обявил на страните изрично, че ще се произнесе по нищожността, и без да е дал възможност на страните да изразят становище и да посочат доказателства, съответно без да е процедирал по реда, посочен в т. 2 на Тълкувателно решение № 1/2013 г . на ОСГТК на ВКС.

Отговорът на този въпрос се съдържа в задължителните за съдилищата разяснения, дадени с ТР № 1/27.04.2022 г. по тълк. д. № 1/2020 г. на ОСГТК на ВКС, според които съдът е длъжен да се произнесе в мотивите на решението по нищожността на правни сделки или на отделни клаузи от тях, които са от значение за решаване на правния спор, без да е направено възражение от заинтересованата страна, само ако нищожността произтича пряко от сделката или от събраните по делото доказателства. Пояснено е, че констатацията на съда за нищожност на правна сделка, която е от значение за решаването на спора, е произнасяне по преюдициален въпрос в мотивите на съдебното решение и за да бъде спазен принципът на състезателното начало, страните следва да са информирани преди устните състезания, че съдът ще разгледа въпроса за нищожността и може да не зачете правните последици на нищожната сделка или на нейни отделни клаузи, както е нужно още да им е предоставена възможност да изразят становище по този въпрос и евентуално да посочат доказателства. Въззивният съд е длъжен сам да установи основанията за нищожност на сделката, относима към правата на страните, ако по делото надлежно са въведени фактите или има доказателства, от които тя произтича, като съдът процедира по реда, посочен в т. 2 на Тълкувателно решение № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС, а именно - той следва служебно, без да е сезиран с такова оплакване, да обезпечи правилното приложение на материалния закон по спора, като даде указания относно релевантните факти и разпределението на доказателствената тежест, и укаже на страните необходимостта да ангажират съответни доказателства (чл. 146, ал. 1 и 2 ГПК). По този начин въззивният съд ще осигури изпълнението на основната функция на доклада- обезпечаване правилността на изводите на решаващия съд относно релевантните факти и гарантиране на съответстващите им правни изводи, с оглед необходимостта съдебното решение по съществото на спора да кореспондира с приложимия за случая материален закон (чл. 5 ГПК).

В случая доводи относно нищожност на т. 4 от съглашението поради накърняване на добрите нрави ответникът по иска не е навел, като въззивният е установил служебно, че нарушението на добрите нрави е обективирано в самия договор, приемайки, че клаузата за неустойка е уговорена извън присъщите й обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции. Указания, че ще се произнесе във връзка със съмненията за нищожност на обсъжданата клауза, въззивният съд е пропуснал да даде на страните, лишени от възможност да изразят становище и посочат доказателства.

Констатираната неправилност обуславя на основание чл. 293, ал. 3 ГПК отмяна на решението и връщане на делото на въззивния съд, който с оглед принципа на състезателност следва да уведоми страните, че ще се произнесе по валидността на т. 4 от процесния договор, като им даде възможност да изразят становище и да ангажират доказателства.

На основание чл. 294, ал. 2 от ГПК СГС следва да се произнесе по исканията на страните относно присъждането на направените от тях разноски пред всяка от съдебните инстанции по делото, включително за настоящото касационно производство.

Така мотивиран, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение,

РЕШИ:

ОТМЕНЯ Решение № 674 от 03.02.2025 г. по в. гр. д. № 71/2024 г. на Софийски градски съд в частта, в която след частична отмяна на Решение № 16634/16.10.2023 г., постановено по гр. д. № 70 463/2022 г. на СРС, ГО, 32 състав, е отхвърлен предявеният от В. В. Г. против „ЕОС Парк“ ЕООД иск с правно основание чл. 92 ЗЗД за осъждане на ответника да му заплати сумата от 15 000 лв. - неустойка за забава в размер на 10 % от продажната цена от 150 000 лева, уговорена в т. 4 от договор за покупко - продажба на недвижим имот, обективиран в нотариален акт № ..., том ..., рег. № ..., н. д. № ../2019 г. от 04.07.2019 г. на помощник нотариус А. Г. при нотариус Д. Т., рег. № 41 НК.

ВРЪЩА делото на Софийски градски съд за ново разглеждане в отменената част от друг състав на въззивния съд.

Решението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: 1.

2.