Отказ за възобновяване на наказателно дело при задочно осъждане на укрил се подсъдим

Текстът на акта

Ключови фрази

Склоняване към проституция по чл. 155, ал. 3, 4 и 5 НК * укриване /нежелание за лично участие в процеса/

Р Е Ш Е Н И Е
№ 16

гр. София, 08 февруари 2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, първо наказателно отделение, в съдебно заседание на двадесет и осми януари две хиляди двадесет и втора година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: РУЖЕНА КЕРАНОВА

ЧЛЕНОВЕ: РУМЕН ПЕТРОВ

ВАЛЯ РУШАНОВА

при участието на секретаря Мира Недева

и на прокурора ПЕТЪР ДОЛАПЧИЕВ,

след като изслуша докладваното от съдия РУМЕН ПЕТРОВ

наказателно дело № 1075 по описа за 2021 г. и за да се произнесе взе предвид:

Производството е по реда на чл.423 и сл. от НПК.

Образувано е по молба на осъдения Ю. З. Ю. за възобновяване на нохд № 400/2019 по описа на Районен съд - Търговище и отмяна на постановената присъда № 51/17.12.2019 г., потвърдена с решение № 31/01.06.2020 г. по внохд № 38/2020 г. на Окръжен съд - Търговище.

В саморъчната молба - искане е посочено, че Ю. не е участвал в съдебното производство, като българската държава е предоставила гаранции за възобновяване на наказателното производство при предаването му от Кралство Белгия. Претендира делото да бъде възобновено като същото се върне за ново разглеждане.

В съдебно заседание осъденият и назначеният му служебен защитник за нуждите на настоящото производство адв. Д. П. поддържат депозираното искане, тъй като е безспорно установено, че Ю. не е участвал лично в първоинстанционното и във възивното производство и не е могъл да упражни правото си на защита.

Прокурорът от Върховната касационна прокуратура дава заключение за неоснователност на искането, тъй като не са налице основанията за възобновяване и счита, че същото следва да бъде оставено без уважение.

Върховният касационен съд, първо наказателно отделение, за да се произнесе, взе предвид следното:

Искането е подадено лично от осъдения от Затвора - Плевен и е постъпило в първоинстанционния съд в един и същи ден, а именно на 30.11.2021 г., т.е. в законния шестмесечен срок, считано от 05.10.2021 г., когато Ю. е постъпил в затвора - Варна за изтърпяване на наказание в размер на 10 месеца лишаване от свобода по нохд № 924/2016 г. по описа на РС - Търговище, както и предстоящо за изтърпяване наказание по нохд № 400/2019 г. отново на РС – Търговище. Направено е от процесуално легитимирана страна, по отношение на съдебен акт, който подлежи на проверка по реда на чл.423 от НПК, поради което е допустимо, но разгледано по същество е неоснователно.

С присъда № 51/17.12.2019 г. по нохд № 400/2019 г. по описа на Районен съд - Търговище Ю. Ю. е признат за виновен в извършването на престъпление по чл.155, ал.5, т.2 във вр. с ал.3 вр. с ал.1 вр. с чл.26, ал.1 от НК и при условията на чл.54 от НК е осъден на три години лишаване от свобода и глоба в размер на 10 000 лв. На основание чл.68, ал.1 от НК е приведено в изпълнение наложеното с присъда № 47/10.10.2016 г. по нохд № 924/2016 г. по описа на Районен съд - Търговище на Ю. наказание от 10 месеца лишаване от свобода, като и двете наказания е постановено да се изтърпят при първоначален „строг“ режим.

По жалба на служебния защитник адв. Д. П. е образувано внохд № 38/2020 г. по описа на Окръжен съд - Търговище. С постановеното по делото решение № 31/01.06.2020 г. на основание чл.334, т.6 вр. с чл.338 от НПК е потвърдена изцяло първоинстанционната присъда.

Видно от приложените на л. 247 - 250 от досъдебното производство постановление и протокол за разпит от 16.04.2019 г. Ю. е привлечен в качеството му на обвиняем за престъпление по чл.155, ал.5 от НК, спрямо него е взета мярка за неотклонение подписка, непосредствено след което той е заявил, че не желае да ползва адвокатска защита, възползвал се е от правото си да не дава обяснение и изрично е посочил, че не желае да му бъдат предявени материалите по делото.

По внесения от прокуратурата обвинителен акт с обвинение, идентично на повдигнатото на досъдебната фаза, е образувано нохд № 400/2019 г. по описа на РС - Търговище. За насроченото на 02.07.2019 г. разпоредително заседание Ю. не е намерен на посочения от него адрес за призоваване, както и на известните му по делото постоянен и настоящ адрес, а номерът на мобилния телефон, който е предоставил, е отговарял с „Телефонът на абоната е изключен“, поради което не е даден ход на делото, изменена е взетата мярка за неотклонение от подписка в задържане под стража и той е обявен за общодържавно издирване. Видно от приложената справка на 20.04.2019 г. Ю. е напуснал пределите на Република България през КГПП „Калотина шосе“ и тъй като до 13.08.2019 г. е нямало данни за завръщането му страната, след като му е назначен служебен защитник, производството е продължило при условията на чл.269, ал.3, т.4, б. „А“ от НПК и съдът след още четири заседания е произнесъл посочената по-горе присъда, потвърдена изцяло с въззивното решение и влязла в сила на 01.06.2020 г.

На 27.08.2021 г. Ю. е задържан при полицейска проверка в Брюксел, Кралство Белгия, въз основа на издадена на 28.07.2020 г. от Районна прокуратура - Търговище европейска заповед за арест, в която не са съдържа отбелязване да са предоставяни гаранции от българската държава за възобновяване на делото, както се твърди в искането, което да налага отмяна на влязлата в сила присъда, без да се преценява дали лицето е знаело за съдебното производство срещу него. По делото няма данни кога Ю. е предаден на българските власти.

При тези обстоятелства настоящият състав счита, че Ю. Ю. безспорно е знаел за започналото срещу него наказателно преследване, в чието досъдебно производство той е взел лично участие. Действително присъдата и въззивното решение са постановени в негово отсъствие, но това се дължи на собственото му недобросъвестно поведение. По силата на взетата на 16.04.2019 г. мярка за неотклонение подписка, той е имал задължение да не напуска местоживеенето си без разрешението на съответния орган, с което не се съобразил и демонстративно - още на 20.04.2019 г. е напуснал пределите на страната, т.е. очевидно е било намерението му да се укрие, въпреки че спрямо него е имало висящ и неприключил наказателен процес. В случая не е могло да бъде изпълнена процедурата по чл.247в, ал.1 от НПК, тъй като местоживеенето на подсъдимия в чужбина не е било известно и той се е укрил, а съдът е разгледал и решил делото в негово отсъствие.

Въз основа на изложеното настоящият състав намира, че не са налице предпоставките на чл.423, ал.1 от НПК за възобновяване на наказателното производство и искането за възобновяване следва да се остави без уважение.

Предвид изложеното, Върховният касационен съд, първо наказателно отделение

Р Е Ш И :

ОСТАВЯ без уважение искането на осъдения Ю. З. Ю. за възобновяване на нохд № 400/2019 по описа на Районен съд - Търговище и отмяна на постановената присъда № 51/17.12.2019 г. , потвърдена с решение № 31/01.06.2020 г. по внохд № 38/2020 г. на Окръжен съд - Търговище.

Решението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: