Отговорност на общината за вреди, причинени при дейност, организирана от селски кмет

Текстът на акта

Ключови фрази

Р Е Ш Е Н И Е

№ 126

София, 25.02.2026 г.

В И М Е Т О НА Н А Р О Д А

Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение, в съдебно заседание на десети декември, две хиляди двадесет и пета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЗДРАВКА ПЪРВАНОВА

ЧЛЕНОВЕ: РОЗИНЕЛА ЯНЧЕВА

РАДОСТ БОШНАКОВА

при участието на секретаря Славия Тодорова

изслуша докладваното от съдията Първанова гр. дело № 1910/2024г.

Производството е по реда на чл.290 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на Е. И. В., [населено място], подадена чрез процесуалния представител адвокат В. В., срещу въззивно решение № 359/12.12.2023 г. по в. гр. д. № 356/2023 г. на Окръжен съд - Добрич.

В касационната жалба се поддържа, че решението е нищожно, недопустимо и неправилно поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост - основания за касационно обжалване по чл. 281, т. 1, т. 2 и т. 3 ГПК.

С определение № 2237/07.05.2025 г. е допуснато касационно обжалване на въззивното решение в частта относно предявените по отношение на община Балчик и Агенция „Пътна инфраструктура“ при условията на евентуалност претенции за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди в хипотезата на чл.280, ал.2, предл.3 ГПК – очевидна неправилност, с оглед преценката правилността на изводите на въззивния съд по приложимостта на разпоредбите на чл.2, ал.2, чл.15 и чл.38 ЗМСМА и предвид изложените от касатора съображения в тази връзка.

С определение от 27.05.2025г., на основание чл.230 ГПК и с оглед приложените доказателства, са конституирани правоприемниците на починалия в хода на производството Е. И. В.: Р. Т. В. и М. Е. В..

Ответниците по касация община Балчик и Агенция „Пътна инфраструктура“, чрез процесуалните им представители съответно юрисконсулт Г. К. и юрисконсулт Р. Ж., са подали писмени отговори в срока по чл. 287, ал. 1 ГПК, в които твърдят, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване, като оспорват жалбата и по същество.

Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о., след проверка на заявените в касационната жалба основания за отмяна на решението, приема следното:

С обжалваното решение е потвърдено решение № 29/02.03.2023 г. по гр. д. № 628/2021 г. на Районен съд - Балчик, с което са отхвърлени като неоснователни предявените от Е. И. В. срещу община Балчик искове по чл. 49 ЗЗД, а в условията на евентуалност срещу Агенция „Пътна инфраструктура“ по чл. 50 ЗЗД, за осъждане на ответниците да заплатят обезщетение за причинени на ищеца имуществени вреди в размер на 4203,52 лева и за неимуществени вреди в размер на 11 000 лева, настъпили в резултат на деяние, извършено на 04.11.2018 г. по републикански път III-9002, в участъка между с. Змеево и с. Дропла, Балчишка община, на 900 метра преди табелата за с. Дропла, при което Е. В. е получил увреждания, изразяващи се в контузия на главата; сътресение на мозъка; счупване на израстъка на малкия пищял на дясна подбедрица, с разместване на фрагментите; ожулвания и разкъсно-контузни рани на двете устни и носа; счупване на крайната фаланга на първи пръст на лявото стъпало; със среден обем и сложност-последици от травматично избиване на първи горен резец в ляво, ведно със законната лихва от датата на причиняване на увреждането до окончателното изплащане на обезщетението.

Въззивният съд е приел за установено, че на 04.11.2018 г., около 13:30 ч. по републикански път ІІІ -9002, в участъка между с. Змеево и с. Дропла, общ. Балчик, на разстояние 900 метра преди табелата за с. Дропла, ищецът Е. В., движейки се със собствения си мотоциклет, пада на пътното платно след като е ударен от току-що отрязан от А. Г. Г. клон от крайпътно дърво. С решение от 16.07.2020 г. по а.н.х. дело №104/2020 г. на Районен съд – Балчик, влязло в сила на 01.08.2020 г., А. Г. е признат за виновен в това, че на 04.11.2018 г. около 13:30 часа по републикански път ІІІ-002, в участъка между с. Змеево и с. Дропла, общ. Балчик, на разстояние 900 метра преди табелата за с. Дропла, извършвайки правно-регламентирана дейност, изразяваща се в оформяне на корона, чрез отрязване на крайпътно дърво/крайпътно насаждение, което е и пътна принадлежност, представляваща източник на повишена опасност, която дейност няма право да упражнява, с което е нарушил конкретно посочени разпоредби на Закона за пътищата, Правилника за прилагане на Закона за пътищата, КТ, е причинил по непредпазливост средна телесна повреда на Е. В., по смисъла на чл. 129, ал. 2 НК. В. е получил травматични увреждания: контузия на главата, сътресение на мозъка, счупване на израстъка на малкия пищял на дясна подбедрица, с разместване на фрагментите,ожулвания и разкъсно-контузни рани на двете устни и носа, счупване на крайната фаланга на първи пръст на лявото стъпало, избиване на първи горен резец вляво. Установено е, че счупването на израстъка на малкия пищял на дясната подбедрица е довело до трайно затруднение на движението на долен десен крайник за около 6 месеца и е наложило операция на десен глезен, свързана с поставяне на имплант. Счупването на крайната фаланга на първи пръст на лявото стъпало е довело до трайно затруднение движението на ляв долен крайник за период от 1-2 месеца. Травматичното избиване на първи горен резец в ляво е обусловило трайно затруднение на дъвченето и говоренето и е наложило поставяне на зъбна протеза. Съдът е посочил, че съобразно приетото в ТР № 6/2012 г., ОСГТК на ВКС, с присъдата и с решението по чл. 78а НК фактическият състав на престъплението е установен по съдебен ред и постановеното от наказателния съд има обвързваща сила съгласно чл. 300 ГПК за гражданския съд. Посочено е, че собствеността върху пътищата е законово регламентирана. Безспорно е по делото,че път № III-9002, в участъка между с. Змеево и с. Дропла, на разстояние 900 метра преди табелата за с. Дропла, е част от републиканската пътна мрежа. Според чл. 19, ал. 1, т. 1 ЗП републиканските пътища се управляват от Агенция „Пътна инфраструктура“. Съгласно чл. 47 от Правилника за прилагане на ЗП поддържането на пътищата включва полагане на системни грижи за осигуряване на целогодишна нормална експлоатация на пътя. Направен е извод, че АПИ е отговорна за поддържането и текущия ремонт на процесния пътен участък.

Въззивният съд е отчел, че обективно и субективно съединените искове са предявени при условията на евентуалност, като главен ответник е община Балчик. Общината носи отговорност по общия ред за непозволено увреждане на основание чл. 49 вр. чл. 45, ал. 1 ЗЗД, когато претенцията се основава на твърдения за претърпени вреди поради бездействие на органите на общината по изпълнение на задълженията, вменени с различни нормативни актове. Съгласно чл. 2, ал. 2 и чл. 14 ЗМСМА кметството е съставна административно-териториална единица в общината, а единствено притежаваща статут на юридическо лице е самата община. Прието е, че макар кметът на кметство с. Змеево да е организирал екип, който да почисти пътния участък между двете села от храсти и клони, неговата дейност не може да ангажира отговорността на община Балчик, доколкото кметът на кметство не разполага с предвидени по закон правомощия да представлява юридическото лице – община, съответно не е бил и упълномощен с такива права. Посочено е, че извършените действия от екипа на А. Г., сформиран от кмета с. Змеево, не пораждат задължения за община Балчик, тъй като не е установено общината да има качеството на възложител на работата, извършвана от А. Г.. При тези съображения съдът е приел, че настъпилите за ищеца вреди не се явяват получени в причинно-следствена връзка с виновно и противоправно поведение на служители на ответната община, на които да е било възложено изпълнение на определена работа. За недоказано е прието и сключването на споразумение между АПИ и ответната община по реда на чл. 30, ал. 3 ЗП, въз основа на което да се заключи, че общината отговаря за поддържането и текущия ремонт на процесния пътен участък. От друга страна републиканският път следва да се поддържа от АПИ и именно тя следва да носи отговорността в случай на причиняване на щета при неговото използване. Поведението, изразяващо се в бездействие на служителите на ответната агенция да изпълнят своите задължения за поддържане на пътното платно безопасно и удобно за движение през цялата година, е противоправно. А. на ищеца да търси обезщетение срещу АПИ по реда на чл. 50 ЗЗД се основава на разпоредбата на § 1, т. 4 ДР на ЗП, според която: крайпътните насаждения са пътни принадлежности, а лицето, на което е възложено да се грижи за конкретната територия, също и за крайпътните дървета, е Агенция „Пътна инфраструктура“. Съдът е посочил, че съобразно т.3 от ППВС № 4/30.10.1975 г., когато при ползване на дадена вещ са допуснати нарушения на предписани или общоприети правила, отговорността за поправяне на вредите е по чл. 45 или 49 ЗЗД, а когато такива нарушения не са допуснати и са произлезли вреди от вещта, отговорността е по чл. 50 ЗЗД. Отговорността по чл. 50 ЗЗД на собственика или този, който упражнява надзор върху вещта, може да бъде ангажирана само при вреди, настъпили поради естеството и особените свойства на вещта, а освобождаването от нея е възможно единствено в случаите на непреодолима сила, изключителна вина на пострадалия или изключителна вина на трето лице - т. 10 от ППВС № 7 от 1959 г. Установено е, че процесният участък към момента на настъпване на инцидента е поддържан от ДЗЗД „ПОНТ“, съгласно договор за възлагане на обществена поръчка, но към 04.11.2018 г. областното пътно управление – гр. Добрич не е възлагало дейности по ландшафтно оформление в обхвата на път III-9002. Прието е, че в случая ищецът навежда твърдения, че ответната АПИ не е осъществила надзор и не е изпълнила задълженията си по поддържане на пътния участък. Извършената санитарна сеч обаче не е осъществена от служители/работници на фирмата-изпълнител, с която АПИ има сключен договор, нито от самата Агенция „Пътна инфраструктура“, поради което липсва един от елементите на фактическия състав на непозволеното увреждане по чл. 49 ЗЗД. Не се касае и до хипотеза, в която падналият клон върху ищеца е резултат от неизпълнени задължения за резитба и премахване на представляващите опасност клони на дърветата отстрана на ответното държавно учреждение.

Настоящият състав намира, че неправилно са приложени от въззивния съд разпоредбите на чл.2, чл.15 и чл.38 ЗМСМА. Според чл.2 общината е основната административно-териториална единица, в която се осъществява местното самоуправление, а кметствата и районите са съставни административно-териториални единици. Съгласно чл. 14 ЗМСМА общината притежава статут на юридическо лице. Съобразно чл.38 ЗМСМА орган на изпълнителната власт в общината е кметът на общината, а органи на изпълнителната власт в района и кметството са съответно кметът на района и кметът на кметството. Съобразно чл.15, ал.1 ЗМСМА дейността на кмета на кметството се подпомага от общинската администрация, а съгласно ал.5 общинският съвет може да създава служби на общинската администрацияа в кметствата и да определя фунциите им. Ищецът е насочил претенцията си срещу общината /главен ответник/ с оглед липсата на процесуална правосубектност на кметството в с. Змеево. Анализът на цитираните разпоредби сочи, че действията на кмета на кметство при изпълнение на възложените му от закона функции, съгласно законовите изисквания, обвързват съответната община – юридическо лице. Тя е правосубектна да отговаря по гражданския иск. Не се изисква общината да възлага на кмета работата и това възлагане да е правомерно, отговорността произтича от закона. Ето защо неправилни са изводите на въззивния съд, че кметът не е част от общинската администрация, че дейността му, извършвана в това му качество, не може да ангажира отговорността на общината, защото не разполага с предвидени по закон правомощия да я представлява и действията му като кмет не пораждат задължения за общината, защото не е възложител на работата му.

С оглед изложеното по-горе следва да се приеме, че обжалваното решение е валидно и допустимо, но е неправилно. То следва да бъде отменено, а делото да се върне на въззивния съд за ново разглеждане с оглед възстановяване и висящността на процеса по отношение на предявения при условията на евентуалност иск срещу АПИ. Въз основа на събраните по делото доказателства въззивният съд следва да извърши преценка на основателността на претенцията по чл.49, вр.чл.45 ЗЗД спрямо посочения като главен ответник община Балчик, като разгледа всички релевирани в преклузивните срокове от този ответник възражения.

По изложените съображения и на основание чл.293, ал.3 ГПК, Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о.

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ въззивно решение № 359/12.12.2023 г. по в. гр. д. № 356/2023 г. на Окръжен съд - Добрич.

ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на Окръжен съд – Добрич.

Решението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ :

ЧЛЕНОВЕ :